Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 320 от 01.11.2023, Районен съд - Димитровград

Съд
Районен съд - Димитровград
Дело
Гражданско дело 1376/2021
Вид
Решение № 320
Подписан
01.11.2023
В сила
14.05.2025
Състав
Андрей Георгиев Андреев

Цитирани разпоредби

  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.87, ал.3 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. гр. Д.град, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Андрей Г. Андреев при участието на секретаря Т. Г. Д. като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Гражданско дело № 20215610101376 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД – разваляне на сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка.

ИЩЦИТЕ - В. С. Д. и Р. С. Д., двамата от гр.Д.град твърдят, че техните баба и дядо по б.л. като съпрузи и собственици в режим на СИО прехвърлили през 1997 г. на ответника – син на наследодателите и чичо на ищците СОС в гр.Д.град, подробно описан срещу задължението за гледане и издръжка. През 2016 г. починал дядото, а през 2021 г. починала бабата, като оставили наследници ответника и ищците, тъй като баща им починал през 2021 г. От 1997г. наследодателите продължили да живеят в жилището на **********************, а ответникът продължил да живее в прехвърления имот. До 2000 г. наследодателите живели сами, като през 2000 г. при тях заживял баща им, които се грижил за тях заедно с ищците. През 2016 г. дядо им получил тежък инсулт и частична пареза на лицето и на десните крайниците, в резултат на което не можел да се обслужва сам, като бил обгрижван от бабата и първата ищца, с помощта на своята майка. В този период от 2 месеца ответника знаел за здравословното състояние на баща си, но не полагал дължимите грижи, а само го посещавал от време на време. След проведен разговор с ответника последният дошъл два пъти за да го изкъпе, а всички разходи за погребението поела баба им. До смъртта на баба им, същата продължила да живее с баща им, който докато бил жив пазарувал, готвел и заплащал сметките, а ищците ходили по два пъти седмично. Здравословното състояние на баба им започнало да се влошава след смъртта на дядо им, като грижи за нея били полагани от ищците и майка им, а ответника не се интересувал от нейното състояние. След смъртта на баща им поели изцяло грижите за нея, а след нейната 1 смърт поели разходите за погребение. Считат, че ответникът не изпълнявал поетото задължение да осигури на прехвърлителите спокоен и нормален живот. Било налице пълно и виновно неизпълнение. Молят за постановяване на решение, с което договорът за прехвърляне на СОС с идентификатор *** с адрес

********************** срещу задължение за гледане и издръжка да бъде развален до ½ ид.ч. общо за двамата ищци. Претендират деловодни разноски.

ОТВЕТНИКЪТ – А. И. Д. от гр.Д.град подава отговор, в който намира иска за допустим. Не се оспорва прехвърлянето на недвижимия имот срещу задължение за гледане и издръжка. Оспорва твърденията на ищците, за това че заедно със своя баща и своята майка са се грижили за родителите на ответника. Счита от своя страна, че е изпълнил в пълен обем задължението си за гледане и издръжка от момента на неговото възникване до смъртта на всеки иден от родителите му. Задължението изпълнявал единно и неделимо, поради което липсвали основания да се приеме, че е справедливо ½ ид.ч. от имота да бъде върната в патримониума на ищците. Претендира деловодни разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт от 24.11.1997 г. на РС-Д.град, И. А.ов Д. и И.ка Г. Д. са прехвърлили на А. И. Д. собствения си недвижим имот – апартамент № 17, находящ се в **********************, с площ от 62,80 кв.м., ведно с избено помещение № 17, срещу задължението да поеме гледането и издръжката на своите родители прехвърлители като им осигури един спокоен и нормален живот, какъвто са водели до сега до смъртта им, включително ползването на имота до смъртта им. СОС е с идентификатор *** по КККР на гр.Д.град.

И. А.ов Д. е починал на 20.10.2016 г., като е оставил за свои наследници съпругата си И.ка Д., сина си А. Д. и внуците си В. Д. и Р. Д. – деца на починалия син С. Д. – починал на 23.03.2021 г.

И.ка Г. Д. е починала на 03.07.2021 г. и е оставила същите наследници.

Ищците представят Епикриза на И. Д. от 08.07.2016 г. с диагноза – Исхемичен мозъчен инсулт , десностранна химипареза, както и 6 бр. Епикризи на И.ка Д. в периода 21.11.2013 г. - с различни диагнози комоцио церебри с черепна травма, припадък/синкоп и колапс, и последна – от 15.06.21-23.06.21 г. исхемичен ммозъчен инсулт, десностранна химипареза, както и 2 бр. рецептурни книжки на наследодателите.

По делото са изискани и представени от РЗОК-Хасково , Справка за извършени прегледи, справка за изписани лекарства, справка за извършени МДД, справка за пролежавания в болница – за И. А.ов Д. за периода 2009 г. 08.09.2016 г. същите документи са представени и за И.ка Д. за период 2009 – 24.06.2021 г.

2

Съгласно справка ТД НАП-Пловдив няма данни за осигуряване на лицето С. Д. в периода 01.01.2003 г. – 23.03.2021 г., а съгласно справка ОДМВР Хасково няма данни за задгранични пътувания на същия за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2014 г.

Ищецът Р. Д. – дава обяснения по реда на чл.176 ГПК: посочва, че когато се е налагало е карал сестра си и майка си по болници, пазаруване, плащане на сметки.

Каквото имало нужда да се върши като поддръжка на апартамента – всичко било на негова отговорност последните няколко години, след като баща му починал м. март.

Ищцата В. Д. дава обяснения по реда на чл.176 ГПК - била студентка, редовна форма ЮУ Благоевград специалност „Логопедия“ от 2005 г. до 2009 г., след което била в града. През 2010 г. баба й имала проблем с очите, преживяла две операции, като през това време винаги ходила у тях, посещавала я в болницата, както и след изписването, помагала в чистенето и готвенето. До края на м. декември 2010 г. живяла у тях. През 2011 г. баба й си счупила крака, посещавали я в болницата, носили памперси, след изписване ходила да й слага инжекции за разреждане на кръвта, оправяла тоалета, през 2013 г. имала панкреатит, майка й работила в хирургията, поела грижите ходили редовно. През- 2014 г. баба й паднала, получила сътресение и рана на главата, отново била в хирургия, тримата ходили най-редовно. За дядо и през 2016 г. – когато получил инсулт- също, правили му терапия и рехабилитация, всеки ден купувала готвена храна, помагала на баба си. След смъртта на дядо й отношенията на баба й с чичо й се влошили, основно те поели грижата за нея. През 2017 г. ходила при адвокат, защото искала да разваля договора за апартамента. Баща й имал инвалидна пенсия. След получаване на инсулта от баба й –първи се отзовали. Обадили се на чичо й. След изписването майка й се обадила на чичо й да я качат от линейката до втория етаж, той дошъл с още един човек, била наета жена, която също да е там когато са на работа.

По искане на ищците бяха разпитани свидетелите: Г. М., Н. М. и Д.П..

От показанията на свид.Г. М. – майка на ищците се установи, че била снаха от 84 г., като през 1985 г. им дали гарсониера и отишли там. Апартамента от дядото и бабата на А. останал на А.. Свидетелката работила в хирургията и се грижила за И. и И.ка Д.и. Свекърът бил добре, имал само нервни отклонения, но бил физически здрав. Открили му неинсулинов диабет и бил на хапчета. До 2000 г. И.ка имала доста заболявания и била оперирана, до 2005 г. непрекъснато правила кризи. През 2006 г. свидетелката заминала за Италия и се върнала в края на 2007 г. за да гледа своята майка. През 2010 г. се върнала окончателно в България и започнала работа като медицинска сестра. През 2011 г. се развела със съпруга си, но запазила добрите си отношения със свекъра и свекървата. Съпруга й работел на частно, но през 2020 г. спрял – имал раково заболяване. През 2016 г. вече не живеели заедно със съпруга си С..

3

Полагала грижи за свекър си – преди смъртта му. От 2017 г. съпруга й имал инвалидна пенсия – 219 лв. Свекърва й имала малка пенсия, взела добавка, казвала, че има 400 лева. През 2021 г. съпругът и починал, свекървата поела погребението. След това свидетелката поела грижите за свекървата. Всички знаели, че тя я гледа. Била наета жена за три седмици и те й плащали. Ответникът знаел, че майка му имала нужда от грижи. Когато дядо И. бил болен, няколко пъти засичала А., идвала, вдигал го на стола и отивал на кафе, а те с дъщеря си правили процедурите. Преди 2016 г. бабата и дядото купували храна на А. и му давали пари, но той никога не им е предлагал да живеят в неговия апартамент. Съпругът й работил на частно – правел коли. На А. достъпа до апартамента му бил прекратен, още когато починал съпруга й. той поискал ключове от свекърва й, но тя не му е дала. А. си дал ключа на нея защото тя го поискала, не му го върнала, защото гледала майка му. Трябвало да даде ключа на жената, която идвала след нея. Не е ходила със свекър и свекърва си до личния лекар.

През 2017 г. – 2018 г. свекърва й прехвърлила своята част от апартамента на сина си.

Свид. Н. М. – посочва, че когато дядото се влошил свид. М. я помолила да й помага, работили заедно със свидетелката в болницата. Помагала за гледането на бабата – за смяна на памперси – когато баба И.ка легнала. Гледала я около месец и половина. М. носила всичко, готвела. През това време не е виждала ответника.

От показанията на свид. Д.Д. – съседка на И. и И.ка Д.и, се установява, че последните години в апартамента на *************** живеели И., И.ка и С..

Докато бил жив дядо И. двамата се гледали с баба И.ка. В. и Р. идвали да помагат. Г. била непрекъснато там, даже В. много често посещавала баба си. когато дадото получил инсулт, Г. В. и Р. идвали да помагат, защото бабата не можела да вдига дядото. Баба И.ка имала нужда от грижи през последните две години. През другото време си била здрава жената. Когато бабата получила инсулт, съседката Надя (Н. М.) с Г. се сменяли да я гледат. Това продължило около месец. Г. била ангажирала тази жена, да гледа бабата. С. е живял с майка си. Последната година се разболял, но въпреки всичко той бил постоянно на магазина, пазарял, готвел. Баба И.ка казвала: „мен ще ме погребе чуждото, моите деца не се грижат за мен. Грижи се Г.“. А. завел майка си на операцията на очите в Стара Загора. Не знае дали пердето е било на едното или двете очи. През последната година И.ка не можела да оправи на улицата имала склероза. С. се страхувал да я пусне до магазина. Баба И.ка прехвърлила някакъв дял от апартамента, тогава казала, че А. няма право на нищо. Можи би прехвърлила нейни дял на С..

По искане на ответника бяха разпитани свидетелите Н.П., М. Г. и Д. Р.

М..

Свид. Н.П. установи, че И. и И.ка му били пациенти. Докато били живи познавал само тях, дядото се грижил изцяло за бабата. След неговата смърт, когато се 4 налагало да идва за лекарства, А. водил бабата. Дядото до последно си идвал сам.

Преди да му открият тежкото заболяване, той бил работоспособен човек. Не знае за него някой да е полагал грижи. А. идвал за направление. Последно време бабата била леко неадекватна. До 23.04.2021 г. била в неговата листа, а след това при д-р Д..

Свид. М. Г. установи, че с И.ка работили заедно в Химкомбината, след това били приятелки, със съпруга й също. След като свидетелката останала вдовица, те били единствените които й помагали. Преди да почине И., А. вечно бил с тях, правели си буркани. След смъртта на бай И., А. поел целия анажимент за майка си, теглел й парите, плащал сметки, давал й пари. когато накрая И.ка не била добре, веднъж й звъннала й казала – идвай бързо, голяма беля направих. Разказала, че са я качили в едно такси, закарали я при една жена и я накарали да препише своя дял на С., който бил болен и много пиел, много пъти биел И.ка. А. постоянно се грижил за майка си и баща си, грижил се и за брат си. С. не се грижил за своите родители, не е работил никога, нямал финанси, майка му и баща му плащали осигуровките. Единствено А. го водил на лекар и купувал храна. И.ка готвела на всички. И.ка поискала да развалят това, което е направила. Дядото не допускал никой да отиде у тях. Г. не я допускал и същата изобщо не се е грижила за тях. А. помагал абсолютно на всички. След получаване на инсулта му казали да остави ключа, че намерили човек, който да гледа майка му. Отношенията на А. с родителите му били много добри преди да прехвърлят апартамента. И.ка споделяла, че иска А. да отиде да живее при нея, но свидетелката й казала, че той си има семейство. Често се повтаряло С. да я бие. След като починал дядото единствено А. се грижил. Г. отишла чак след като разбрала, че И.ка е получила инсулт. Г. отишла да се грижи за майката на С., когато получила инсулт. А. ходил всяка вечер след работа. Това го знаела от А. и от бабата. Накрая свидетелката престанала да ходи, защото й било мъчно. Дядото починал 2015 – 2016 г., след неговата смърт, И.ка започнала да се влошава и да говори несвързано. Губела се и не можела да се оправи. С. е работил, колкото му дадат, взема ракия. Целия блок знаел, че С. я бие. А. викал майка си да я гледа у тях и я вземал. А. носил готова храна, купувал продукти – докато получила инсулта. Г. не била допускана в апартамента, докато дядото бил жив. След това като починал дядото, никой не бил нощувал при тях. Може Г. да е минавала, но не е нощувала при нея. Били си двамата със С.. Когато свидетелката теглела пенсията на И.ка, мисли, че са били около 600 лева, дядото имал хубава пенсия и тя била спестила доста пари. Дядото като получил инсулт, бабата и А. се грижили за него. А. го водил на лекар, той всичко.