Решение № 6373 от 24.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6373 гр. София, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно гражданско дело № 20251100501081 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ответниците в първоинстанционното производство С. Г. С. /лично и със съгласието на попечителя – другия въззивник/ и М. Г. Т. /лично/, срещу Решение № 19591/30.10.2024 г., постановено по гр. д. № 45222/2023 г. по описа на СРС, 164 състав, в частта, в която са уважени предявените обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че С. Г. С. и М. Г. Т. дължат в условията на разделност при квоти от по 1/2 ид.ч. за всяка от тях на „Топлофикация София“ ЕАД, като съсобственици на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „****“, бл. ****, с присъединен абонатен № 170924, сумите от общо 4268,79 лв., от която сума 3671,75 лв. съставлява дължима главница за ТЕ за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от 26.04.2022 г., до окончателното изплащане на сумата; 539,95лв. - дължима мораторна лихва върху главницата за ТЕ за претендирания период от 16.07.2019 г. до 08.04.2022 г. ; 57,09 лв. съставлява дължимата главница за дялово разпределение за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от 26.04.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – „ТЕРМОКОМПЛЕКТ“ ООД на страната на ищеца.

В жалбата се сочат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че първоинстанционният съд е основал 1 своето решение единствено въз основа на съдебно-счетоводната експертиза, без да вземе под внимание изявленията за извършени плащания през процесния период. Поради това се твърди, че задълженията за месеците са били погасени преди 09.04.2024г. и оставали само лихви за забава, които са заплатени. Освен това се подчертава, че са извършвали и плащания по изпълнителни дела, заведени от „Топлофикация София“ ЕАД. С въззивната жалба е направено доказателствено искане за приемане на писмени доказателства. Въззивниците молят съда да отмени първоинстанционното решение в частта, в която са уважени предявените срещу тях искове..

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД, ищец в първоинстанционното производство, чрез юрк. Е.Д. /с пълномощно/ е подало отговор на въззивната жалба на ответниците, в който излага, че първоинстанционното решение е правилно в обжалваната от ответниците част и моли съда да го потвърди.

Третото лице помагач – „ТЕРМОКОМПЛЕКТ“ ООД не изразява становище.

В частта, в която са отхвърлени исковете на „Топлофикация София“ ЕАД против С. Г. С. и М. Г. Т. за признаване за установено, че последните дължат сумата от 10,10лв., представляваща мораторна лихва за върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. – 08.04.2022г. Решението не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговора на въззивна жалба, след като се запозна с приобщените по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е валиден, допустим и по същество правилен. В мотивите на своето решение СРС е приел фактически положения и достигнал правни изводи, които въззивният съд споделя. В рамките на инстанционния контрол, въззивният съд констатира следното:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявените обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр, чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, в частта, в която ответниците са осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД в условията на разделност при квоти: 1/2 сумите от по 1835,88 лв. представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: гр.

София, ж.к. „****“. Бл. ****, с присъединен абонатен № 170924, за периода от 01.05.2019г. – 30.04. 2021 г., ведно със законната лихва за забава от 26.04.2022г. /датата на подаване на заявление по чл. 410/ до окончателното изплащане на вземането; сумата от по 269,97 лв. - мораторно обезщетение, начислено за периода от 16.07.2019 г. до 0804.2022 г ., върху стойността на 2 дължимата сума за потребената топлинна енергия в процесния имот; сумата от 28,55 лв., представляваща цена за услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва за забава от 26.04.2022г. /датата на подаване на заявление по чл. 410/ до окончателното изплащане на вземането, за които суми в полза на ищеца „Топлофикация София“ е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.07.2022, по ч.гр.д. № 21974/2022г. по описа на СРС, 148 –и състав.

Съгласно разпоредбата на чл. 133, ал. 2 ЗЕ /в редакцията й действаща към приемането й с ДВ, бр. 107/2003г./ присъединяването на потребителите в сграда в режим на етажна собственост към топлопреносната мрежа се извършва от топлопреносното предприятие, с решение на Общото събрание на етажната собственост.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като определящо е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Според легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 41б ДРЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е краен клиент, който купува топлинна енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. От съдържанието на § 1, т. 2а "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право по иска с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се обуславя от съществуването на действително правоотношение по договор за продажба /доставка/ на топлоенергия; Продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача и за последния да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

Видно от приобщения по делото Договор за замяна на недвижим имот по реда на НДИ /отм./ от 10.05.1979г., Г.С.Г. е придобил правото на собственост върху Апартамент № 22, находящ се в бл. ***-320, вх. ****, в ж.к. „****“, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата. Според представеното по делото удостоверение от Столична община, старият адрес – ж.к. „**** е с нов административен адрес – ж.к. „****, а блок ***, отговаря на адреси: блок ***, вх. А и вх. Б.

Според Удостоверение за наследници с изх. № 006438/06.07.2006г., издадено от Столична община, София-град, Г.С.Т. починал на 02.04.2003г.г., като оставил за свои единствени наследници по закон – съответно титуляри на правото на собственост върху описания по – горе имот – М. Г. Т. и С. Г. С.

– дъщери, обстоятелство, за което страните не спорят.

От представения Договор № 433/26.09.2002г. се установява, че процесният имот е разположен в сграда, в режим на етажна собственост, която 3 е била присъединена към топлоснабдителната мрежа.

От представеното по делото Заявление –декларация, с рег. № Г-26636 от 24.10.2019г. към „Топлофикация – София“ ЕАД е видно, че ответницата С. С., е пожелала партидата на топлоснабдения имот с адрес гр. София, ж.к. „****“ № ****, с абонатен № 170924 да бъде променена на нейно име.

От заключението на Съдебно-счетоводна експертиза, което и настоящият състав кредитира изцяло, се установява, че за процесния период дружеството за дялово разпределение е изготвяло изравнителни сметки /надлежно връчени на представител на сградата в режим на етажна собственост и неоспорени от въззивниците/, след отчитане на индивидуалните уреди на потребителите, поради което безспорно се установява че начисленото при ищеца количество топлинна енергия е съответно на количеството потребена топлинна енергия за имота.

От приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза е видно, че за процесния период задължението за имота – собственост на въззивниците за топлинна енергия възлиза на обща стойност от 3728,84 лв. от които сумата от 3671,75лв. – за отопление на имот и сумата от 57,09 лв. – за дялово разпределение, които суми, понастоящем не са заплатени. Видно от изготвената експертиза, за процесния имот са съобразени разликите между прогнозните фактури, стойността за доплащане на изравнителни сметки и е отчетена разликата за приспадане, във връзка с приетата с Решение на КЕВР № Ц-24 от 10.06.2020г., по – ниска цена на топлинната енергия.

В рамките на първоинстанционното производство е била изслушана и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, във връзка с правопогасяващото възражение на ответниците – че са погасили задълженията си към топлофикационното дружество, за което са представили писмени доказателства. Според заключението на вещото лице, представените фактури касаят извършени от ответниците плащания на възникнали към ищеца задължения за период предхождащ процесния, както и за задължения, възникнали към ищеца, след процесния период. Вещото лице с категоричност сочи, че в счетоводството не ищеца не са отразени плащания за периода, посочен в исковата молба. Въззивният съд изцяло кредитира заключението на вещото лице.

По същество, пред въззивният съд, ответниците поддържат възражението си, че претендираните от топлофикационното дружество суми са погасени поради заплащането им. В отговор на последното следва да се посочи, че именно представените в рамките на първоинстанционното производство Разписки за извършено плащане са били предмет на допуснатата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, като на вещото лице е поставен въпрос, дали претендираните от ищеца суми са погасени с извършените плащания. По тези причини, неотносимо би било вещото лице да дава отговор, кое задължение е погасено по всяка една от разписките, след като безспорно сочи, че нито една от тях не погасява процесното. По тези причини, въззивният съд не споделя доводите на ответниците, че представените платежни документи са подценени от страна на първоинстанционния съд.

В подкрепа на тези констатации се явява и представеното от ответниците, писмо от „Топлофикация – София“ ЕАД, според което между страните има образувани няколко съдебни и изпълнителни производства, касаещи 2 различни топлоснабдени имота, както и различни периоди, за които ищецът 4 претендира сумите за топлинна енергия. В писмото се сочи, че по отношение на топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, ж.к. „****“, бл. **** са образувани две изпълнителни дела и две съдебни.