Решение № 1571 от 21.10.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1571 гр. Варна, 21.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Галина Чавдарова

Радостин Г. Петров при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело № 20213100501923 по описа за 2021 година

Въззивното производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК. Същото е образувано по въззивна жалба вх. №262407/25.08.2020г. по описа на ВРС на Л. Н. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес ********, предмет на обжалване с която е решение №3674/03.08.2020г. на Варненски районен съд, 47-ми състав, постановено по гр.д.

№14013/2018г. по описа на ВРС, в следните негови части:

1. в частта му, в която е прието за установено, че жалбоподателят Л.Б. – ответник в първоинстанционното производство, дължи на ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище гр. София, вземането по фактура №0064913590/31.07.2015г. за отоплителен сезон м.05.2014 г. – м.04.2015 г. в общ размер от 443,32 лева, от които главница в размер на 345,05 лева и лихва в размер на 98,27 лева, което е включено във вземанията, за които по ч.гр.д. №7081/2018г. на ВРС, 16-ти състав, по реда на чл.410 от ГПК е била издадена заповед за изпълнение №3394/17.05.2018г.,

2 . в частта му, имаща характер на определение, за отхвърляне на искането на ответника по чл.241 ГПК за разсрочване на изпълнението на задълженията по решението.

В останалата му необжалвана част, с която е прието за установено, че ответникът Л.Б., ЕГН **********, дължи на ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, следните суми по издадената по ч.гр.д. №7081/2018г. на ВРС заповед за изпълнение 1

№3394/17.05.2018г. – сумата 319,87 лева, представляваща част от общата стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. за топлоснабден имот, находящ се в ********, абонатен № ********, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата 47,48 лева, представляваща такса за извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата 14,31 лева, представляваща част от общия размер на мораторната лихва върху главницата за периода от 16.09.2015 до 21.02.2018 г.; сумата 9,62 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 47,48 лева за периода от 16.09.2015 г. до 21.02.2018 г., решението е влязло в сила.

Основното оплакване във въззивната жалба е за неправилност на решението в обжалваната му част. Като твърди, че просрочването на отговора на исковата молба с един ден не освобождава съда от задължението да разгледа и се произнесе по направеното възражението за погасяване на задълженията по фактура №0064913590/31.07.2015г. по давност, доколкото същото е законово регламентирано в ЗЗД, жалбоподателят моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и отхвърляне на исковете по отношение на задълженията по тази фактура.

Определението за отхвърляне на искането на ответника по чл.241 ГПК за разсрочване на изпълнението на задълженията по решението се оспорва като неправилно като се твърди, че сумите, които ответникът заплаща за погасяване на задължения по два договора за кредит погрешно са посочени в лева, което се отразява и на преценката за възможностите за изпълнението на задълженията по заповедта за изпълнение. Моли се за неговата отмяна и постановяване на определение за разсрочване на изпълнението на две - три месечни вноски.

В отговора си ищецът - въззиваема страна „Топлофикация София” ЕАД излага аргументи за неоснователност на подадената въззивна жалба и моли обжалваното с нея решение на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Претендира и присъждане н разноски в хипотезата на чл.78, ал.8 ГПК.

Съдът е сезиран и с нарочна частна жалба вх. №266201/07.06.2021г. по описа на ВРС, подадена от ответника Л. Н. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Варна, срещу определение №264334 от 21.05.2021г. на Варненски районен съд, 47-ми състав, постановено по гр.д. №14013/2018г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на страната за изменение на решението в частта му за разноските, с оплакване, че същото е неправилно. Като поддържа твърденията си, че не е оспорвала дължимостта на претендираните от ищеца суми, не е правила и възражение срещу начина на формиране и начисляване на потребената топлинна енергия и/или модела, по който се формира дяловото разпределение, ответницата счита, че не следва да понесе разноските за назначената по делото съдебно-техническа експертиза, жалбоподателката моли обжалваното определение да бъде отменено като дължимите разноски бъдат намалени с платената от ищеца сума за 2 възнаграждение за тази експертиза.

Насрещната страна – въззиваемия ищец „Топлофикация София” ЕАД не е подал отговор по частната жалба.

Подпомагащата ищеца страна „Техем Сървисис” ЕООД, ЕИК 130036512, гр. София, не е подала отговори на въззивната и частната жалби.

В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът Л.Б., лично и чрез пълномощника си по делото заявява, че поддържа подадените жалби, изложените в тях оплаквания и моли за тяхното уважаване. Представя допълнително доказателства за установяване на семейно и имотно състояние.

Въззиваемите страни не са взели участие в заседанието.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище гр. София, с която се претендира установяване на вземанията му спрямо ответника Л. Н. Б., ЕГН **********, с постоянен в гр. Варна, за които по ч.гр.д. №7081/2018г. на Варненски районен съд (ВРС) , 16-ти състав, по реда на чл.410 от ГПК е била издадена заповед за изпълнение №3394/17.05.2018г., за суми в общ размер на 712,40 лева, включваща дължими и непогасени задължения за потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. и такси за услуги за дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в ********, абонатен №********, дължимото обезщетение за забава за периода от 16.09.2015 г. до 21.02.2018 г. в общ размер на 122,44 лева и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й плащане. Претендирано е и присъждане на сторените разноски в производството.

Исковете са уважени изцяло така, както са били предявени по основание и размер (отхвърлен частично в минимален размер е само единият от исковете за дължимо дължимото обезщетение за забава за предхождащ предявяването на иска период), като ответницата е осъдена да репарира на ищеца сторените разноски за производството по делото (заповедно и исково) в общ размер на 549,84 лева.

Решението в частта, с която съдът е уважил исковата претенция за вземанията за потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от м. май 2016 до м. април 2017г.

(319,87 лв. по обща фактура №0081790447/31.07.2017г.), дължимото обезщетение за забава от 16.09.2015 г. до окончателното плащане, чийто размер до предявяването на иска е 14,31 лв., таксите за дялово разпределение (47,48 лв.), ведно със следващата се законна лихва от 3

07.03.2018 г. до окончателното плащане и дължимото обезщетение за забава за периода от 16.09.2015 г. до 21.02.2018 г. (в общ размер на 9,62 лв.), като необжалвано е влязло в законна сила.

Спорният въпрос, пренесен и пред настоящата инстанция в рамките на дължимата от нея проверка по чл.269 ГПК, е за допустимостта за разглеждане на възражението за погасителната давност, направено от ответника извън срока за подаване на отговор на исковата молба, евентуално за наличието на задължение за съда да приложи служебно института на давността.

Оспорването на дължимостта на вземането поради погасяването му по давност по същество съставлява правоизключващо възражение. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл.131, ал.2, т.5 ГПК същото следва да бъде предявено в срока за отговор на исковата молба.

Видно от данните по делото, препис от исковата молба е бил връчен на ответника Б. на 10.03.2019г. С оглед на това и предвид разпоредбите на чл.131, ал.1, във вр. С чл.60, ал.3 ГПК едномесечният срок за подаване на отговор на исковата молба изтича на 10.04.2019г.

(който ден е присъствен, сряда). В конкретния случай отговора на ответника е постъпил в съда на 15.04.2019г., като същият е бил подаден по пощата на дата 11.04.2019 година. Видно е при това положение, че срока по чл.131, ал.1 ГПК не е спазен независимо, че се касае за просрочие само от един ден.

Съгласно дадените в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 4, разрешения, правото на ответника да направи възражение за погасяване по давност на вземането, предмет на иска, се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК. Ако длъжникът в заповедното производство и ответник по установителния иск, предявен в хипотезата на чл.422 ГПК се е позовал изрично на погасяване на вземането по давност във възражението по чл.414 ГПК и това възражение е приобщено към исковото производство, то съдът следва да се произнесе относно давността, дори и ответникът да не е подал писмен отговор на исковата молба. Преклузията по чл.133 ГПК на правото да се иска от съда да зачете последиците на изтеклия давностен срок не настъпва само, ако възражението на длъжника в заповедното производство по чл.414 ГПК е приложено по делото, образувано по предявения от кредитора иск за установяване съществуването на вземанията по оспорената заповед за изпълнение. В настоящия случай подаденото от ответника – длъжник възражение по по чл.414 ГПК е бланкетно и не съдържа възражение за изтекла давност за претендираните от кредитора вземания (изцяло или частично).

При тези фактически и правни констатации обосновано следва да се заключи, че длъжникът не е въвел своевременно в исковото производство перемпторното си възражение за погасяване на част от вземанията по давност. Въззивникът не твърди с жалбата си допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, довело до лишаването му от възможност да заяви своевременно това възражение, такова не се и установява, поради 4 което същото не може да бъде прието и разгледано за първи път пред въззивната инстанция.

С оглед на изложеното въззивният съд достига до идентични правни изводи, поради което решението на ВРС следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

По частната жалба:

С обжалваното определение №264334/21.05.2021г. съдът е отказал да прерагледа произнасянето си с постановеното решение по същество на исковете по разноските като изключи от присъдените в полза на ищеца разноски за за проведената по делото съдебнотехническа експертиза, което е мотивирал с факта, че исковете са били уважени, разноските са сторени от ищеца, поради което и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът е задължен за тяхното възстановяване.

Определението е правилно.

Действително, първоначално в подадения лично от ответницата писмен отговор (макар и извън срока по чл.131, ал.1 ГПК) същата не само, че не е оспорила исковите претенции по основание и размер, но дори изрично е заявила, че ги признава и не е необходимо нито да се конституира като страна по делото дружеството извършващо услугата дялово разпределение на топлинна енергия „Техем Сървисис” ЕООД, нито да се назначава исканата от ищеца съдебно-техническа експертиза (СТЕ), тъй като това неоправдано ще обремени страните, в частност ответника, с разноски.

Съобразявайки това становище, при произнасянето си по реда на чл.140 ГПК първоинстанционният съд първоначално е оставил без уважение искането на ищеца за допускане на експертизи (СТЕ и ССчЕ), в проекта си за доклад е посочил признаваните от ответницата факти като безспорни и ненуждаещи се от доказване.

В първото съдебно заседание, обаче, пълномощникът на ответницата адвокат С.Д. е заявил, че вземанията на ищеца се оспорват изцяло. С оглед на това съдът е изменил проекта си за доклад, като в окончателния си такъв е посочил, че ответницата оспорва размера на предявените вземания и начина на тяхното начисляване. Като е съобразил това оспорване и своевременно направеното от ищеца и поддържано доказателствено искане за установяване чрез експертни заключения на твърденията му за основанието и размера на търсените вземания, съдът е допуснал исканите две експертизи. Ищецът своевременно е внесъл определените от съда суми за възнаграждения на вещите лица, които са били изплатени слез изслушване и приемане на заключенията.

Разпечатката съдържа 41 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a097232b-173c-4bea-a427-f296df7edf8d