Решение № 18363 от 11.10.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 651/2024
- Вид
- Решение № 18363
- Подписан
- 11.10.2024
- Състав
- ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Кодекс на труда
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 270, ал. 2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 18363 гр. София, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: В. Б. В. при участието на секретаря В. Г. С. като разгледа докладваното от В. Б. В. Гражданско дело № 20241110100651 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Д. П. К. с ЕГН **********, чрез адв. З. М., срещу *** с ЕИК ***, с която са предявени обективно съединени искове по чл.
128 КТ за заплащане на сумата общо 96 531 лева, представляващи дължимо основно и допълнително трудово възнаграждение за периода от 01.06.2022г. до 03.01.2024г. Конкретно по суми както следва: 1. СУМАТА 50 534,46 лв. - неплатено трудово възнаграждение за периода от м. юни 2022 г. до м. декември 2023г. включително, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане. 2. СУМАТА 38 314,00 лв. - неплатено ДМС за периода от м. юни 2022 г. до м. декември 2023 г. включително, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане. 3. СУМАТА 4 367,84 лв. - лихва за забава върху сумата 50 534,46 лв. за неплатено трудово възнаграждение за периода от м. юли 2022 г. до завеждане на иска – 03.01.2024г. 4. СУМАТА 3 314,70 лв. - лихва за забава върху сумата 38 314,00 лв. за неплатено ДМС за периода от м. юли 2022 г. до завеждане на иска - 03.01.2024г. Претендира разноски.
Ответното дружество не оспорва, че ищецът е бил в трудово правоотношение с него и че му се дължат възнаграждения. Заявява преди събиране на доказателствата, че претенциите са неуточнени по размер.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.
Не се спори между страните, а и от писмените документи се установява, че ищецът е работил по трудов договор ***/15.10.2021г. за неопределено време, по силата на който е 1 изпълнявал длъжността „***“ срещу месечно възнаграждение 3000,00 лева, годишен отпуск 20 дни и клас за прослужено време 0,6% за всяка зачетена година трудов стаж. Съгласно Заповед на ответното дружество № 122-000/14.01.2022г. на ищеца е определено допълнително материално стимулиране в размер месечно 2350,00 лева.
Изготвената по делото Съдебно-счетоводна експертиза, която изцяло се кредитира от съда като безпристрастна и обективна, дава заключение по зададените от ищцата въпроси, след обстойна проверка на представените от двете страните документи по делото. Категорично е установено, че на ищеца са начислявани и не са изплащани възнаграждения в претендираните размери за посочения период. В същата още е посочено, че начислените осигурителни вноски следва да се приспаднат от начисленото основно и допълнително трудово възнаграждение, а върху определеното ДМС се удържа само данък. Така се посочват нетно дължимите размери. Вещото лице изчислява и дължимата мораторна лихва.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.
При заявените претенции се доказа, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника по силата на безсрочен трудов договор.
По отделните претенции съдът взе предвид следното.
Основателността на иска по чл. 128, т. 2 от КТ се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: трудово правоотношение между страните през процесния период, реално полагане на труд при работодателя през периода, за който се претендира заплащане на трудово възнаграждение; размера на дължимото трудово възнаграждение, както и неговия падеж. В случая няма спор за това, че ищецът е бил в трудово-правни отношения с ***. Ответникът не възразява, че на ищеца не дължи възнаграждение на някакви други аргументи. Очевидно се касае за материални затруднения в дейността на дружеството.
По размер съдът, кредитирайки приетата ССЕ счита за доказано, че на ищеца се дължи неизплатено нетно възнаграждение в претендираните размери.
По основателността на главните два иск, и по установената забава на работодателя да изплати възнаграждениятау основателни са исковете и за мораторна лихвя върху всяка от главниците – както са посочени по размер в ССЕ.
По разноските
На първо място с оглед изхода на делото и по направеното искане се следват разноски на ищцовата страна. Същата доказва, че са сторени такива в размер на общо 4000,00 лева адвокатско възнаграждение.
Ответникът дължи освен това да заплати по силата на чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса върху уважените искове общо в размер на 3 861,24 лева и разноските – 300,00 лева за 2 изготвеното заключение, изплатено от бюджета на съда.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 270, ал. 2 вр. чл. 128, т. 2 от КТ *** с ЕИК ***, със седалище : гр. *** „***“ № *** ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д. П. К. с ЕГН **********, с адрес: гр.
***, сумите: 50 534,46 /петдесет хиляди петстотин тридесет и четири лв. и 46 стотинки/ лева неплатено нетно трудово възнаграждение за периода от м. юни 2022 г. до м. декември 2023г. включително, ведно със законната лихва от 03.01.2024г. до окончателното й изплащане; сумата 38 314,00 /тридесет и осем хиляди триста и четиринадесет/ лев неплатено нето ДМС за периода от м. юни 2022 г. до м. декември 2023 г. включително, ведно със законната лихва от 03.01.2024г. до окончателното й изплащане; сумата 4 367,84 /четири хиляди триста шестдесет и седем лв. и 84 стоники/ лева мораторна лихва върху сумата 50 534,46 лв. периода от 01.07.2022 г. до 03.01.2024г.; сумата 3 314,70 /три хиляди триста и четиринадесет лв. и 70 стотинки/ лева мораторна лихва върху сумата 38 314,00 лв. за периода от 01.07.2022г. до 03.01.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК *** с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д. П. К. с ЕГН ********** сумата 4000,00 /четири хиляди/ лева разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК *** с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийския районен съд сумата 3 861,24 /три хиляди осемстотин шестдесет и един и 24 стотинки/ лева дължима държавна такса и 300,00 /триста/ лева дължими разноски.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3