Решение № 1933 от 17.10.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 5118/2022
- Вид
- Решение № 1933
- Подписан
- 17.10.2022
- В сила
- 23.11.2022
- Състав
- Димитър Василев Кацарев
Цитирани разпоредби
- чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28, буква "а" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.6, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.124 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.125 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.125, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.125, ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.10, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.93, т.9 · Наказателен кодекс
- чл.9, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.9, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.93, т.9 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.115, ал.6 · Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 1933 гр. Пловдив, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Димитър В. Кацарев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно наказателно дело № 20225330205118 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 639266-F645208 от 03.06.2022г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП -Пловдив, с което на основание чл.53, ал.2, във връзка с чл.83 от ЗАНН и чл.179, ал.1, предл.четвърто от ЗДДС, в редакцията на Д.В бр.105 от 2014г., в сила от 01.01.2015г. на ЗДДС на „Полагро България“ ООД, ЕИК 205865330 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Дунав“ 91, ет.1, ап.2 представлявано от Р.Г.Л. с ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.3 от ЗДДС.
С възражение до ТД на НАП гр.Пловдив от името на дружеството против Наказателно постановление № 639266-F645208 от 03.06.2022г. се обжалва издаденото НП и се прави искане наложената санкция да отпадне, а дружеството да бъде предупредено. С възражението се представят доводи в подкрепа на искането за отпадане на санкцията, а именно не наличието на 1 дейност и не възникване на задължение за начисляване и съответно внасяне на ДДС.
Дружеството – жалбоподател редовно призовано, в съдебно заседание се представлява от оправомощено лице мл.адвокат Д. А. който поддържа жалбата и искането за отмяна на НП. Не ангажира събирането на нови доказателства. Не представя нови такива. В пледоарията си представи доводи в подкрепа на искането за отмяна на НП а именно че се касае за единичен случай, че дружеството не е осъществявало дейност и за подаване на справката и регистрите при нулеви стойности, не наличие на увреждане на фиска. Прави искане за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – ТД на НАП Пловдив редовно уведомена, представлява се от юрк.К.И. която представя становище за неоснователност на жалбата. В пледоарията си представи доводи в подкрепа на искането за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Направи се искане за присъждане на юристконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по реда на съдебното следствие, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Дружеството – жалбоподател „„Полагро България“ ООД, ЕИК 205865330 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Дунав“ 91, ет.1, ап.2 представлявано от Р.Г.Л. с ЕГН ********** е регистирано по ЗДДС и е задължено съгласно разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗДДС да подава справкидекларации за съответните данъчни периоди в законоустановения в чл.125, ал.5 от ЗДДС срок, а именно до 14-то число на месеца, следващ данъчния период. Съгласно разпоредбата на ал.3 на чл.125 от ЗДДС заедно със справкадекларацията по ал.1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл.124 за съответния данъчен период.
На 15.12.2021г. при служебна проверка от служители на ТД на НАП Пловдив било установено че дружеството като регистрирано по ЗДДС лице не е подало в срока – до 14.12.2021г. включително справка – декларация и отчетните регистри за данъчен период 01.11.2021г. – 30.11.2021г. До дружеството е била изпратена покана изх.№ 70-00-12851-189/29.12.2021г. чрез куриер на пощенски услуги, която била върната на 09.02.2022г. в ТД на НАП Пловдив 2 поради непотърсването и.
На 14.01.2022г. в ТД на НАП Пловдив били подадени отчетните регистри за месец ноември 2021 година по смисъла на чл.124 от ЗДДС от дружеството и заведени с вх.№ 16004930455/14.01.2022г.
На 10.03.2022г. против дружеството от свидетелката В. Г. К. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F645208 за извършено нарушение на разпоредбите на чл.125, ал.5, във вр. с чл.125, ал.3 от ЗДДС. Актът е съставен в отсъствие на представляващ дружеството, в присъствието на един свидетел индивидуализиран с три имена и адрес, съвпадащ с административния адрес на ТД на НАП Пловдив а именно гр.Пловдив, ул.Скопие № 106. На същата дата към акта, неразделна част от него, било съставено от свидетелката В. К. и приложение към АУАН № 645208/10.03.2022г.Актът е бил предявен и връчен препис от него на представляващ дружеството, на 27.04.2022г., при което в акта е бил вписан адрес по чл.43, ал.1 от ЗАНН на дружеството. На същата дата е връчено и съставеното приложение на представляващия дружеството.
В законоустановения 7 дневен срок пред АНО не са били представени писмени възражения или обяснения от представляващия дружеството по отношение съставения АУАН и посоченото в него нарушение.
На основание констатациите в акта, АНО на 03.06.2022г. е издал атакуваното НП с което е ангажирана административната отговорност на дружеството за извършено нарушение по смисъла на ЗДДС. В издаденото НП по идентичен с акта начин е описано нарушението и е посочена нарушената правна норма.
Съгласно издаденото НП нарушението е за първи път.
Издадено НП е връчено на представляващия дружеството на 24.08.2022г.
Поради не съгласие с посоченото като нарушение и наложената имуществена санкция в срок пред РС Пловдив е било обжалвано издаденото НП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, включително и от показанията на свидетелката В. Г. К. дадени в хода на съдебното следствие и които съдът кредитира.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: Жалбата е подадена в срок от легитимирано лице, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата се преценя 3 като ОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП.
Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.
4
Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят действително е осъществил визираното в акта и в наказателното постановление нарушение, по следните правни съображения:
Дружеството - жалбоподател е данъчно задължено лице по смисъла на чл.3 от ЗДДС и е било задължен съгласно разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗДДС да подаде справка-декларация в законоустановения в чл.125, ал.5 от ЗДДС срок, а именно до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Съгласно разпоредбата на ал.3 на чл.125 от ЗДДС заедно със справкадекларацията по ал.1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл.124 за съответния данъчен период.
Съгласно разпоредбата на чл.115, ал.6 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност декларациите по ал.1 и отчетните регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС се подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите лично от представляващия регистрираното лице или упълномощено от него лице.
Безспорно установено по делото е, а и не се оспорва от данъчно задълженото лице, че същото не е изпълнило задължението си да подаде справкадекларация и отчетните регистри за данъчен период 01.11.2021г. – 30.11.2021г. в компетентната териториална дирекция на НАП, която в настоящия случай се явява ТД на НАП Пловдив до 14.12.2021г. включително.
Такива е била подадени на 14.01.2022г. което като действие предшества съставянето на АУАН на 10.03.2022г.
При така установеното от фактическа страна съдът счита, че се касае за едно формално административно нарушение, което се осъществява чрез 5 бездействие и с изтичането на предвидения в закона срок за подаване на отчетните регистри то е напълно довършено от обективна и субективна страна. При формалните нарушения, законодателят „изтегля” защитата на обществените отношения напред, защото нарушението е съставомерно с осъществяване на изпълнителното му деяние – без значение дали са настъпили или не обществено - опасни последици.
Съдът счита, че формалните състави на административните нарушения не са и не могат да бъдат изключени от приложното поле на чл.93, т.9 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН, поради това, че не изискват настъпването на съставомерни вреди, а за наказуемо е обявено противоправното поведение, очертано в своите обективни проявления. Разпоредбата на чл.93, т. 9 от НК визира вредните последици от едно извършено нарушение или престъпление, а за да се квалифицира правно едно човешко поведение като осъществяващо конкретен наказуем състав, то следва да има изискуемата по чл.9, ал.1 от НК или чл.6, ал.1 от ЗАНН способност да причинява, или да застрашава, в пряка причинно следствена връзка защитените обекти, в частност установения ред на държавно управление за административните право нарушения. Без тази му способност човешкото поведение не би могло по аргумент от чл.9, ал.2, вр. с чл.10, ал.1 от НК, вр. с чл.11 от ЗАНН да бъде определено правно като нарушение или престъпление тоест ще остане извън приложното поле на административно наказателната или наказателната правораздавателна дейност. Ето защо в чл.93, т.9 от НК законодателя е посочил, че маловажност се цени за вече осъществен случай на престъпление или нарушение, а оттук и неопровержимия аргумент, че вида – формално или резултатно, няма никакво правно значение, а под вредни последици следва да се разбират всички настъпили в пряка причинно следствена връзка вреди.