Решение № 4930 от 31.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4930 гр. София, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20211110212618 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Образувано е по жалба на А. М. М., с ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 42-0002045 от 02.08.2018 г., издадено от началник група към СДВР, ОПП СДВР Г В Б, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300лв. и наказание лишване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

В жалбата се релевират доводи за отмяна на обжалваното наказателно постановление поради допуснато съществено процесуално нарушение и неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка се излагат съображения за нарушение на императивните изисквания на разпоредбите на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН . В съставения акт за установяване на административно нарушение и в издаденото впоследствие наказателно постановление липсвали описание на нарушенията, както и обстоятелствата, при които те са извършени, което затруднявало правата на защита на жалбоподателя. На следващо място в жалбата се посочва разминаване в описателната част на нарушението в АУАН и НП, както и разминаване между 1 словесното описание и дадената правна квалификация. Посочва се, че нарушението не е извършено умишлено, тъй като е допуснал грешка като взима нерегистрарания мотор, вместо този, който се намира в близост и има валидна регистрация. Счита, че АНО не е осъществил задължението си да съобрази дали не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

В проведено по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С., с пълномощно по делото, която поддържа жалбата и моли съда да отмени НП, алтернативно да намали размера на наказанията. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна – Началник група ОПП- СДВР-редовно призована, не се явява, не изпраща представител, не сочи уважителни причини.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.03.2021г. около 11.20ч. в с. Долни Богров свидетелят Н. Г., заедно със свой колега П. Д.- полицейски служители при 05 РУ-СДВР, спрели скутер без ДК номера, който се движел по банкета. След осъществена проверка установили водача – А. М., който не предоставил документи- нито свои, нито за мотопеда. По нареждане на ОДЧ 50 М. бил откаран в 05РУ, а скутерът - с репатрак в участъка в Кремиковци. Обясненията на водача били, че карал бавно отстрани, защото загубил документи и ги търсел. В присъствието на свидетеля е бил съставен АУАН серия GA- № 359137.

На основание чл.212, ал.3 от НПК е започнало досъдебно производство на 04.03.2021г. и на 12.05.2021г. наблюдаващият прокурор е приел, че извършеното нарушение не съставлява престъпление и с постановление е прекратил наказателното производство по досъдебно производство №ЗМ – 343/2021г. по описа на 05РУ- СДВР, прокурорска преписка №3370/2021г.

Въз основа на посоченото по-горе постановление за прекратявне на наказателното производство по пр. пр. № 3370/2021 г. по описа на С., било съставено процесното наказателно постановление (НП) № 21-4ЗЗ2-011348 от 07.06.2021 г., с което началник сектор при отдел "Пътна полиция" към СДВР, е наложил на А. М. М., с ЕГН: ********** наказание – глоба в размер 300 /триста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 17.08.2021г.

2

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 ЗАНН – АУАН , НП, справка за картон на водата, както и от гласните доказателствени средства.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелят Н. Г., възприемайки ги като обективни и безпротиворечиви. От същите се установява факта на извършената проверка и направените констатации, които са обективирани в съставения АУАН, както и обясненията на жалбоподателя за причината да уравлява превозното средство.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН , с оглед на което жалбата се явява процесуално допустима.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

За да постанови Решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който то е наложено. Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на наказателно постановление, наказващия орган е този, който поддържа административно-наказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Макар да е налице и друго виждане по въпроса от страна на отделни сътави на АССГ, явяващи се касационна инстанция на настоящия съдебен състав, последния продължава да поддържа становището, че отразените в атка за установяване на административно 3 нарушение фактически констатации не се считат за установени, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес/ вж.Постановление № 10 от 1973 на Пленума на ВС, все още незагубило сила/.

Оспорваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, спазени са предвидената от закона писмена форма, сроковете , реквизитите, предвидени в чл.57 от ЗАНН.

Според настоящия съдебен състав в хода на административно – наказателното производство при издаване на обжалваното НП са допуснати съществени нарушения, които са основание за отмяна на същото.

Съдебният състав не споделя наложените съображения от жалбоподателя за затрудняване на упражняването на правото му на защита поради неспазване на изискването за описание на нарушението и обястоятелствата, при което то е извършено, както и тези, относно разминаването между словесно описание на нарушението и правната квалификация. Чл. 175, ал.3 пр.1 от ЗДВП се отнася до управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, а предложение второ до управление на МПС, което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Предложение първо включва в състава си освен МПС-то да е нерегистрирано, да няма и табели за регистрационен номер, докато при предложение второ следва да е осъществена регистрация съгласно правилата, но да липсват табели със съответния регистрационен номер. В конкретния случай жалбподателят е управлявал мотициклет, който не е регистриран по надлежния ред и който е бил без регистрационни табели.

Не се намират за релевантни и възраженията относно чл.140 ал.1 от ЗДвП и необходимостта от привръзка с разпоредба от Наредба I-45.

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата , а Наредба № I- 45 е подзаконовият акт, който детайлизира условията и реда за регистриране, 4 отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица, както и реда за служебно предоставяне и за предоставяне срещу заплащане на данни за регистрирани пътни превозни средства.

От обективна страна е необходимо, за да има извършено нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, моторното превозно средство трябва да бъде допуснато на път, отворен за обществено ползване, по което не се спори от страните, както и да не е регистрирано и с табели с регистрационен номер, за което отново страните не спорят, което води до извод, че съставът на чл.140 ал.1 от ЗДвП от обективна страна е изпълнен.

От субективна страна не се изисква конкретна форма на вина за осъществяване на нарушението, поради което може да бъде извършено и при форма на вина умисъл, и при непредпазливост (чл. 7 ЗАНН). Съгласно чл.

7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при тази форма на вина. В случая жалбоподателят е бил длъжен да познава ЗДвП, да знае и да предвиди настъпването на предвидените в закона неблагоприятните последици от това, че се движи с нерегистрирано по надлежния ред и без регистрационни табели МПС по път, отворен за обществено ползване, поради което и доводът, че не е искал да извърши умишлено посоченото в НП, е неоснователен, тъй като не е необходим умисъл и нарушението може да бъде извършено непредпазливо.

Реквизитите на НП, посочени в чл.57 от ЗАНН са включени в процесното постановление, освен т. 8. НП трябва да съдържа отегчаващите и смекчаващите обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвди при определяне вида и размер на наказанието. Административно-наказващият орган е длъжен да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съгласно чл.27 ал.2 ЗАНН. НП обаче не съдържа данни за такива, независимо, че от доказателствата по делото е видно, че смекчаващи обстоятелства са налични, а напротив – определената от АНО глоба в размер на 300 лева е над установения минимум, посочен в чл.175, ал.3, пр. 1, който е 200 лева.

Също така разпоредбата на чл. 28 ЗАНН (предишна редакция) дава 5 възможност на АНО при наличието на маловажен случай на административно нарушение да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание, като съгласно тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС изразът в закона "може" не обуславя действие при "оперативна самостоятелност", а означава възлагане на компетентност и АНО е длъжен да приложи тази привилегирована разпоредба. Същото решение посочва, че в случаите, когато това не е сторено от АНО, а са налице предпоставките за това, то налице е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.

Съгласно изменената разпоредба на чл.28 ЗАНН, в сила от 23.12.21г., за маловажен случай (определение, за което е въведено с измененията на ЗАНН, влезли в сила на 23.12.21г. в допълнителните разпоредби §1, т.4) АНО не налага наказание, а предупреждава нарушителя писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание – стесняват се хипотезите, при които на нарушителят се налага административно наказание – само ако е от същия вид и то в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението.