Определение № 1815 от 19.07.2026, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1815 гр. София, 19.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20261800500527 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 2 и ал. 3 ГПК.

Образувано е по жалба на В. И. М. и И. И. М. срещу Постановление за възлагане от 13.10.2025 г. по изпълнително дело № 1237/2019г. по описа на ЧСИ Стоян Лазаров, с което е възложен на М. Я. Ж. поземлен имот с идентификатор *** за сумата от 65 000 лева.

В жалбата се излагат твърдения за това, че проданта не е редовно разгласена, наддаването при публичната продан не е извършено надлежно, както и че имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.

Твърди се, че спрямо жалбоподателките, които били непълнолетни, не са извършени действия, с които изрично да бъдат поканени по надлежния ред да заявят дали приемат наследството на починалия им баща, както и че липсват доказателства наследството изобщо да е било прието. Изтъква се, че в случая предвид възрастта им е следвало да се извърши опис на имуществото на наследодателя, за да бъде реализирана хипотезата на наследяване по опис.

Наведени са и аргументи относно приложимостта на разрешенията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС. С тези доводи жалбоподателите считат, че е опорочена опорочава процедурата по разгласяване на проданта.

В жалбата се твърди още, че съдебният изпълнител е следвало изрично да уведоми жалбоподателките за висящността на производството и да им бъде определен срок по чл. 51 ЗН, в който да посочат дали приемат или се отказват от наследството на своя наследодател, като излагат съображения, че докато не бъде конституиран надлежен длъжник, принудителното изпълнение не може да продължи, а осъществените действия от съдебния изпълнител се явяват и незаконосъобразни. Считат, че връчването на съобщението за изготвеното 1 постановление за възлагане по дело № 20199270401237/2019г. е ненадлежено, с което процедурата, за разгласяване на проданта, се явява нередовна, тъй като установяването на собствеността на имуществото, спрямо което се изпълнява, е от съществено значение за валидността на извършените действия.

На следващо място е наведено оплакването, че имуществото не е възложено по най-високата пазарна цена. Изтъква се, че липсата на нова оценка, предхождаща проданта, и използването на последната такава от 30.03.2023г., обосновава подобен извод. Твърди се, че пазарните цени на имотите за последните 3 години поскъпнали с повече от 130 %, като нова оценка би довела до това имотът да бъде продаден за много по-висока цена от предложената, но такава оценка не била изготвена. Твърди се, че увреждането на страните от това бездействие на съдебния изпълнител да извърши нова оценка и съответно да обяви по-висока първоначална цена за продажбата на имота се състои в това, че би бил погасен по-голям дълг на длъжниците при по-високата продажна цена и съответно остатъкът от задължението би се редуцирал допълнително.

Посочва се, че дори и конституирането на жалбоподателките в качеството им на длъжници в производството да е било надлежно, то те не са били уведомени за обжалваното постановление, което е нарушение на процедурата за редовност на процедурата за извършване на публична продан.

Твърди се, че по делото липсват доказателства за това призовкари да са посетили адреса и да са изпълнили процедура по надлежно уведомяване на всяка от длъжниците, което според тях е основание за нередовност на процедурата за извършване на проданта.

Твърди се също, че недвижимото имущество, собственост на В. и И.

Миладинови, спрямо което е насочена проданта, е несеквестируемо, което обстоятелството се установява от справка в имотния регистър. Навеждат се оплаквания и за това, че по делото не са извършвани изпълнителни действия в продължение на повече от две години, както и че вземането, е погасено по давност.

Препис от жалбата е изпратен на взискателя „С.Г. Груп“ ЕАД, но не е постъпило възражение в срок.

Постъпили са и мотивите на ЧСИ по чл. 436, ал. 3 ГПК, в които се оспорва основателността на жалбата. Заявява, че съгласно задължителните указания дадени в т. 8 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС действията на съда и наддавачите във връзка е подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването е явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка са част от наддаването и надлежното им извършване подлежи на проверка по жалба срещу постановлението за възлагане. Всички други действия, подготвящи и предшестващи публичната продан, в т.ч. и уведомяването на страните за проданта, не подлежат на контрол от съда по реда на обжалването.

2

Посочва, че видно от изготвения протокол за обявяване и отваряне на наддавателните предложения, за участие в публичната продан било подадено само едно валидно наддавателно предложение - от наддавача М. Я. Ж. /стр.

1101/. Въпросното наддавателно предложение било подадено в срока на проданта като същото постъпило в канцеларията на Районен съд - Сливница с вх. № 1/29.09.2025 г. /стр. 1097/. Към него била приложена квитанция за внесен задатък в размер на 10 на 100 от началната цена /стр. 1099/.

Предложената в наддавателното предложение цена била в размер на 65 000.00 /шестдесет и пет хиляди/ лева, съответно същата не била под началната цена и не я надвишавала с повече от 30 на 100 (л. 489, ал. 6, предложение втори и трето от ГПК). Още повече, че наддавателното предложение не било от лице, което няма право да участва в проданта (чл. 489, ал. 6, предложение първо от ГПК). Процесното наддавателно предложение било единствено, и така, поради липсата на други наддавачи, не е провеждан търг с устно наддаване, като в т.ч. и единственият наддавач не е изявил желание устно да предложени по-висока цена с размер на един задатък. Прави уточнението, че в законоустановения в чл. 492, ал. 3 от ГПК двуседмичен срок, обявената за купувач е внесла по сметка на ЧСИ предложената от нея цена, като е бил приспаднат внесеният задатък /стр. 1109/, с оглед на което е издадено процесното постановление за възлагане /стр. 1110/.

Твърди, че проданта е била редовно разгласена, както и че обявленията са били поставени на всички изискуеми места.

В допълнение към изложеното съдебният изпълнител изтъква и че в жалбата се излагат оплаквания за допуснати процесуални нарушения по изпълнителното дело, които не са измежду изчерпателно изброените основания за обжалване на постановлението за възлагане.

На следващо място, съдебният изпълнител посочва, че с връчването на поканите за доброволно изпълнение на всяка от жалбоподателките е било указано, че в предоставения им срок следва да заявят дали приемат наследството /л. 675 – 676/.

Оспорва и твърдението, че имуществото не е било възложено по найвисоката пазарна цена. Прави разяснението, че по делото е представена оценка на вещо лице, съгласно която пазарната цена на имота е 90 000лв. За периода 28.02.2024 – 28.03.2024г. е била проведена първа по ред продан, която е обявена за нестанала. Въз основа на молба на взискателя е била насрочена втора продан за периода 29.08 – 29.09.2025г. при начална цена, изчислена по правилата на чл. 494, ал. 2 ГПК.

Оспорва твърдението, че жалбоподателите не са били уведомени за обжалваното постановление, като посочва, че доказателства в противния смисъл са представени на л. 1159 и л. 1162, както и твърдението, че имотът е несеквестируем. Счита, че жалбата следва да бъде отхвърлена.

Съдът намира, че жалбата срещу постановлението за възлагане е подадена от процесуално легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване акт, но не е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване.

Този извод се обосновава със съдържащите се по делото доказателства, 3 от които е видно, че на 05.11.2025г. на постоянния адрес на длъжниците е залепено уведомление за това, че в двуседмичен срок следва да се явят в кантората на ЧСИ за получаване на книжа по изпълнителното дело (л. 1161 и л. 1164 от делото), в частност – да им бъде връчено постановлението за възлагане на имота.

Видно от л. 1159 и л. 1162 от делото В. И. М. (родена на 02.03.2008г. и все още непълнолетна към момента на връчване на съобщението) и И. И. М.

(родена на 16.05.2012г., и все още малолетна към момента на връчване на съобщението) са била уведомени за изготвения протокол за възлагане на 19.11.2025г. чрез своята майка Р. Е. Х., която в рамките на указания двуседмичен срок (на 19.11) се е явила в кантората на ЧСИ да получи съобщението. На 19.11.2025г. е започнал да тече и двуседмичният срок за обжалване на съобщения акт – постановлението за възлагане, който срок е изтекъл на 03.12.2025г. /присъствен ден/. Жалбата обаче е била предадена на куриер на 04.12.2025г. в 16:07ч., видно от представената на л. 1170 товарителница, или един ден след изтичане на законоустановения срок, поради което същата се явява процесуално недопустима в посочената част.

Освен това датата посочена в самата жалба /на края/ е също 04.12.2025 г.

На следващо място, съдебният състав намира, че оплакването относно насочването на изпълнението върху несеквестируемо имуществото също е преклудирано. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015г. по т.д. 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС срокът за обжалване при насочване на изпълнението върху вещ започва да тече от връчването на съобщението за насрочване на проданта. В конкретния случай е било залепено уведомление на 26.09.2025г. (л. 1123 и 1127), като до подаването на жалбата на 04.12.2025г. срокът по чл. 436, ал. 1 ГПК е изтекъл. Следователно, както е разяснено и в задължителните указания на тълкувателното решение, пропускането на срока осуетява отмяната на публичната продан като изпълнително действие.

Само за пълнота на изложението следва да бъде изяснено, че оплакването за несеквестируемост на имуществото може да бъде отправяно до съдебния изпълнител и след изтичане на срока за обжалване на насоченото върху него изпълнение, в който случай обаче то няма да се квалифицира като такова по чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК. Така например в тълкувателното решение се посочва, че пропускането на срока не осуетява правото на длъжника да иска от съдебния изпълнител да прекрати започналата продан до момента, в който бъде издадено постановлението за възлагане, или да обжалва разпределението на основание несеквестируемостта, като съдебният изпълнител може да реши да обезщети вредите на участвалите наддавачи вместо да продължи да уврежда длъжника. Конкретния случай обаче не е такъв, тъй като в жалбата е посочено, че имуществото, към което е насочено изпълнението, е считано от жалбоподателите за несеквестируемо, което дава основание да се заключи, че оплакването следва да се квалифицира по реда на чл. 435, ал. 2 т. 2 ГПК, поради което е преклудирано.

Не следва да бъдат допуснати до разглеждане и оплакванията, че по изпълнителното дело не са били предприемани изпълнителни действия в продължение на повече от две години. По реда на чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК на 4 обжалване подлежи само изрично постановен отказ от съдебния изпълнител, а такъв липсва винаги, когато обжалваното действие не е реално извършено от съдебния изпълнител. Следователно в настоящия случай жалбата се явява недопустима поради липса на предмет, тъй като не се твърди, а и не се открива по делото постановяването на изричен отказ от частния съдебен изпълнител да прекрати производството по изпълнителното дело. В този смисъл е и съдебната практика: Oпределение № 891 от 08.04.2024 г. по в. ч. гр. д. № 789/2024 г. на Апелативен съд – София, Определение № 3118 от 03.12.2024 г. по в. ч. гр. д. №

3201/2024 г. на Апелативен съд – София, Определение № 1570 от 16.06.2025 г. по възз. ч. гр. д. № 1516/2025 г. на Апелативен съд – София.

На последно място, що се касае до оплакването, че вземането е погасено по давност, съдебният състав намира, че същото е ненадлежно предявено в настоящото производство. Трайна и непротиворечива е практиката, че „длъжникът може да се брани срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, изразяваща се в отсъствие на изпълняемото право поради погасяването му, с отрицателния установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, който се предявява срещу взискателя, а срещу процесуалната незаконосъобразност отнасяща се до действията на съдебния изпълнител- по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК чрез обжалване на изчерпателно посочените от законодателя действия на съдебния изпълнителя, пред съответния окръжен съд. В този смисъл са Определение № 158 от 27.02.2012 г. на ВКС, IV -то г., о, по ч.гр. д. № 631/2011 г.; определение № 28 от 23.01.2012 г. на ВКС, I -во г.о., по ч.гр. д. № 497/2011 г.; определение № 555 от 01.10.2011 г. на ВКС, IV -то г.о. по ч.гр. д. № 483/2010 г.“, Определение № 541 от 14.11.2017 г. по ч. гр. д.