Решение № 116 от 12.12.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Ямбол, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил М. П.

Членове:

Пепа Ил. Чиликова

Петранка Ст. Жекова при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Т. Ст. С. като разгледа докладваното от Пепа Ил. Чиликова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232300600215 по описа за 2023 година Производството пред ОС-Ямбол е образувано по въззивна жалба на подсъдимия Р. И. Ч. от гр.Ямбол, чрез служебния му защитник – адвокат Г.

Д. от ЯАК, против Присъда №******год., постановена по НОХД № *******год. по описа на Ямболския районен съд.

С атакуваната присъда въззивникът - подсъдим Р. Ч. и въззиваемият – подсъдим С. Д. Т. са признати за виновни в това, че на неустановени ден, в периода от средата на месец юни 2022г. до ****2022 г., в гр.Ямбол, от къща на ул.*****, след предварителен сговор, действайки като съизвършители , чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот – срязване на мрежа на комарник и чрез използване на техническо средство- джобно ножче, са отнели чужди движими вещи на обща стойност от 742 лева, от владението на собственика им Р.М.О. от гр. Ямбол, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят като престъпното посегателство не представлява маловажен случай, а Р. Ч. , макар и непълнолетен е 1 разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, поради което и на осн. чл. 195, ал.1, т.3, т.4 и т.5, вр. с чл. 194, ал.1 от НК и в условията на чл. 54, ал.1 от НК са осъдени както следва: подс С. Т. - на 1 година „лишаване от свобода“ а подс. Ч., за когото квалификацията на деянието е във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК - на 4 месеца „лишаване от свобода“, които наказания на осн. чл. 66, ал.1 от НК са отложени с изпитателен срок от 3 години, считана от влизане в сила на присъдата.

С атакуваната присъда на осн. чл.189, ал.1 от НПК, решаващият съд е възложил в тежест на двамата подсъдими направените по делото разноски като всеки от тях е осъден да заплати сумата от по 53.25 лева по сметката на ОД на МВР- Ямбол, Републикански бюджет и по 17.50 лева по сметката на ЯРС, бюджет на съдебната власт.

Във въззивната жалба на непълнолетният подсъдим Р. Ч., депозирана чрез служебния му защитник – адвокат Г. Д. от АК-Ямбол се навеждат доводи за материална незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт, за който се твърди, че е постановен при доказателствен дефицит и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване и нарушаване правото на защита на непълнолетния подсъдим Ч.. Навеждат се доводи за липсата на категорични доказателства, които да сочат непълнолетния Ч. като автор на вмененото му престъпление при налично очевидно разминаване между доказателствената съвкупност и приетото от съда за доказано по категоричен начин от фактическа страна.

Твърди се в жалбата, че наложеното на подс.Ч. наказание е явно несправедливо. Прави се искане за отмяна на оспорвания съдебен акт с постановяване на нова присъда от въззивната инстанция, с която жалбоподателя-подсъдим Р. Ч. за бъде оправдан със съответните законови последици, а алтернативно - за изменение на атакуваната присъда като се наложи на непълнолетния Ч. по- леко по вид или размер наказание.

В съдебно заседание въззивникът- подсъдим Р. Ч. лично и чрез служебния си защитник - адвокат Г. Д. от ЯАК, поддържа изцяло въззивната жалба на сочените основания. Отново се пледира за явна несправедливост на наложеното наказание и за неправилна правна квалификация на престъпната деятелност на непълнолетното лице, предвид разминаването на 2 доказателствата с вписаното в обстоятелствената част на обвинителния акт, респективно- с приетото за установено като безспорно от фактическа страна както и предвид несъобразяването на съда с обстоятелството, че част от откраднатото е върнато и възстановено на пострадалото лице. Пледира се за постановяване на въззивен съдебен акт, с който жалбоподателят- подсъдим да бъде оправдан изцяло, а алтернативно - да се постанови въззивно решение, с което да се измени първоинстанционната присъда.

В рамките на допустимия процесуален момент с нарочни изявления на подс. С. Т. и на служебния му защитник адвокат Ж.А. от ЯАК въззиваемият- подсъдим С. Т. заявява, че отказва де се присъедини към депозираната от подс.Ч. въззивна жалба, т. к. е доволен от постановената против него първоинстанционна присъда.

В съдебно заседание въззиваемият- подсъдим С. Т. лично и чрез служебно назначения си защитник - адвокат А. от ЯАК изразяват становище за основателност на въззивната жалба на адвокат Г. Д. на сочените основания като се настоява за постановяване на въззивно решение, с което да се измени атакуваната първоинстанционнна присъда като необоснована и явно несправедлива по отношение на непълнолетния подсъдим Ч..

Представителят на ОП - Ямбол настоява да се потвърди изцяло постановената от РС-Ямбол присъда като правилна, обоснована законосъобразна и справедлива, а въззивната жалба да се остави без уважение като неоснователна. Излагат се аргументи, че не са налице основания за изменение на атакувания съдебен акт с аргументите на защитата. Пледира се, че събраните по делото релевантни доказателства са достатъчни за да се обоснове извод досежно авторството на престъпното деяние, вменено на непълнолетния Ч., а ниската лична обществена опасност на всеки от двамата извършители е оценена и съобразена в контролирания съдебен акт и в този смисъл се твърди,че така наложените наказания се явяват законосъобразни и справедливи.

Съдът след като се запозна с изложеното във въззивната жалба и с доводите на страните, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.314 ал.1 вр. чл 313 и следващите от 3

НПК, констатира следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от лице, имащо право и интерес да обжалва и в сроковете по чл. 319 ал. 1 от НПК, а разгледан а по същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:

Фактическите положения, приети за установени от решаващия съд, са правилни и се подкрепят от събраните по делото гласни и писмени доказателства. На базата на задълбочен и подробен анализ на събраните и приложени доказателства, в изпълнение на разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК, първоинстанционният съд е достигнал до правилни и обосновани изводи касателно квалификацията на осъществените от обективна и субективна страна от двамата подсъдими престъпни деяния. Проверяващата инстанция намира за ненужно да преповтаря приетото за безспорно и несъмнено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА като изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд досежно установената фактическа обстановка същата не се оспорва от страните и е установена в съответствие със събраните в хода на ДП писмени и гласни доказателствени източници, проверени от контролирания съд в съответствие с разписаните процесуални правила в хода на първоинстанционното съдебно следствие.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От обективна страна предмет на престъпно посегателство са чужди движими вещи с определена стойност, годни за употреба по предназначението си.

Като обоснован и законосъобразен се преценява от въззивната инстанция изводът на контролирания съд, че писмените и гласни доказателства и заключенията на вещото лице Д., изготвило в хода на ДП, изслушаната и приета от съда съдебно-оценителна експертиза, от обективна страна по несъмнен начин разкриват и доказват времето, мястото и механизма на престъпното деяние, а от друга - авторството му в лицето на всеки от двамата извършители.

Обосновано и правилно в оспорвания съдебен акт са кредитирани еднопосочните и взаимно допълващи се свидетелски показания на Г.Д., А.А., В.В. и И. А. и С.Ш., последните две приобщени към доказателствената съвкупност след прочитането им по реда на чл. 281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 и т.2 4 от НПК. Обосновано и правилно се приема в атакувания съдебен акт ,че тези гласни доказателства кореспондират със свидетелските показания на пострадалата свидетелка Р.О. и на нейната дъщеря Л.Д., доколкото те индивидуализират вещите, които са откраднати от дома на свид. О. и механизма на проникване в къщата, а именно чрез взломяване на катинара на входната врата. Тези свидетелски показания са приобщени към доказателстваната съвкупност при спазване на процесуалните правила - чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал.5, вр. с ал.1, т.5 от НПК и т. к. са в кореспонденция с приложените по делото писмени доказателства - разписка и протокол за доброволно предаване от една страна, а от друга страна са еднопосочни със свидетелските показания на Ш., А., Д. и полицаите В. и А., въззивната инстанция няма основани я да се съмнява в тяхната достоверност и коректност.

Проверяващата инстанция намира, че събраните, приложени и проверени гласни и писмени доказателства, релевантни към предмета на доказване са достатъчни за да покрият стандартите за постановена присъда при налична доказателствена обезпеченост и в този смисъл не се споделят възраженията на защитата на подс.Ч. за допуснато от първостепенния съд процесуално нарушение, изразяващо се в постановяване на краен съдебен акт при непълнота на доказателствата. Наличните частични противоречия между обясненията на подсъдимите Т. и Ч. от една страна и свидетелските показания на С.Ш. и И. А. от друга, правилно и законосъобразно са преценени в контролирания съдебен акт като резултат от упражненото от двамата подсъдими право на защита , изхождащо от двоякия характер на обясненията им / като средство за защита и като доказателствено средство/.

Обосновано и правилно е преценено от решаващият съд ,че свид. Ш. и Д. потвърждават казаното от тях в хода на ДП , т. к. в онзи процесуален момент инкриминираните действия са лесни за възпроизвеждане, а към момента на първоинстанционното съдебно следствие за част от фактите двамата свидетели нямат ясен и категоричен спомен. Обосновано и законосъобразно, първостепенният съд цени и кредитира казаното от тези двама свидетели в хода на ДП, изрично потвърдено от тях, след прочитане на показанията им от досъдебната фаза в хода на първоинстанционното съдебно следствие.

От обективна страна на първо място е несъмнено, че се касае за осъществено в инкриминирания времеви период на взломна кражба от дом 5 на улица ****, собственост на пострадалата свидетелка Р.О., а на второ е несъмнено, че подс. Ч. и подс. Т., придружени от свид.И. А. /на 15 години/ проникват именно в този имот като подсъдимите прескачат невисоката ограда и влизат в двора, а свид. А. остава отвън да пази и охранява. На следващо място от обективна страна е безспорно, че за да проникнат в къщата подс.Т. използва техническо средство - джобно ножче, с което срязва мрежата на комарник на един от прозорците и така двамата с подс.Ч. влизат в къщата на пострадалата О.. В този смисъл са еднопосочните свидетелски показания на О., Д. и А., кореспондиращи с част от обясненията на подс.Т. и подс.Ч.. Изложеното безспорно разкрива както авторството на престъпното деяние, така и неговия механизъм. По отношение на изводите на решаващият съд досежно фактическите положения свързани с време, място, механизъм на осъществяване на деянието и авторство- въззивната инстанция изцяло се съгласява с приетото за установено в контролирания съдебен акт, изводимо от анализа на доказателствената съвкупност.

На следващо място от обективна страна са безспорни вещите, предмет на престъпното посегателство и тяхната обща стойност. От еднопосочните свидетелски показания на пострадалата О. , дъщеря и Л.Д. и свидетелите, на които са продадени откраднатите вещи – Ш. и Д., се установява по несъмнен начин, че от дома на пострадалата са откраднати 1 бр. телевизор с плосък екран „Шарп“, 1бр. ъглошлайф, 2 бр. тонколони марка „Оберон“ и 1 бр.метална сабя тип „мачете“. Броят и вида на откраднатите вещи се доказва и извежда и от приложените по делото писмени доказателства - протокол за доброволно предаване и разписка, които индивидуализират откраднатото, което по- късно се оказва във фактическата власт на свидетелите Ш. и Д., които доброволно го връщат в хода на ДП.