Решение № 777 от 05.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 777 гр. София , 05.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Цветко Лазаров

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20201000503075 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 79 от 06.07.2020 г., постановено по т.д. № 43/2019 г. от Окръжен съд Враца е признал за установено, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 430 от ТЗ, че ответникът Г. Н. З., ЕГН **********, дължи солидарно със С. В. Ц., ЕГН ********** на ищеца „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616:

- сумата от 420 000 /четиристотин и двадесет хиляди/ лева, представляваща изплатена главница по Договор за ипотечен кредит от 21.07.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 15.08.2018 г.;

- сумата от 4 464.24 лева, представляваща такси за обслужване на кредита;

- сумата от 314 397.48 лева, представляваща договорна лихва, за периода от 25.07.2010 г. до 14.08.2018 г.;

1

- сумата от 8 767.06 лева, представляваща наказателна лихва, за периода от 23.09.2013 г. до 14.08.2018 г.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника Г.

Н. З., ЕГН ********** да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените в заповедното производство разноски, в размер на сумата от 14 952.58 лева за държавна такса и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение, както и направените в съдебното производство разноски за държавна такса, експертизи и юрисконсултско възнаграждение, общо в размер на сумата от 15 852.57 лева.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника Г. Н.

З., ЕГН ********** с доводи за нищожност, тъй като е постановено и по отношение на С. В. Ц., ЕГН **********, която не е страна по предявените искове, както и за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че:

- е солидарен длъжник по договора за ипотечен кредит, като ищецът /кредитодателят/ е обявил дълга за предсрочно изискуем, провел е заповедно производство по отношение на двамата солидарни длъжници, като предявените установителни искове са били предмет на гр.д. № 201/2013 г. по описа на Окръжен съд Враца;

- съдебното производство е завършило с влязло в сила решение, с което установителните искове са били частично уважени само по отношение на другия солидарен длъжник /С. В. Ц., ЕГН **********/, а по отношение на него са отхвърлени, тъй като не му е било връчено писменото изявление за обявяването на кредита за предсрочно изискуем;

- издаденият изпълнителен лист в това заповедно производство визира парични суми /главница, договорна и наказателна лихва, такси за обслужване/, които са били съответни за приетата в това производство дата 2 на обявената предсрочна изискуемост 15.05.2012 г., а присъдената законна лихва е считано от деня на иницииране на заповедното производство – 18.06.2012 г.;

- ищецът „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616 е обявил повторно същия кредит за предсрочно с писмено изявление, което му е връчено на 19.06.2018 г. и е инициирал второ заповедно производство, на основание посочения Договор за банков кредит, като е издаден изпълнителен лист против него за същата по размер главница, но различна по размер договорна и наказателна лихва, както и такси за обслужване в сравнение със сумите по изпълнителния лист и влязлото в сила решение по гр.д. № 201/2013 г. по описа на Окръжен съд Враца;

- поддържа основателността на направеното от него с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност по отношение на главното и на акцесорните вземания, тъй като е изтекъл период повече от пет години, считано от деня 15.05.2012 г., в който кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем;

- задължението е неделимо, поради което не може да бъде едновременно предсрочно изискуемо и да се води счетоводно от ищеца за редовен кредит с погасителни вноски по плана;

Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени изцяло решението на първоинстанционния съд и вместо това да отхвърли предявените искове.

Моли да му се присъдят направените деловодни разноски в двете съдебни инстанция.

Насрещната страна - „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616 е подала отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който изразява становище за неоснователността на жалбата и моли да се потвърди изцяло решението на първоинстанционния съд.

Моли да му се присъдят направените във въззивното производство деловодни разноски.

3

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

Ищецът - „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616 е предявил против Г. Н. З., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.

430 от ТЗ, с които е поискал да се установи че дължи:

- сумата от 420 000 /четиристотин и двадесет хиляди/ лева, представляваща изплатена главница по Договор за ипотечен кредит от 21.07.2008 г.,ведно със законната лихва, считано от 15.08.2018 г.;

- сумата от 4 464.24 лева, представляваща такси за обслужване на кредита;

- сумата от 314 397.48 лева, представляваща договорна лихва, за периода от 25.07.2010 г. до 14.08.2018 г.;

- сумата от 8 767.06 лева, представляваща наказателна лихва, за периода от 23.09.2013 г. до 14.08.2018 г.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на 21.07.2008 г. е сключил с ответника Г. Н. З., ЕГН ********** и С. В. Ц., ЕГН ********** Договор за ипотечен кредит, с който последните са се задължили 4 при условията на солидарност да погасят предоставения кредит от 420 000 лева.

Ищецът твърди още, че ответникът, като длъжник по договора е спрял да погасява паричните вноски, като на 19.06.2018 г. му е връчено писменото уведомление, че цялата непогасена главница и дължимите се договорни и наказателни лихви са предсрочно изискуеми;

- на 15.08.2018 г.е инициирал заповедно производство пред Районен съд Козлодуй, по което и издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 420 000 /четиристотин и двадесет хиляди/ лева, представляваща изплатена главница по Договор за ипотечен кредит от 21.07.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 15.08.2018 г.; сумата от 4 464.24 лева, представляваща такси за обслужване на кредита; сумата от 314 397.48 лева, представляваща договорна лихва, за периода от 25.07.2010 г. до 14.08.2018 г.; сумата от 8 767.06 лева, представляваща наказателна лихва, за периода от 23.09.2013 г. до 14.08.2018 г.;

- длъжникът е подал възражение и в указания му срок е предявил исковете, предмет на настоящото съдебно производство;

Поискал от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи посочените в изпълнителния лист парични суми, произтичащи от неизпълнението на задълженията по договора за ипотечен кредит, по който е страна.

Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски в заповедното и в исковото производство.

Ответникът - Г. Н. З., ЕГН ********** подал отговор на исковата молба и допълнителен такъв /л. 15 и л. 57/, с които оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че:

- исковете произтичат от договор за банков кредит, който е обявен за предсрочно изискуем на 15.05.2012 г. и са погасени по давност;

5

- паричните суми за договорна и наказателна лихва са различни от тези, за които има влязло в сила решение по отношение на другия солидарен длъжник;

- на практика за един и същи период се начисляват едновременно законни лихви върху главницата, която е една и съща и за осъдения солидарен длъжник и договорна лихва по отношение на него;

- кредитът не може да бъде предсрочно обявен за изискуем и банката да го води за „редовен“ и да начислява договорна лихва;

Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски.

От фактическа страна:

От събраните по делото доказателства установява, че на 21.07.2008 г. е сключен Договор за ипотечен кредит между ищецът „Банка ДСК“ ЕАД от една страна и Г. Н. З., ЕГН **********, както и С. В. Ц., ЕГН ********** от друга страна.

Ипотечният кредит от 420 000 лева е предоставен и обезпечен с договор за ипотека, учредена от С. Ц. с недвижим имот.

Договорът е предвидил лихвения процент, а погасителният план е подписан само от С. Ц., като за неупоменати в него въпроси е предвидено приложение на Общите условия и ЗКИ.

Солидарните длъжници са били в неизпълнение на задълженията и при условията, предвидените в чл. 20.2 от Общите условия, ищецът е обявил целия остатък от кредита за предсрочно изискуем и олихвяван с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 10 процентни пункта.

6