Решение № 774 от 11.04.2013, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ № гр.

Варна, 11.04.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският окръжен съд, Гражданско отделение, І състав, в съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОСИЦА СТАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СЛАВОВ

СВЕТЛА ПЕНЕВА при участието на секретаря Г. С., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 3014 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано след отмяната от ВКС на решение № 1359/16.11.10г., постановено по в.гр.д. № 2298/08г. на ВОС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В отменителното решение на ВКС са дадени указания във връзка с изследване на въпроса дали е осъществено в полза на ответника придобивното основание по §4а или §4б от

ПЗР на ЗСПЗЗ, който е в основата на правния спор между страните, след като е прието, че реституционното решение на ПК не е нищожно поради нарушение на § 41 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Въззивното производство е образувано по жалба на Стоян М.П.

/последният починал на 25.08.09г. и заместен в хода на процеса от наследника си С.С.П., конституиран с протоколно определение от 15.02.10г./ и Т.М.П. *** против решение № 2721/02.09.08г. на ВРС, ХХХІV с-в, постановено по гр.д. № 2428/05г., с което са отхвърлени предявените от въззивниците против Х.Д.Х., В.Х.Д. и К.Х.Д. искове, както следва: за предаване владението върху недвижим имот с площ от 829 кв.м. в м. „Зеленика”, землището на кв. Галата, гр. Варна, очертан с червен цвят по приложената на л. 26 от делото на ВРС скица, включващ имот № 3225 по ПНИ с площ от 600 кв.м. и граници на този имот: ПИ №№ 3226, 3600, 3224, 3590, 3222 и път и западната част с площ от 229 кв.м. от ПИ № 3600, при граници на тази част: ПИ №№ 3225, 3224, останалата част от имот 3600 и от двете страни път, на осн. чл. 108 от ЗС; за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на описания по-горе процесен имот, на осн. чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./. В жалбата се поддържа, че решението е необосновано, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и при доказателствена непълнота. Оспорват се изводите на ВРС за неустановена идентичност на възстановения с реституционното решение на ПК ПИ № 445 с имотите по записки № 205 и 206/1943г. за вписване на договори за продажба на недвижим имот. В тази насока са заключението на СТЕ на в.л. Д. П., както и събраните писмени доказателства относно съседните имоти. Освен това е налице доказване на другото наведено в евентуалност придобивно основание за имота – придобивна давност, чрез разпита на свидетелите. Установено е според въззивника, и че наследодателят на ищците е внесъл имотите си в ТКЗС на 15.11.1959г., част от които са били отчуждени едва по-късно за добив на инертни материали. От документите по преписката се установило, че от наследодателя е бил отчужден имот № 1448, собственост на съпругата му Неделя Тодорова Михайлова, а не и имот № 445. Претендира се отмяна на решението и уважаване на ревандикационния, а в евентуалност – на предявения отрицателен установителен иск. При настоящото разглеждане на делото въззивниците на са изразили становище, но са депозирали на 03.04.13г. писмени бележки чрез процесуалния си представител.

В предвидения срок е депозирано възражение против въззивната жалба от Х.Д.Х., който я счита за неоснователна.

Изцяло се споделят мотивите на ВРС в обжалваното решение за липсата на предпоставки за извършване на реституцията, тъй като имотът не е притежаван от наследодателя на ищците, не е бил внасян в ТКЗС и поради това не е налице активната им материална легитимация.

В предвидения срок е било депозирано възражение на въззивната жалба и от В. и К. Д. чрез адв.

Ст. С.. В същите са изразили становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Поддържа се тезата за нищожност на реституционното решение, както и за неговата незаконосъобразност – поради липсата на предпоставки за осъществяване на реституцията. Оспорва се и изтичането на придобивна давност, на която са се позовали ищците за придобиване на имота от техния наследодател преди внасянето му в ТКЗС.

Претендира се потвърждаване на обжалваното решение.

В с.з. при настоящото разглеждане на делото, въззиваемите чрез процесуалния си представител в лицето на адв. Ив. И. поддържат възраженията си, допълвайки с депозираните на 27.03.13г. писмени бележки.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното:

Производството пред първа инстанция е било образувано по искова молба, подадена от С. М.П. и Т.М.П. *** против Х.Д.Х., В.Х.Д. и К.Х.Д.

/последните двама, конституирани с определение от 12.08.05г. от ВРС/, с които са били предявени следните искове: ответниците да бъдат осъдени да предадат владението на имот № 3225 в границите му по комбинирания план от 1997г. на м.

„Зеленика” /„Беш тепе”/, кв. Галата, обл. Варна, идентичен с ПИ № 3225 и с реална част с площ от 229 кв.м. от имот № 3600, при граници на тази реална част: на север път, на изток имот № 3224 и останалата част от имот № 3600, на юг и запад – имот № 3225, така, както е очертана на приложената на л. 26 от делото на ВРС скица. В условията на евентуалност (ако се приеме, че този иск е недопустим или неоснователен) – да се приеме за установено, че ответниците не са собственици на описания по-горе имот. Бил е предявен и трети иск /установителен иск, че ищците имат правото в качеството си на наследници на М. П. да възстановят правото си на собственост върху имота в производство по §4к, от ПЗР на ЗСПЗЗ и че ответниците нямат това право/, формулиран в петитума на исковата молба, но тази претенция е била оттеглена с молба от 12.07.05г.

Ищците са твърдели, че са наследници на М. С.П., поч. на 28.01.1982г., който е притежавал нива от 16.4 дка в м. „Беш тепе” на с. Галата, Варненско. Същите е придобил с договор за продажба от 25.04.1935г., за който е била съставена записка за вписване № 205/1943г. и с договор от 24.09.1924г., за който е била съставена записка за вписване № 205/1943г., съгласно чл. 25 от Закона против спекулата с недвижими имоти, евентуално въз основа на давностно владение, продължило от 1924г. /началния период е уточнен с молба, докладвана в с.з. на 23.03.06г./ до 1959г. По КП от 1959г. този имот или част от него е бил заснет с пл. № 441 и № 445, като по комбинирания план от 1997г. последния включва няколко отделни имота, един от които е № 3225 с площ от 829 кв.м. Със заповед от 20.09.02г. на Областния управител на гр. Варна е бил одобрен план на новообразуваните имоти, по който имот пл. № 3225 е намален на 600 кв.м. като от остатъка заедно с остатъците от съседни имоти е бил образуван имот № 3600 за наследниците на М. П.. В последния имот се включват 229 кв.м. от имот 3225 по комбинирания план от 1997г. Твърди се, че ответниците владеят имот № 3225 по ПНИ /с площ от 600 кв.м./ и реалната част от имот 3600 по ПНИ, с площ от 229 кв.м., очертана на представената на л. 26 от делото на ВРС скица, без правно основание. Това е така, защото с решение № 533/15.07.1998г. ПК-Варна е възстановила на наследниците на М. П. правото на собственост върху имоти с пл.

№ 441 и 445 по КП от 1959г. Това решение е било допълнено с решение № 716/07.07.00г. на ПК-Варна, като допълнението се отнася само до основанието, на което реституционния орган приема, че наследодателят е бил собственик на имота преди ТКЗС.

Ответниците са оспорили предявените искове. Оспорили са действителността и законосъобразността на реституционното решение, на което се позовават ищците – поради издаването му в противоречие с нормата на § 41 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради постановяването на второто решение с № 716/07.07.00г., поради липсата на предпоставките за земеделска реституция (че наследодателят на ищците не е бил собственик на описаните в решението на ПК земи, тъй като същите са били държавна, респ. общинска собственост, че същите не са отнети по някой от описаните в ЗСПЗЗ начини, че претендираните за възстановяване имоти са идентични с евентуално притежаваните от общия наследодател М. П. и с описаните в решението на ПК-Варна имоти, както и с процесния имот). Сочи се, че са били налице предпоставките от хипотезата на правната норма на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като на ответника Х.

Д. Х. е било предоставено правото на ползване върху процесния имот, била е построена сграда преди 1991г. и който въз основа на дадената му оценка, го е заплатил. За горното обстоятелство е бил съставен констативен НА № 12, т. І, рег. № 577, дело 11 от 20.01.2003г. на нотариус Л. Гонова, рег. № 116 на НК, с район на действие – РС-Варна.

Отделно от това е наведено твърдението, че процесния имот е придобит по давност за периода от 23.09.1994г. /момента на заплащане на земята/ до подаване на исковата молба в съда (така в молба-становище от 18.10.2007г. от името на В. и К. Д.). Ответниците са релевирали в условията на евентуалност и възражение за присъждане на подобренията, извършени в имота /молба-становище, докладвано на 17.04.06г./, уточнени по видове с молба, докладвана в с.з. на 05.06.06г. и с молба от 18.10.2007г. – претендира се от ищците заплащане на увеличената стойност на имота в размер на 37341лв., в резултат на следните подобрения: подобряване на повърхностния хумусен пласт на имота от м. юни 1983г., на обща стойност 1800лв.; направа на ограда от 118 линейни метра с две врати, с бетонни стълбчета и оградна мрежа с обща дължина 80м., направена през м. юни 1983г. и на стойност 950лв.; засаждане на 250бр. лози и 27бр. асми през м. юни 1983г., на стойност 8181лв.; засаждане на овощни дръвчета през 1983г. – 3 бр. орехи, 2бр. бадеми, 5 круши, 4 сливи, 5 ябълки, 3 череши, 5 вишни, 2 лешника, 2 смокини, на стойност 2275лв.; прокарване на вода чрез водопровод на кооперативни начала през пролетта на 1984г., на стойност 650лв.; построяване през 1985-89г. на основна сграда, антре, баня-тоалет, септична яма, на площ от 41 кв.м. с покривна изолация, външно и вътрешно ел. захранване, на стойност 11070лв.; изграждане на пристройка към основната сграда, състояща се от гараж и стая през 1986-89г., общо на 38 кв.м., на стойност 6840лв.; изграждане на стопанска постройка – навес/барака; барака, през 1985-89г. – 24 кв.м., на стойност 4320лв.; закупуване и монтиране на стоманено гърне-резервоар – 12.5т., през 1987-89г., на стойност 750лв.; изграждане на пешеходни пътеки – 15 кв.м.

/с тротоарни плочи 119бр./, бетонни настилки 51 кв.м., през 1989г., на стойност 505 лв., като общата стойност се претендира да бъде платена, както следва: на Х.

Д. Х. – сумата от 28005.75лв. /по 14003лв. от двамата ищци/, на В. Хр. Д. – сумата от 4667.63лв. /по 2334лв. от всеки от ищците/, на К. Хр. Д. - сумата от 4667.63лв. /по

2334лв. от всеки от ищците/. Претендира се и правото на задържане на имота до заплащане на подобренията.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Ответниците не оспорват, че владеят процесния имот.

Видно от представеното на л. 5 от делото на ВРС удостоверение за наследници на М. С.П., поч на

28.01.1985г., че ищците Стоян М.П. и Т.М.П. са негови синове и наследници, наред с другите му деца и внуци.

С решение

№ 533/15.07.1998г. на ПК-Варна, в полза на наследниците на М. С.П. е признато правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива с площ от 3.233 дка, находяща се в терен по § 4 на Галата, в м. «Беш тепе», съставляваща имот № 441 от КП от 1959г., заявен с пореден № 2 от заявлението и установен с НА № 167/57г.; върху нива с площ от 8.930 дка, находяща се в терен по § 4 на Галата, в м. «Беш тепе», съставляваща имот № 445 от КП от 1959г., заявен с пореден № 4 от заявлението и установен с клетвена декларация.

За последния имот № 445 е посочено, че от КП на м. «Зеленика» /»Беш тепе»/, изготвен през 1959г., същият обхваща множество имоти или части от тях, като един от тях е имот пл. № 3225. Отказано е възстановяването на нива от 1.767 дка в м. «Беш тепе», имот № 441 по КП от 1959г., тъй като имотът е с площ от 3.233 дка, а не с площ от 5 дка. С решение № 716/07.07.00г. на ПК-Варна е допълнено горното решение на осн. чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ въз основа на допълнително представени документи за собственост – договори № 205/43г. и № 206/43г., с молба вх. № 740/28.06.2000г., като последните са цитирани само като основание за установяване правото на собственост върху двете възстановени ниви. Решенията са издадени въз основа на подаденото от Т.М.П. заявление с вх. № 50137/25.11.1991г. /заявени в м. «Беш тепе» нива от 5 дка и нива от 8 дка/.