Решение № 68 от 10.05.2022, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Разград, 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рая П. Йончева

Членове:

Валентина П. Димитрова

Атанас Д. Христов при участието на секретаря Светлана Л. Илиева като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно гражданско дело №

20223300500090 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство о „л.258 и сл. ПК във р. с чл.310 ГПК.

С Решение №24/8.VІІ.2021г. по гр.д.№799 по описа му за 2021г и с допълващото го по реда на чл.250 ГПК Решение №4/21.II.2022, състав на ИРС е уважил исковете, предявени в условия на обективно кумулативно съединяване от Т. ИСМ. ИБР. против СЦДП ДП – ТП ДГС Сеслав град Кубрат, ул.“Осми март“ № 3, ЕИК 22016168050052 , като на осн.чл.344, ал.1, т.1 КТ признал за незаконна Заповед № РД – 193/ 23.10.2020г. за дисциплинарното му уволняване по чл.330, ал.2, т.6 във вр. к чл.188, т.3, чл.190, ал.1, т..3 и чл.187, т.т.3, 9, 4 и 10 КТ; възстановил го на осн.чл.344, ал.1, т.2 на заеманата до уволняването му длъжност и на осн.чл.225 КТ осъдил ответника-работодател със заплащане на 5 277,96лв в обезщетение за времето, през което останал без работа поради незаконното му уволняване.

Недоволно от така постановените решения, ответното дружество обжалва същите в цялост като необосновани и незаконосъобразни.

В с.з., чрез проц. си представител, поддържа становището си за незаконосъобразност на атакуваното първоинстанционно решение. Моли за неговата отмяна и за постановяване на решение, с което исковете, предявени срещу него на осн.чл.344 КТ, бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната по жалбата страна не е упражнила правото си на отговор и не е ангажирала становище по допустимост, и основателност на жалбата. При редовност в призоваването не се явява в нароченото по същество на жалбата с.з.

Като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима. Решението на първоинстанционния съд е валидно и процесуално допустимо. Постановено е от законен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност и по надлежно предявени на осн.чл.344 КТ обективно съединени искове.

Както при разглеждане на делото, така и при постановяване на решението, пъроинстанционният съд е 1 изпълнил задълженията си по чл. 131 и сл. ГПК и не е нарушил процесуалните правила, гарантиращи правото на участие и защита на страните. Правилно и съответно на търсената с иска защита е разпределил доказателствената тежест и в рамките на дължимото се по см. на чл.140 и сл. ГПК е възложил на всяка от страните, подлежащите на доказване от нея факти. Спорът е напълно изяснен от фактическа страна, с допустими по см. на ГПК доказателства, които поотделно и в съвкупността си сочат на относимост към подлежащите на доказване и правно релевантни за изхода на делото факти.

Пред тази инстанция не се правят доказателствени искания, нито се навеждат нови доводи, от които да следва за установено нещо различно от установената пред първоинстанционния съд фактическа обстановка.

Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка се споделя напълно от настоящия състав, който на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на РРС в тази им част.

Въз основа на самостоятелно дължимия се доказателствени анализ, въззиният съд установи следното:

Производството пред ИЛС е образувано по предявени на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225 от КТ. обективно съединени искове .

От приложеното като доказателство трудово досие, се следва за установено, че от 7.XI.2007г. въззиваемият е бил в договорно установено с въззивника трудово правоотношение на длъжността "горски стражар".

Според изготвената за длъжността му характеристика(л.10, тр.д.), въззиваемият е следвало да „организира, контролира и отговаря за дърводобивната дейност; да разпределя и отчита план за дърводобив; да организира и контролира сечта в поверените му обекти, извозването и транспорта на дървените материали; да приема добитите и извозени дървени материали като следи за тяхното сортиране, съхраняване и експедиране; да съставя и отговаря за първичните отчетни документи и пр.

В съответствие с вменените му по трудовия договор задължения, относимо на характеристиката за заеманата от него длъжност, въззиваемият се е задължила с познаването на нормативната уредба.

Видно от приложените като доказателство на л.л. 7 и 8 Заповед №30 10/23.Х.2020 и №РД-193/23.Х.2020, въззивникът прекратява на осн.чл.330, ал.2, т.6 КТ трудовото правоотношение с въззиваемия поради наложеното му наказание „дисциплинарно уволнение“. В титулна част на цитираните заповеди, в основание за наложеното му най-тежко по см. на чл.188, т.3 КТ наказание са визирани допуснати от него нарушения на трудовата дисциплина по конкретни фактически състави на КТ. А именно:

- по см. на чл.187, т.3-„неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила;

-по см. на чл.187, т.9– „увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства“

-по см. на чл.187, т.10 – „неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение“ и

- по см. на чл.190, ал.1, т.3-„системни нарушения на трудовата дисциплина“;

По см. на чл.195 КТ, законосъобразността на заповедта за дицплинарното уволняване на работника/служителя се явява обусловена от наличието на мотиви, в които работодателя следва да индивидуализира допуснатото от работника нарушение по време, място и начин на извършването му по начин, гарантиращ защитата на уволнения работник. Деянието трябва да е индивидуализирано така щото да позволи от правна стана преценка за относимостта му към нормата на основание, на която работодателят е предприел уволненото.

Законодателното изискване за мотивиране на заповедта за уволнение е с оглед преценка на условието за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността на наказания работник да се защити ефективно. Когато изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ.

Дисциплинарните нарушения представляват деяние (действие или бездействие), което се индивидуализира чрез деец (субект), съществени признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването 2 му. Когато дисциплинарното нарушение е осъществявано в рамките на определен период, а спецификата на изпълняваната работа или характера на самото нарушение не позволява откриване на точния ден и час на извършването му, а контролирането им е възможно само като краен резултат, изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършването му. Когато нарушението, изразяващо се в бездействие неизпълнение на възложени трудови функции, е продължавало за определен период, вкл. и до откриването му, изискванията на чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на момента на откриването му, тъй като извършването на нарушението и момента на откриването му съвпадат.

В съдебната практика на Върховния касационен съд, формирана с решение № 379 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 410/2009 г. IV г. о., решение № 629 от 1.11.2010 г. по гр. д. № 279/2009 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 130 от 3.04.2012 г. по гр. д. № 707/2011 г. на ВКС, IV г. о. се приема трайно и непротиворечиво, че при реализиране на дисциплинарната отговорност на работник или служител, няма пречка нарушенията на трудовата дисциплина да са индивидуализирани в самата заповед за налагане на дисциплинарно наказание и/или в друг документ, посочен в уволнителната заповед, чието съдържание е станало достояние на наказаното лице, за да се приеме, че заповедта за уволнение е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ. В производствата по трудови спорове важат правилата на общия исков процес за доказателствената сила на документите, доколкото същите са относими, допустими и необходими за правилното решаване на спора.

С Решение № 76/10.07.2012 г. по т. д. № 490/2011 г. на ВКС, I т. о, постановено по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че материалната доказателствена сила е присъща на свидетелстващите документи, а когато те са официални, т. е. издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред /чл. 179, ал. 1 ГПК/, с тях валидно се осъществява доказване на обективираните в тях факти, което съдът е длъжен да зачете при формиране на решението му по спора. Този извод произтича от определената от закона доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи, които, ако са автентични и не са били оспорени по надлежния ред, обвързват съдебния състав да приеме за доказани материализираните в тях изявления и действия.

В конкретния случай, видно от изложеното е в мотиви на атакуваната с иска по чл.344 КТ заповед, действията, предпоставящи дисциплинарната отговорност на въззиваемия не са индивидуализирани по време, мякго и начин на извършване. Твърди се системност , но не става ясно към кое от нарушенията е отнесена тази квалификация, нарушенията не са индивидуализирани по начин на извършване, по дати и в период., така щото да позволи извод за вменяваната в отговорност на работника системност.

Твърдят се причинени на работодателя вреди, но не се сочи от кои точно действия на работника са последвали те, кога са настъпили и от какъв характер са; твърдят се нарушения на етични правила без индивидуализация по време, място и начин на извършването им от въззиваемия.

Съдържимото се в мотиви на процесната заповед не позволява преценка за относимост на описаните нарушения към посочените в титула ѝ, като основание за налагане на наказанието, правни норми.

За мотивираност на заповедта може да се твърди донякъде по отношение на нарушенията, за които в мотивите си същата препраща към Констативните протоколи, обективиращи извършени в обекти на въззиваемия ревизии за периодите от 3.IV-18.VI.2020 и от 18.VI-24.IX.2020. Като датите на съставяне на цитираните протоколи, ъответо-24.VI.2020 и 24.IX.2020 се твърдят като дати на установимоскт на нарушенията, сочещи постановяването на заповедта преди изтичане на предвидения в чл.194 КТ преклузивен срок.

Когато нарушенията на трудовата дисциплина, послужили като основание за налагане на дисциплинарното наказание, са констатирани в официален документ, към който препраща заповедта за уволнение, който не е бил оспорен по надлежния ред, с него се доказват обективираните в документа изявления и действия, които съдът е длъжен да зачете при решаване на спора. В случая обаче и от реквизитите на цитираните протоколи не следва извод за индивидуализация на допуснати от въззиваемия нарушения. Липсват заключения за констатирани нарушения, извършени от Т.И..

В пълно противоречие със съдържанието на протоколите и на визираните в титулна част на заповедта правни норми, в абзац последен на атакуваната заповед, като основание за налагане на дисципинарното наказание работодателят е визирал като установени на 24.VI.2020 не използва цялото работно време за изпълнение на възложената работа; не изпълнява работата си в изискуемото се количество и качество; не спазва техническите и технологическите правила; не спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд; не пази грижливо 3 имуществото, което му е поверено или с което е в досег при изпълнение на възложената му работа, както и да пести суровините, материалите, енергията, паричните и другите средства, които му се предоставят за изпълнение на трудовите задължения; не спазва вътрешните правила, приети в предприятието, и пречи на другите работници и служители да изпълняват трудовите си задължения;

Данни за установени на посочените в заповедта дати, нарушения по чл.126 КТ не се съдържат в изготвените на тези дати констативни протоколи; В хода на делото работодателят не е ангажирал доказателства, от които да следва за установено, че работникът е извършил тези нарушение и че е бил надлежно уведомен за тях с адресираната му покана за обяснения по чл.193 ГПК. Тежестта на доказване при спор за незаконно уволнение принадлежи на работодателя, тъй като твърдението на работника, че уволнението е незаконно се основава на упражнено от работодателя право на уволнение, като работодателят трябва да докаже, че законосъобразно го е упражнил. Негова е и тежестта на доказване на съществения елемент от дисциплинарната процедура извършването на самото нарушение При пълно тъждество на индивидуализиращите белези е налице идентичност между деянията, посочени като основание за налагане на дисциплинарно наказание и деянията, за които работодателят е поискал обяснения по реда на чл. 193 КТ. Словесното изразяване по чл. 193 и по чл. 195 КТ може да е различно, същественото е от съдържанието на заповедта и от искането на работодателя до работника/служителя за даване на обяснения да следва несъмненият извод за това кой е дееца и за същността на фактическото основание, за което работодателят търси обяснения, съответно налага дисциплинарно наказание и те да са идентични. Възможно е при поискване на обяснения работодателят да не е напълно или точно индивидуализирал деянията, поради неизясненост на фактите и обстоятелствата (напр. за точното време и място), но след получаване на обяснения от работника/служителя и въз основа на тях, да ги е посочил точно и с всички индивидуализиращи белези едва в заповедта за уволнение. В този случай важно е да няма съмнение, че наказанието е наложено за онези деяния, за които са поискани и дадени обяснения - обезпечено е правото на работника/служителя да направи своите възражения, а работодателят действително има възможност да ги прецени.