Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 361 от 04.08.2023, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно наказателно дело 509/2023
Вид
Определение № 361
Подписан
04.08.2023
В сила
04.08.2023
Състав
Мина Топузова, Невена Грозева, Красимир Шекерджиев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 361 гр. София, 04.08.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мина Топузова

Членове:

Красимир Шекерджиев

Невена Грозева като разгледа докладваното от Невена Грозева Касационно частно наказателно дело № 20238003200509 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 351, ал. 6 от НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Ч. -защитник на подсъдимия Д. Н.

Р. срещу разпореждане № 560 от 17.04.2023 г. на съдията- докладчик по в.н.о.х.д. № 212/2023 г. по описа на Окръжен съд Варна, с което на основание чл. 351, ал. 5, т. 1 от НПК касационната жалба срещу присъда № 16 от 30.03.2023 г. е върната.

В частната жалба се възразява срещу връщането на жалбата като се твърди, че жалбоподателят не е бил уведомен за изготвянето на мотивите и когато това е сторено на 18.04.2023 г. е привел жалбата в съответствие със закона, поради което разпореждането за връщане следва да бъде отменено.

Прокурорът при ВКП е дал становище, че частната жалба е основателна и следва да бъде уважена, а постановеното разпореждане на съдията от въззивния съд отменено.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

С въззивна присъда № 16 постановена на 30.03.2023 г. по в.н.о.х.д. № 212/2023 г. по описа на ОС- Варна, подсъдимият Д. Н. Р. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 4, вр. ал. 3 от НК, поради 1 което му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца, при първоначален „общ режим“, глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от две години.

На 03.04.2023 г. защитникът депозирал бланкетна касационна жалба, в която посочил всички касационни основания и в нея изрично уточнил, че поради неизготвяне на мотивите към присъдата и след запознаването му с тях, ще допълни касационната жалба. Преди да изготви мотивите към присъдата съдията от въззивния съд с разпореждане от 4.04.2023 г. указал че в седемдневен срок жалбоподателят следва да приведе жалбата, съгласно изискванията на чл.351, ал. 1, като посочи както касационните основания, така и данните в тяхна подкрепа. На 4.04.2023 г. било изпратено съобщение до подсъдимия и адвокат Ч., получено от първия на 10.04.2023 г. и от адв. Ч. погрешно отразено на дата от 26.03.22 г. В съобщенията адресирани до двете страни е отбелязано: че следва да приведат жалбата в съответствие с чл. 351, ал.1 от НПК и че след изготвяне на мотивите към присъдата ще бъдат уведомени по надлежния ред.

На 11.04.2023 г. адв. Ч. депозирал „уточнение към бланкетна касационна жалба“, в което отново посочил касационните основания и това, че жалбата ще бъде допълнена след изготвяне на мотивите към присъдата и след запознаване с тях.

На 17.04.2023 г. съдията- докладчик върнал касационната жалба на адв. Ч. с аргументи, че в дадения срок в нея не са посочени данни, подкрепящи касационните основания. След това на 18.04.2023 г., /л. 43/, адв. Ч. е уведомен по телефона от деловодител на съда, че мотивите са изготвени. На 24.04.2023 г. в седмодневен срок адв. Ч. допълнил касационната жалба.

ВКС намира, че разпореждането за връщане на касационната жалба на подателя следва да бъде отменено, като неправилно, поради следните съображения :

Касационната жалба като правни последици поражда суспензивно и деволутативно действие – първо препятства влизането в сила на атакувания въззивен съдебния акт и второ, пренася делото пред ВКС, който има задължение да я разгледа, което изисква съдът чрез, който тя се подава внимателно да изследва въпросите посочени в чл. 351 от НПК и едва след като се установи, са налице основанията, предвидени в чл. 351 ал. 5, т. 1-3 от 2

НПК има задължение да я върне.

В конкретния случай съдията от въззивния съд неправилно е преценил, че жалбоподателят не е изпълнил дадените му указания в срок и не е отстранил пропуска, тъй като към момента, когато е направил тази преценка, мотивите към присъдата все още не са били изготвени и жалбоподателят не е имал възможност да изготви допълнението, защото не се е запознал със съображенията на съда за постановяване на атакувания от него съдебен акт.

На практика това е сторено от него, след като е бил уведомен по телефона на 18.04.2023 г. за изготвянето на мотивите, след което на 24.04.2023 г. допълнил касационната жалба. Ето защо съдията- докладчик е върнал жалбата без основание, с което е нарушил закона и правото на справедлив процес, част от което е и правото да се обжалва съдебния акт.

Поради изложените съображения Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, намира, че на основание чл. 351, ал. 6 от НПК частната жалбата срещу разпореждането за връщане на касационната жалба следва да бъде уважена като основателна, а разпореждането на съдията от въззивния съд за връщането й – отменено.

ОПРЕДЕЛИ:

Отменява разпореждане №560 от 17.04.2023 г. на съдията- докладчик от въззивния съд постановено по в.н.о.х.д. № 212/2023 г. по описа на Окръжен съд Варна, с което е върната касационната жалба на адв. Й. Ч. срещу присъда Делото да се изпрати в Окръжен съд –Варна за администриране.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4