Решение № 7368 от 04.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7368 гр. София, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Т. като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20251100500640 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на Й. Р. И. и С. Д. И., чрез процесуален представител – адв. М. А. срещу решение № 19 868/ 04.11.2024 г. на СРС, 167 състав, постановено по гр.д. 64 576/2023 г., с което е отхвърлен заявения от тях иск с правно основание чл. 439 ал.1 от ГПК за признаване за установено, че не дължат на „ЕОС Матрикс“ ЕООД чрез принудително изпълнение следните суми:1/ по изп. дело 107/2013 г. - сумата от 5 911, 15 лв.

– главница, ведно със законна лихва от 14.11.2012 г. до окончателното й изплащане, сумата от 1 412, 13 лв. – лихва; 2/ по изп. дело 106/2020 г. – сумата от 8 110, 90 лв. – главница, ведно със законната лихва от 23.11.2012 г. до окончателното изплащане, сумата от 3 523, 74 лв. – лихва, за които суми са издадени изпълнителни листове по гр.д. 54203/2012 г. по описа на СРС, 64 състав и по гр. д. 55 767/2012 г. по описа на СРС, 70 състав, за събирането на които са образувани изп.д. 107/2013 г. и изп.д. 106/2020 г. по описа на ЧСИ – Г.Д., поради погасяването на вземанията по давност.

В жалбата са наведени твърдения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди се, 1 че СРС неправилно не приел като доказателство по делото препис от изпълнителен лист от 22.11.2012 г. с печат за прекратяване на изп.д. 107/2013 г. на основание 433 ал.1 т. 8 от ГПК от 18.06.2024 г.

Заявени са възражения, че в решението на СРС било посочено, че се установява размера на дълга от изслушаната ССчЕ без да се обсъжда прекратяване на изп. дело 107/2013 г. поради настъпила перемпция.

Твърди се, че не били анализирани и съпоставени в съвкупност с останалите доказателства уточненията, заявени с молбите от 12.12.2023 г. и от 13.02.2024 г.

Заявено е възражение, че искането за конституиране на ответника, предвид договора за цесия, е заявено след прекратяване на изп. производство по закон с оглед дезинтересиране на предходния взискател за период от две години и четири месеца /04.04.2013 г. – 17.08.2015 г./.

Твърди се и неправилен извод на съда по повод образуваното ново изпълнително дело, след прекратяване на предходното такова на основание чл.

433 ал.1 т.2 от ГПК. Същите са обосновани с възражения, че ЧСИ би могъл да образува ново изпълнително дело при влязло в сила постановление за прекратяване или разпореждане за приключване на предходното изп. дело, каквото по делото липсвало и правило образуването на ново изп. дело недопустимо. Исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия по перемирано изп. производство следвало да бъдат оставени без разглеждане от съдебния изпълнител като недопустими.

В жалбата са изложени и съображения относно липсата на активна материалноправна легитимация у ответника да търси изпълнение, които са обосновани с липсата на уведомяване на длъжника за извършената цесия.

Иска се отмяна на решението като бъде постановено ново, с което исковете да бъдат изцяло уважени. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника в първоинстанционното производство „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез процесуален представител юрк. М.М., в който са развити съображения относно правилността на постановеното от СРС решение и е заявено искане същото да бъде потвърдено. Претендират се и сторените разноски в производството.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, 2 настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

В първоинстанционното производство е разгледан установителен иск по чл. 439 ал.1 от ГПК, целящ установяване недължимост на парични вземания с оглед изтекла погасителна давност за тяхното събиране.

Процесните вземания са съдебно установени с влязла в сила заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. По отношение на същото е приложима общата пет годишна давност, установена в нормата на чл. 110 от ЗЗД/ в този смисъл решение 118/07.07.2022 г. по гр.д. 4063/21 г. на Трето ГО на ВКС/, съобразно нормата на чл. 117 ал.2 от ЗЗД, относима към съдебно установените вземания.

С оглед нормата на чл. 116 б. „в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение. Образуването на изпълнително производство не е от кръга действия, които прекъсват погасителната давност с оглед дадените задължителни разрешения в ТР 2/2015 г. на ОСГК на ВКС. Съобразно нормата на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години изпълнителното производство се прекратява. Това прекратяване се извършва по право, по силата на закона с факта на изтичане на предвидения в него срок и без да е необходимо да се предприемат нарочни действия в тази връзка. Това е установено и в т.10 от Тълкувателно решение 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. За да се прекъсне визираният в ГПК двугодишен срок е необходимо предприемане на изпълнително действие, в рамките на определен изпълнителен способ като не следва да се държи сметка дали прилагането му е изискано от взискателя или е предприето по почин на ЧСИ при изпълнение на чл. 18 ал.1 от ЗЧСИ. В цитираното вече ТР 2/2015 година са разграничени действията, извършвани в рамките на инициирано изпълнително производство на такива с характер на изпълнителни и действия, непритежаващи подобна характеристика. Изпълнителните действия включват насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или 3 вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

С оглед данните по делото и съобразяване разрешенията на ТР 2/2015 г. настоящият съдебен състав намира, че по повод издадения изпълнителен лист от 22.11.2012 г. по гр.д. 54 203/2012 г. на СРС, 64 състав е образувано изпълнително дело 107/2013 г. по описа на ЧСИ – Г.Д.. Следва да бъде съобразено и ТР 3/2020 г. на ОСТГК на ВКС, съгласно което погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, каквото е соченото изпълнително производство и както правилно е приел и СРС. По тези съображения не могат да бъдат споделени възраженията във въззивната жалба, че към 17.08.2015 г. соченото изпълнително дело било прекратено, поради настъпила перемпция.

Видно от приложения препис от изпълнително дело, след 26.06.2015 г. по същото е изпратено запорно съобщение до „Микри 9902“ ООД на 09.07.2015 г. за запор на трудовото възнаграждение на Й. Р. И..

С определение от 05.11.2015 г. на ЧСИ – Д. действията спрямо Д.Р.И.

/първоначален длъжник, наред с Й. И./ са спрени на основание чл. 229 ал.1 т.2 от ГПК, поради факта на настъпила смърт. Разпоредено е да се уведоми взискателя и същото е сторено със съобщение от 05.11.2015 г., получено на 20.11.2015 г. По изпълнителното дело не се съдържат данни, ЧСИ да е дал указания на взискателя да посочи наследниците по закон на починалия длъжник.

На 28.10.2015 г. е изпратена призовка за принудително изпълнение до Й. Р. И., в която е посочено, че на 04.12.2015 г. – 10.00 ч., ще се пристъпи към опис на движимите й вещи в дома й.

На 25.03.2016 г. е постъпила справка от НАП относно сключените трудови договори на Й. Р. Т..

На 13.02.2017 г. до Й. Р. И. е изпратена призовка за принудително изпълнение, съобразно която на 22.03.2017 г. – 10.00 ч. ще се пристъпи към принудително изпълнение чрез извършване на опис на движимите вещи в дома й.

4

На 14.02.2018 г. е постъпила молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която е посочено сключване на договор за цесия с взискателя „Райфайзенбанк“ ЕАД по повод вземането, предмет на изпълнителното производство като е заявено искане за конституирането му като взискател и искане за изискване на удостоверение за наследници на починалия Д.Р.И..

На 10.02.2020 г. е разпоредено да се изпрати призовка за принудително изпълнение до Й. И., която е изготвена на 18.02.2020 г. за извършване на опис на движимите вещи в дома й на 18.03.2020 г. – 10.00 ч.

На 04.11.2020 г. е изпратено запорно съобщение до „КарсФорю“ ЕООД като трето задължено лице за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на Й. И..

На 25.01.2021 г. е изпратено запорно съобщение до Банка „ДСК“ АД за налагане на запор върху банковите сметки на Й. И..

На 21.10.2021 г. е постъпила молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД с искане и след справка в регистъра на БНБ да се наложат запори върху банковите сметки на длъжниците Й. И. и С. И..

На 09.05.2022 г. до С. И./като наследник на Д.И./ е изпратена покана за доброволно изпълнение.

На 09.05.2022 г. до Й. И. е изпратена поредна призовка за принудително изпълнение за извършване на опис на движимите вещи в дома й на 10.06.2022 г. – 10.00 ч.

На 03.10.2022 г. е изпратено запорно съобщение до „Алдономи България“ЕООД за запор върху трудовото възнаграждение на С. И..

На 26.06.2023 г. е изпратено съобщение до Й. И. за насрочен опис на движими вещи в дома й на 02.08.2023 г. – 10.00 ч.

От заключението на допуснатата ССчЕ, изслушана пред СРС е видно, че в периода м.11.2022 г. – м.11.2023 г. по изпълнителното дело са реализирани месечни постъпления от по 250 лв., извършени от С. И..

Исковата молба е депозирана в съда на 24.11.2023 г.

При тези ангажирани по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че по изпълнителното дело са предприемани регулярни изпълнителни действия по отношение на длъжника – ищец Й. Р. И. като промеждутъка между всяко от тях е по -малък от две години и всяко от тях на 5 свой ред е прекъсвало давността. Последното предприето такова, при ангажираните от страните доказателства е от 26.06.2023 г. – 5 месеца преди депозиране на исковата молба по настоящото дело в съда, когато погасителната давност е спряла да тече по арг. на чл. 115 б.“ж“ от ЗЗД.

По отношение ищцата - длъжник С. И., същата е конституирана като наследник на починалия в хода на изпълнението длъжник Д.И..

Производството по делото по отношение на същия е било спряно по силата на закона с оглед факта на неговата смърт. В тази връзка следва да се има предвид, че в случаите по чл. 432 т.3 от ГПК са налице промени, отнасящи се до гражданскоправния статут на страните (промени в правоспособността, дееспособността или правосубектността), които водят до необходимост от предприемане на действия по конституиране на правоприемници, учредяване на настойничество или попечителство и т. н. В тези случаи са налице обективни причини, стоящи извън волята на страните като е било обективно невъзможно изпълнението да продължи, поради липсата на правен субект, срещу когото да се изпълнява, като тази невъзможност обхваща всички изпълнителни действия. В рамките на този период е спрял да тече както предвиденият в чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК срок респ. този по чл. 110 и сл. от ЗЗД , доколкото е било правно невъзможно да се извършват каквито и да е било действия спрямо неизвестните към този момент наследници, следователно взискателят нито е бил длъжен, нито е могъл да има активно процесуално поведение за инициирането на изпълнителни действия за събиране на вземането - предмет на принудителното изпълнение. Нещо повече взискателят с нарочна молба от 14.02.2018 г. е поискал от ЧСИ изискване на удостоверение за наследници на починалия по делото длъжник, което искане е удовлетворено от ЧСИ едва на 10.02.2020 г. По аргумент от чл. 429 ал.2 от ГПК в този случай инициатива за издирване на наследниците е на съдебния изпълнител. Поради това обстоятелството, че взискателят не е знаел за смъртта на наследодателя на ищците не би могло да се счете за бездействие от негова страна, а оттам да се приложат санкциите на погасителната давност. Отново с молба от 21.10.2021 г. взискателят е поискал от ЧСИ да се извърши справка относно постоянен и настоящ адрес на наследника по закон респ. да се изготви справка за наличие на банкови сметки като се наложат запори върху същите, което искане е изпълнено от ЧСИ едва на 09.05.2022 г. Дори да се приеме, че ищцата С. И. е била конституирана като длъжник по делото, на мястото на починалия 6 си баща, на 10.02.2020 г. с молбата от 21.10.2021 г. започналата да тече давност спрямо нея е прекъсната. Това е така, с оглед т.3 на ТР 2/04.07.2024 г. по тълк.дело 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, където е прието, че молбата на кредитора за изпълнение т р я б в а да е редовна, като се съобразява възможността за възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, а съдебният изпълнител има служебната компетентност да укаже и изиска изправянето на недостатъците.