Решение № 38 от 19.10.2026, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лидия Ант. Георгиева при участието на секретаря Ирена С. Стоянова като разгледа докладваното от Лидия Ант. Георгиева Административно наказателно дело № 20261880200040 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. о т Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба подадена от С. Я. К. с ЕГН: **********, против Наказателно постановление № .... от 27.02.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР – С., РУ - С., с което на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба” в размер от 255, 65 евро, с равностойност 500.01 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 /шест/ месеца.

В жалбата се излага, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано поради допуснати нарушения на материалния закон и субективна несъставомерност на деянието. Иска се от съда да г о отмени изцяло. В съдебно заседание, редовно уведомен, жалбоподателят се представлява от адв. В. Д. от САК. В проведените открити съдебни заседания, процесуалният представител на жалбоподателя навежда допълнителни доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, поддържа доводите си за субективна несъставомерност на деянието и искането си за отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна в придружително писмо УРИ ... от 19.03.2026 г. оспорва жалбата като неоснователна и необоснована и моли да бъде потвърдено наказателното постановление. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна. В проведените открити съдебни заседания, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

1

От събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема следното от фактическа страна:

Лек автомобил марка „...“, модел „...“ с рег. № ... бил собственост на Б. В.

А. На 01.08.2024 г. Б. В. А. и св. А. Н. Т. сключили предварителен договор за покупко- продажба на лек автомобил марка „...“, модел „....“ с рег. № ..., съгласно който Б. А. предала владението върху автомобила на св. Т. в деня на сключването на предварителния договор, ведно с „малък талон, талон за ГТП и полица за Граждански отговорност“. В чл. 4 от Предварителния договор било предвидено, че с предаването на автомобила, цялата отговорност и грижа, свързани с поддръжката му и спазването на правилата за движение, включително своевременното осигуряване на валиден годишен технически преглед, винетка, каско и гражданска отговорност, преминава върху купувача.

На 31.01.2026 г. св. А. Н. Т. предоставил на жалбоподателката С. К. управлението на моторно превозно средство – лек автомобил марка „....“, модел „...“ с рег. № ..., тъй като същият бил употребил алкохол. Преди да поеме управлението на автомобила, жалбоподателката попитала св. Т. дали документите на автомобила са изрядни, на което получила утвърдителен отговор от св. Т.. В 01.05 часа, докато жалбоподателката управлявала процесния автомобил в гр. С., по път ..., на километър ...., с посока на движение от град М. към гр. С., същата била спряна за проверка от свидетелите А. И. Н. и В. Ц. И. – полицейски служители при РУ - С. След извършена от тях справка, се установило, че автомобилът бил с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДвП, считано от 30.12.2025 г., тъй като по отношение на него не е била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Предвид това св. А. Н. съставил на жалбоподателката Акт за установяване на административно нарушение GA № ...../31.01.2026 г. за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП. Свидетел на АУАН станал В. Ц. И.

Доколкото посоченото нарушение покривало и признаците на състав на престъпление по смисъла на НК материалите били изпратени по компетентност в РП- Костинброд, ТО Своге.

С постановление на прокурор при РП- Костинброд от 20.02.2026 г. бил постановен отказ от образуване на досъдебно производство на основание чл.

24, ал. 1, т. 1 от НК, като материалите по преписката били изпратени в РУСвоге за преценка за ангажиране на административнонаказателна отговорност.

Въз основа на цитираното постановление Началник група в ОДМВР – София, РУ – Своге издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, е наложено на жалбоподателя административно наказание "глоба" в размер на 255. 65 евро ( 500,01 лева) и "Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказана въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства: справка от информационната система на МВР за собствеността на процесния автомобил марка „....“, модел „......“ с рег. № 2

........., предварителен договор за покупко- продажба на МПС, писмо вх. № 1816/14.04.2026 г. от Гаранционен фонд, всички писмени материали, съдържащи се в приложената административнонаказателна преписка, изготвена във връзка с обжалваното Наказателно постановление № .... от 27.02.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР – С., РУ - С. и всички други приети по делото писмени доказателства, както и свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели А. И. Н., В. Ц. И. и А. Н. Т., които съдът цени в цялост като са логични, последователни и безпротиворечиви.

От приложената по делото справка от информационната система на МВР се установява, че собственик на процесния автомобил марка „...“, модел „....“ с рег. № .... е Б. В. А.

Видно от приетия по делото Предварителен договор за покупкопродажба на МПС, Б. В. А. е предала владението върху процесния автомобил на св. А. Н. Т.. В чл. 4 от Предварителния договор било предвидено, че с предаването на автомобила, цялата отговорност и грижа, свързани с поддръжката му и спазването на правилата за движение, включително своевременното осигуряване на валиден годишен технически преглед, винетка, каско и гражданска отговорност, преминава върху купувача.

От постъпилото по делото писмо вх. №

1816/14.04.2026 г. от

Гаранционен фонд се установява, че до собственика на МПС с рег. № ... е било изпратено уведомление № 001969/30.11.2025 г. на 05.12.2025 г. съгласно разпоредбата на чл. 574, ал. 10 КЗ, както и че след изтичането на срокът по чл.

574, ал. 10 КЗ, на основание ал. 11, изр. второ от същата разпоредба, Гаранционен фонд по електронен път е уведомил Дирекция „КИС“ – МВР да прекрати регистрацията на горепосоченото МПС.

От приложената и приета по делото Докладна записка УРИ .../17.02.2026 г., изготвена във връзка с проверката по прокурорска преписка № 254/2026 г. по описа на РП – К., ТО С., се установява, че органите на МВР не са уведомили собственика или ползвателя на процесния лек автомобил за прекратяването на неговата регистрация.

Съдът цени свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели Адриян И. Н., В. Ц. И. и А. Н. Т., доколкото същите са логични, последователни и безпротиворечиви.

От показанията на св. А. Н. се установява, че на процесните дата и час, в гр. С., на главен път ..., на ... км. е спрял за проверка лек автомобил, марка „...“, модел ... с рег. № .... В хода на проверката установил, че водач на автомобила е жалбоподателката С. Я. К., както и че последната не е собственик на управлявания от нея автомобил. След извършена справка в информационните масиви на МВР, св. Н. установил, че автомобилът е с прекратена регистрация, тъй като по отношение на него не била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. За констатираното нарушение св. Н. съставил против жалбоподателката АУАН за извършено от нея нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, като свидетел на АУАН станал св. В. И..

Актът бил предявен и подписан от жалбоподателката.

В същата насока са и свидетелските показания на св. В. И., който е свидетел, както на нарушението, така и на съставянето на АУАН. Св. И.

3 потвърждава заявеното от св. Н. досежно датата и мястото на спиране на процесния автомобил. Св. И. поддържа, че при извършена справка в системата на МВР се е констатирало, че автомобилът е с прекратена регистрация, тъй като по отношение на него не е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“. За извършеното от жалбоподателката нарушение св. Н. съставил АУАН, който бил предявен и подписан от жалбоподателката, като свидетел на акта станал св. И.

Съдът цени в цялост свидетелските показания на св. Н. и И. са взаимно допълващи се и последователни, като същите се подкрепят и от всички събрани по делото писмени доказателства.

В своите свидетелски показания, св. А. Т. посочва, че лек автомобил марка „.......“, модел „....“ с рег. № .... е в негово владение, доколкото му бил предоставен по силата на сключен договор с Б. В. А. Излага твърдения, че не е бил уведомен, че регистрацията на процесния автомобил е била прекратена от застрахователя или от Б. А. Сочи също, че на процесната дата е предоставил управлението на автомобила на жалбоподателката, тъй като бил употребил алкохол. Св. Т. твърди, че преди да потеглят, жалбоподателката го попитала дали всички документи относно автомобила са изрядни, на което получила утвърдителен отговор. При извършената проверка от полицейските служители били свалени регистрационните табели на автомобила и бил съставен процесният АУАН по отношение на жалбоподателката. Св. Т. посочва и че на следващия ден той е сключил застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила, в резултат на което му били върнати отнетите при процесното деяние регистрационни табели.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в законоустановения срок ( препис от атакуваното наказателно постановление е редовно връчен на жалбоподателя на 04.03.2026 г., като жалбата е подадена на 09.03.2026г.) от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество жалбата е основателна.

За да бъде ангажирана административнонаказателна отговорност спрямо едно лице е необходимо да са налице няколко кумулативно предвидени от закона предпоставки: на първо място следва да е извършено административно нарушение /действие или бездействие/, което нарушава определена законова разпоредба. То следва да е извършено виновно и да е обявено от закона за наказуемо с административно наказание по административен ред. На второ място, по безспорен и категоричен начин е необходимо да бъде установено авторството на деянието. На трето място е необходимо да са спазени формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН, относно предпоставките за образуване на административнонаказателното производство и сроковете за завършването му, както и издадените АУАН и НП 4 да отговарят на формалните изисквания и да съдържат предвидените в закона реквизити. Съгласно чл. 57, ал. 1 ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа: данни за нарушителя; описание на нарушението; датата и мястото, където е извършено; обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават; законните разпоредби, които са били нарушени виновно; вида и размера на наказанието; отегчаващите и смекчаващите обстоятелства; разпореждането с веществените доказателства; размера на обезщетението, както и в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване.

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН, констатира следното: съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № 8121з- 1632/ 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е съставен при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН, в 7-дневен срок от подписване на акта, да направи писмени възражения срещу него.

Разпечатката съдържа 40 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a09609d8-f0dc-4752-b68f-d4943dd4ae89