Решение № 121 от 05.03.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 836/2024
- Вид
- Решение № 121
- Подписан
- 05.03.2025
- Състав
- Иван Иванов, Николай Метанов, Валентин Димитров Бойкинов
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232, ал. 2, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 81, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 121 гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Иван Иванов
Членове:
Николай Метанов
Валентин Д. Бойкинов при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20241001000836 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 1008 от 12.07.2024 г. по т.д. № 2349/ 2022 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 15 състав са отхвърлени като неоснователни предявените от „Индустриал Сървиз 2019“ ЕООД - гр. Дупница срещу „Автомагистрали“ ЕАД - гр. София иск с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД за сумата 37 188 лева, представляваща неизплатени възнаграждения за ползване на машини по договор за наем от 19.06.2020 г., за които са издадени фактури № 26/ 5.07.2021 г. и № 27/ 29.04.2022 г. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата 7 082.92 лева, представляваща лихви за забава, изтекли върху главните вземания по фактури № 26/ 5.07.2021 г. и № 27/ 29.04.2022 г. в периода от 6.07.2021 г. до 20.12.2022 г. Решението е постановено при участието на Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София като трето лице - помагач на страната на ответника „Автомагистрали“ ЕАД - гр. София.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Индустриал Сървиз 2019“ ЕООД - гр.
Дупница, в която се изтъква, че е неправилно, но не са посочени никакви конкретни нарушения на процесуални или материалноправни разпоредби.
Молбата към съда е решението да бъде отменено и бъде постановено друго решение, с което исковите претенции да бъдат уважени изцяло.
1
Ответникът по въззивната жалба „Автомагистрали“ ЕАД - гр. София в писмения отговор я оспорва като неоснователна. Правилно съдът приел, че дружеството няма изискуемо задължение за плащане на остатъка от възнагражденията по въпросните фактури, тъй като ищецът не представил доказателства за извършено от Агенция Пътна инфраструктура плащане към „Автомагистрали“ ЕАД на остатъка от задълженията по договора за обществена поръчка за СМР, за чието изпълнение са били наети машините Молбата към съда е решението да бъде потвърдено.
Ответникът по въззивната жалба Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София като трето лице - помагач на страната на ответника „Автомагистрали“ ЕАД - гр. София в писмения отговор я оспорва като неоснователна и счита, че решението следва да бъде потвърдено.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.
В исковата молба ищецът „Индустриал Сървиз 2019“ ЕООД - гр. Дупница твърдял, че на 19.06.2020 г. сключил с „Автомагистрали“ ЕАД - гр. София договор за наем на механизация, чийто срок бил продължен с анекс до 19.06.2022 г. В изпълнение на т.4 от раздел IV на договора издал данъчни фактури, които ответника приел и платил дължимия ДДС. Към датата на подаване на исковата молба не били платени следните суми : по фактура № 26 от 5.07.2021 г. - 18 372 лева и по фактура № 27 от 29.04.2022г. -18 816 лева. Върху сумите по главниците се дължала и лихва за забава, както следва както следва : по първата фактура- 5 307.47 лева - за периода от 6.07.2021 г. до 7.12.2022 г. върху сумата 36 774 лева и 66.34 леваза периода от 8.12.2022 г. до 20.12.2022 г., върху сумата 18 372 лева ; по втората фактура 731.73 лева - за периода от 30.04.2022 г. до 16.06.2022г . върху сумата 37 632 лева и 977.38 лева - за периода от 17.06.2022 г. до 20.12.2022 г. върху сумата 18 816 лева.
При тези фактически твърдения молбата към съда била да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати посочените суми по главниците и законните лихви върху тях.
Ответникът „Автомагистрали“ ЕАД - гр. София в писмения отговор оспорил исковете като неоснователни. Изтъкнал, че съгласно раздел IV, т. 4 от договора наемната цена се заплащала в срок от 20 дни след отчитане на извършените СМР, за които е използвана наетата машина и след превод от Агенция „Пътна инфраструктура“ на наемателя на съответната сума за периода, в който е била извършена работата. Сумите по двете фактури не били платени на ищеца, единствено и само защото не били преведени от Агенция „Пътна инфраструктура“ на ответника, като съгласно цитираната уговорка били неизискуеми, тъй като не би настъпил падежа на задължението.
Молбата към съда била да отхвърли исковите претенции като неоснователни.
С определение № 3856 от 6.11.2023 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София била конституирана в производството като трето лице - помагач на страната на ответника „Автомагистрали“ ЕАД - гр. София. В писмено становище с вх. № 111 446/ 28.11.2023 г. било посочено, че на 1.03.2018 г. агенцията сключила с „Автомагистрали“ ЕАД договор за 2 възлагане на обществена поръчка № РД-38-1/ 1.03.2018 г. по силата на който дружеството се задължило да извършва дейности по поддържане на автомагистралите „Люлин“ и „Струма“, като според условията в договора подизпълнители не били предвидени. Агенцията не дължала претендираните суми и нямала отношение към тези плащания, тъй като не била обвързана от договора между страните, който не бил нито договор, с който се обещава действие на трето лице, нито договор в полза на трето лице, и затова обвързвал единствено и само страните по него. Затова и неизпълнението на ответника не било обвързано от предприемането на действия или въздържането от такива от страна на агенцията.
Молбата към съда била да постанови решение, в мотивите на което да приеме, че Агенция „Пътна инфраструктура“ няма отношение към предявените от ищеца суми и не е допринесла за неизпълнението на договорното задължение на ответника „Автомагистрали“ ЕАД нито с действие, нито с бездействие.
Установената от доказателствата фактическа обстановка на спора е следната.
С договор за възлагане на обществена поръчка № РД-38-1/ 1.03.2018г. Агенция „Пътна инфраструктура“ възложила на „Автомагистрали“ ЕАД извършването на дейности по поддържане (превантивно. текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации) на AM „Люлин“ и AM „Струма“ от км 0+000 до км 56+ 170, включително и принадлежащите пътни връзки, охрана на пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на автомагистралата на територията на ОПУ София, ОПУ Кюстендил и ОПУ Перник.
С договор за наем, сключен на 19.06.2020 г., „Индустриал Сървиз 2019“ ЕООД предоставило на „Автомагистрали“ ЕАД - гр. София за временно и възмездно ползване машини самосвал, комбиниран багер, верижен багер, колесен багер и комбиниран багер с чук за срок от една година, продължен с анекс с още една година, срещу заплащането на възнаграждение на база единични цени за машиносмяна за всяка една от машините, посочени в приложение към договора.
В констативен протокол № 1 от 30.06.2021 г. бил отразен действителния брой отработени машиносмени за м. юни 2021 г., и на основание протокола наемодателят издал фактура № 26 от 5.07.2021 г. за сумата 36 744 лева. В констативен протокол № 1 от 29.04.2022 г. бил отразен действителния брой отработени машиносмени за м. юли 2021 г., и на основание протокола наемодателят издал фактура № 27 от 29.04.2022 г. за сумата 37 632 лева.
В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция преценява въззивната жалба като процесуално допустима - подадена е в установения в закона срок от страна по делото, която има интерес и право на обжалване на валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.
След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните, намира релевираните във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението за основателни.
3
Правното основание на иска е чл. 232, ал.2, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Страните не спорят, че са били обвързани във валидно правоотношение, произтичащо от договор за наем на движими вещи - самосвал и четири багера, както и че половината от цената на наема по издадените от ищеца фактури не е била платена от наемателя.
Спорът е пренесен пред настоящата инстанция във връзка с възражението на ответника, че не дължи плащане, тъй като към деня на подаването на исковата молба задължението му да плати цената не е било изискуемо. Възражението е основано на уговорката в раздел ІV, чл. 4 от договора, според която наемната цена следвало да се заплаща след представяне на протокол за реализираните от наетите машини и подлежащи на плащане машиносмени и надлежно оформена фактура в срок от 20 дни след отчитане на извършените СМР, за които са използвани наетите машини и след превода от Агенция „Пътна инфраструктура“ на наемателя на съответната сума по сертификата, издаден по договора за обществена поръчка за периода, в който е включено извършеното от наемодателя предоставяне на машини.
Включването на втората предпоставка за плащане в цитираната уговорка е свързано с изпълнението на задължението за извършване на дейности по поддържане на автомагистралите „Люлин“ и „Струма“, поети от наемателя като изпълнител по сключения с Агенция „Пътна инфраструктура“ договор за обществена поръчка от 1.03.2018 г., в който било уговорено, че плащания за извършени дейности се извършват въз основа на съставени от изпълнителя и одобрени от възложителя сертификати (чл.8, ал.2).
В съдебната практика по прилагането на разпоредбите, регламентиращи договора за изработка, е възприето становището, че уговарянето на клауза, поставяща изпълнението на задължението на възложителя да заплати на изпълнителя възнаграждение за извършената и приета работа (чл. 266, ал. 1 от ЗЗД) в зависимост от изпълнението на задължение към възложителя от страна на трето за договора лице, е проявление на установения в чл. 9 от ЗЗД основен принцип на свободата на договаряне и затова не е нищожна. Приема се, че такава уговорка винаги съставлява отсрочване на изпълнение на задължението на противната страна, спрямо предвидените в закона предпоставки за настъпване на изискуемостта му.
Изтъква се, че при конкретната преценка за валидността на такава клауза следва да се има предвид и защитата на интереса и на двете страни по сделката, с оглед съблюдаването на основополагащия принцип на равнопоставеност на страните в гражданското правоотношение, както и на съответствието на договореното с добрите търговски практики по начин, който не съставлява злоупотреба с правата на кредитора. Уговорката следва да се прилага чрез тълкуване на предпоставките, които страните са визирали при договарянето й, а това - с оглед грижата на добрия търговец и добрите търговски практики, недопускащи злоупотреба с правата на кредитора - следва да се счита времето, обичайно необходимо или уговорено за изпълнението на възложителя на изпълнителя, спрямо третото за спора лице.
Винаги, обаче, когато възложителят е изпълнил по отношение на третото лице, е налице настъпила изискуемост за плащането му спрямо собствения му изпълнител, като е без значение дали възложителят е изпълнил в срока спрямо това трето лице, дали е изпълнил точно и дали изпълнението му е прието. (Решение № 15 от 22.12.2016 г. по т.д. № 2404/2014 4 г. на ВКС, I т.о.)
Не може да има съмнение, че това принципно становище е приложимо и относно правоотношението, произтичащо от договор за наем в конкретната хипотеза - когато плащането на наемната цена е обвързано с изпълнението на задължението на наемателя, поето като изпълнител по договор за изработка, сключен с трето лице.
Според твърденията на ответника, които се подкрепят и от доказателствата по делото, извършените дейности с механизацията на ищеца, отразени в констативен протокол № 1 от 30.06.2021 г., за които е издадена фактура № 26/ 5.07.2021 г. на стойност 36 774 лева, са били изпълнени на основание „Допълнително задание от АПИ за изпълнение на дейности по зимно поддържане и ремонтно-възстановителни работи на АМ „Люлин“ и АМ „Струма“ - Укрепване и обезопасяване на скатове при км 31+690 до км 33+820, чрез полагане на системи за високоякостни мрежи, анкери и въжета“, със срок за изпълнение до 1.03.2022 г.
Извършените дейности с механизацията на ищеца, отразени в констативен протокол № 1 от 29.04.2022 г., за които е издадена фактура № 27/ 29.04.2022 г. на стойност 37 632 лева, са били изпълнени на основание „Допълнително задание от АПИ за изпълнение на дейности по зимно поддържане и ремонтно-възстановителни работи на АМ „Люлин“ и АМ „Струма“ - Изграждане на снегозащитни съоръжения от км 23+400 до км 27+200 ляво и дясно платно“, със срок за изпълнение до 20.12.2021 г.
Разпечатката съдържа 39 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a096e510-c038-40a1-acb8-00d0cd807a97