Определение № 138 от 09.02.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 138 гр. Перник, 09.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500775 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 419, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. на ПРС № 28709/05.11.2025 г. – п.к. 04.11.2025 г., подадена от С. А. А. с ЕГН:*** чрез адвокат С. Н. от АК-*** срещу разпореждане № 14645/15.09.2025 г. по ч. гр. дело № 4695/2025 г. на Районен съд – Перник за допускане на незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и издадения изпълнителен лист.

Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно, поради което моли окръжния съд да го отмени и обезсили издадения изпълнителен лист. Претендира присъждане на разноски.

Поддържа, че от представените от банката документи, включително извлечението от счетоводните книги по чл. 417, т. 2 ГПК, не се установяват ликвидността и изискуемостта на вземанията.

Относно липсата на ликвидност твърди, че извлечението от счетоводните книги не отговаря на изискванията на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, тъй като не съдържа достатъчна и конкретна информация за формиране на задълженията, движението по кредита, датите и размера на плащанията, начина на погасяване, както и приложимите лихвени проценти (възнаградителна и наказателна лихва). Посочва, че сумите са отразени бланкетно, без яснота за отделните им компоненти, поради което не могат да удостоверят ликвидни вземания. Позовава се на трайна практика на ВКС относно изискването счетоводните книги да удостоверяват точно и пълно задълженията на длъжника.

1

Относно липсата на изискуемост навежда довод, че няма доказателства банката да е обявила предсрочната изискуемост на кредита и да е уведомила длъжника за това преди подаване на заявлението. Посочва, че предсрочната изискуемост настъпва едва след надлежно волеизявление на кредитора, достигнало до длъжника, при наличие на предпоставките за това.

Относно действителността на договора за потребителски кредит поддържа, че вземанията са недължими, тъй като договорът за потребителски кредит съдържа неравноправни и нищожни клаузи и е сключен в нарушение на императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Основните възражения са:

- включване на застрахователна премия като част от „главницата“, без яснота за покритите рискове, което представлява скрито възнаграждение за кредитора;

- неправилно и занижено изчисляване и посочване на ГПР и ГЛП, като реалните разходи по кредита надвишават законово допустимите граници;

- начисляване на възнаградителна лихва върху застрахователната премия;

- противоречие на клаузите с добрите нрави и наличие на значително неравновесие между страните във вреда на потребителя.

Твърди, че възнаградителната лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави, а при условията на евентуалност – че договорът е недействителен поради нарушение на изискванията за съдържанието на договора и неправилно определен ГПР, с последица дължимост единствено на реално получената главница.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК заявителят „Ти Би Ай Банк“ ЕАД не е подал отговор на частната жалба.

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира същата за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 419, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като е подадена с възражение на длъжника по чл. 414 ГПК.

Разглеждайки я по същество, съдът намира жалбата за частично основателна, поради следните съображения:

Заповедното производство пред районния съд е образувано по заявление на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ 52-54, с ЕИК:131134023 срещу С. А. А. от ***, с ЕГН:********** да заплати на заявителя сумите: 14 439.81 лв., представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 12.09.2025 г. до изплащане на вземането;

1 334.69 лв., представляваща договорна лихва за периода от 05.02.2025 г. до 18.07.2025 г.;

343.29 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 05.02.2025 г. до 28.08.2025 г.

2

Претендират се и направените в производството разноски за заплатени държавна такса в размер на 274 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Към заявлението са приложени, както следва: - извлечение от счетоводни книги на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за актуалното състояние към 28.08.2025 г. на кредитната сметка по договор за потребителски кредит № ***, сключен на *** с кредитополучател С. А. А. с клиентски номер: ***; - застрахователен сертификат № ***от ***; - заявление от С. А. А. за рефинансиране на задължение; - декларация от С. А. А.; - информация по чл. 324-327 КЗ за застрахователна програма „Защита на кредита“; - застрахователен договор от ***; - Общи условия за застрахователна програма „Защита на кредита“; - Общи условия за ползване на допълнителни медицински услуги към застрахователна програма „Защита на кредита“.

Настоящият съдебен състав съобразява, че по силата на чл. 419, ал. 3 ГПК въззивният съд отменя разпореждането за незабавно изпълнение при наличието на някоя от следните хипотези: 1) не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2, изр. 1 ГПК (документът да е редовен от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника); 2) не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 3 ГПК (когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ) и 3) вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

В случая не са налице първите две хипотези за отмяна разпореждането за незабавно изпълнение, съответно за обезсилване на издадения изпълнителен лист, при което неоснователни се явяват направените в тази връзка възражения по жалбата.

Процесното заявление по чл. 417 ГПК е подадено от търговска банка на основание извлечение от счетоводните книги на заявителя, който документ попада в предметния обхват на чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Представеното от заявителя извлечение от счетоводните книги на банката за сметка представлява редовен от външна страна документ и удостоверява подлежащи на изпълнение вземания на кредитора спрямо длъжника.

Приложеното извлечение е изготвено и подписано от оправомощен служител при заявителя и отговаря на изискванията по чл. 60, ал. 2 ЗКИ относно минималното му задължително съдържание, а именно: в него се съдържа информация относно договора за кредит и датата на неговото сключване; кредитополучател, с посочени име, ЕГН, адрес; дата на разрешаване на кредита; краен падеж; общо дължима сума (остатък по кредита), от които - главница, лихва и период; подпис и печат на банката.

Не е налице и основанието по чл. 418, ал. 3 ГПК, тъй като към заявлението са представени доказателства, че банката е обявила предсрочната изискуемост на кредита, за което надлежно е уведомила длъжника – представени са уведомление за предсрочна изискуемост на процесния кредит и обратна разписка, от която е видно, че същото е получено лично от кредитополучателя на 18.04.2025 г.

3

По отношение на това дали вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, настоящият съдебен състав приема следното:

В случая се касае за претендирано вземане от заявителя въз основа на договор за кредит № ***, сключен на *** между банката-заявител и длъжника, който договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и съответно отношенията между страните се уреждат от този закон.

От приложените към заявлението писмени доказателства се установява, че към процесния договор е предоставена застраховка защита по кредита съгласно клаузата по чл.

7.2.3., по силата на която се дължи застрахователна премия за срока на договора.

Тази клауза се явява неравноправна, тъй като не е индивидуално уговорена.

Действайки като застрахователен посредник „Ти Би Ай Банк“ АД не договаря за себе си, а от името и за сметка на застрахователя и правото да получи застрахователната премия е на застрахователя съгласно чл. 313 КЗ. При настъпване на застрахователното събитие банката, като трето правоимащо лице по договора за застраховка, има право да получи застрахователното обезщетение, но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията. Включването на вноските за застраховка към главницата по кредита, не легитимират банката като титуляр на това вземане спрямо кредитополучателя. Клаузата за заплащане на застраховки е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и тази по сключения договор за застраховка. Съобразявайки свързаността с договора за кредит и договорката да се разсрочи и изплаща заедно с погасителната вноска по заема, е налице и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, налагаща ограничение в размера на ГПР. Нарушена е и императивната норма на чл. 33, ал. 1 ЗПК регламентираща, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Недопустимо е под формата на „застраховки“ кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата. Начислените застрахователни премии водят до значително оскъпяване на ползвания заем, като завишават размера на главницата, съответно влияят върху размера на възнаградителната лихва. Сумите за застрахователна премия никога не са предоставяни на разположение на длъжника, той не е имал възможност да избира с кое лице да бъде сключена застраховка, при какви рискове и за каква сума, а банката-кредитодател има пряка полза от застрахователното правоотношение поради получаваната комисионна в качеството на застрахователен агент и увеличаването на сумата, върху която начислява възнаградителна лихва, респективно на получената печалба.

Основателни се явяват и възраженията по жалбата за нищожност на възнаградителната лихва поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. ІІІ-то ЗЗД. Видно от договора (чл. 11 и погасителния план в табличен вид), същата е уговорена в размер на 18.37 % годишно, който лихвен процент надвишава значително законната лихва – повече от 4 трикратния размер. Макар чл. 10 ЗЗД да допуска свободно договаряне на лихва до максимален размер, определен от Министерския съвет (какъвто към момента не е установен), липсата на изричен нормативен таван не изключва съдебната преценка за съответствие на договорената лихва с добрите нрави. Ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния ГПР не дерогира задължението на съда да прецени самостоятелно възнаградителната лихва като договорна клауза, при което следва да вземе предвид: размера на лихвата; - начина на погасяване на кредита; - икономическия ефект на договора като цяло. Съгласно трайно установената практика на ВКС (решения: № 378 от 18.05.2006 г. по гр.д.№ 315/2005 на ІІ-ро г.о.; № 906/30.12,2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ІІ-ро г. о.; № 378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ІІ-ро г. о.; № 1270/09.01.2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ІІ-ро г. о.), която напълно се споделя и настоящия съдебен състав, е възприето разбирането, че за необезпечени кредити възнаградителната лихва е допустима до трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити – до двукратния размер.