Определение № 709 от 27.04.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 709 гр. Варна, 27.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20263100900025 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Д. Г. Х., ЕГН **********, с адрес гр. *, ул. „*" № *, ет. *, ап. *, срещу „СТЕМАР ИНВЕСТ" ЕООД, ЕИК 205561181. със седалище и адрес на управление град Варна, ул.

„Доктор Головина" № 12, ет. 5. ап. 17.

При служебна проверка относно допустимостта на производството съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, а предявените искове са допустими.

Предвид естеството на предявените искове производството по делото следва да се разгледа по реда на глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.

В допълнителната искова молба ищецът е направил искане за приемане за съвместо разглеждане на иск с правно основание чл.23, ал. 2 от СК за признаване за установено, че ищецът е изключителен собственик на недвижим имот в гр.Варна на ул. „Марин Дринов“ 62 , при добит по време на брака му със С. М. Х.а, поради пълна трансформация на лично имущество на ищеца и липса на съвместен принос в придобиването му.

Съдът намира, че предприетото с допълнителната искова молба от ищеца последващо обективно съединяване на искове е недопустимо. За да са налице предпоставките за надлежното упражняване на правото по чл.212 от ГПК, е необходимо да е налице идентичност на страните по първоначалния иск и инцидентния установителен иск и предмет на последния да е преюдициално правоотношение, от което зависи правилното разрешаване на обусловеното спорно право – предмет на главния или насрещния иск. В случая идентичност на страните не е налице, тъй като ответник по главния иск е търговско дружество, а пасивно легитимиран по иска по чл.23 от СК е другият съпруг. Надлежни страни по иска за трансформация на лично имущество са двамата съпрузи, придобили вещни права през време на брака на възмездно правно основание. Иск за трансформация предявен срещу юридическо лице е недопустим. Същевременно произходът на средствата, вложени в закупуването на невдижим имот в режим на съпружеска имуществена общност, няма преюдициално значение спрямо предявения срещу юридическо 1 лице иск за неоснователно обогатяване, при липса на наведени твърдения за наличие на конкретно основание за влагане на получената за него продажна цена в патримониума на ответното дружество. По изложените съображения искането на ищеца за приемане за съвместно разглеждане на предявения с допълнителната искова молба иск с правно основание чл.23 от СК следва да бъде оставено без уважение, тъй като с него не се иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването или несъществуването на преюдициално правоотношение, от което зависи правилното разрешаване на обусловеното спорно право, предмет на главния иск.

По делото е осъществена пълна двойна размяна на книжа, поради което съдът намира, че на основание чл. 267 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото.

Съдът следва да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими и да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.

Мотивиран от изложеното съдът намира, че следва да се премине към разглеждане на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването с писмена молба с препис за насрещната страна:

1. Да посочи личен телефонен номер и e-mail на ищеца и на процесуалния му представител, съгласно чл.127, ал.1, т.1 от ГПК.

2. Да посочи банковата си сметка или друг начин на плащане на сума, чийто размер изключва разплащане в брой, като в случай че посочи сметка на свой пълномощник, той следва да е изрично упълномощен за получаване на суми по чл. 34 ал. 3 вр. 32 ГПК.

При неизпълнение исковата молба ще бъде оставена без движение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за приемане за съвместно разглеждане в настоящото производство на предявения с допълнителната искова молба иск с правно основание чл.23, ал. 2 от СК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът Д. Г. Х. е изключителен собственик на недвижим имот в гр.Варна на ул. „Марин Дринов“ 62, при добит по време на брака му със С. М. Х.а, поради пълна трансформация на лично имущество на ищеца и липса на съвместен принос в придобиването му.

Определението не подлежи на обжалване по арг. от т.7а от ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

НАМИРА исковата молба, с която е сезиран, за редовна, а предявения с нея иск за процесуално допустим.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на глава тридесет и втора от ГПК „Производство по търговски спорове“.

2

НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 26.06.2026 г. от 15.30 часа, за която дата и час да се призоват страните като им се връчи копие от настоящото определение, като на ищеца се връчи и препис от отговора на допълнителната искова молба и от молба 12757/20.04.2026г.

ИЗГОТВЯ проект за доклад на делото:

Образувано е по предявен от Д. Г. Х., с ЕГН **********, с адрес: гр. *, ул."*" №* ет.* ап.*, срещу „СТЕМАР ИНВЕСТ" ЕООД, с ЕИК 205561181, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, *** ет.5 ап.17, представлявано от С. М. Х.а, иск с правно основание чл.55, ал.1 предл. първо от ЗЗД, за присъждане на сумата от 244060.07 евро (477 340 лева) , представляваща общ сбор на преведените от ищеца по банков път на ответника средства за периода 05.04.2024г. – 06.10.2025г., с които ответното дружество се е обогатило без правно основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 16.01.2026г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се поддържа, че в периода 05.04.2024г. – 06.10.2025г. ищецът е превел на ответника сумата от 477 340 лева на 11 транша. Страните не са сключвали договори за заем. Средствата са преведени с посочено основание „кредитиране“, но този термин е използван само, за да бъде ясно, че същите не са собственост на дружеството, а са с произход от страна на физическото лице – ищец в производството. Липсва правно основание /конкретен източник на права и задължения/ за преминаване на имуществените блага от патримониума на обеднялото лице /ищец/ в патримониума на обогатеното лице /ответник/. Средствата са получени от дружеството без основание, поради което подлежат на връщане. Твърди се, че ищецът и управителят на ответното дружество са съпрузи от 05.09.1992г., като по общо тяхно съгласие ответното дружество било учредено като собственост и управление на съпругата на ищеца, но последният е основен източник на доходи за дружеството считано от създаването му през 2019г. Ищецът бил снабден с пълномощно от страна на управителя, по силата на което ищецът превеждал негови лични средства по банкова сметка на дружеството, с които последното заплащало свои задължения и придобивало недвижими имоти.

В депозирания по реда на чл. 367 ГПК от ответника отговор , предявеният иск се оспорва по основание и размер. Поддържа се, че непосредствено след регистрацията на ответното дружество през 2019 г. по настояване на ищеца същият е бил упълномощен от управителя на дружеството и негова съпруга, да представлява дружеството от нейно име, да съхранява електронен подпис и да управлява електронното банкиране по сметката на дружеството. Същият е имал достъп и до счетоводството и счетоводната документация на дружеството. От месец август 2025 г. обслужващите дружеството счетоводители отказали да предадат на управителя на ответното дружество счетоводната документация, което създава предпоставки за нейното манипулиране от ищеца за целите на настоящия процес. Твърди се, че ищецът не е кредитирал дружеството, инвестирайки свои лични средства, придобити от трудовата му дейност, а е превеждал семейни средства, включително от изтеглени заеми от „УниКредит Булбанк“ АД и продажбата на имот съпружеска имуществена общност, находящ се в 3 град Варна, ул. ,,Марин Дринов". Имотът СИО бил продаден на 08.04.2024г. за цена от 180 000.31 евро, преведена по лична сметка на ищеца, с което последният си е „върнал обратно“ сумата, която е превел чрез електронно банкиране от негова лична сметка по сметка на ответното дружество на 05.04.2024г. в размер на 176000 лева. Посочената сума ищецът е превел по сметка на „ЕМ ДЖИ ИНВЕСТ ГРУП" ЕООД, ЕИК 103864944, като авансово плащане по договор за покупко - продажба на недвижим имот собственост на ответното дружество, в който и понастоящем са настанени родителите на ищеца. Твърди се, че възползвайки се от достъпа си до електронното банкиране и управление на семейните средства, ищецът е прехвърлял по сметка на търговското дружество, чрез банкови преводи и останалата част от сумата по продажната цена. Така е процедирал и с останалите преведени от него суми, от личната му сметка по сметка на дружеството, а в последствие си е нареждал от сметката на дружеството, по своя лична сметка и върнато ДДС.

Видно от банково извлечение за януари 2026 година, след постъпване на суми в сметката на дружеството, парите незабавно са били нареждани по личната сметка на ищеца. Твърди се, че между ищеца и „Стемар Инвест" ЕООД никога не е бил сключван какъвто и да било договор, в който да са били разпределени правата и задълженията на всяка една от страните. Между страните не е сключван договор за кредитиране между свързани лица, за да не се считат сделките за фиктивни.

В срока по чл. 372, ищецът депозира допълнителна искова молба, в която твърди, че ответното дружество е създадено по негова идея, със заплатен от него капитал, но със собственик съпругата му по нейно изключително настояване. Ищецът е превеждал голяма част от доходите си именно в банковите сметки на дружеството. По тази причина е разполагал с изключително подробни и многобройни права в пълномощията си. Отрича да е разполагал с електронен подпис на дружеството. Потвърждава твърдението си, че между страните няма сключен договор за заем. Поддържа, че имотът в гр.Варна, ул.“Марин Дринов“ е придобит с негови лични средства през време на брака. Средствата от продажбата му в общ размер на 352050 лева са постъпили по банкова сметка на ищеца на 01.04.2024г. и 08.04.2024г. и ищецът ги е използвал за финансиране на строителство на имотите, придобити от ответното дружество въз основа на договор за строителство, сключен между „Стемар Инвест" ЕООД и „Ем Джи Инвест Груп“ООД Инвест" ЕООД, обективиран в НА №114 то 1 per. №1887 дело №86 от 05.04.2024г. по описа на Нотариус с рег.№316 в НК. Излага подробни твърдения за хронологията на извършените преводи от личната банкова сметка на ищеца по сметка на ответното дружество и за извършени на същите дати преводи от ответника към негови съконтрагенти, включително „Ем Джи Инвест Груп“ООД Инвест" ЕООД по договора за строителство. Твърди, че всичко, което ответното дружество притежава, е заплатено от ищеца с негови лични средства от трудови възнаграждения. Отрича в дружеството да са влагани семейни средства. Поддържа, че никога между ищеца и управителя на ответника не е имало уговорка получаването на продажната цена на посочения имот от ищеца да представлява връщане на процесните суми. Оспорва да е извършвал парични преводи от сметка на дружеството по негова лична сметка.

В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в който поддържа твърденията си, че в дружеството са влагани семейни средства, независимо, че са правени плащания от лична сметка на ищеца. В уточнителна молба 12757/20.04.206г. в изпълнение на дадени указания по 4 чл.101 от ГПК ответникът поддържа, че основанието за внасяне на процесните суми по неговата сметка произтича от правото на едноличния собственик на капитала С. Х.а на половината от семейните спестявания, предвидени от съпрузите за различни инвестиции. Твърди се, че едноличният собственик на капитала С. Х.а е преценила нейният дял от семейните средства да бъде инвестиран в дружеството и да останат в негова полза. Те не подлежат на връщане, тъй като представляват част от дела на С. Х.а в СИО. Поддържа, че последната също е инвестирала в дружеството доходите си от индивидуалната си медицинска практика.