Решение № 167 от 18.08.2025, Районен съд - Добрич

МОТИВИ към решение № 167 от 18.08.2025 г. по а.н.д. № 669 по описа на Добричкия районен съд за 2025 г.

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 376, ал. 1 от НПК, по внесено от Районна прокуратура Добрич мотивирано постановление, с което се прави предложение за освобождаване от наказателна отговорност на С. И.

Ю., ЕГН ********** и Я. И. В., ЕГН **********, за извършено престъпление по чл. 191, ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, с налагане на административно наказание глоба на основание чл. 78а, ал. 1 от НК.

Редовно призована за съдебно заседание, Районна прокуратура Добрич не се представлява.

В съдебно заседание обвиняемата С. И. Ю. лично заявява, че се признава за виновна, като изцяло признава фактическата обстановка, изложена в постановлението на Районна прокуратура Добрич.

В съдебно заседание обвиняемият Я. И. В. лично заявява, че се признава за виновен, като изцяло признава фактическата обстановка, изложена в постановлението на Районна прокуратура Добрич.

По пренията обвиняемата Ю. заявява, че се признава за виновна, като моли да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в минимален размер.

По пренията обвиняемият В. заявява, че се признава за виновен, като моли да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в минимален размер.

На дадената й последна дума обвиняемата Ю. заявява, че съжалява.

На дадената му последна дума обвиняемият В. заявява, че съжалява.

След преценка на събраните в хода на съдебното дирене доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Родената на 20.01.2009 г. М. А. Х. и роденият на 17.08.2008 г. Д. Я.в И. се запознали чрез социалните мрежи в края на 2023 г. Първоначално двамата си общували чрез мобилно приложение за комуникации, но след няколко месеци се срещнали и започнали да излизат заедно на разходки в град Добрич. През месец август 2024 г. двамата решили да заживеят заедно и съобщили за това на родителите си. Родителите на М. А. Х. – свидетелите Л. А. М. и А. Х. М. категорично не били съгласни с това тяхно решение и на няколко пъти подавали сигнали в полицията и социалните служби към Община Добричка, при което М. А. Х. била връщана в дома й в с. Карапелит, общ. Добричка.

Родителите на свидетеля Д. Я.в И. – обвиняемите С. И. Ю. и Я. И. В., които много добре знаели от нейните родители, че М. А. Х. няма навършени 1 шестнадесет години, въпреки че не били съгласни, в началото на месец септември 2024 г. приели М. А. Х. у дома си в с. ***, общ. Добричка, където осигурили на Д. И. и М. Х. стая, в която да спят в едно легло, като ги издържали материално. Към 01.09.2024 г. Д. И. е бил непълнолетен, с навършени 16 години, като по същото време М. Х. е била на 15 години и 8 месеца. Така, вместо да ходи на училище, М. А. Х. живяла необезпокоявана в дома на родителите на Д. Я.в И. - обвиняемите С. И. Ю. и Я. И. В., като полагала грижи за малолетната му сестра до 09.01.2025 г.

Описаната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото доказателства – самопризнанието на обвиняемите С. И. Ю. и Я. И. В. под формата на признаване на фактическата обстановка, описана в постановлението на Районна прокуратура Добрич, гласните доказателства, обективирани посредством показанията на разпитаните по досъдебното производство свидетели, както и от останалите приложени по досъдебно производство № 368/2024 г. по описа на Второ РУ при ОДМВР - Добрич писмени доказателства: писмо с изх. № СЛ/Д-ТХ/1347-006/03.12.2024 г.; протокол за разпит на обвиняемия Я. И. В. от 13.05.2025 г.; справка за съдимост с рег. № 250110005000013317; справка УИС от 09.01.2025 г.; характеристични данни на Я. И. В.; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на Я. И. В. от 13.05.2025 г.; протокол за разпит на обвиняемата С. И. Ю. от 13.05.2025 г.; справка за съдимост с рег. № 250110005000013307; справка УИС от 09.01.2025 г.; характеристични данни на С. И. Ю.; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на С. И. Ю. от 13.05.2025 г.; протокол за разпит на свидетеля М. А. Х. от 09.01.2025 г.; протокол от 09.01.2025 г.; протокол за разпит на свидетеля Д. Я.в И. от 09.01.2025 г.; протокол от 09.01.2025 г.; протокол за разпит на свидетеля Л. А. М. от 09.01.2025 г.; протокол за разпит на свидетеля А. Х. М. от 09.01.2025 г.; протокол за разпит на свидетеля Г. Ж. А. от 04.03.2025 г.; писмо с изх. № СЛ/Д-ТХ/1347-010/14.01.2025 г.; удостоверение за постоянен адрес на М. А. Х. с изх. № 66-03-1 от 14.01.2025 г.; удостоверение за настоящ адрес на М. А. Х. с изх. № 66-03-1 от 14.01.2025 г.; удостоверение за постоянен адрес на Д. Я.в И. с изх. № 66-03-1 от 14.01.2025 г.; удостоверение за настоящ адрес на Д. Я.в И. с изх. № 66-03-1 от 14.01.2025 г.; акт за раждане № 1010 от 25.08.2008 г.; акт за раждане № 89 от 26.01.2009 г.; писмо с изх. № 259 от 21.01.2025 г.; справка за съдимост от 05.01.2025 г.; справка УИС от 09.01.2025 г.; справка УИС от 09.01.2025 г.; справка за съдимост с рег. № 250113005000016871, приобщени по приключване на съдебното следствие и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото, преценени от съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, които налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:

Обвиняемата С. И. Ю. от обективна и субективна страна е осъществила състава, предвиден и наказуем по чл. 191, ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като в периода от месец септември 2024 г. до 09.01.2025 г., в с. ***, общ.

2

***, в съучастие, като съизвършител с Я. И. В. от с. ***, улеснила непълнолетния Д. Я.в И., роден на 17.08.2008 г. и ненавършилата 16-годишна възраст М. А. Х., родена на 20.01.2009 г., да заживеят съпружески, без да са сключили брак.

Обвиняемият Я. И. В. от обективна и субективна страна е осъществила състава, предвиден и наказуем по чл. 191, ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като в периода от месец септември 2024 г. до 09.01.2025 г., в с. ***, общ.

***, в съучастие, като съизвършител със С. И. Ю. от с. ***, улеснил непълнолетния Д. Я.в И., роден на 17.08.2008 г. и ненавършилата 16-годишна възраст М. А. Х., родена на 20.01.2009 г., да заживеят съпружески, без да са сключили брак.

Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав. Събраните по делото доказателства са безпротиворечиви относно времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние.

Гласните доказателства са еднопосочни и взаимно допълващи се, че именно непълнолетният Д. Я.в И. (роден на 17.08.2008 г.) и ненавършилата 16годишна възраст М. А. Х. (родена на 20.01.2009 г.), са заживели съпружески, без да са сключили брак. Според Семейния кодекс, лицата, които не са навършили 16 години, въобще не могат да сключват граждански брак. Ето защо съдът намира за безспорно установено, че Д. Я.в И. и М. А. Х. не са били сключили граждански брак, тъй като не съществува правна възможност за неговото сключване.

Установяването на фактическото съжителство между Д. И. и М. Х., наподобяващо отношенията, които възникват при сключване на брак, е било улеснено именно от обвиняемите С. И. Ю. и Я. И. В., които като пълнолетни лица са създали благоприятни условия за това - предоставили са жилище на непълнолетния им син Д. И. и ненавършилата 16-годишна възраст М. Х., както и на средства за съществуването им. Т.е., обвиняемите са осъществили втората форма на изпълнителното деяние по чл. 191, ал. 2 от НК, а именно улесняване.

Престъплението е извършено и при особена форма на извършителство, а именно - съизвършителство, тъй като в самото изпълнение на престъплението са участвали и двамата обвиняеми.

Налице е и форма на усложнена престъпна дейност – продължено престъпление, тъй като е създадено едно трайно престъпно състояние.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл - обвиняемите С. И. Ю. и Я. И. В. са съзнавали възрастта на лицата, предвиждали са, че те ще заживеят съпружески и са искали между тях да се установят тези отношения. Обвиняемите са действали и с общ умисъл, тъй като всеки от тях е предвиждал общественоопасните последици на своето деяние и тези, които ще настъпят от деянието на другия съучастник, съзнавал е общественоопасния характер на всяко деяние и се е съгласил с извършването на престъплението и е искал настъпването на неговите последици.

3

Съдът намира, че в конкретния случай не следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК по отношение на обвиняемите С. И. Ю. и Я.

И. В., по следните съображения:

Ноторно известно е, че нормата на чл. 9, ал. 2 от НК визира две възможни хипотези, при които извършеното, макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление не е престъпно.

Основанието за това е, че деянието или въобще не е общественоопасно, поради своята малозначителност или неговата обществена опасност е явно незначителна.

Деянието, което обвиняемите С. И. Ю. и Я. И. В. са извършили е било възведено като престъпление от компетентен орган - законодателният орган в Република България. А е било възведено като престъпление, защото съдържа обществена опасност, която не следва да бъде подценявана. Особеното тук е, че обществената опасност на този вид престъпление е свързана с фактическото съжителство на две лица, които още не са достигнали онази физическа и социална зрелост, която е предпоставка за създаване на семейство. От друга страна, преждевременното раждане при фактическото съжителство с дете, каквато безспорно към инкриминирания период е била свидетелят М. Х., представлява фактор, който смущава нормалното психофизическо съзряване на девойката, нейното обучение, възпитание и квалификация; роденото при такова фактическо съжителство дете се отглежда или от друго дете, каквото безспорно е неговата ненавършила 14-годишна или 16-годишна възраст, а оттам, и незряла майка, или на грижите на държавата с произтичащите от това допълнителни негативи. Ако бъде прието, че традициите изключват съставомерния характер на фактическото съжителство с дете, както и между деца, това означава при тълкуване на закона да се създава нов закон, различен от този, който е създаден от компетентен орган.

С оглед изложеното, съдът намира, че е осъществено деяние с висока степен на обществена опасност, придобило напоследък широко разпространение сред обществото ни, поради което разпоредбата на чл. 9, ал.

2 от НК не би могла да намери приложение.

Причините за извършване на престъплението следва да се търсят в пренебрежителното отношение на обвиняемите към установения в страната правов ред.

Обвиняемата С. И. Ю. е родена на 05.04.1992 г. в гр. Добрич, общ.

Добрич, обл. Добрич, живуща в с. ***, общ. ***, обл. ***, ул. „***” № ***, българска гражданка, с начално образование, неомъжена, неосъждана, ЕГН **********.

Деянието е извършено при наличие единствено на смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало, проявено критично отношение към извършеното, липсата на образувани други наказателни производства, както и добрите характеристични данни по местоживеене на обвиняемата.

4

Съдът не отчете отегчаващи вината обстоятелства.

В санкцията на правната норма на чл. 191, ал. 2 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до две години или пробация.

Обвиняемата С. И. Ю. е с чисто съдебно минало, не е бил освобождавана от наказателна отговорност по реда на Раздел IV от Глава VIII от Общата част на НК. В пряк и непосредствен резултат от инкриминираното деяние не са настъпили имуществени вреди.

С оглед наличието на материалноправните предпоставки, визирани в чл.

78а, ал. 1 от НК, съдът намери, че следва да освободи обвиняемата С. И. Ю. от наказателна отговорност, като й бъде наложено административно наказание глоба в минималния предвиден размер, а именно глоба в размер на 1000 (хиляда) лева, което наказание би изпълнило целите на административнонаказателната репресия, визирани в чл. 12 от ЗАНН, вземайки предвид факта, че обществената опасност на самия извършител е невисока, както и съобразявайки се с имотното й състояние. Тия обстоятелства мотивираха съда да приеме, че се касае за инцидентна противоправна проява и поправяне и превъзпитание на обвиняемия би се постигнало ефикасно и с налагане на минимално по размер административно наказание глоба.