Решение № 903 от 11.11.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 903 гр. Добрич, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги К. ПашА.ев при участието на секретаря Христина Г. Христова като разгледа докладваното от Георги К. ПашА.ев Гражданско дело № 20243230100541 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Подадена е искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седА.ще и адрес на управление: град София, р-н „Триадица“, бул. „България“ № 81В, срещу Ш. Ю. А., ЕГН **********, с адрес: гр.

Добрич, ж.к. „***“, бл. 66, вх. Б, ет. 4, ап. 10, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, прехвърлени от „Сити Кеш“ ООД на „АПС Бета България“ ЕООД с договор за цесия от 13.01.2022 г. – предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2683/2023 г. по описа на Районен съд Добрич:

1)

1000, 00 лева, представляващо главница по договор за потребителски кредит № 243581, сключен между длъжника и „Сити Кеш“ ООД на 10.12.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумата;

2) 179, 14 лева, представляващо обезщетение за забава върху главницата за периода от 10.09.2019 г. – 19.09.2023 г.;

3) 220, 28 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 10.12.2018 г. до 10.09.2019 г.

В исковата молба се твърди, че между ответника и „Сити кеш“ ООД е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит № 243581 на 10.12.2018 г. По силата на съглашението кредитодателят е предоставил на ответника сумата от 1000, 00 лева. Ответникът от своя страна 1 се е задължил да върне сумата на шест месечни вноски при възнаградителна лихва от 40, 05 %. Задължението е следвало да се изплати до 10.09.2019 г., но Ш. А. не е погасил кредита. Останала е за плащане цялата главница и възнаградителна лихва от 220, 28 лева за периода от 10.12.2018 г. до 10.09.2019 г. Освен това е начислено и обезщетение за забава в размер на 179, 14 лева, за периода от 10.09.2019 г. – 19.09.2023 г.

Впоследствие вземанията са били прехвърлени от „Сити кеш“ ООД на „АПС Бета България“ ЕООД с Приложение № 1 към договор за цесия от 13.01.2022 г. Изтъква се, че ответникът е бил уведомен за извършената цесия на 21.03.2022 г. на настоящия си адрес, както и с СМС на посочения от него телефонен номер.

Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесните вземания. Районен съд Добрич е уважил заявлението на ищеца за процесните суми, като е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д 2683/2023 г. Настоящото производство е образувано в изпълнение на указанията на заповедния съд.

В съдебно заседание не се явява представител на дружеството.

Ответникът е подал отговор в законоустановения едномесечен срок, чрез особения представител.

Последният счита, че исковете са недопустими и неоснователни.

Сочи, че ищецът не разполага с активна метериалноправна легитимация, тъй като ответникът не е бил надлежно уведомен за настъпилата цесия и извършеното прехвърляне няма действие по отношение на него.

В условия на евентуалност се твърди, че вземанията са погасени по давност. Подчертава се, че договорът не е подписан от ответника.

Заявява се, че размерът на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави. Уговореният размер от 40, 08 % надвишава трикратния размер на законната лихва.

Прави се искане за прекратяване на производството поради недопустимост на исковете. В условие на евентуалност се иска отхвърлянето им като неоснователни.

Пред съда се представлява от особения представител – адвокат З. М., която пледира за отхвърляне на исковете.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените доказателства се установява, че между ответника и „Сити кеш“ ООД е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит № 243581 на 10.12.2018 г. По силата на съглашението кредитодателят е предоставил на ответника сумата от 1000, 00 лева.

Ответникът от своя страна се е задължил да върне сумата на девет месечни вноски при фиксиран годишен лихвен процент от 40, 08 %. Договорът е 2 сключен по интернет по силата на ЗПФУР.

Видно от приложения договор за продажба и прехвърляне на вземания, на 13.01.2022 г. „Сити Кеш“ ООД и „АПС Бета България“ ЕООД са се споразумели първото дружество да прехвърли на второто вземания, произхождащи от договори за потребителски кредити, сключени от „Сити Кеш“ ООД. Тези вземания са индивидуализирани в Приложение № 1 към договора. Процесните вземания, произтичащи от договора за заем, сключен на 10.12.2018 г. между „Сити Кеш“ ООД, като заемодател, и Ш. А., като заемател, са отразени в представеното Приложение № 1 от 13.01.2022 г. В т. 4.3 се съдържа упълномощително изявление на „Сити Кеш“ ООД, от което става ясно, че последното е упълномощило ищеца да уведоми всички длъжници за извършената цесия от името на заемодателя.

Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд Димитровград на дата 21.09.2023 г., с което е искал да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за процесните суми, предмет на настоящото производство.

Заповедният съд – Районен съд Добрич, е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 1202/19.10.2023 г. по ч.гр.д. № 2683/2023 г. по описа на Районен съд Добрич, с която е разпоредил на ответника да заплати на ищеца процесните суми.

Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което, в изпълнение на указанията на заповедния съд, заявителят е предявил установителен иск за вземането си.

При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД, по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД и по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД.

По иска за главницата е в тежест на ищеца да докаже нА.чието на валидно възникнало облигационно правоотношение между ответника и „Сити кеш“ ООД по договор за потребителски кредит; изпълнение на задължението на кредитодателя за предоставяне на главницата, както и изискуемостта на задължението за връщане на сумата; наличие на валидно сключена цесия за прехвърляне на процесното вземане, за която да е бил надлежно уведомен длъжника.

По иска за възнаградителна лихва е негова тежестта да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между ответника и „Сити кеш“ ООД по договор за потребителски кредит; изпълнение на задължението на кредитодателя за предоставяне на главницата, уговорка за плащане на възнаградителна лихва, размер на лихвата, както и изискуемостта на претендираната лихва; нА.чие на вА.дно сключена цесия за прехвърляне на процесното вземане, за която да е бил надлежно уведомен 3 длъжника.

В условията на пълно и главно доказване ищецът установи наличието на валидно облигационно отношение между „Сити кеш“ ООД и ответника, възникнало въз основа на договор за паричен заем № 243581/10.12.2018 г.

Установи се, че заемодателят е изпълнил основното си задължение по договора и е предоставил заемната сума от 1000, 00 лева на ответника. В подкрепа на този извод е приложението към исковата молба, което в хронологична последователност проследява всяко едно действие на страните.

Отделно е посочен ай пи адрес и извършител на действието. В същото е отразено, че сумата от 1000 лева е получена от ответника на 10.12.2018 г., в 14, 18 часа.

С отговора на исковата молба е направено възражение за погасяване на вземането по давност. Същото е неоснователно, тъй като от падежа на първата вноска по кредита – 10.01.2019 г., до подаване на заявлението по чл.

410 от ГПК – 21.09.2023 г., не е изтекъл петгодишния давностен срок по чл.

110 от ЗЗД.

Възражението, че цесията не е породила действие спрямо ответника поради неизпълнение на задължението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, е неоснователно. Настоящият състав счита, че уведомяването на ответника за извършеното прехвърляне на вземания е осъществено с получаване на книжата по делото от особения представител, назначен на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК. В този смисъл е и Решение № 122 от 28.04.2023 г. на Окръжен съд Добрич по в. гр. д. № 170/2023 г., където е прието: „Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление ответникът се счита уведомен за образуваното срещу него производство с изтичането на предвидения в чл. 47, ал. 2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в рамките на този срок за получаване на книжата.

Затова и по силата на визираната разпоредба в процесния случай преписите от исковата молба с приложенията към нея, в частност изявлението от кредитора -цедент, обективирано в уведомителното писмо за извършената цесия, се презюмира да са получени от ответника, а не от назначения му особен представител.

Приемането на изявления е деятелност, покриваща се с т. нар. пасивно представителство и представлява част от правомощията на особения представител да получава адресираните до отсъстващия ответник изявления на съда и на ищеца. Ако особеният представител не разполага с такова правомощие, неговото участие в процеса би било лишено от смисъл. Приемането от особения представител на материалноправното изявление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до отсъстващия ответник е допустимо, защото не е с оглед личността на длъжника и не се свежда до негови строго лични субективни права. Отделно от това длъжникът може да възразява успешно за липса на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице 4 и то до момента на уведомлението, каквито възражения липсват в отговор на исковата молба, като от друга страна по делото е установено, че вземанията не са погасени. Ето защо, противно на поддържаното от ответника, по-късното уведомяване за цесията на длъжника, който не е изпълнил на стария кредитор, не е предпоставка за нередовност на подаденото от цесионера – ищец заявление по чл. 410 от ГПК, не е предпоставка за липса на активна процесуална легитимация за ищеца да предяви иск за установяване съществуването на вземането, за които по подаденото от него заявление е издадена заповед за изпълнение, респ. не обуславя неоснователност на претенцията му.“

Доколкото ответникът не е ангажирал доказателства за погасяване на дълга си, следва да бъдат приложени неблагоприятните последици на доказателствената тежест на чл. 154, ал. 1 от ГПК. С оглед всичко изложено искът за претендираната главница в размер на 1000, 00 лева трябва да бъде уважен в цялост.

Искът за възнаградителна лихва подлежи на отхвърляне. Този извод се аргументира с размера , преценен в съответствие с принципа на свободата на договаряне. Нормотворецът не е ограничил размера на договорното възнаграждение, както го е направил за законната лихва. Следователно, приложим е принципът на свободно договаряне, установен в чл. 9 от ЗЗД, но при съблюдаване на добрите нрави и повелителните норми на закона. В съдебната практика е застъпено становище, че възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, противоречи на добрите нрави. Настоящият състав също възприема това становище.

От Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения се извежда, че размерът на законната лихва е равен на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. На 01.07.2018 г. основният лихвен процент на БНБ е бил 0.00. Следователно, към момента на сключване на договора за потребителски кредит законната лихва е била 10, 00 %. При възнаградителна лихва от 40, 08% е видно, че същата е по-голяма от трикратния размер на законната лихва. Оттук се заключава, че договорното възнаграждението противоречи на добрите нрави. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС - Решение № 378 от 18.05.2006 г. по гр.д.№ 315/2005 г. на ВКС, ІІ г.о. Ето защо, искът за възнаградителна лихва от 220, 28 лева за периода от 10.12.2018 г. до 10.09.2019 г. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.