Решение № 72 от 02.04.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Велико Търново , 01.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно търговско дело № 20204001000379 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Със свое Решение № 260003/17.08.2020 год., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение №260014/30.09.2020 год., и двете постановени по т. д. № 261/2019 год., Плевенският окръжен съд осъдил ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД – гр.

София да заплати на осн. чл. 432 от КЗ на М. Г. Н. от гр. Плевен сумата 96 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпилото на 19.07.2019 год. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата от 96 000 лв., считано от 13.11.2019 год. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска за разликата над 96 000 лв. до 120 000 лв., т. е. за сумата 24 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, както и за законната лихва върху главницата за периода 26.07.2019 год. до 12.11.2019 год. включително.

Със същото решение осъдил ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД да заплати на М. Г. Н. сумата 2 468.32 лв. застрахователно обезщетение за имуществени вреди, (претърпени загуби) за направени медицински разходи за лечение от същото застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху тази сума от 13.11.2019 год. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска за разликата до 3 085.40 лв., т. е. за сумата 617.08 лв., както и за законната лихва върху главницата за периода 26.07.2019 1 год. до 12.11.2019 год. включително.

Осъдил ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД да заплати на адв. П. К. сумата 4 358.13 лв. адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство пред ПлОС, а в полза на бюджета на съдебната власт – сумата 4 098.73 лв. ДТ, както и сумата 500 лв. разноски за вещи лица.

Осъдил ЗАД М. Г. Н. да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД разноски по делото в размер на 92.12 лв.

Въззивна жалба против решението в частта, с която предявените искове за уважени за сумата над 25 500 лв. до уважения размер от 96 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 2 468.32 лв. обезщетение за имуществени вреди, е подадена от „ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД чрез юрисконсулт Н.

Злидолски. Счита съдебния акт за недопустим в частта, в която съдът се е произнесъл по исковата претенция над 25 500 лв., тъй като увеличението на иска е допуснато в противоречие със специалната норма на чл. 372 ал. 2 от ГПК. Прави оплаквания за неправилност и незаконосъобразно на решението. Счита, че определеният от съда процент на съпричиняване на резултата от страна на пострадалата – 20%, е много нисък, а определеното обезщетение за неимуществени вреди – прекомерно, несъобразено с критерия за справедливост. Съдът не е взел предвид доказателствата за наличие на трайно намалена работоспособност на ищцата от 42% преди ПТП - в началото на 2015 год., в резултат на предходни увреждания. Недоказани са имуществените вреди – липсват доказателства, че представените фактури са заплатени от ищцата. Разходите са направени от друго физическо лице и не представляват имуществени вреди за ищцата. Моли съда да отмени решението в обжалваните части и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли исковете за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 25 500 лв. и за имуществени вреди за сумата 2 468.32 лв. Направено е искане за присъждане на разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.

В писмения си отговор въззиваемата-ищца М. Г. Н. чрез пълномощника си адв.

П. К. заема становище за неоснователност на жалбата. Оспорването на допустимостта на решението в частта, с която съдът се е произнесъл по искането за изменение на предявения иск, е преклудирано. Подобно възражение не е направено преди приключване на производството пред първата инстанция. С оглед на това, счита жалбата в тази част за недопустима и прави искане да бъде оставена без разглеждане.

Излага съображения и за нейната неоснователност.

Въззивна жалба против решението в частта, с която са отхвърлени исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 96 000 лв. до 2 пълния предявен размер от 120 000 лв. и за обезщетение за имуществени вреди за разликата над 2 468.32 лв. до пълния предявен размер от 3 085.40 лв., както и в частта, с която е отхвърлена претенцията за законна лихва върху обезщетенията за периода от 26.07.2019 год., „евентуално“ от 12.08.2019 год., до 13.11.2019 год. Счита, че искът за неимуществени вреди е уважен в занижен размер, който не съответства на претърпените вреди и е в противоречие с принципа за справедливост. Неправилно съдът е приел, че е налице съпричиняване и го е определил в размер на 20%.

Неправилно счита и решението в частта относно законната лихва, която следва да бъде присъдена считано от 26.07.2019 год., евентуално от 12.08.2019 год. Моли съда да присъди възнаграждение по чл. 38 от ЗА.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбите и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Ищцата М. Г. Н. е предявила против ответника „ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД искове с правно основание чл. 432 от КЗ за заплащане на сумата 120 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на ПТП на 19.07.2019 год., причинено от С. Й. Т. при управление на л. а. „Хюндай-Гетц“ с рег. № Р 36****, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното застрахователно дружество и на сумата 3 085.40 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди във връзка с проведеното лечение и възстановяване, ведно със законната лихва върху двете суми от 26.07.2019 год. до окончателното изплащане.

Първостепенният съд е уважил предявените искове до размер на 96 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 2 468.32 лв. за имуществените вреди, като е присъдил законната лихва върху тях от 13.11.2019 год. до окончателното изплащане.

В частта, с която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размер на 25 500 лв., ведно със законната лихва от 13.11.2019 год. до окончателното изплащане, решението не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.

Въззивният съд намира жалбата на ответника „ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД за основателна само в частта относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, а въззивната жалба на ищцата М. Г. Н. за основателна само в частта относно началната дата на законната лихва върху обезщетенията.

На първо място, неоснователни са доводите на жалбоподателя „ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД за недопустимост на решението в частта, с която искът по чл. 432 ал. 1 от КЗ е уважен за разликата над 25 500 лв. до уважения размер от 96 000 3 лв., като постановено в резултат на допуснато от първоинстанционния съд увеличение на иска в противоречие с чл. 372 ал. 2 от ГПК. Подобно възражение е допустимо, тъй като определението, с което на осн. чл. 214 от ГПК се допуска увеличение на иск, предявен като частичен, не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, съответно – неоснователни са доводите на ищцата – ответник по тази жалба, за недопустимост на жалбата на това основание.

Преклузията по чл. 372 ал. 2 от ГПК не се отнася за искането за изменение размера на иска и това искане може да бъде направено в срока по чл. 214 ал. 1 изр. трето от ГПК - до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. В разпоредбата на чл. 214 ал. 1 от ГПК законодателят е направил разграничение между искането за изменение на основанието или петитума на иска и това за изменение размера на иска и преминаването от установителен към осъдителен или обратно, като е определил различен краен срок, в който тези искания могат да бъдат направени.

Искането за изменение на основанието или петитума на иска може да бъде направено най-късно в първото заседание по делото, а искането за увеличение размера на иска до даване ход на устните състезания в първата инстанция. По-дългият срок във втората хипотеза се обосновава с обстоятелството, че правото на защита на ответника не се нарушава, защото не се навежда ново основание и не се заявява друг способ за защита.

В този смисъл са Определение № 715/10.12.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 3160/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 112/19.02.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3791/13 г. на II т. о., ТК.

С оглед на изложеното, допуснатото от първостепенния съд увеличение на иска в съдебно заседание на 16.07.2020 год. преди приключване на устните състезания, не е постановено в нарушение на процесуалните правила.

По делото е безспорно настъпването на деликт на 19.07.2019 год., при който ищцата е получила телесни увреждания. От приетото пред въззивната инстанция Споразумение от 09.07.2020 год. по НОХД № 1248/2020 год. на ПлРС, се установява, че водачът на автомобила, с който е предизвикано ПТП - С. Й. Т., е призната за виновна за това, че на 19.07.2019 год., на пешеходна пътека пред кръстовище в гр.

Русе, при управление на л. а. „Хюндай Гетц“ с рег. № Р 36**** нарушила правилата за движение – чл. 5 ал. 1 т. 1, чл. 5 ал. 2 т. 1, чл. 20 ал. 1 и ал. 2, чл. 116 и чл. 119 ал. 1 от ЗДвП- престъпление по чл. 343 ал. 3, пр. последно б.“а“ предл. второ във вр. с ал. 1 б.“б“ пр. второ във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК. Безспорно е и обстоятелството, че към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на автомобила, с който е причинено произшествието, е била застрахована при ответното застрахователно дружество.

С оглед на това, исковете по чл. 432 от КЗ за обезщетяване на причинените на 4 ищцата неимуществени и имуществени вреди са доказани по своето основание.

Съобразно предмета на обжалване и въведените в жалбата оплаквания, на осн. чл. 269 от ГПК въззивният съд обсъжда и се произнася само относно доказаните в производството вреди, претърпени от ищцата и справедливия размер на обезщетението, което следва да ги репарира, като обсъжда и въведеното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

Относно размера на претърпените неимуществени вреди:

От представените писмени доказателства и заключението на съдебномедицинската експертиза, приета от първоинстанционния съд, се установява, че при процесното ПТП ищцата е получила следните увреждания: счупване на костите на лявата подбедрица и на голямопищялната кост (тибия) отдясно. Счупванията са в найблизката до колянната става област и са довели до трайно затрудняване движенията на двата крайника за продължителен срок, с натоварване на крайниците не по-рано от 8 месеца. Непосредствено след произшествието е била приета в УМБАЛ „Д-р Г.

Странски“ ЕАД - гр. Плевен, където на 24.07.2019 год. е извършена операция на левия крак – отворено фиксиране на фрагментите – метална остиосинтеза, а на десния крак е поставена гипсова имобилизация. Болничното лечение е продължило до 13.08.2019 год., когато е изписана. Според вещото лице травмата е тежка, с продължително лечение и недобра прогноза за възстановяване на функциите, тъй като почти винаги завършва с артрози и нестабилност, контрактура на ставата, хипотрофия на бедрената мускулатура, ограничаване обема на движенията. В периода от 18.11.2019 год. до 25.11.2019 год. ищцата е била на лечение в МБАЛ „Св. Панталеймон“ ООД - гр.

Плевен, където са извършени рехабилитационни процедури. Възстановяването е било затруднено, тъй като са били засегнати и двата крайника, което е наложило продължително обездвижване. Според вещото лице, извършило преглед 11 месеца след ПТП, ищцата се движи с помощни средства, затруднена е в ежедневното си обслужване и се нуждае от чужда помощ. Прогнозата на експерта е, че значително възстановяване не се очаква и че възстановяването ще бъде с дефицит на крака. В случая следва да се отчитат възрастовите изменения и развилите се в резултат на залежаването артрозни изменения в ставите, втвърдяване на ставните връзки, отслабване на мускулатурата. Според вещото лице възстановяването може да е до придвижване с бастун. Махането на металните елементи не е задължително, ако не доведат до усложнения. Не е излишно провеждането на рехабилитация и физиотерапия. В съдебно заседание вещото лице обобщава, че продължителното възстановяване е в резултат на характера на счупванията (точно под коляното), залежаването (защото са били травмирани и двата крака) и възрастта на ищцата (73 години към датата на произшествието).