Решение № 1042 от 29.05.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1042 гр. Бургас, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20232120100666 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 242, във вр. чл. 269 от КТ вр. чл. 128, т. 2 и чл.224, ал.1 от Кодекса на труда и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Производството е образувано по подадена искова молба от Й. Т. С. с ЕГН **********, чрез адв. Ж. Б., срещу „ГАРД ЕЙЧ ЕМ ЕС “ ЕООД с ЕИК 130195436, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 242, във вр. чл. 269 от КТ вр. чл. 128, т. 2 и чл.224, ал.1 от Кодекса на труда и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца трудово възнаграждение в размера на по 500 лева за всеки един от месеците в периода от януари 2020 година до юни 2021 година, лихва за забава върху всяко едно от посочените вземания за периода от петнадесето число на месеца, следващ месеца, за който е дължимо трудовото възнаграждение с посочен размер на всяко едно от твърдяните вземания, до датата на подаване на исковата молба, законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, сумата 500 лева, представляваща доплащане по обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно с мораторна лихва за забава за период до датата на подаване на исковата молба, ведно с мораторна лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.

В исковата молба се твърди, че ищцата е работила по трудов договор с ответното дружество на длъжност „медицинско лице“, като е изпълнявала длъжността до момента на прекратяване на трудовото й правоотношение, 1 като по време на изпълняване на трудовото правоотношение на ищцата не е заплащано трудовото й възнаграждение в пълен размер, а само част от него.

Същата е работила на трудов договор с №1579/09.04.2019 г. Съгласно договореното в част седма „Възнаграждения“, основното месечно възнаграждение е определено на хиляда и седемстотин лева, сума изписана словом. Погрешно, в продължение на месеци, на ищцата била изплащана сумата от 1200 лв., която била изписана цифром. На 23.12.2019 г. било подписано допълнително споразумение, в което било изписано същото като посоченото по – горе. По тези съображения, писмено бил поканен работодателя да заплати разликата между преведените по – малки по размер суми и действително дължимата сума в размер на по 1700 лв. месечно, ведно с лихвата за забава върху всяка неизплатена сума.

Следвало е работодателят ежемесечно да заплаща дължимите трудови възнаграждения в пълен размер, което не било направено. Неизплатените трудови възнаграждения се дължали със законната лихва за забава, съгласно чл.245, ал.2 от КТ, като доколкото бил определен моментът на плащане, то съгласно нормата на чл.84 от ЗЗД, длъжникът изпаднал в забава след настъпване на падежа.

Сочи, че не било изплатено при прекратяване на трудовия договор неизползвания платен годишен отпуск по чл.224 от КТ, което следвало да бъде заплатено не по – късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението било прекратено по аргумент на чл.228, ал.3 от КТ.

Моли се за осъждане на ответното дружество да заплати сумата за трудово възнаграждение в размера на по 500 лева за всеки един от месеците в периода от януари 2020 година до юни 2021 година, лихва за забава върху всяко едно от посочените вземания за периода от петнадесето число на месеца, следващ месеца, за който е дължимо трудовото възнаграждение с посочен размер на всяко едно от твърдяните вземания, до датата на подаване на исковата молба, законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, сумата 500 лева, представляваща доплащане по обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно с мораторна лихва за забава за период до датата на подаване на исковата молба, ведно с мораторна лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане . Претендират се разноски. Представят доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с който се излага становище за неоснователност на предявените искове.

Сочи, че от представените с исковата молба като писмени доказателства трудов договор и допълнително споразумение към него се установявало, че договорът сключен между страните по делото е за престиране на труда на ищцата като работник в ответното дружество на длъжността „медицинско лице“. В цитирания трудов договор и допълнителното споразумение към него 2 било записано, че „на работника му се определя работна заплата в размер на 1200 /хиляда и седемстотин/ лева за месец“. Предвид разликата в изписване на договореното възнаграждение цифром и словом, между страните възникнал спор какъв бил размерът на договореното възнаграждение.

Аргументира тезата, че никъде в законодателството не бил закрепен принцип на приоритетно зачитане на словесното изписване пред цифровото такова. Прави заключение, че навсякъде в съдебната практика, където се касаело за договорни отношения и било установено разминаване в цифровото и словесното изписване, винаги се изследвала общата воля на страните. В този смисъл била и разпоредбата на чл.20 от ЗЗД.

Представят се щатните разписания, които действали в процесния период. Позовава се на разпоредбата на чл.349, ал.1, т.5 от КТ, съгласно която в трудовата книжка се вписвали заеманата от работника или служителя длъжност и организационно звено, в което той работи, както и на основание чл.349, ал.1, т.6 от КТ се вписвал и размера на уговореното трудово възнаграждение, като в тази връзка със заповедта на министъра на труда и социалната политика била утвърдена Национална класификация на професиите и длъжностите, която се прилагала от всички предприятия и организации и осигурявала единство при управление на труда и трудовите отношения. Видно от всички разписания, бил предвиден един единствен размер на основното трудово възнаграждение в размер на 1200 лв., което се установявало и от приложеното копие на трудовата книжка на ищцата.

Посочва, че било очевидно, че става въпрос за техническа грешка.

Сочи, че ищцата е получавала редовно изплащаното й добросъвестно от страна на работодателя трудово възнаграждение. Позовава се на разпоредбата на чл.126, т.9 от КТ, съгласно която при изпълнение на работата, за която се уговорил, работникът или служителят следвало да бъде лоялен към работодателя като не злоупотребява с неговото доверие. Поведението на ищцата, което явствало в резултат на подадената искова претенция, сочило на недобросъвестност, нелоялност, злоумисъл.

Моли се исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани. Прави евентуално възражение за прихващане, в случай че ответното дружество бъде осъдено, за причинени вреди в размер на 11 633, 83 лв., формирани в резултат на нелоялно поведение от страна на ищцата, изразяващо се в умишлено премълчаване на забелязаната техническа грешка, което довело до исковата претенция, вкл. с натрупване на лихва.

Прави искане за привличане на трети лица – помагачи. Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.

В съдебно заседание от 13.05.2024 г., ищецът е направил отказ от част от предявените искове, като съдът е прекратил производството по делото в частта по отношение на предявените искове на осн. чл. 242, във вр. чл. 269, вр. чл. 128, т. 2 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за месеците 07.2020 г. до 06.2021 г. включително, както и за сумите: от 01.2020 г.- 326.80 лв. главница и 98.82 лв. лихва до пълния предявен размер от 500 лв. за главница и 150, 15 лв. за лихва 3 за забава; 02.2020 година -422.92 лв. главница и 124.50 лихва до пълния предявен размер от 500 лв. за главница и 146, 12 лв. за лихва за забава;

03.2020 година - 490.50 лева главница и 140.15 лихва до пълния предявен размер от 500 лв. за главница и 141, 81 лв. за лихва за забава; 04.2020 година 422.92 главница и 117.33 лихва до пълния предявен размер от 500 лв. за главница и 137, 65 лв. за лихва за забава; 05.2020 година - 384.62 главница и 103.40 лихва до пълния предявен размер от 500 лв. за главница и 133, 34 лв. за лихва за забава; 06.2020 година - 422.91 лева главница и 110.16 лихва до пълния предявен размер от 500 лв. за главница и 129, 17 лв. за лихва за забава, както и изцяло за предявеният иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ.

Определението на съда не е обжалвано и е влязло в сила.

В резултат на това, производството понастоящем остава висящо за исковете с правно основание чл. 242, във вр. чл. 269, вр. чл. 128, т. 2 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за следните суми: за м.01.2020 г.-326.80 лв. главница и 98.82 лв. лихва за забава; за м.02.2020 година - 422.92 лв. главница и 124.50 лихва за забава; за м.03.2020 година - 490.50 лева главница и 140.15 лихва за забава; за м.04.2020 година - 422.92 главница и 117.33 лихва за забава; за м.05.2020 година - 384.62 главница и 103.40 лихва за забава; за м.06.2020 година - 422.91 лева главница и 110.16 лихва за забава.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че ищцата е полагала труд по трудово правоотношение с ответника на длъжност „Медицинско лице“, като от представените по делото доказателства е видно, че трудовото правоотношение е било прекратено по взаимно съгласие, което по същество не се оспорва и от нито една от страните.

По делото е представен трудов договор №1579/09.04.2019 г., сключен между „Гард Ейч Ем Ес“ ЕАД и Й. Т. С., със срок на действие на договора до 31.12.2019 г. В чл.7 от представения договор било уговорено, че трудовото възнаграждение ще бъде в размер на: основно месечно възнаграждение в размер на „цифром“ 1200 лв., както и „словом“ в размер на хиляда и седемстотин лева. Предвидено е и изплащане на ежемесечна персонална надбавка в размер на 140 лв. за личен принос в осигуряване на реализацията на целите и задачите на дружсетвото, както и надбавка за трудов стаж и професионален опит в размер на 9 % от основното месечно възнаграждение.

Предвидена е възможност на работника да се изплащат и допълнителните суми и надбавки с компенсационен и стимулиращ характер.

По делото е представено допълнително споразумение към трудов договор №1579/09.04.2019 г., сключено между „Гард Ейч Ем Ес“ ЕАД и Й. Т.

С. на 23.12.2019 г., съгласно което договорът е безсрочен. Отново основното месечно възнаграждение е посочено в размер на „цифром“ 1200 лв., както и „словом“ в размер на хиляда и седемстотин лева. Останалите, предвидени в 4 първоначално сключения трудов договор възнаграждения, са запазени, както и по същество всички останали клаузи от трудовия договор.

По делото е представено щатно разписание в работодателя „Гард Ейч Ем Ес“ ЕАД към 31.12.2019 г., видно от което за щатна длъжност „медицинско лице“ е предвидено заплащане на трудово възнаграждение в размер на 1200 лв. Представено е и щатно разписание в работодателя „Гард Ейч Ем Ес“ ЕАД към 31.12.2019 г., видно от което за щатна длъжност „медицинско лице“ е предвидено заплащане на трудово възнаграждение в размер на 1200 лв.

По делото е представено заверено копие от трудовата книжка на Й. Т.

С., от което е видно, че отразеното в последната дневно /месечно/ основно трудово възнаграждение е в размер на 1200 лв., по повод на действащото с работодателя „Гард Ейч Ем Ес“ ЕАД трудово правоотношение.

По делото е представено заверено копие от уведомление по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда, в което е посочено, че основното трудово възнаграждение е в размер на 1200 лв. В тази връзка е представена и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх.

№29388193050293/09.04.2019 г.

Представена е справка за актуално състояние на действащите трудови договори към 15.04.2019 г. при дружеството „Гард Ейч Ем Ес“ ЕАД, издадена от НАП, видно от което по отношение на лицето Й. Т. С. е посочено, че основната й заплата е в размер на 1200 лв.