Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 500 от 16.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 304/2026
Вид
Решение № 500
Подписан
16.04.2026
В сила
16.04.2026
Състав
Величка Белева, Виделина Куршумова, Надежда Дзивкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 500 гр. Пловдив, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова при участието на секретаря Милена Левашка Августинова като разгледа докладваното от Виделина Куршумова Въззивно гражданско дело № 20265300500304 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 5347/03.12.2025г., поправено с решение № 320/26.01.2026 г., постановени по гр.д.№ 1478/2025 г. на Районен съд Пловдив, XXIII гр.с., се:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Х. М. Д., ЕГН: ********** дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: ***** сумата от 449,11 лева - главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и цена на услуга „дялово разпределение“ за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2023 г. за обект, находящ се в гр. *****, както и сумата от 107,12 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 02.12.2021 г. – 18.08.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 7107/20.08.2024 г. по ч.гр.д. № 14352/2024 г. описа на Районен съд - Пловдив, III гр.с.

ОСЪЖДА Х. М. Д., ЕГН: ********** да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: ***** сумата в общ размер на 800 лева /осемстотин лева/, предсталвяваща съдебно – деловодни разноски, от които: 725 лева в настоящото производство и 75 лева – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 14352/2024 г. описа на Районен съд - Пловдив, III гр.с.

Недоволен е останал ответникът Х. М. Д., който чрез адвокат Б. е подал въззивна жалба, с която изцяло обжалва първоинстанционното решение, съгласно 1 уточнението на въззивната жалба.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и при нарушение на съдопроизводствените правила. На първо място се поддържат доводи, че претендираните от ищеца вземания са начислени по неясни критерии и методи без наличието на валидно сключен договор и протокол от ОС на ЕС неразделна част от него. Твърди се, че ответникът не е придобил имот в топлоснабдена сграда, а е придобил собствеността въз основа на обезщетение срещу отстъпено право на строеж. Изтъква се, че липсва решение на ЕС (или асоциация на собственици) във връзка с предвиденото от чл. 149а ал.1 (или чл. 151) от ЗЕ.; липсва договор между ищеца и Е.С. (асоциация) във връзка постановеното в чл. 149 ал.1 от ЗЕ (чл. 151); липсват документите ,предвидени в чл.1496 ал.2 от ЗЕ, представляващи необходимо условие за възникване на облигационни взаимоотношения между топлопреносното дружество „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД и съответната ЕС на вх. А на адрес: гр. *****, в която се намира процесния обект на ответника. Въз основа на изложеното и довода за липсата облигационна обвързаност между страните се оспорва извода на районния съд, че публикуваните ОУ имат силата на договор. На второ място се възразява, че районния съд е неглижирал разпоредбите на чл. 149, чл.

149а и чл. 1496 от ЗЕ, отнасящи се за евентуалното решение на ОС на ЕС, във връзка с което би бил подписан евентуален договор за доставка на топлоенергия, към който договор биха били прикрепени въпросните ОУ. Твърди се, че ответникът не е и никога не е бил клиент на топлопреносното дружество, тъй като то никога не е било избирано за такова, нито е бил сключван договор от ЕС с него, което се доказвало от липсата на документи по чл. 149 ал.2 от ЗЕ. Обръща се внимание на факта, че ищецът не е търсил от ответника заплащането на такси, сградна инсталация до 2021г. На трето място се посочва, че ищецът не притежава абонатна станция, нито е обзавеждал такава, в която и да е от сградите (които са четири на брой) на адрес: гр. *****, както и че не е имал право да използват изградената чилърна инсталация, нито абонатната станция.

Оспорва се изводът на районният съд за сключването на договор между страните въз основа на конклудентни действия. Подробно се аргументират доводи, че ответникът не е придобил обект в топлоснабден имот, нито има сключен договор с ищцовото дружество. Обсъжда се представения от ищеца договор от 2012 г. със „Сиент Мениджмънт“ ООД като едностранно подписан и при липсата на надлежно упълномощаване, по отношение на което се сочи, че дори не е собственик на обект в сградата. Въз основа на изложеното се посочва, че всички експертизи, общи условия и коментари относно наличието сградна инсталация са безпредметни. На следващо място отново подробно се обосновават изводи за липсата на облигационна обвързаност на страните като изрично се обръща внимание, че към момента на въвеждане на сградата в експлоатация, Топлофикация изобщо не е присъствала като доставчик на топлинна енергия на горепосочения адрес, а е започва да ползва чилърната инсталация като абонатна станция доста по-късно и при неизяснени обстоятелства, т.е. не било ясно кой й е предоставил тази възможност.Подчертава се, че Х. Д. не е придобил имот в топлоснабдена сграда, както и че представеният договор е сключено с лице, което не притежава правомощия за подписването на договор и няма обект в процесната сграда. На следващо място се сочи, че за да упражни ответникът правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ, за да се откаже от договора е следвало да има сключен такъв. Обсъжда се посочената от съда практика на СЕС, коментира се ТР по тълк.д.№2/2016 г. на ОСГК на ВКС като приложимо. Обсъжда се начина на определяне на количеството потребена ТЕ за отделните потребители въз основа на 2 приложимата нормативна уредба и практика на СЕС. Заключава се, че математическата формула в т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост, приложение към чл. 61, ал. 1 Наредба №Е-РД-04-1 / 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката не дава възможност за прозрачност и точност на отчитане на индивидуалното потребление, поради което приложението на т.8.2 от тази методика също е неясно, предвид отмяната на един елементите й, поради което не е ясно как следва да се отчитат индивидуалните топломери. Въз основа на изложеното се посочва, че не може да се изчисли разликата между показанията на общия топломер и индивидуалните топломери поради съществуването на едно неизвестно – индивидуалното потребление.

Искането към въззивния съд е да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови решение, с което да уважи изцяло подадената въззивна жалба и да отхвърли предявения от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД установителен иск по чл.

422 от ГПК. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции, включително адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Противопоставя се на присъждането на разноски за процесуално представителство на насрещната страна с довода, че се представлява от юрисконсулт, назначен като служител на трудов договор.

Прави се възражение за прекомерност на осн.чл.78, ал.5 ГПК.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *****, чрез пълномощника юрисконсулт П., с който оспорва същата като неоснователна и иска същата да бъде отхвърлена. Поддържа се като доказано по делото, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот. Посочва се, че обектът на ответника е топлофициран, както и че абонатната станция, обслужваща процесната жилищна сграда, е работила през исковия имот и е захранвала имотите в нея с топлинна енергия съгласно заключението на СТЕ. Излагат се доводи за приложението на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката и за качеството на ответника като клиент на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост. Въз основа на изложеното, на представените ОУ, както и приетите заключения на СТЕ и ССЕ се мотивира извод за основателност на исковите претенции. Искането към въззивния съд е да отхвърли въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение.

Претендират се разноски пред настоящата инстанция в размер на 102,25 € (200лв.) юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, като същевременно въззивният съд при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално правни правила, които е длъжен да коригира и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР 1/2013 3

ОСГТК.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по реда на чл.422 от ГПК от “ЕВН България Топлофикация” ЕАД против Х. М. Д. за признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 499, 11 лева - главница, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г.; сумата 107, 12 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 02.12.2021 г. до 18.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.08.2024 г., до пълното й изплащане, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 7107/20.08.2024 г. по ч.гр.д. № 14352/2024 г. описа на Районен съд - Пловдив, III гр.с.

От фактическа страна по делото няма спор, че Х. М. Д. е собственик на процесния недвижим имот в гр. *****, по силата на договор за делба на обекти в новострояща се сграда. Няма спор между страните, че сградата е построена и въведена в експлоатация. Представен е протокол от ОС на собствениците на обекти в сградата от 07.11.2016г., от който се установява, че е взето решение вх.А да се обособи като отделна ЕС. Представен е Договор от 02.02.2012г. за продажба на топлинна енергия за сграда на адрес гр. *****, сключен със Сиенит мениджмънт ООД. Според договора за продажба на ТЕ, същият е с пет годишен срок на действие, като е предвидено, че след изтичането му, същият става безсрочен ако никоя от страните писмено не поиска прекратяване.

По делото е прието заключение на СТЕ с в.л. инж. В. Ш., оспорено от ответника. Според заключението на СТЕ – сградата в гр. *****, ***** е била включена към топлопреносната мрежа на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД. През процесния период е ползвана ТЕ само за отопление, извършван е ежемесечен отчет от абонатчици на дружеството. Посочено е, че количеството ТЕ се отчита от топломера на абонатната станция, същото се намаля със загубите в абонатната станция и се разпределя между потребителите. Това разпределение – на отдадената от сградната инсталация ТЕ се определя по Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради ЕК, по т.8.2 от приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г., като разликата между отчета на общия топломер и сбора на изразходваното количество ТЕ за отопление, отчетена от апартаментните топломери се разпределя пропорционално на отопляемите обеми на обектите в сградата. Според вещото лице количеството ТЕ разпределено в имота на ответника за процесния период е за отдадена сградна инсталация. Експертизата е извършила проверка на изчисленията за процесния период, които данни е оформило в табличен вид към експертизата.

Прието е и заключение на ССЕ, в което са остойностени посочените от другата експертиза количества ТЕ, оспорено от ответника.