Решение № 123 от 04.09.2024, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Търговище, 04.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Й. П. ИВАНОВ

Членове:

ЯВОР ПЛ. ТОМОВ

ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА в присъствието на прокурора В. Анг. В. като разгледа докладваното от ЯВОР ПЛ. ТОМОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243500600250 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 313 и сл. НПК.

Образувано е по подадена жалба от адв.Й. К. от ТАК, в качеството му на защитник на подс.Н. А. Ч. от гр.Търговище, срещу присъда № 9/15.04.2024 г. постановена по нохд № 100/2024 г. по описа на РС Търговище, с която подсъдимия е бил признат за виновен за това, че „на 12.09.2023 г., на територията на община Търговище, по път II-74, км. 22+000, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Голф” с p e n № *******, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 25, ал. 2 и чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, както следва: на Г. Х. Х. от с. Б., общ. Търговище, изразяваща се в счупване на двете кости на лявата подколенница в областта на глезенната става, което му е причинило трайно затрудняване движението на левия долен крайник със среден срок на възстановяване около 5-6 месеца и на Г. М. А. от с. Б., общ. Търговище, изразяваща се в счупване на лъчевата кост на лявата предраменница в областта на гривнената става, което и е причинило трайно затрудняване движението на ръката със среден срок за възстановяване около 3-4 месеца“ – престъпление по чл.343, ал.3, б. „а“, във вр. с ал.1, б.

„б“ във вр. чл.342, ал.1 във вр. с чл.129, ал.1 от НК във вр. с чл.25, ал. 2 и чл.42, ал. 2, т.

2 от ЗДвП, за което му е било наложено наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за изпитателен срок от 3 г., считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г НК подс.Ч. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 1 г., считано от влизане на присъдата в сила. С оглед изхода на делото, на подсъдимия са били възложени и разноските в размер 1357.20 лв. за експертизи от ДП и сумата 30 лв. за вещо лице от съдебната фаза на процеса. Съдът се е произнесъл и по разпореждането с веществените доказателства, като е постановил л.а.„Фолксваген Голф“ с per. № ********, оставен на съхранение в база на ОДМВР - Търговище в с. Разбойна, общ.Търговище, след влизане в сила на присъдата да се върне на подс. Ч., а л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ********, оставен на съхранение в база на ОДМВР - Търговище в с. Разбойна, общ. Търговище и 1 бр. контактен ключ за лек 1 автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ********, оставени на съхранение в РУ- Търговище, след влизане в сила на присъдата да се върнат на Г. Х. Х..

В жалбата си адв.К. сочи, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна и необоснована, тъй като е постановена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, отнасящи се до проверката и оценката на събрания доказателствен материал, имащ отношение към правилното решаване на въпросите по чл.301, ал.1, т.т.1-3 от НПК. Моли присъдата да бъде изменена по реда на чл.337, ал.1, т.1, вр. с чл.334, т.3 от НПК, като наказанието бъде определено, респ. намалено по реда на чл.55, ал.1, т.1 НК, като същевременно и на осн.чл.55, ал.3 от НК не бъде налагано кумулативното наказание по чл.343г, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК. Въпреки изразената във въззивната жалба готовност за представяне на допълнителни съображения към изброените оплаквания в бланкетно изготвената жалба, в срока по чл.320, ал.4 от НПК, писмени доводи не са постъпили по делото, като не са направени и доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа изцяло лично от осъдения подсъдим и чрез адв.К., който в пледоарията си акцентира върху обстоятелството, че РСТ е подценил степента на съпричиняване на ПТП от страна на неправилно спрелия на пътното платно водач на л.а., респ. степента на участие в ПТП водача на насрещно движещия се л.а.

Същевременно отправя упрек, че мотивите си районния съд е надценил значението на допуснатите от подсъдимия други нарушения на правилата за движение. Пледира за решение, с което присъдата бъде изменена, като по реда на чл.55 НК наложеното наказание ЛОС бъде намалено исъщевременно на осн.чл.55, ал.3 от НК не бъде налагано наказание по чл.343г НК.

Подсъдимият се присъединява към изразената от защитника му позиция, като в последната си дум сочи, че страда от различни заболявания и без автомобил не може да се справя в ежедневието си.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище намира жалбата за неоснователна. Заявява,че наложеното наказание е справедливо и пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Частните обвинители Г. А. и Г. Х., редовно призовани, не се явяват в с.з. Не се явява и техният повереник адв.Н. М. от САК, която депозира писмено становище, в което оспорва жалбата и по същество моли присъдата на РСТ да бъде изцяло потвърдена. Прави искане за заплащане на направени във въззивното производство разноски, за заплащането на които представя надлежни писмени доказателства.

Въззивната инстанция, в изпълнение на задължението си по чл.313 и чл. 314, ал.1 НПК за цялостна проверка правилността на постановената присъда, след като обсъди доводите на страните и извърши собствена оценка на доказателствата по делото и техните източници намери подадената срещу присъдата въззивна жалба за допустима, а по същество за неоснователна.

Фактическата обстановка е напълно изяснена от районният съд, който е разгледал производството по правилата на чл.371, т.1 от НПК и с определение по чл.372, ал.3 от НПК /л.32/ е одобрил съгласието на страните по делото да бъдат приобщени събраните на ДП показания на свидетелите Т.П., Г. Х., Г. А., М.П., С.В., Е.Т., Р.С., и експертните заключения, изготвени от в.л. д-р Вл. Г., а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. Изслушани непосредствено в с.з. били подс.Ч., свидетелите С.С.А., и Т.О., и вещото лице инж.М.Х..

Доказателственият материал по делото е анализиран от РСТ задълбочено, поотделно и в своята съвкупност. С него се изясняват по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото по същество. От събрания доказателствен материал първостепенният съд е установил следната фактическа обстановка, която не се оспорва от страните и която въззивния съд изцяло споделя:

На 12.09.2023 г. около 12:45 ч, по второкласен път II -74, между гр. Търговище и 2 с.Руец, на територията на община Търговище в посока от гр. Търговище към с. Руец се движел л. а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ********, собственост и управляван от подс.Ч.. В автомобила, освен подсъдимия, който го управлявал, пътували свидетелите Е.Т., Р.С. и Ф.А..

По същия път, в същата посока, пред автомобила, управляван от подсъдимия се движел и микробус - т.а.„Мерцедес Спринтер“ с рег. № ********, управляван от св.С.С.А.. В същото време по същия път, но в обратна посока от с.Руец към гр.Търговище се движел л.а.

„Фолксваген Пасат“ с рег. № ********, управляван от св.Г. Х., като в автомобила заедно с водача Х. пътували майка му св.Г. А., съпругата му св.М.П. и тяхна позната св.С.В.. В участък от пътя, на км22+000 т.а. „Мерцедес Спринтер“, който се движел пред подсъдимия достигнал до спрял на пътното платно лек автомобил „Нисан“ с рег.№ ******** с водач св.Т.О.. Този участък от пътя бил прав, без завои, с много добра видимост. Пътното платно било разделено на две ленти с прекъсната бяла, ясно видима линия. Пътната настилка била суха,времето било ясно, максимално допустимата скорост била 90 км/ч. Тогава водачът на микробуса св.С.С.А. видял, че към спрелия автомобил, но в насрещното платно приближава л. а. „Фолксваген Пасат“, управляван от св.Х., който се движел със скорост около 104 км/ч.

Св.СА. преценил, че няма да успее да изпревари спрелия автомобил „Нисан“ без да се блъсне с насрещно движещия се л. а. „Фолксваген Пасат“, при което намалил скоростта си на движение, за да спре зад спрелия автомобил и да изчака преминаването на насрещно движещия се л. а. „Фолксваген Пасат“. В същото време подс.Ч., движейки се със скорост от около 72 км/ч настигнал спиращия микробус и вместо от своя страна да спре и да пропусне движещия се в насрещната пътна лента л.а. „Фолксваген Пасат“ управляван от св.Х., започнал да изпреварва микробуса. Навлязъл в лентата на движение на л.а. „Фолксваген Пасат“, в резултат на което, в лентата за движение на св. Х., последвал челен кос удар между предна лява ъглова част на л.а. „Фолксваген Голф“, управляван от подс.Ч. и л.а.„Фолксваген Пасат“, управляван от св. Х.. В резултат на удара л. а.„Фолксваген Пасат“ се преобърнал по таван, минал през платното на подсъдимия, при което се ударил в задната лява ъглова част на микробуса „Мерцедес Спринтер“, излязъл от пътя, ударил се в дърво и спрял.

В резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие пострадали водачът на л. а. „Фолксваген Пасат“ св. Г. Х. и майка му, която пътувала с него - св.Г. А., като св. Г. Х., видно от заключението на изготвената съдебно -медицинска експертиза получил счупване на двете кости на лявата подколенница в областта на глезенната става, което му е причинило трайно затрудняване движението на левият долен крайник със среден срок на възстановяване около 5-6 месеца т.е. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК, а св. Г. А. получила счупване на лъчевата кост на лявата предраменница в областта на гривнената става, което и е причинило трайно затрудняване движението на ръката със среден срок за възстановяване около 3-4 месеца – също средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК. Свидетелите М.С.П. и С.Х.В., според изготвените съдебно - медицински експертизи получили наранявания, които са им причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота, представляващи леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Видно от заключението на изготвената автотехническа експертиза причина за възникване на пътнотранспортното произшествие е навлизането на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ ********, управляван от подс. Ч., в лентата за движение на л.а. „Фолсваген Пасат“ с рег.№ ********, управляван от св. Г. Х., с цел изпреварване на микробуса „Мерцедес“.

Водачът на л. а. „Фолксваген Голф“ – подс. Ч. не е действал правилно според изискванията за безопасност с предприемането на маневрата „изпреварване“ - без да се убеди в безопасното извършване на тази маневра, навлязъл в лентата за насрещно движение и отнел предимството на правомерно движещия се там лек автомобил „Фолксваген Пасат“. Водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ – подс. Ч. е имал техническата възможност да предотврати произшествието като пропусне движещия се правомерно лек автомобил „Фолксваген Пасат“ и след това да предприеме маневра „изпреварване“.

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите С.С.А. и Т.О., депозирани в хода на съкратеното съдебно следствие, както и заключението по автотехническата експертиза /АТЕ/, изготвена от в.л.

3 инж. М. Х., който също е бил изслушан в с.з.; показанията на свидетелите Т.П., Г. Х., Г. А., М.П., С.В., Е.Т., Р.С., дадени на ДП и заключенията на съдебно – медицинските експертизи /СМЕ/, изготвени от в.л. д-р В. Г., приобщени към доказателствения материал по реда на чл.373, ал.1 от НПК; протокол за оглед на пътнотранспортно местопроизшествие /ПТП/ с приложения фотоалбум; справките за нарушител и останалите приложени към делото писмени доказателства. Показанията на непосредствено изслушаните в хода на съдебното следствие свидетели и тези, приобщени по реда на чл.373, ал.1 НПК са последователни, взаимодопълващи се и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите събрани доказателства, в т.ч. със заключението по АТЕ, като настоящият съдебен състав се солидаризира напълно с приетата от РСТ фактическа обстановка и изведените въз основа на нея правни изводи за виновността на подсъдимия. Ето защо и с оглед приетата от първата инстанция безспорна фактическа обстановка, настоящата инстанция приема за правилен и законосъобразен правния извод за това, че подсъдимия е осъществил състава на престъплението, за извършването на което е бил предаден на съд.