Определение № 557 от 28.07.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 557 гр. Варна, 24.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно търговско дело № 20233001000386 по описа за 2023 година И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК образувано по частна жалба на И. Л. Д. от гр.*********** срещу определение № 284 от 05.05.2023г. по търг.дело № 143/22г. по описа на Окръжен съд – *****, с което молбата му за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване е оставена без уважение.

В частната жалба се твърди че обжалваното определение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Твърди че с нарочна декларация е декларирал пред съда, че не получава доходи, не притежава МПС, дялове и акции в търговски дружества, не упражнява дейност като търговец. Оспорва мотива на първоинстанционния съд, че за периода от 27.02.2018г. до 28.05.2022г. е работил във Великобритания, където възнагражденията са високи и разполага със спестявания. Твърди че от връщането си в България през м.юни 2022г. повече от 10 месеца е безработен и не получава никакви доходи. Твърди че не разполага и със спестявания, в размер, който да му позволи изплащането на държавна такса в размер на 1 600лв. Твърди че подпомага своята майка, която е изплаща издръжка на малолетно дете. Притежаваните от него идеални части от недвижими имоти са възбранени, поради което е лишен и от възможност да се разпорежда с тях.

1

Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което молбата му за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване да бъде уважена.

Насрещните страни по частната жалба „Колект БГ“ АД със седалище гр.София, в депозиран в срока по чл.276 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата, съдът намира следното:

Производството по търг.дело № 143/22г. по описа на ШОС е образувано по частичен осъдителен иск на „Колект БГ“ АД срещу С.К.Д. и И. Л. Д. солидарно за сумата 65 000лв. главница и 15 000лв., договорна лихва, дължими по договор за потребителски кредит. С решение № 68 от 13.03.20123. предявените искове са уважени. Срещу постановеното осъдително решение от С.К.Д. и И. Л. Д. е подадена въззивна жалба. За отстраняване на нередовностите на въззивната жалба на Д. е указано да представи доказателства за внесена дължима по делото държавна такса в размер на сумата 1 600лв. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата на въззивника за освобождаване от внасяне на дължимата по делото държавна такса.

Принципно на основание чл.3 от ЗДТ и чл.71 от ГПК страната, която сезира съда с иск или жалба дължи във всички случаи внасянето на държавна такса за това, а освобождаването става само по изключение и след щателна преценка за всеки случай поотделно, дали страната - физическо лице има възможност за заплащане на конкретната по размер сума. Съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете, респективно претенцията по заявлението и пълния размер на държавната такса.

2

В настоящия случай държавната такса е в размер на 1 600лв.

Видно от представената с молбата декларация по чл.83 ал.2 от ГПК жалбоподателят е на 54 години, не е в брак, не получава месечни доходи, не упражнява дейност като едноличен търговец, нито извършва услуги с личен труд, не притежава моторни преводни средства, няма акции или дялове в търговски дружества, притежава в съсобственост недвижим имот. Съобразно представената декларация месечно са му необходими 30лв. за лекарства, както и 90лв. месечно за разходи за лице, за което се грижи. Средствата му за издръжка са от спестявания. В допълнителна декларация с частната жалба уточнява размера на спестяванията – 400лв., както и че битовите разходи и дължимата от него месечна издръжка към малолетно дете покрива с финансова помощ на роднини.

Представени са доказателства за дължима месечна издръжка на детето Калоян в размер на 200лв., доказателства за отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 36.17лв. дневно да периода от 03.08.2022г. до 02.02.2023г., доказателства за плащане на месечна издръжка в размер на 200лв. на детето Калоян. Представена и справка от служба по вписванията, че лицето е съсобственик на недвижими имоти, върху които има вписана възбрана.

С оглед на така събраните данни за имущественото състояние, семейното положение, възраст, здравословното състояние, трудова заетост, въззивният съд намира, че за въззивника Д. е налице невъзможност за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на пълния размер на дължимата по делото за въззивно обжалване държавна такса. Поради което и молбата му за освобождаване е основателна и следва да бъде уважена.

Предвид на така изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА определение № 284 от 05.05.2022г. по търг.дело № 143/22г. по описа на Окръжен съд – ***** и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА И. Л. Д. от гр.*****, ответник по търг.дело № 3

143/22г. от внасяне на дължима по делото за въззивно обжалване държавна такса в размер на сумата 1 600лв. на основание чл.83 ал.2 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4