Решение № 11396 от 13.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11396 гр. София, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20241110115129 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от М. А. М., чрез адв. Т. Т., срещу с, с която са предявени обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумите, както следва: сумата от 1442,70 лева, представляваща неизплатена част от месечни брутни трудови възнаграждения за периода 01.01.2023 г. – 03.07.2023 г., съгласно предвиденото увеличение в Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното образование № Д01-269/06.12.2022 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от исковата до молба – 15.03.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата от 3788,33 лева, представляваща неизплатена част от обезщетение, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; и сумата от 404,40 лева, представляваща неизплатена част от обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 27 дни за периода 2022 г. – 2023 г., дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение.

Ищцата М. А. М. твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника с, в рамките на което е изпълнявала длъжността „старши учител, общообразователен учебен предмет в прогимназиален начален етап“, като същото било прекратено на 03.07.2023 г. поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Посочва, че с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното образование № Д01-269/06.12.2022 г. било уговорено увеличение на месечните трудови възнаграждения на заетите в сферата на образованието, равняващ се на 15 % от работната заплата към 01.01.2023 г., като увеличението било със задна дата от 01.01.2023 г. В тази връзка се поддържа, че анексът имал обратна сила, поради което и работната й заплата подлежала на увеличение, каквото не било извършено от работодателя. Ето защо счита, че наред с вече изплатените суми в нейна полза й се дължи още и трудово възнаграждение, обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение след придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и обезщетение за неползван платен годишен отпуск, съобразно уговореното с анекса увеличение, или 1442,70 лева – брутно 1 трудово възнаграждение по чл. 128, т. 2 КТ за периода 01.01.2023 г. – 03.07.2023 г., 3788,33 лева – обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ и 404,40 лева – чл. 224, ал. 1 КТ, след приспадане на вече изплатените в нейна полза суми от работодателя без увеличението.

Претендира и разноски.

В законоустановения срок ответникът с е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Възразява да са приложими клаузите Анекса към КТД за ищцата, тъй като същият влизал в сила от деня на неговото подписване – 10.08.2023 г. и нямал обратно действие, респ. на увеличение подлежали възнагражденията само на заетите към момента на неговото подписване. Ето защо и доколкото към 10.08.2023 г. трудовото правоотношение с ищцата било прекратено, то не й се дължала разликата от увеличението на индивидуалните работни заплати за минал период от време. Отделно от горното излага доводи, че към 10.08.2023 г. ищцата не била член на синдикална организация – страна по КТД. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Софийски районен съд, 74 състав е сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ ищцата носи доказателствената тежест, тоест процесуалното задължение да установи пълно и главно следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на валидно възникнало между страните трудово правоотношение; 2) работникът или служителят да е престирал работната си сила в процесния период, като реално е положил труд на уговорената с работодателя длъжност, както и 3) размера на следващото й се брутно трудово възнаграждение в частност на претендираното увеличение след изменението на КТД с анекса от 10.08.2023 г., както и качеството си на член на синдикална организация – страна по КТД, а ответникът следва да докаже положителния факт на погасяване на дълга чрез плащане на претендираните трудови възнаграждения.

По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ в тежест на ищцата е да докаже, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение същата е била придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и размера на следващото й се брутното трудово възнаграждение за последен пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение, а ответникът следва да докаже положителния факт на погасяване на дълга чрез плащане.

По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищцата е да докаже следните правопораждащи факти: 1) наличието на валидно възникнало между страните трудово правоотношение, което е прекратено; 2) размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение; 3) размера на неизползвания платен годишен отпуск и 4) размера на дължимото обезщетение. В тежест на ответника е да докаже, че работникът или служителят е ползвал полагащият му се отпуск за процесния период, респ. че дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск е заплатено.

Съдът, като взе предвид доводите на страните намира, че между последните не се спори по отношение на следните правнорелевантни обстоятелства: 1/ че в периода от 01.01.2023 г. – 03.07.2023 г. между страните е съществувало трудово правоотношение, в рамките на което ищцата е заемала длъжността „старши учител, общообразователен учебен предмет в прогимназиален начален етап“, 2/ че със Заповед № ЛС1587/03.07.2023 г. трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, считано от 04.07.2023 г., 3/ че в периода до 2 м.06.2023 г., включително, ищцата е била член на Синдиката на българските учители, както и 4/ размера на съдебно предявените вземания. Посочените обстоятелства са отделени на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване с постановени по делото определения от 13.01.2025 г. и от 14.05.2025 г., като се установяват и подкрепят и от събрания по делото доказателствен материал. Следователно правният спор по същество се концентрира върху въпроса дали дължимите обезщетения и трудови възнаграждения са изплатени в дължимия размер.

Като писмено доказателство по делото е приет Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование Д 01-269 от 06.12.2022 г., видно от който текстът на чл. 27 от КТД се изменя, както следва: „Чл. 27. (1) За системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., както следва: /... / 2.б. Старши учител и старши възпитател – 1763 лв.

/... / (2) Осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 524 млн. лв. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. (3) Част от средствата по ал. 2 за увеличението на индивидуалните работни заплати на работещите в системата на предучилищното и училищното образование в размер на 465 млн. лв. се разпределят по следния начин: /...

/ 2. Индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са повисоки от тях, се увеличават с не по-малко от 15% /... /“.

Поначало предметният обхват на колективния трудов договор (КТД) е уреден изрично в закона – чл. 50 КТ. Съгласно цитираната разпоредба „с колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона“ (ал. 1). Същият „не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона или в колективен трудов договор, с който работодателят е обвързан“ (ал. 2). Съгласно чл. 54, ал. 1 КТ колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. Следователно законът допуска страните да определят действието на колективния трудов договор да започва от момент, различен от този на подписването му.

В случая с посочения Анекс от 10.08.2023 г. страните изрично са договорили че увеличението на минималните заплати следва да се прилага, считано от 01.01.2023 г., поради което настоящият съдебен състав приема, че това е и моментът, към който следва да се преценява наличието на съответните критерии за приложимостта му към всеки служител, в т. ч. по отношение на ищцата. Страните по посочения Анекс придават сила на КТД от дата, различна от тази, на която е сключен, а именно считано от 01.01.2023 г., което по същество е придаване на обратно действие на клаузите му и което е допустимо на осн. чл. 54, ал. 1 КТ. От съдържанието на Анекса от 10.08.2023 г., е видно, че в него изрично е предвидено да се прилага по отношение на педагогически специалисти, заемали съответната длъжност към 01.01.2023 г. и/или след тази дата, без да е поставяно условие длъжността да се заема и към 10.08.2023 г. датата на формалното подписване на Анекса към КТД. Изводите в този смисъл намират опора и в съдържанието на уговорката в чл. 27, ал. 3, т. 2 от КТД съобразно изменението й с Анекса от 10.08.2023 г., в която е предвидено, че от значение при определяне размера на индивидуалната работна заплата на всеки конкретен служител след прилагане на увеличението е реално получаваното от него възнаграждение „към 3 момента на увеличението“, а моментът на увеличението съгласно изрично посоченото в чл. 27, ал. 1 е 01.01.2023 г. Съдът намира, че в случай че се възприеме, че лицата, работили в сферата на училищното и предучилищното образование в периода от 01.01.2023 г. до 09.08.2023 г., нямат право на процесното увеличение поради прекратяване на трудовото им правоотношение преди датата на сключване на анекса от 10.08.2023 г., би се достигнало до тяхното неравно третиране спрямо тези техни колеги, които са продължили да работят и след тази дата, въпреки че до подписване на анекса и двете групи служители са полагали труд за един и същ период, при едни и същи условия, респ. в един и същ обем при съобразяване на въведената от законодателя с нормата на чл. 8, ал. 2 КТ презумпция за добросъвестност при осъществяване на трудовите права и задължения.

В подкрепа на извода в този смисъл е и нормата на § 3 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, издадена от министъра на образованието и науката, обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г., в сила от 01.09.2023 г., съгласно която наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в Държавен вестник, с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г. А именно § 2 предвижда нови увеличени минимални размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти, чиито стойности са идентични със заложените в процесния анекс за изменение на КТД за системата на предучилищното и училищното образование. Действително, наредбата е подзаконов нормативен акт, на част от разпоредбите на който съобразно нормата на чл. 14, ал. 1 ЗНА изрично е придадено обратно действие, което не би могло да бъде автоматично пренесено и спрямо клаузите на колективния трудов договор с оглед неговия договорен характер.