Решение № 20 от 29.01.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Кюстендил, 26.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Теодора С. Д.а в присъствието на прокурора Б. Д. Л. като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20231500500385 по описа за 2023 година

Производство по ,реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №679/10.07.2023г.постановено от Кюстендилския районен съд по гр.д.№147/2023г. Прокуратурата на Република България, с адрес за съобщения **** е осъдена да заплати на Е. В. П., ЕГН ********** с адрес ********* сумата 500.00 лв, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконно обвиняване ( Постановление за прекратяване на наказателно производство от 11.02.2022г.

ДП №823/2021г. по описа на Районна прокуратура – Кюстендил, влязло в сила на 20.02.2022г.) , изразяващи се в душевни болки и страдания, ведно с обезщетение за забава в размер на 47.59 лв, за периода от 21.02.2022г. до 25.01.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 26.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил предявения иск за разликата до пълния предявен размер от 2000.00 лв, както и за сумата дд 188.33 лв, претендирана, като обезщетение за забава.Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Е. В. П. разноски за производството възлизащи на 127.50 лв.

В срока за обжалване, определен в чл.259, ал.1 ГПК по делото е постъпила въззивна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България.В жалбата детайлно са разгледани действията във връзка с 1 образуваното досъдебно производство, правната квалификация на деянието, като ясно са подчертани обстоятелствата, че първото действие по разследването е предприето на 07.07.2021г., обвинение е повдигнато на П. на 05.10.2021г., за престъпление по чл.234, ал.1 пр.2 във вр. с чл.26 , ал.1 НК , с Постановление от 21.01.2022г. обвинението е коригирано за деяние по чл.234, ал.1 пр.2 във вр. с чл.20, ал.2 НК, предявено на П. на 31.01.2022г.Отбелязано е, че мярка за неотклонение не е била взета по отношение на обвиняемата.Жалбоподателят прави оплакване за недоказаност на твърдението, за настъпили неимуществени вреди изразяващи се в морални страдания, неудобства, унижение, срам, стрес, напрежение, изолиране от близки и познати, накърняване на име и авторитет пред клиенти на стопанисвания от нея стопански обект.Оспорва се пряка причинно – следствена връзка между повдигнатото обвинение за престъпление по чл.234, ал.1 пр.2 вр. с чл.20, ал-2 НК и твърдените вреди, за настъпила промяна в поведението и начина на живот и здравословното състояние на ищцата.Свидетелските показания на които съдът се е позовал са обсъдени, като заинтересовани - дъщеря и служител на ищеца.Определеното обезщетение е оценено, като неадекватно с оглед икономическия стандарт в Република България, на съдебната практика , включително и тази на ЕСПЧ – несъобразен с вида, характера и интензитета на упражнената принуда.Според възприетото в т.ІІ на ППВС №4/1968г.и в съответствие с критериите, въведени с ППВС №4/1968г., изискващи при определяне на обезщетението да бъдат съобразени – характер и степен на увреждане, начина и обстоятелствата при които е получено, последици, продължителност,степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение въззивникът поддържа, че характерът и степента на увреждане не са високи – причинени неудобства, вследствие на обвинението са обичайни при водено наказателно производство, по отношение на П. не е била взета мярка за неотклонение, при което интензитът на принуда и засягане на законоустановени свободи е в изключително ниска степен, обвинението не е било публично разгласено, наказателното производство е продължило кратко и в разумен срок. С оглед обстоятелството, че във връзка с посоченото деяние е било наложено административно наказание на ищцата, определено на глоба в размер на 1540.90 лв, по силата на Наказателно постановление №BG2022/5800-142/НП на Директора на ТД Митница е обосновано становище за съпричиняване на 2 претърпените вреди, доколкото е налице неправомерно поведение, представляващо достатъчен повод за образуване на досъдебно производство.

В съответствие с изложеното в жалбата се съдържа искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на предявените искове поради недоказаност на правопораждащите вземане обстоятелства.При условията на чл.5, ал.2 ЗОДОВ се поддържа искане за намаляване размера на присъденото обезщетение.

Жалба срещу решението, в частта за отхвърляне на иска за сумата над 500.00 лв до пълния предявен размер на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди до 2000.00 лв , както за сумата 140.74 лв, разликата между уважената част на иска върху обезщетението за неимуществени вреди от 47.59 лв- до пълния предявен размер за сумата от 188.33 лв, ведно със законната лихва считано от 26.01.2023г. до окончателното изплащане е подадена и от ищцата Е. П..Присъденото обезщетение е определено, като недостатъчно с оглед интензитета на претърпените болки и страдания, в противоречие с изискването по чл.52 ЗЗД.В разрез с приетото от съда се поддържа, че началният момент от който ищцата е започнала да се чувства неоправдано и несправедливо засегната, това е датата 07.07.2021г. до датата на влизане в сила на постановление за прекратяване на наказателното производство – 20.02.2022г.Потвърждава преживяване на стрес, притеснения, огорчение и срам които не са отшумели и към момента.Уточнява, че негативните й изживявания са били свързани със страх, стрес, притеснения болестта й да не рецидивира, унижение, накърняване на частта и достойнството й.Сочи показанията на разпитаните свидетели съдържащи сведения за тези преживявания -св.З.А. и Г. П..Повторени са изложените в първоинстанционното производство твърдения за съществуващо онкологично заболяване представляващо източник на допълнителни притеснения от влошаване на здравословното и състояние, предвид факта, че състоянието в което се е намирала изисквало спокойна среда.Въззивницата се позовава на обстоятелството, че на своята възраст тя никога не е била обект на разследване или обвинение.В резултат тя станала свита, затворена към околните, а част от клиентите й , престанали да общуват с нея.( възпроизведени са показания на разпитани свидетели Г. П. и З.А.).В съответствие с изложеното е искане за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на исковете за пълните им размери.Претендира се законна лихва върху сумите, считано от 26.01.2023г. до окончателното изплащане, както и деловодни разноски. В отговор по жалбата на ответната страна са изложени съображение за наличие на произтичащите от чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ обуславящи уважаване на иска предпоставки – незаконно обвинение за извършено престъпление, настъпили неимуществени вреди – страх от осъждане, стрес, унижение, накърняване на честта и достойноството, в резултат ищцата променила общуването си с околните, станала свита, затворена към околните, започнала да се изолира и да избягва контакти с тях.Сочи се промяна в емоционалния й свят, свита, необщителна, затворена в 3 себе си. Нови доказателства страните не са посочили.

Не са налице обстоятелства по т.1 и т.2 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК,

На основание чл.269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Решението е валидно и допустимо. Постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда е разбираема. (Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).Постановено е решение - при наличие на изискванията, при които делото може да се реши по същество - по надлежно предявен иск, чрез отговарящи на изискванията по чл.127 и чл.128 ГПК искова молба, при отсъствие на процесуални пречки за правото на иск и в рамките на търсената с исковата молба защита. Приема се, че въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. III г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на IV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на IV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на IVг. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на IV г. о) . С оглед изявленията на страните в разменените книжа, спорът във въззивното производство се концентрира по преценка на обстоятелствата, от значение за определяне дължимостта и размера на дължимото обезщетение.

В контекста на гореизложеното, следва да се отбележи, като безспорно обстоятелството, че през 2021г. , с Постановление от 05.10.2021г. Е. В. П. е привлечена, като обвиняема за това, че за периода от 14:00ч на 07.07.2021г. до 14:50ч. на 07.07.2021г. , при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 НК- когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обeктивна и субективна страна продължение на предшестващите, в имот находящ се в ********* и имот, находящ се в ************* , състояш се от етаж от къща е държала в акцизни стоки – цигари на обща стойност 1470.00 лв, без бандерол, когато такъв се изисква, съгласно чл.28, ал.1 Закон за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия и чл.64, ал.2 вр. с чл.2, ал.2 от Закон за акцизите и данъчните складове , в немаловажен случай , както следва:кд 07.07.2021г. в 14:00ч. в кафе „***“ находящо се в ****** до бл.49 е държал акцизни стоки, както следва 5 бр. кутии от търговска марка“***“, с единична цена на кутията 7.50 лв, като всички цигари са на обща стойност 37.50.00 лв 1 бр.кутия цигари от търговска марка „***“ с единична цена на кутия 7.50 лв, на обща стойност 45.00 лв , без бандерол, когато такъв се изисква , съгласно чл.38, ал.1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия и чл.64, ал.2 вр. с чл.2, ал.2 от Закона за акцизите и данъчните 4 складове.В същия ден в 14:50ч. в стая, оБособена като спалня, находяща се в ***** ,е държал акцизни стоки – 190 бр. кутии с цигари на търговска марка „***“,с единична цена на кутия 7.50 лева на обща стойност 1425.00 лв, без бандерол, когато такъв се изисква съгласно чл.28, ал.1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия и чл.64, ал.2 вр. с чл.2, ал.2 от Закона за акцизите и данъчните складове- престъпление по чл.234, ал.1 пр.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК и не са били налице основание за прекратяване на наказателното производство.

Всъщност досъдебното производство е започнало с извършване на претърсване и изземване, на 07.07.2021г. след което е продължило с разпит на свидетели до момента на повдигане на обвинение.

С постановление от 21.01.2022г. обвинението е прецезирано, като е отбелязано извършване на деянието в условията на съучастие с лицето С.Г.П.,, досежно вещите находящи се в кафе „***“, потвърдена е правната квалификация на деянието – чл.234, ал.1 пр.2 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Мярка за неотклонение не е определена.

Не са оспорени от представителите на Държавното обвинение представени по делото медицински свидетелства, за това, че Е. П. е с установена и призната по надлежен ред намалена работоспособност на 60%, поради заболяване както следва: горен външен квадрат на млечна жлеза – ЕР на ТЕЛК МБАЛ“ Д-р Никола Василиев „АД гр.Кюстендил, „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ АД , Клиника гръдна хирургия – отделение по хирургия на гърда – онкологично лечение на заболяване на гърда – т.е установено през 2018г. и провеждано лечение, онкологично заболяване на гърда, епикриза ИЗ№2878 от 01.10.2018г. , САЛОЗ“София област“ – 01.10.2018-03.10.2018г. – последващо изследване след химиотерапия на злокачествено заболяване.