Решение № 13825 от 10.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13825 гр. София, 10.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20221110104382 по описа за 2022 година

Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на следните лица да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва:

Т. Д. Ч. : сумата от 809.73 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.

05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 76, находящ се в гр. София, ж. к. „Красно село“, бл. 19, ет. 7, сумата от 184.08 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 11.01.2022г., сумата от 11.32 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 12.2018г. до м. 02.2020г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 2.91 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.05.2019г. до 11.01.2022г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 28.01.2022г. до окончателно изплащане на задължението;

А. Я. С.: сумата от 809.73 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.

05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 76, находящ се в гр. София, ж. к. „Красно село“, бл. 19, ет. 7, сумата от 184.08 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 11.01.2022г., сумата от 11.32 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 12.2018г. до м. 02.2020г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 2.91 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.05.2019г. до 11.01.2022г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 28.01.2022г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно приложимите общи условия доставил през исковия период до процесния имот 1 топлинна енергия, като ответниците не изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение.

Изяснява, че съгласно тези общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2014г., в сила от м. 03.2014г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 30-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача, като законна мораторна лихва се начислява след изтичане на 30- дневен срок, считано от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните им задължения ответниците изпаднали в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетения за забава върху главните вземания, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок са постъпили отговори на исковата молба по чл. 131 ГПК, с които исковете се оспорват с довод за липса на облигационно отношение между ответниците и топлофикационното дружество, вкл. през исковия период, респ. поради липса на доказателства сочените за потребители лица да са собственици или вещни ползватели по отношение на процесния имот, както и да отговарят именно при посочените в исковата молба квоти. Ответниците поддържат, че в полза на ищеца не съществува и вземане за цената на услугата дялово разпределение, след като съгласно твърденията му същата е предоставена от трето лице, а и доколкото не са представени доказателства за уговорен и съобщен на клиентите ред за заплащане на цената на тази услуга съобразно нормата на чл. 36, ал. 2 от общите му условия. Считат, че не са надлежно поставени в забава за изпълнение на процесните парични задължения съобразно цитираните в исковата молба общи условия. В условията на евентуалност релевират възражение за погасяване на процесните вземания по давност. Претендират разноски.

За пълнота и прецизност следва да се изясни, че макар в отговора на исковата молба един от ответниците да е индивидуализиран с имената „Теодора Д. Георгиева“, във връзка с което на процесуалния представител на страните са дадени указания с определението, постановено по реда на чл. 140 ГПК, доколкото приложените към отговора договор за правна защита и съдействие, пълномощно и декларация са подписани от ответницата Т. Д.

Ч., за която от извършената в Национална база данни „Население“ справка- л. 127 от делото, се установява, че е променила фамилното си име от „Георгиева“ на „Ч.“, следва да се приеме, че в отговора е допусната техническа грешка по отношение на имената на ответницата Ч., респ. че същият е подаден именно от нейно име, както и от името на ответницата А. Я. С..

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото за потребител лице, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувача на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане на цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „Топлофикация София“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота; 3/ основание за ангажиране отговорността на ответниците именно за сочените в исковата молба и уточнението й квоти, респ. размери.

2

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

От надлежно приобщените като писмени доказателства и неоспорени от ответниците Нотариален акт № 85 за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55г от ЗПИНМ, том XLV, дело № 8885/1969г. се установява, че Т. Д. Георгиева (впоследствие Ч.) и Я. С.

Георгиев са придобили по силата на покупко- продажба от Софийски градски народен съвет- СУ „Строителство“ правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 76, находящ се в гр. София, ж. к. „Красно село“, бл. 19, ет. 7, като при липсата на други данни, а и твърдения и съобразно правилото на чл. 30, ал. 2 ЗС следва да се приеме, че всеки от тях е придобил право на собственост върху ½ идеална част от имота. Съгласно представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № РКС22УФ01-1208/10.11.2022г. по описа на Столична община, район „Красно село“, Я. С. Георгиев е починал на 21.02.1985г., като е оставил като свой наследник по закон своята дъщеряответницата А. Я. Сточичкова, към чиято правна сфера по силата на наследственото правоприемство е преминало правото на собственост върху притежаваната от баща й до смъртта му ½ идеална част от процесния имот. Следователно, при липсата на данни за настъпили впоследствие и преди или по време на исковия период събития, довели до отчуждаване на правото на собственост върху процесното жилище от правните сфери на Т.

Д. Ч. и А. Я. С., следва да се приеме, че през релевантния за спора интервал от време именно те са били единствени собственици на имота и като такива съобразно цитираната дефинитивна норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ- потребители на доставяната от топлофикационното дружество топлинна енергия, отговорни за заплащане на цената й съобразно дела си в съсобствеността.

За пълнота и прецизност следва да се изясни, че дори и да се приеме, че при придобиване на правото на собственост върху процесния имот Т. Георгиева и Я. Георгиев са били съпрузи, доколкото в тази насока са налични индиции по делото, това обстоятелство не би променило изводите на съда по отношение на квотите на ответниците в съсобствеността, доколкото съгласно удостоверението за наследници на Я. С. Георгиев към момента на смъртта му същият е бил разведен, поради което следва да се приеме, че евентуално съществуващата между него и Т. Георгиева съпружеска имуществена общност, вкл. по отношение на процесното жилище, е била прекратена приживе на Я. Георгиев чрез развод и при равни квоти на съпрузите- арг. от нормата на чл. 14, ал. 3 СК от 1968г., понастоящем отменен, но действал към датата на смъртта на Я. С..

Установява се от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателствадоговор за извършване на услугата дялово разпределение в сградата, в която се намира процесният имот, протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в тази сграда, документите за извършено през исковия период дялово разпределение по отношение на процесния имот, представени от подпомагащата ищеца страна, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на поставените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните 3 вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.

Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода през процесния период е извършвано от конституираното на основание чл. 219 ГПК като трето лице- помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД.

Съгласно доказателствените (фактически) изводи в заключението на съдебнотехническата експертиза през исковия период в процесния имот е имало три радиатора с ИРРО (индивидуален разпределител на разходите за отопление), както и един брой щранглира в банята без ИРРО, за която поради това фирмата за дялово разпределение е начислявала служебна топлинна енергия по МСРС (максимален специфичен разход на сградата), а топлинната енергия за отопление на имота, както и за битово горещо водоснабдяване е начислявана след извършвани реални отчети в края на всеки едногодишен отчетен период на показанията на ИРРО и на монтирания в имота един брой водомер за топла вода, за което са съставяни протоколи за главен отчет, подписани за потребител.