Решение № 19 от 10.01.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Казанлък, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря Е. ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20245510101036 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Е. М. А., ЕГН **********, с адрес: ****, чрез пълномощника адв. М. М. Т. Старозагорска адвокатска колегия, съдебен адрес: ****, против Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж.З.” АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М., Ж.С.К.. Ищцата твърди, че на 29.03.2024 г. около 14:50 ч. в гр. С.З. на кръстовището образувано от бул.

„****“ и ул. „****“ настъпило ПТП между управлявания от нея лек автомобил марка **** с рег. номер ****, лична собственост и МПС марка: „****“, модел:

„****“ с рег. № ****, управлявано от А. Х. А., ЕГН **********. Сочи, че механизмът на ПТП-то бил следният: движила се с допустимата по ЗДвП скорост, в гр. С.З. по бул. „****“ и достигнала кръстовището образувано от същата с улица „****“, като се намирала на пътя с предимство. В този момент била ударена в задната част на МПС-то от МПС марка: „****“, модел: „****“ с рег. № ****, управлявано от А. Х. А., ЕГН **********, като МПС-то било застраховано към ответното застрахователно дружество с полица № ****.

Вследствие на удара управлявания от ищцата лек автомобил променил посоката си на движение и се блъснал в паркиран автомобил от така получилата се инерционна сила, като ищцата нямала техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП-то. Безспорно причината за процесното ПТП била виновното поведение от страна на горепосочения водач А. А. и се изразявала в неспазването на предписанието на пътен знак Б2 (знак стоп), а именно пропускане на движещите се по главен път участници в движението. Вследствие на това му нарушение той отнел предимството и 1 последвал удар. Сочи, че незабавно след инцидента информирали органите на МВР, които своевременно посетили мястото на инцидента, направили оглед и издали протокол за ПТП с № ****, който се явявал официален писмен документ удостоверяващ настъпилото застрахователно събитие. Спрямо виновния водач бил издаден АУАН с № **** г. Във въпросния документ подробно бил описан механизмът на ПТП-то, вината за неговото настъпване, както и видимите имуществени вреди по МПС-тата, участвали в него, посочвайки по безспорен, категоричен и несъмнен начин фактите, които визирала в обстоятелствената част на настоящата претенция. За увреждащия л.а. „****“, модел: „****“ с рег. № ****, управляван от А. Х. А., била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност”, полица ****, със срок на валидност една година, считано от 23.03.2024 г. до 22.03.2025 г. По силата на този договор, застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 420 000 лв., която сума представлява минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2024 г. Заявява, че вредите на ищцата били в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил А. Х. А., а за причинените от него вреди отговарял ответникът по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 432 КЗ, с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 432 КЗ предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен, по чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на деликвента. Тъй като виновният водач имал валидно сключена застраховка „гражданска отговорност“ към ответното Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж.З.“ АД, с ЕИК 200299615, с полица ****, валидна до 22.03.2025 г., още на другия ден от настъпването на застрахователното събитие, позвънила до офис на техен представител, за да ги уведоми за всички обстоятелства и факти свързани с настъпилото ПТП. В тази връзка, били извършени два огледа на собствения й лек автомобил, за да се установят по обективен и несъмнен начин всички настъпили вреди, вследствие на инцидента, както и механизма на тяхното причиняване. С оглед на това от представител на ответника - вещо лице И.И., били съставени два броя опис на щети от 01.04.2024 г. и 11.04.2024 г. Във въпросните документи се установили конкретните имуществени вреди по отношение на лекия автомобил на ищцата, както и тяхната степен на увреда. Щетата била заведена при ответника и била уведомена, че в законоустановения срок, ще бъде преведено по банков път предвиденото и справедливо застрахователно обезщетение.

Твърди, че вследствие на гореизложеното получила обезщетение сумата в размер на 1 329,96 лева от ответника - Застрахователно акционерно дружество 2

„Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК 00299615, която сума не отговаряла на реално претърпените от ищцата имуществени вреди вследствие на ПТП-то от 29.03.2024 г. Сочи, че при определяне размера на дължимото обезщетение застрахователят следвало да се съобразява с разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следвало да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. Размерът на стойността на вредата в случая следвало да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането.

Принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на делинквента, изисквал обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се смятала стойността, срещу която вместо застрахованото имущество можело да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото със същото по вид и качество. Това било определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл. 400 КЗ - възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, дължала се пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това била стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди, на основание чл. 386, ал. 1 и ал. 2 от КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД, „Д.Б.Ж.З.” АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М., Ж.С.К., да заплати в полза на ищцата сумата в размер на 1 411,24 лева, след предприето в хода на съдебното производство изменение в цената на предявения иск, представляваща обезщетение за имуществени вреди по отношение на собственото й МПС - лек автомобил марка **** с рег. номер **** и законна лихва върху сумата - предмет на настоящия иск, считано от датата на завеждането на настоящата искова претенция - 29.04.2024 г. до датата на окончателното изплащане на задължението. Конкретните имуществени вреди, които претърпяла се изразявали в следните увредени детайли на горепосоченото МПС: преден десен калник - със степен на увреждане - смяна + боя, десен фар - със степен на увреждане - смяна, външна гума 195/55R16 - със степен на увреждане - смяна DOT 4512, заден десен панел - със степен на увреждане - трета + боя, предна броня - със степен на увреждане - смяна + боя, противоударна лайсна към предна броня - със степен на увреждане - смяна, ляв фар - със степен на увреждане - смяна, гривна към халогени 2 броя - със степен на увреждане - смяна, задна броня - със степен на увреждане - боя, хром под предна броня дясна част - със степен на увреждане - липсва, десен халоген - със степен на увреждане -ремонт, PVC греди под предна броня - със степен на увреждане - смяна, греда зад задна броня - със степен на увреждане - смяна, десен PVC подкалник - със степен на увреждане 3

- смяна, панти на преден капак 2бр. - със степен на увреждане - смяна + боя, казанче за стъкломиеща течност - със степен на увреждане - смяна, дясна кормилна щанга с накрайник - със степен на увреждане - смяна, десен носач със степен на увреждане - смяна, преден мост - със степен на увреждане смяна, преден десен амортисьор - със степен на увреждане - смяна, преден десен подкалник - със степен на увреждане - трета + боя. Претендира разноски в производството.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Заявява, че счита предявения иск за процесуално допустим, макар и неоснователен и недоказан. Твърди, че ищцовите претенции са неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер, с оглед на което следвало да бъдат отхвърлени изцяло и да се присъдят в полза на ответното дружество, на основание чл. 78 от ГПК, направените в настоящото производство разноски, в това число и за адвокатско, респ. юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност и в случай, че съдът приеме ищцовите претенции за основателни, моли да намали размера на търсената с исковата молба сума, доколкото същата е прекомерно и необосновано завишена. Моли съда да приеме за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към датата на ПТП е налице валидно застрахователно правоотношение между А. Х. А., в качеството му на собственик на „****“, рег. № **** и ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, по силата на застрахователна полица № ****, със срок на действие от 23.03.2024 г. до 22.03.2025 г. Моли съда да приеме за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че е извършен банков превод от ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД на 15.04.2024 г. в полза на ищеца на сума в размер на 1 329,96 лв. Оспорва механизма на ПТП, като счита, че същият не се е реализирал по описания в исковата молба начин. Твърди, че било налице значително съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за реализиралото се застрахователно събитие от страна на водача на л. а. ****, рег. № ****. Последната разполагала с обективна възможност да забележи преминаващия „****“, рег. № **** и да намали скоростта си на движение, вместо това предприела рисковано преминаване през кръстовището, без да се увери, че същото е безопасно.

Твърди, че определеното и изплатеното от ответното дружество обезщетение е справедливо и достатъчно, за да се приведе л. а. „****“, модел „****”, рег. № **** в състоянието, в което се е намирало преди да настъпи пътния инцидент, без да са налице каквито и да било козметични деформации. Алтернативно, ако съдът намери иска за основателен, моли да бъде намален размера на търсената сума, поради следните обстоятелства: Претендираното обезщетение за имуществени вреди било прекомерно и не кореспондирало със средната пазарна цена на ремонта на процесното МПС - труд, респ. материали и резервни части. Твърди, че МПС л. а. „****“, модел „****”, рег. № **** можело да бъде отремонтирано на много по-ниска от претендираната с исковата молба стойност с влагане на резервни части, труд и материали от алтернативни доставчици. Понятието „средни пазарни цени“ не означавало „цени на официалния вносител“, а осреднените цени, определени на 4 свободния пазар за този вид услуги, при съобразяване на няколко алтернативни и независими източника. Твърди, че 16-годишното МПС „****”, модел „****”, рег. № **** не подлежи на гаранционно обслужване, съответно отремонтирането му в официален сервиз не било резонно и икономически обосновано. Твърди, че предвид характеристиките и функциите на увредените детайли, подлежащи на подмяна, заменянето им с части - втора употреба нямало да се отрази на качеството на ремонта, на сигурността, на външния вид, на возенето, както и на други характеристики на увреденото МПС.