Определение № 3587 от 17.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3587 гр. Пловдив, 17.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20255300502923 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез процесуалния представител гл.юрисконсулт М. М. против определение №10207/06.08.2025г., постановено по гр. д. №6111/2024г по описа на ПРС, двадесет и първи гр.с., с което е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК на ответника от 02.07.2025 г. за изменение на постановеното по делото Решение в частта за разноските.. В частната жалба се твърди, че определението е незаконосъобразно и неправилно, по съображения подробно изложени в същата.Моли се за отмяна на обжалваното определение, вместо което да бъде постановено друго, с което да бъде изменено Решение №2965/11.06.2025г. постановено по гр.д.№6111/2024г. на РС гр.Пловдив, в частта за разноските, като претендираните от ищцовата страна разноски бъдат намалени.

Ответниците по жалбата – П. К., М. Т. и В. Т., чрез процесуалния им представител адв. С. М. оспорва същата като изцяло неоснователна по съображения изложени в депозирания отговор. Молят да се потвърди обжалвания акт като правилен и законосъобразен, а жалбата да се остави без уважение..

1

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна в спора, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана на същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от П. Г. К., ЕГН **********, М. И. Т., ЕГН ********** и В. М. Т., ЕГН ********** против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, с която са предявени субективно активно съединени отрицателни установителни искове с правна квалификация по чл. 439 ГПК. Претендира се за установяване недължимостта на сумата от 15636,84 лева – главница по договора от 29.07.2009 г. и допълнително споразумение към него от 23.07.2010 г. спрямо ищеца П. К. и по 7818,42 лева /съобразно наследствените права от 1/2/ - главница по договора от 29.07.2009 г. и допълнително споразумение към него от 23.07.2010 г. спрямо всеки от ищците наследници М. Т. и В. Т.. Първоинстанционният съд е уважил предявените искове.

С оглед изхода на спора в полза на П. Г. К., ЕГН **********, е присъдена сумата от 1500лв адвокатско възнаграждение, на М. И. Т., ЕГН **********, е присъдена сумата от 800лв адвокатско възнаграждение и на В.

М. Т., ЕГН ********** е присъдена сумата от 800лв- адвокатско възнаграждение.

С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 от ГПК, като е приел, че доколкото са предявени три отделни претенции, които макар и съединени за процесуална икономия в една искова молба, са самостоятелни такива – на двама от ищците и при доп. елемент от ФС на исковете. Посочил е, че макар и по частично общи факти, процесуалната защита и помощ са оказани при преценка факти и право за всеки ищец самостоятелно, предвид на което не са налице основания за определяне на общо възнаграждение.

Настоящият съдебен състав споделя направените първоинстанционния съд правни изводи по следните съображения:

2 от

Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът, в конкретния случай - ищците имат право да искат заплащане на направените от тях разноски съразмерно с уважената част от иска.. Съобразно решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело №С-438/22, определение № 343/15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г. на ВКС, II т. о., минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г., нямат задължителна сила за съда, като последният следва да съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото и да определи, и присъди разумен и съответен на положения от адвоката труд размер на възнаграждението. Определеното от първоинстанционния съд възнаграждение на всеки един от ищците се явява справедливо такова с оглед фактическата и правна сложност на делото, обусловена от вида и броя на исковете и събрания доказателствен материал, както и извършените от адвокат С..М. процесуални действия по делото пред първата инстанция.

С оглед гореизложеното, обжалвания акт се явява правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Ето защо, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №10207/06.08.2025г., постановено по гр. д. №6111/2024г по описа на ПРС, двадесет и първи гр.с., Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3