Решение № 2741 от 17.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2741 гр. Пловдив, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20235330103392 по описа за 2023 година

Предявени са искове с основание чл.124 ГПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.22 ЗПК както и насрещен иск по чл.23 ЗПК, евентуално съединен с иск по чл. 240 ЗЗД, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът по първоначално предявените искове В. И. Р. твърди, че е сключил с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем №*** от ***г. по силата на който му били предоставени 800 лв. В чл. 4 от договора било предвидено задължение кредитополучателя да осигури обезпечение чрез поръчителство от две физически лица, банкова гаранция или одобрено от заемателя дружество. Изтъква се, че на практика за потребителя било невъзможно да осигури което и да било от първите две обезпечения, поради което той бил принуден да сключи договор за поръчителство с посоченото от кредитора дружество. Сочи се, че макар и обезпечението да е задължително, възнаграждението по договора за поръчителство не било взето предвид при формиране на ГПР по договора за кредит. Договорът за кредит бил сключен в нарушение на чл. 5, чл. 11, ал.1, т.9, т.10, чл.19, ал. 4 ЗПК и чл. 143-146 ЗЗП, поради което бил недействителен. Твърди се, че при включване на възнаграждението за гаранта ГПР, размерът му би прехвърлил 50%. Затова била нарушена разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Договорът за предоставяне на гаранция, сключен на *** год. с „Файненшъл България“ ЕООД, също бил нищожен, като лишен от правно основание, сключен в ущърб на потребителя, в нарушение на добрите нрави и обезпечаващ нищожна 1 кредитна сделка. Искането е да се прогласи нищожността на договора за паричен заем и договора за поръчителство, а в условията на евентуалност – да се признае за установено спрямо дружеството гарант „Файненшъл България“ ЕООД, нищожността на клаузата по чл.3, ал. 1 уреждаща възнаграждението на поръчителя.

Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД счита, че в договора за кредит ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът, както и годишният процент на разходите. Изтъква се, че в конкретния случай, кредиторът е оценил кредитния риск и е преценил, че за да гарантира вземанията си по договора, то следва да се предостави обезпечение от длъжника.

Поддържа се, че възнаграждението за предоставяне на обезпечение не следва да е включва при формиране на ГПР по договора, доколкото същото касае правоотношение с трето лице. Счита иска за неоснователен.

Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД твърди, че договорът за гаранция сключен между него и ищеца не е лишен от правно основание. Поради това дружеството гарант има право да получи уговореното възнаграждение, срещу което длъжникът получавал сигурност, че ако не изпълни в срок задълженията си към кредитора, последният ще ангажира отговорността на поръчителя. Поддържа, че дори и договорът за заем да е недействителен, то договорът за поръчителство поражда действие и уговореното възнаграждение е дължимо. Оспорва твърденията за нищожност на договора за заем. Моли иска да бъде отхвърлен.

Подаден е насрещен иск от „Изи Асет Мениджмънт“ АД срещу В. И. Р.. Ищецът по насрещния иск сочи, че по процесния договор за кредит длъжникът не е изпълнил своевременно задълженията си. Твърди, че тъй като договорът за кредит не е недействителен Р. дължи връщане на остатъчния размер на главницата, който възлиза на 670,73 лв., ведно с възнаградителна лихва в размер от 47, 37 лева, начислена за периода 30.09.2022г.- 03.02.2023г. В случай, че съдът уважи иска на ищеца за прогласяване нищожността на договора за паричен заем, то се иска, на основание чл.

23 ЗПК Р. да заплати остатъчния размер на главницата от 640,73 лв. Ако този иск бъде отхвърлен се иска да бъде осъден ответника да заплати сумата 718,10 лв. от които 670,73 лв. главница и 47,37 лв. договорна лихва, ведно с законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното заплащане.

Ответникът по насрещни иск Р. в отговора си поддържа, че договорът за кредит е изцяло недействителен, поради което той е следва да заплати единствено главницата по него и то след като от същата се приспаднат всички недължимо платени суми по недействителното кредитно правоотношение.

Съдът намери за установено следното:

На ***г. между ищцата В. Р. и "Изи Асет Мениджмънт" АД бил сключен договор за потребителски заем № *** за предоставяне на сумата 800 лв. за срок от 26 2 месеца. Определен бил фиксиран лихвен процент от 35 % и годишен процент на разходите 40,20 %. Общия размер на всички плащания бил определен на 877,37лв. / лист 5/.

В чл.4, ал.1 от договора било предвидено задължение на заемателя в срок от три дни, считано от датата на сключване да предостави на заемодателя някое от следните три вида обезпечения: 1. поръчителство от две физически лица, които да отговарят на следните изисквания: удостоверен със служебна бележка от работодател нетен осигурителен доход над 1000 лв.; да работят по безсрочен трудов договор; да не са заематели или поръчители по друг договор за заем с „Изи Асет Менижмънт“ АД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови или финансови институции; или ако имат – кредитната им история в Централния кредитен регистър при БНБ за една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; 2. банкова гаранция с бенифициер заемодателя за цялото задължение на заемателя, валидна тридесет дни, след крайния срок за заплащане на задълженията по договора; 3. договор с одобрено от заемодателя дружество- гарант, което предоставя гаранционни сделки / лист 6/ .

В деня на сключване на договора за кредит, бил сключен и договор за предоставяне на поръчителство между „Файненшъл България“ ЕООД и В. Р.. В него било посочено, че Р. е сключил с "Изи Асет Мениджмънт" АД договор за паричен заем № ***/***г. Във връзка с това „Фанейшъл България“ ЕООД поело спрямо ищеца задължение да издаде гаранция за плащане на паричните задължения по договора за заем. Съгласно чл.1, ал.2 гаранцията се издавала и влизала в сила в срок от три дни от подписване на договора и в случай че потребителят не изпълни задължението си по чл.4 т.1 и 2 от договора за паричен заем за предоставяне на поръчителство от две физически лица или банкова гаранция / лист 9 / . В чл.4 от договора било уговорено, че гарантът е длъжен при поискване от страна на кредитора "Изи Асет Мениджмънт" АД да плати всички изискуеми задължения на потребителя, след което да уведоми потребителя за плащането. Срещу поетото от гаранта задължение потребителят Р. следвало да заплати възнаграждение в размер на 383,63 лв., което се дължало разсрочено на вноски от по 29,51 лв. всяка, на дати изрично посочени в чл.3, ал.1 от договора. Според чл.3, ал.3 от договора за гаранция "Изи Асет Мениджмънт" АД било овластено за приема вместо дружеството гарант „Файненшъл България“ ЕООД всички плащания произтичащи от договора за гаранция.

Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че по договора за паричен заем ищецът е заплатил следните суми: 129,27 лв. за главница и 30 лв. за договорна лихва. Остатъчното задължение по договора за заем е 670,73 лв. главница и 47,37 лв. договорна лихва. При изчисление на ГПР по договора за кредит от 40,20% са включени единствено разходите за договорна лихва / лист 80/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

3

Между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за предоставяне на потребителски кредит, сумата по който е била усвоена. Тези обстоятелства не се оспорват по делото. Безспорно е също така сключването на договор за предоставяне на гаранция между „Файненшъл България“ ЕООД и В. Р., който макар и съставляващ отделно правоотношение е свързан с договора за кредит, тъй като предоставянето на гаранция чрез посочен от кредитора поръчител, съставлява част от условията по договора за кредит, доколкото е единият от видовете обезпечение които кредитополучателят задължително следва да предостави. Следва да се има предвид, че предоставянето на видовете обезпечения по т.1 и 2 би представлявало затруднение за кредитополучателя. Това е така защото поръчителите трябва да отговарят на редица условия и относно тях да се представят в кратък срок документи, с които потребителят не би могъл да разполага, а сключването на банкова гаранция с физическо лице, за сумата дължима по кредита е съмнително. По този начин, уговорките относно обезпечаване са съставени така, че нуждаещият се от финансови средства потребител, да предпочете третия тип обезпечение – като избере гаранта, посочен от кредитора. Следователно така дефинираната в договора клауза във връзка с предоставяне на обезпечение поставя потребителя в по-неблагоприятно положение от кредитора. Съществуващата за него възможност да се откаже от сключването на договора, не може да компенсира това положение, защото в случая отказът от сключване на договора от потребителя има съществено по-висока степен на влияние върху неговата имуществена сфера, отколкото върху тази на търговеца, предоставящ кредити по занятие. Този извод се подкрепя и от установимия чрез справка в търговския регистър факт, че дружеството кредитор "Изи Асет Мениджмънт" АД е едноличен собственик на капитала на дружеството „Файненшъл България“ ЕООД, посочено като лице с което потребителят може да сключи договор за поръчителство за което да му дължи възнаграждение. Връзката между двата договора се потвърждава и от обстоятелството, че възнаграждението по договора за поръчителство, което също се дължи разсрочено е възложено за събиране на дружеството кредитор.

С оглед установената връзка между двата договора и дружествата кредитор и гарант, следва да се приеме, че сумата дължима като възнаграждение по договора за гаранция е следвало да бъде включена в годишния процент на разходите към договора за кредит. Това е така, защото възнаграждението спада към тези които са предвидени в чл.19, ал.1 ЗПК, съгласно който г одишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Разходите по свързания договор за гаранция не са сред изключенията упоменати в чл.19, ал.3 ЗПК. Съгласно чл. 19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната 4 лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. При включване на възнаграждението дължимо на гаранта, което съставлява 47,92% от главницата по кредита, би се стигнало до превишаване на нормативно установената горна граница на ГРП. В конкретния случай изискването за включване на разходите по договора за поръчителство в годишния процент на разходите не изпълнено, което е в противоречие с изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Когато договорът за кредит е сключен в нарушение на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, той е недействителен съобразно чл.22 от ЗПК.

Недействителен е и договорът за предоставяне на гаранция между ищеца и втория ответник. Той е сключен в нарушение на изискването на чл.143 ЗЗП, тъй като уговорката свързана със сключването му е във вреда на потребителя, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между неговите правата и задълженията на търговеца и потребителя. Сключването на този договор е в нарушение на изискванията на добросъвестността, тъй като в тежест на потребителя се възлагат допълнителни разноски, свързани с отпускане на кредита и повишаващи в противоречие със законовото ограничение /чл.19, ал.4 ЗПК/ размера на дължимите разходи по кредита. Предвид това договорът за поръчителство също е недействителен.