Решение № 1340 от 07.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1340 гр. София, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20241100103300 по описа за 2024 година

Предмет на разглеждане е предявен от Л. Н. К. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Ищцата твърди, че с „Обединена българска банка“ АД е сключила договор за кредит, по повод на който по гр. дело № 13209/2008 г. на СРС, 34 св е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение за сумите: 354000 просрочена главница, ведно със законната лихва, считано от 16.05.2008 г. до изплащане на вземането, 12447,93 лева договорна лихва за периода 26.12.2007 г. – 15.05.2008 г., 25,84 лв. – наказателна лихва за периода 26.12.2007 г. – 15.05.2008 г., както и разноски по делото в размер н а7332,48 лв. Образувано било изпълнително дело № 20167370401261 по описа на ЧСИ Л.Т. с район на действие ОС Добрич, по което били извършени действия за събиране на вземането, вкл. публична продан. „Обединена българска банка“ АД прехвърлила вземането по изпълнителния лист на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия от 25.06.2019 г., за който Л. К. не била уведомена. Твърди след 12.01.2018 г. кредиторът да не е предприел следващи изпълнителни действия и производството по делото било прекратено с постановление от 05.05.2020 г.

Считано от 12.01.2018 г. били изминали повече от 5 години, поради което към настоящия момент вземането на „ЕОД Матрикс“ ЕООД спрямо ищцата било погасено по давност. На 31.01.2024 г. ищцата поканила ответника да отпише 1 вземането от Централния кредитен регистър, позовавайки се на изтекла погасителна давност. В отговор от 01.202024 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД заявило, че вземането не е погасено и предложило сключване на споразумение за доброволното му изплащане, отказало и отписване на задължението от ЦКР. По изложените съображения се иска признаване за установено спрямо ответника, че вземането в размер на 868366 лв. по изпълнителен лист от 01.08.2008 г.по гр. дело № 13209/2008 г. на СРС, 34 с-в, е недължимо като погасено по давност.

В отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск.

Посочва, че по делото са предприемани действия за събиране на вземането и давността не е изтекла. На 25.02.2020 г. ответникът подал молба за конституирането му като взискател по изпълнителното дело и поискал налагане на запор на банковите сметки на длъжника. Давностните срокове били спрени в периода 13.03-20.05.2020 г. Без значение е редовността на подадената молба, както и дали поисканото изпълнително действие е предприето. Сочи, че е образувано ново дело с № 800/2024 г. по описа на ЧСИ Л.Т.. Моли съда да отхвърли предявения иск.

В съдебно заседание ищцата, чрез В., поддържа иска. Ответникът, чрез юрк. Василев, оспорва иска.

Съдът, след като обсъди основанията, изложени от страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По гр. дело № 13209/2008 г. на СРС, 34 с-в е издаден на 01.08.2008 г. изпълнителен лист въз основа на заповед по чл. 417 ГПК за незабавно изпълнение, отразяващ осъждане на Л. Н. К. да заплати на “Обединена българска банка” АД сумите: 345000 лв. - просрочена главница по договор за кредит, 12447,93 лв. - договорна лихва за периода 26.12.2007 г. - 15.05.2008 г., 25,84 лв. - наказателна лихва върху главницата считано от 16.05.2008 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в общ размер 7332,48 лв.

Въз основа на изпълнителния титул по молба на “Обединена българска банка” АД от 12.10.2016 г. е образувано изпълнително дело № 2016 г. Покана за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 21.11.2016 г. На 12.10.2016 г. е назначена оценителна експертиза за стойността на двуетажна еднофамилна сграда № 2 и № 8 в с. Рогачево, община Балчик, ул. “*******. На 2

28.10.2016 г. е изпратено искане до Служба по вписванията - Балчик, за вписване на възбрана по отношение на имотите. На 11.04.2017 г. и на 22.05.2017 г. е насрочен опис и оценка на имотите. Първа публична продан е насрочена за 07.09.2017 г., обявена за нестанала поради неявяване на наддавачи. Нова продан е насрочена за 30.11.2017 г. На 29.11.2017 г. е постановено налагане на възбрана по отношение на ¼ ид. част от апартамент 20, находящ се в гр. София, ж.к. “Овча купел”, ул. “*******”, *******, ⅙ ид. част от дворно място, находящо се в гр. София, имот пл. № 173, кв. 2 по плана на гр. София, вписана на 20.12.2017 г. С протокол от 01.12.2017 г. по отношение на недвижимите имоти в с. Рогачево за купувач на сграда № 8 е обявена С.Н.. Изготвено е постановление за възлагане на 05.12.2017 г. По отношение на Сграда 2 за купувач е обявена М.К., съставено е постановление за възлагане на 07.12.2017 г. Владението на С.Й. е предадено по принудителен ред на 01.03.2018 г., на М.К. - на 12.03.2018 г. Разпределение е изготвено с постановление от 28.02.2018 г., няма данни да е обжалвано. На 13.08.2019 г.

“Обединена българска банка” АД е подала молба, с която уведомява съдебния изпълнител за прехвърляне на вземанията по изпълнителния лист в полза на “ЕОС Матрикс” ЕООД. С разпореждане от 13.08.2019 г. “ЕОС Матрикс” ЕООД е конституиран като взискател. На 25.02.2020 г. “ЕОС Матрикс” ЕООД е поискал конституиране като взискател на основание извършена цесия и е поискал налагане на запор на банкова сметка на длъжника в “Обединена българска банка” АД. С постановление от 05.05.2020 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК.

Изпълнително дело № 20248440403617 по описа на ЧСИ Т. е образувано по молба на “ЕОС Матрикс” ЕООД от 05.07.2024 г. Запорно съобщение до “Хензел 2007” ЕООД за наложен запор на трудово възнаграждение е изпратено на 22.07.2024 г. На същата дата е наложен запор на банкови сметки на Л. К. в “Обединена българска банка” АД. Съобщение за образуваното дело и прехвърляне на вземането е връчено на длъжника на 31.07.2024 г. чрез пълнолетно лице от адреса. С разпореждане от 18.10.2024 г. делото е продължило под № 3617/24 по описа на ЧСИ Я.. Изготвени са справки за имуществено състояние на длъжника.

Съдът дължи произнасяне по предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК така, както е очертан в исковата молба - при твърдение вземането да е погасено по давност към 31.12.2023 г., в рамките на които очертани основания 3 и ответната страна е реализирала защитата си. Искане за изменение на основанието не е въведено от ищцата в първото съдебно заседание. Ето защо съдът не взема предвид въведените с писмената защита твърдения за изтичане на давността към 22.07.2016 г. при съобразяване на изпълнително дело № 328/2009 г. на ЧСИ Т..

Съдът взема предвид съдебната практика, според която без значение за основателността на иска по чл. 439 ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор (цесионер) е установяване на надлежното уведомяване на длъжникът по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането - то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му (Решение № 209/28.11.2018 г. по т.д. № 2530/2017 г. на ВКС, I т.о.).

При съобразяване на разясненията по тълкуване на закона, дадени с т. 3 на Тълкувателно решение 2/2023 г. от 04.07.2024 год, според които след като е предприето изпълнителното действие, с което материалноправната норма на чл. 116, б. „в“ ЗЗД свързва последици за давността, е осъществен нейният фактически състав и погасителната давност е прекъсната. От прекъсването на давността започва да тече нова давност. Ефектът на прекъсването не се засяга от настъпилата по-късно перемпция на изпълнителното дело. Според Тълкувателно решение № 2/2013 от 26 юни 2015 год. при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Без значение е дали съдебният изпълнител предприема съответното принудително действие или бездейства, тъй като решаваща е активността на кредитора (Определение № 102/18.02.2021 г. по т.д. № 1141/2020 г. на ВКС, I т.о.).

При съобразяване на цитираната съдебна практика съдът намира, че не се установява период от 5 години, през който взискателя (първоначален и 4 последващо конституиран) да е бездействал при събиране на вземането. По изпълнително дело № 1261/2016 г. на ЧСИ Т. след публична продан на два недвижими имота, собственост на длъжника, както и съставяне на протоколи за разпределение, новоконституираният взискател “ЕОС Матрикс” ЕООД е прекъснал давността на 25.02.2020 г. с подаване на молба за налагане на запор на банкови сметки на длъжника. Бездействието на съдебния изпълнител да предприеме действия в изпълнение на заявеното искане не засягат правата на кредитора и възможността чрез искане за прилагане на изпълнителен способ за събиране на вземането да прекъсне давността. Това е достатъчно да се счете, че към 20.03.2024 г. вземането не е погасено поради изтекла давност и без обсъждане на последващо заявените искания по третото образувано дело 800/2024 г. на ЧСИ Т., продължило по № 3617/2024 г. на ЧСИ Я. по налагане на запор на трудово възнаграждение и банкови сметки.

По изложените съображения искът следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.

По разноските:

Предвид установения изход от спора сторените от ищцата разноски следва да останат в нейна тежест. На ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Н. К., ЕГН ********** срещу „ЕОС Матрикс“ ООД, ЕИК 131001375 иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи на основание изтекла погасителна давност сумите по изпълнителен лист от 01.08.2008 г., издаден по гр. дело № 13209/2008 г. на СРС, 34 с-в въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 ГПК от 01.8.2008 г.: 354000 просрочена главница, ведно със законната лихва, считано от 16.05.2008 г. до изплащане на вземането, 12447,93 лева договорна лихва за периода 26.12.2007 г. – 15.05.2008 г., 25,84 лв. – наказателна лихва за периода 26.12.2007 г. – 15.05.2008 г., както и разноски по делото в размер на 7332,48 лв., предмет на изпълнение по изпълнително дело № 20248440403617 по описа на ЧСИ Я..

5

ОСЪЖДА Л. Н. К., ЕГН ********** да заплати на „ЕОС Матрикс“ ООД, ЕИК 131001375 на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата от 100 лв.

- юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 6