Решение № 797 от 20.02.2026, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 797

Велико Търново, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - II тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

Членове:

ДИАНА КОСТОВА

ЕВТИМ БАНЕВ

При секретар С.Ф. и с участието на прокурора СВЕТЛАНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЕВТИМ БАНЕВ канд № 20257060601078 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от юрисконсулт И. И., като пълномощник на Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ – гр. София, срещу Решение № 63/ 13.11.2025 г. по АНД № 20254150200230/ 2025 г. по описа на Районен съд – Свищов, с което е отменен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата с № **********, издаден от АПИ. С отменения от РС - Свищов електронен фиш, на П. Ц. П. в качеството му на ЕТ „Харли-Давитсон – П. П.“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. „Верещаген“ № 79, за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179,ал. 3б от ЗДвП, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500,00 лева.

Касаторът твърди незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на закона - отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН. Оспорва изводите на районния съд, относно липсата към релевантния момент, на нормативно установена възможност нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП да бъдат установявани и санкционирани чрез издаване на електронен фиш. Развива подробни доводи в тази насока, като се позовава на разпоредбите на чл. 189ж, ал. 1 и ал. 7, и чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП от ЗДвП, в относимите им редакции. По същество аргументира валидност, процесуална и материалноправна законосъобразност на електронния фиш, издаден при безспорна установеност на санкционираното деяние и извършителя. От настоящата инстанция се иска да отмени обжалваното решение на РС - Свищов и разреши спора по същество като потвърди електронен фиш, издаден на ЕТ „Харли-Давитсон – П. П.“ – гр. Севлиево. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител. В писмена защита, чрез пълномощника си по делото заявява, че поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея.

Ответникът ЕТ „Харли-Давитсон – П. П.“ – гр. Севлиево, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. В писмен отговор, подаден чрез ССЕВ на дата 22.01.2026 г., чрез Районен съд – Свищов и получен по настоящото дело на дата 28.01.2026 г., чрез пълномощника си адв. Л. П. от САК, заявява, че оспорва касационната жалба. Счита, че решението на РС - Свищов е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото и не страда от сочените от касатора пороци. Развива доводи в тази насока. Допълнително излага съображения, че нарушението представлява маловажен случай, както и че в случая нарушителят не е уведомяван за наличието на нередност/липса на данни от бордовото устройство, за да предприеме своевременни действия преди ангажирането на административнонаказателната му отговорност. С тези доводи ответникът моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на разноски за настоящото производство, съобразно представен договор за юридическа помощ.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Споделя изводите на районния съд, че към момента на извършване на нарушението, същото е следвало да бъде санкционирано чрез издаване на АУАН и НП и като не е действал по посочения ред, наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, обосноваващо отмяната на електронния фиш. Счита за основателни и съображенията на съда за непълно фактическо описание на нарушението, нарушаващо правото на защита на санкционираното лице. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, от районния съд е установена следната фактическа обстановка:

На дата 07.12.2022 г., в 11:57 часа, в Община Свищов, за движение по път I-3, км. 25+271, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено нарушение № EFDC5A5862FC568DE053021F160A4978 - движение на ППС товарен автомобил „Скания Р 124 ЛБ“ с peг. № [рег. номер], собственост на ЕТ „Харли-Давитсон – П. П.“ - гр. Севлиево, с технически допустима максимална маса 26000, брой оси 3, екологична категория: ЕВРО 3 в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000. За посоченото ППС частично не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. Деянието е било установено с устройство № 40202, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-3, км. 25+271. Същото е квалифицирано като нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на собственика ЕТ „Харли-Давитсон – П. П.“ - гр. Севлиево е издаден ЕФ № **********, с който е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500,00 лева. Електронният фиш е връчен на адресата му на дата 21.08.2025 г. и е бил обжалван пред РС - Свищов в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. В производството пред него районният съд е приобщил като доказателства документите от преписката по издаването на ЕФ. След преценката им той е достигнал до краен извод за основателност на подадената жалба и незаконосъобразност на ЕФ, поради издаването му при допуснато особено съществено нарушение на процесуални правила. За да достигне до този извод решаващият състав е преценил, че действащата към момента на извършване на нарушението и към този на издаване на фиша нормативна уредба /чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП/, не е предвиждала възможност за установяване и санкциониране на нарушенията по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП, чрез издаване на електронен фиш, поради което в случая производството е следвало да се проведе по общия ред, предвиден в ЗАНН - чрез съставяне на АУАН и последващо издаване на НП. Освен това районният съд е счел, че в електронния фиш не е извършено коректно словесно описание на извършеното нарушение, с което е затруднена възможността на санкционираното лице да упражни процесуалните си права, включително правото си на защита. На последно място съдът е посочил, че наложената имуществена санкция в размер на 2 500,00 лв. е явно непропорционална и противоречи на целите на европейското законодателство, както и на националното такова, формулирани в чл. 12 от ЗАНН. Така мотивиран, районният съд е отменил обжалвания пред него електронен фиш.

Постановеното от Районен съд – Свищов решение е правилно по своя резултат.

При постановяване на същото не са допуснати нарушения на процесуални правила. Решаващият състав е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен протокол. Не се установява при постановяването на решението да е била нарушена тайната на съвещанието.

Въпросът относно наличието на нормативно установена възможност нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП да бъдат установявани и санкционирани чрез издаване на ЕФ е дискусионен, предвид едновременното действие на взаимно противоречащите си норми на чл. 187ж, ал. 1 от ЗДвП, в редакцията преди изменението, обн. ДВ бр. 13/ 13.2.2024 г. в сила от 13.02.2024 г., от една страна и на чл. 187ж, ал. 7 от ЗДвП, чл. 167а, ал. 2, т. 8 и ал. 3 от ЗДвП /в същите редакции/ - от друга. Съдебната практика по този въпрос е противоречива, вкл. при произнасянията на състави в АСВТ, и това противоречие при тълкуването и прилагането на закона евентуално би могло да бъде преодоляно по реда на чл. 124 от закона за съдебната власт.

Настоящият състав изцяло споделя мотивите на въззивната инстанция относно непропорциалността на наложената имуществена санкция. Макар и нормативно определен в чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, размерът на същата не е съответен на нарушението и пропорционален на преследваната от закона цел. Съгласно разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури, държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Към момента на постановяване на въззивното решение е налице произнасяне на СЕС с Решение от 21.11.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 година, в което е прието, че цитираната норма трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в нея изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно-наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Вярно е, че така постановеното решение не коментира последиците от евентуалното констатиране на несъответствие на националното законодателство, но този въпрос е изследван от СЕС в постановеното от него Решение от 04.10.2018 г. по дело С-384/2017 година. Съгласно и т. 58, т. 59 и т. 61 от последно цитираното решение на СЕС, принципът за съответстващо тълкуване изисква националните юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат предвид вътрешното право в неговата цялост и като приложат признатите от последното методи за тълкуване, за да гарантират пълната ефективност на правото на Съюза и да стигнат до разрешение, което съответства на преследваната от него цел. Така задължението на националния съд да се позове на съдържанието на правото на Съюза, когато тълкува и прилага релевантните норми на вътрешното право, е ограничено от общите принципи на правото и не може да служи като основа за тълкуване contra legem на националното право Решение по С-187/2015 т. 44. Въпреки това, ако не е възможно такова съответстващо тълкуване, националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат.