Определение № 476 от 03.09.2026, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 258/2026
- Вид
- Определение № 476
- Подписан
- 03.09.2026
- Състав
- Ванухи Бедрос Аракелян, Деспина Георгиева Георгиева, Юлия Русева Бажлекова
Цитирани разпоредби
- чл.131 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.133 · Граждански процесуален кодекс
- чл.147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26 ал.2 предл.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 476 гр. Варна, 03.09.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ванухи Б. Аракелян
Членове:
Юлия Р. Бажлекова
Деспина Г. Г. като разгледа докладваното от Деспина Г. Г. Въззивно гражданско дело № 20263000500258 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивната жалба на Т. Н. К. вх.№ 7644/7.03.2026 срещу Решението на ОСВарна № 149/16.02.2026 по гр.д.№ 135/2025г, с което е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу П. Г. Д. иск с правно основание чл.26 ал.2 предл.4 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор, обективиран в НА № 32/3.04.2024г, т.I рег.№ 1082 н.д.№ 36/202Зг, вписан в СлВп-Варна, с който Н.Д.М., чрез пълномощника си П. Г. Д., прехвърля на отв. П. Г. Д.
4/6ид.части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с ид.№ 07598.304 по КККР, одобрени със Заповед на Изп. дир. на АГКК № КРД-18-47/18.08.2006г, находящ се в гр.Бяла ***, целият с площ 660кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, предишен ид.- няма, номер по предходен план: 545, кв.58, парцел II, при описаните граници, ведно с 4/6ид.ч. от изградената в ПИ СГРАДА с ид.№ *** по КК и КР, на същия адм. адрес, със ЗП от 86кв.м. и РЗП 289кв.м., на два етажа, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, при описаните граници, както и ГАРАЖ, находящ се в приземния етаж, без посочена квадратура, срещу задължение за издръжка и гледане, поради липсата на основание, както и е отхвърлен предявеният от нея срещу отв.П. Г. Д. иск с правно осн.чл.87 ал.3 ЗЗД за развалянето на същия договор, обективиран в НА № 32/3.04.2024г, т.I рег.№ 1082 н.д.№ 36/202Зг, вписан в СлВп-Варна, с който Н.Д.М., чрез пълномощника си П. Г. Д., прехвърля на отв.П. Г. Д. 4/6ид.ч. от гореописания недвижим имот, срещу задължението за издръжка и гледане, до края на живота му, като му осигури дом, храна, отопление, лекарства и всички необходими грижи, както и за грижите, които вече е положила за него, до 1
1/3ид.част от имота, поради неизпълнение на задълженията по договора, на осн.чл.87 ал.3 ЗЗД; и е осъдена Т. К. да заплати на П. Д. сумата от 2 300,81евро, представляваща сторени в производството разноски за заплатено адв. възнаграждение на осн. чл. 78 ал.3 ГПК.
Счита решението за неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Излага доводи, че първоинстанционният съд е постановил решението си въз основа на предварително формирано становище, възприемайки и повтаряйки безкритично и избирателно противоречиви и заинтересовани от изхода на спора свидетелски показания, без да е разгледал и анализирал възраженията и доводите на въззивницата, без да поясни защо не ги приема, а това довело до формиране на неправилни изводи и констатации, приемайки, че не са налице основанията за уважаване на предявените искове.
Изтъкната е липсата на мотиви липсват в обжалваното решение. Не са разгледани и обсъдени доводите, и възраженията на въззивницата, съответно не са дадени отговори защо не са приети същите. Липсвала оценка на доказателствата, а голяма част от тях били игнорирани.
Страната се позовава на съдебна практика на ВКС, съобразно която договорът за прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане е нищожен поради липсата на основание, когато при сключването му, страните знаят за близката и неизбежна смърт на прехвърлителя.
Изложено е, че прехвърлителят Н.М. страдал от онкологично заболяване – карцином на простатната жлеза; сърдечносъдови заболявания – исхемична болест на сърцето и придружаващи заболявания – дългогодишна артериална хипертония, хронично предсърдно мъждене от четири години; наличие на протеза на сърдечна клапа, хиперплазия на простатата. Същият бил приет в Клиника по кардиология за лечение на нестабилна стенокардия при налична застойна сърдечна недостатъчност, тъй като от около месец имал сериозни оплаквания от отпадналост, задух, лесна уморяемост при минимални физически усилия и покой, ортопнея, претибиални отоци и гръден дискомфорт. След проведено лечение с прогресиращ ход на заболяването, Н.М. бил изписан на 29.01.2023г с окончателна диагноза: „нестабилна стенокардия, двуклонова коронарна болест и придружаващи заболявания: хипертонично сърце със (застойна) сърдечна недостатъчност; предсърдно мъждене и трептене; наличие на коронарен имплант (сменена аортна клапа); аортна стеноза; злокачествено новообразувание на простатата; анемия“. В Епикриза ИЗ № 4990/2023г било посочено, че прехвърлителят Н.М. постъпил в Клиника по урология при МБАЛ „Уни Хоспитал“ на 08.03.2023г по повод сериозни болки над симфизата с подуване на корема в тази област, изтичане през уринарния катетър на ясна кръв, с отоци около глезените. Изписан бил на 11.03.2023 г. с окончателна диагноза: „Ретенция на урината“. След извършените клинични лабораторни и образни изследвания и консултации, на 10.03.2023г, при висок оперативен риск, била извършена оперативна 2 интервенция за смяна на цистостомната тръба. Посочено било още в епикризата, че се касае за пациент с доказан карцином на простатата с мета, опериран сърдечно с троен байпас, на медикаментозна терапия, в увредено общо състояние. В етапна епикриза, изготвена от лекуващия лекар на прехвърлителя, на 28.08.2023г били посочени следните заболявания на Н.М.:
„стенокардия от 2006г с предсърдно мъждене и трептене, хипертонична болест на сърцето от 2009г; диагностицирана коксартроза (дегенеративно заболяване на тазобедрените стави) през 2016г; през август 2022г било диагностицирано злокачествено новообразувание на простатата. И заключава „Пациента бил с прогресираща сърдечна недостатъчност, установена неоплазма на простатната жлеза и починал на 29.05.2023 г.“ Установено било по делото, че цялостното здравословно състояние на Н.М. в последните месеци на живота му било изключително тежко увредено, като през цялото време бил на легло, не можел без чужда помощ да се обслужва и да се движи. Тези факти били описани и от социалните работници в изготвената на 28.03.2023г индивидуална оценка на потребностите за хората с увреждания по заявление-декларация № ЗХУ-ИО/Д-СО-ПП/ 122/ 22.03.2023г.
Безспорно било налице знание у приобретателя към момента на сключване на сделката за скорошното настъпване на смъртта на прехвърлителя, доколкото именно тя се грижела за него от м. октомври 2022г до настъпване на смъртта му на 29.05.2023г. Тя живяла с Н.М. и непосредствено възприемала драстичното влошаване на здравословното му състояние, довело в крайна сметка до очакваната му смърт.
За влошеното здравословно състояние на прехвърлителя, ответницата научила от лекарите от Клиника по урология към МБАЛ „Уни Хоспитал“ през м. март 2023г. Същото било изтъкнато от П. Д. в подаденото от нея заявлениедекларация № ЗХУ-ИО/Д-СО-ПП/122/22.03.2023г, въз основа на което били увеличено работното време по трудов договор, сключен с община Ч. и размера на финансовата подкрепа. Ответницата информирала за влошеното здравословно състояние на прехвърлителя майка си и ищцата.
Ответницата знаела за здравословното състояние на прехвърлителя от м. септември 2022г. Счетено е, че през м. март 2023г същата знаела, че Н.М. страдал от метастазирал рак на простатната жлеза, което представлявало последния етап от заболяването. Към този момент последният не можел да се обгрижва самостоятелно и да контактува по телефон. Поставен му бил уринарен катетър. В този момент ответницата набавила необходимите документи за изповядване на нотариалната сделка.
От всички свидетелски показания се установявало, че ответницата П. Д. знаела към момента на сключването а сделката за предстоящата смърт на прехвърлителя. От документацията на личния лекар на прехвърлителя, д-р Л., се установявало, че бил посетен от дъщерите и внучката на Н. М., които искали да разберат какво е здравословното му състояние, за да организират 3 гледането му. Личният лекар ги уведомил, че въпрос на време е да настъпи смъртта на М. и предписал болкоуспокояващи, съответни на болки в терминален стадий на раково заболяване.
Индиция за знание у ответницата за предстоящата смърт на прехвърлителя било и това, че удостоверението за данъчна оценка, скиците на имота и сградата и удостоверението за наследници, представени при изготвянето на НА № 32/3.04.2024г предхождали с по един-два дни съответно извършените заверки на подписа на упълномощителя, поставен върху пълномощно рег. № 1587/ 30.03.2023г. По тези съображения счита установителния иск за прогласяване нищожността на договора за доказан.
В произнасянето си и по евентуалния иск, ВОС не е изложил мотиви, в които да са посочени исканията и възраженията на ищцата, и не били преценени събраните по делото доказателства.
От събраните по делото доказателства не се установявало изпълнението на поетите от ответницата задължения да гледа и издържа Н. М. до края на живота му, като му осигурява дом, храна, отопление, лекарства и всички необходими грижи.
Прехвърлителят починал в дома си в с. Ч., който факт бил удостоверен от свид. Хр. Б. и Н. Д. и неоспорен от страните.
Неоспорен бил и фактът, че домът, където М. починал, бил прехвърлен на двете му дъщери – ищ. Т. и Р. - майка на ответницата.
В ПО срещу ИМ се твърдяло, че М. се оплаквал, че след като прехвърлил имота на дъщерите си, вече бил без дом. Неоспорен бил и фактът, че ответницата е с местоживеене в гр. София, от което следвал извод, че приобретателят не е изпълнил задължението си да осигури на прехвърлителя дом. Дори напротив, тя живяла в неговия дом, а прехвърлителят с получаваната от него пенсия заплащал разходите си.
Не били представени доказаталества за изпълнението на задълженията да бъдат осигурени отопление, лекарства и гледане на Н. М.. Счетено е, че ответницата полагала грижи за прехвърлителя, въз основа на трудов договор, сключен с община Ч. през периода от 1.12.2022г до смъртта му, за което получавала трудово възнаграждение.
Изложени са пространни твърдения за извършени парични преводи от ищцата и Р. Н. в полза на ответницата на обща стойност от 4780евро през периода 17.04. - 30.06.2023г, които средства имали за цел да компенсират негативните последици липсата на издръжка, предоставяна от ответницата.
Не било доказано и какви грижи ответницата полагала за прехвърлителя след 03.04.2023 г. Липсвали доказателства за полагани медицински грижи след този момент. Закупуването на храна, лекарства и заплащане на разходите за отопление се осъществявало със средствата, предоставяни от ищцата и свидетелката Р. Н., и със спестяванията на Н. М.. Липсвали доказателства за конкретно сторени разходи във връзка с издръжката и гледането на М. от П.
4
Д.. Последната получавала пенсията на прехвърлителя на гише и я разходвала за текущи разходи, вкл. и за собствени такива.
Изтъкнато е, че съгл. константната съдебна практика, ДИГ е алеаторен; поетото по него задължение за издръжка и гледане предполага трайно поведение на трайни грижи и отношения спрямо прехвърлителя.
Задължението по този вид договори следва да се изпълняват точно по вид, обем и количество; трябва да са изпълнявани цялостно и непрекъснато, като не търпи отглагане. Позовава се на решение на ВКС № 70/05.07.2011г по гр.д.
№ 612/2010г, III ГО. Всяка форма на неизпълнение на алеаторното задължение се приравнява по последици на пълно неизпълнение.
В случай, че в договора не са уговорени конкретни правни задължения, свързани с полагането на грижа и даването на издръжка, дължи се в бъдеще обичайната грижа и издръжка, с оглед възрастта и здравословното състояние на праводателя, вкл. и при промяна на нуждите на прехвърлителя във времето и съобразно с неговото здравословно състояние. Длъжникът трябва да полага грижа за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя, според неговата нужда и възможностите му да се справя сам, а издръжката включва изцяло храна, текущи разноски, от които заплащане на ток, вода, дрехи и други, според нуждата на прехвърлителя. Задължението за издръжка и гледане е единно и неделимо, трябва да се изпълнява чрез ежедневно и редовно престиране в пълен обем и затова не може да се дели на периоди.