Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 271 от 04.01.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1255/2021
Вид
Решение № 271
Подписан
04.01.2022
В сила
04.01.2022
Състав
Мая Веселинова Нанкинска, Ерна Якова-Павлова, Трайчо Георгиев Атанасов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Варна, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мая В. Нанкинска

Членове:

Трайчо Г. Атанасов

Ерна Якова-Павлова при участието на секретаря Дебора Н. Иванова в присъствието на прокурора Стоян Тодоров Загоров (ОП-Варна) като разгледа докладваното от Ерна Якова-Павлова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213100601255 по описа за 2021 година

Въззивното производство е образувано по жалба от ХР. Д. АНД., от гр.Варна чрез защитника му адв. С.С. срещу Присъда № 260155/27.09.2021 г., постановена от РС-Варна, 23 състав, по НОХД № 3938/2020 г.

С обжалвания акт Хр.А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343а ал.1 б.“а“ вр .чл.343 ал.1 б.“б“ пр.2 вр .чл.342 ал.1 от НК и му е наложено наказание „пробация“ като задължителните пробационни мерки са за срок от шест месеца. Освен това първоинстанционният съд е оправдал подс. Х.А. по първоначално възведеното му обвинение за престъпление по чл. 343 ал.З б. „А" от НК, а на осн.чл.189 ал.З от НПК в тежест на осъдения са възложени разноските по делото.

В жалбата е формулирано искане за отмяна на присъдата на първоинстанционния съд, като бланкетно се твърди, че е неправилна и незаконосъобразна, а въззивния съд да постанови друга, с която да оправдае подсъдимия.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция представителят на прокуратурата изразява становище, че присъдата следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Процесуалният представител на частния обвинител изразява мнение за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, а присъдата да бъде потвърдена. Счита, че първоинстанционния съдебен акт е правилен и законосъобразен, тъй като от доказателствата по делото се извлича извод, че при правилно съблюдаване на правилата за движение, подсъдимият е можел да предотврати настъпването на удара.

Защитникът на подс. А., адв. Ст.И. излага доводи, че деянието е случайно, поради което подсъдимия следва да бъде оправдан. Алтернативно моли за изменение на наказанието с 1 приложение на чл. 55 от НК от „Пробация“ в „Глоба“. Вторият защитник на подсъдимия- адв. С.С. също моли за оправдателна присъда, като твърди, че подсъдимият се е движил със съобразена скорост – такава под максимално разрешената, като е съобразил поведението си с предвидимите опасности на пътя. Счита, че велосипедистът е една абстрактна, а не предвидима опасност, тъй като пешеходната пътека е предназначена единствено и само за пешеходци и съгласно практиката на ВКС съобразяването на скоростта не следва да бъде с абстрактни заплахи. Твърди, че сблъсъкът е бил неизбежен, тъй като се е случил в опасната зона за спиране на автомобила, която е 22 метра, а велосипедистът би могъл да бъде възприет от водача, когато е бил на 21 метра от мястото на удара.

Същевременно намира поведението на велосипедиста за неправомерно, грубо нарушаващо закона.

По отношение на присъдата – счита, че е основана на предположения с оглед доказателствен дефицит и множеството хипотези за механизма на случилото се. Третият защитник на подсъдимия - адв. М.Т. също твърди, че деянието следва да се приеме за случайно, тъй като водачът на лекия автомобил се е движил със съобразена скорост, а велосипедистът е връхлетял върху него, като нарушавайки ЗДвП е управлявал колелото си на пешеходна пътека. Допълва, че в показанията на пострадалия се констатират множество вътрешни противоречия и изразява становище, че не следва да бъдат кредитирани, както и че не би се стигнало до пресичане на траекториите на двете превозни средства, ако свид. Я.Г. беше съобразил поведението си с реалната пътна обстановка.

Поради това и този защитник пледира за отмяна на първоинстанционната присъда и оправдаване на подсъдимия.

Пред съда и с последната си дума подсъдимият Хр.А. лаконично поиска да бъде оправдан, тъй като се счита за невинен.

Настоящият състав на съда, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното:

На 24.09.2019 г., около 08:00 часа, подс.Х.А. управлявал л.а. „Рено сценик" с peг. № ******* като се движел в гр.Варна, по бул."Васил Левски", след като се бил включил в движението от ул. „Кап. Райчо". Подсъдимият бил сам в автомобила и имал намерение да се включи в локалното платно, което било успоредно на бул. „Васил Левски" в посока кръговото кръстовище с бул. „Вл. Варненчик", за да излезе на булеварда, без да преминава през кръстовището. Към него момент валял дъжд и пътната настилка била мокра. Подс. А. се движел с около 37 км/ч с включени къси светлини. В същото време, по велоалеята на бул. „Вл. Варненчик", в посока центъра на града, се движел св. Я.Г., който управлявал велосипед. Той бил с поставена жълта светлоотразителна жилетка, но без предпазна каска. Свид. Г. достигнал кръговото кръстовище, движейки се на велосипеда си със скорост около 10-15 км/ч. След това, тъй като велоалеята свършила, той навлязъл в кръстовището, като продължавал да кара велосипеда си по намиращата се там пешеходна пътека. В частта от пътното платно, предназначено за движение на автомобили, които ще навлизат в кръговото движение, имало доста превозни средства, които били разположени в две ленти. Св.Г. преминал пред тях по пешеходната пътека и стигнал до разделителния остров, намиращ се между крайната дясна пътна лента и локалното платно. В това време подс.А. вече бил наближил локалното платно и намиращата се на него пешеходна пътека, като продължавал да се движи с 37 км/ч., намирайки се на разстояние от 25,36м. от пешеходната пътека. Той се огледал наляво и надясно, като в дясно на достатъчно разстояние от себе си видял хора на тротоара. След като преценил, че се намират на достатъчно разстояние, той продължил движението си. Междувременно, св.Г. бил спрял за кратко на разделителния остров и видял идващия от дясната му страна автомобил. Въпреки, че превозното средство се намирало на около 2

10 метра от него, свидетелят преценил, че има възможност да премине с велосипеда по пешеходната пътека, като очаквал подсъдимият да намали и да спре. Подс.А. обаче не видял велосипедиста и продължавал да се движи. Така св.Г. навлязъл от ляво на дясно спрямо превозното средство, карайки велосипеда си на пешеходната пътека и едва тогава бил видян от подс.Антонов. Той веднага задействал спирачната система на автомобила, но не успял да спре и с предната централна част на колата ударил велосипеда. В резултат на това свид. Я.Г. се качил на капака на автомобила, ударил се в дясната част на предното му панорамно стъкло, което се спукало, и в следствие на спирането и възникналите инерционни сили, паднал на пътната настилка в близост до велосипеда. Подс. А. излязъл от автомобила си и веднага отишъл до свид. Г., като му помогнал да се изправи на крака. След това с автомобила го откарал в МБАЛ „Св. Анна" - Варна, за да му окажат спешна медицинска помощ. За случая не бил подаван сигнал на тел. 112. При тръгването към болницата подс.А. натоварил и велосипеда в колата си.

В лечебното заведение се установило, че в следствие на удара св. Я.Г. е получил счупване на дясната ключица. Информация за настъпилото ПТП била подадена на сектор „ПП"-Варна, като в болницата пристигнали свидетелите А.С. и Георги И.. Те разговаряли с двамата участници в инцидента, които описали по идентичен начин механизма на възникването му, а в последствие полицейските служители се върнали на мястото на произшествието с подс. А.. Били направени снимки на автомобила и велосипеда. Въпреки данните за телесното увреждане, причинено на св.Г., на мястото не бил извършен оглед на местопроизшествие. На двамата участници в ПТП били взети кръвни проби, като след изследване се установило, че в същите не е било установено наличие на алкохол.

От заключението на медицинската експертиза, относно получените от свид. Я.Г. травматични увреждания се установява, че вследствие на пътно-транспортно произшествие, като велосипедист, той е получил счупване на дясната ключица в средна трета с разместване на фрагментите. Това увреждане е резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет и би могло да бъде получено при удар от детайли на МПС, падане и удар в прилежащата повърхност.

Счупването на дясната ключица е обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за период от около 2,5 - 3 месеца.

От заключението на първата АТЕ, се установява, че от техническа гледна точка причината за настъпване на произшествието е пресичане на траекториите на движение на лекия автомобил и на велосипедиста. Скоростта на движение на л.а. „Рено сценик", преди да реагира водача на опасността и в момента на удара е била около 36 км/ч. Самият удар е настъпил на около 4,4 метра от началото и по дължината на пешеходната пътека в локалното платно в посока бул."Вл.Варненчик". Вещото лице приело, че пострадалият непосредствено преди произшествието се е движел със скорост около 10 км/ч - 15 км/ч. При така установените скорости на движение на превозното средство и велосипедиста е било установено, че опасната зона при конкретните условия и скорост на движение 36 км/ч за автомобила е около 21,22м., а при скорост на движение от 30 км/ч. - 16,62м. Била е изчислена и опасната зона за спиране на велосипедиста, която при скорост от 10 км/ч е била 4,75м., а при 15 км/ч. - 8 метра. Съобразно пътните условия вещото лице приело, че и двамата водачи са имали възможност да упражнят визуален контрол към мястото на произшествието. Било установено още, че при скорост на велосипедиста от 10 км/ч., отстоянието от мястото на удара от момента, в който той е навлизал по пешеходната пътека на платното, по което се е движел подс.А., е с дължина 15,84м., а при скорост на велосипедиста от 15 км/ч. тази дължина е 10,56 м. Вещото лице установило още, че ако подс. А., като водач на автомобила, е 3 реагирал своевременно и е предприел спиране в момента, в който велосипедистът е предприел пресичане и е навлязъл в лентата му за движение, то за него не е съществувала техническа възможност да спре преди мястото на удара нито при скорост от 36 км/ч, нито при скорост от 30 км/ч. Произшествието би било предотвратимо, ако водачът на автомобила е бил пропуснал пред себе си пресичащият пешеходната пътека велосипедист.

С оглед изявлението на св.Я.Г. в хода на съдебното следствие , че след като е преминал по пешеходната пътека, намираща се в кръговото кръстовище, е спрял за кратко на намиращия се между дясната пътна лента за навлизане в кръговото кръстовище и локалната пътна лента за навлизане в бул."Вл. Варненчик" посока центъра, разделителен остров, видял е приближаващият автомобил и е предприел пресичане на локалното платно по пешеходната пътека, първоинстанционият съд назначил допълнителна авто-техническа експертиза. От заключението й се установява, че мястото на удара се намира на около 3,70 м. - 4,40м. от началото и по дължината на пешеходната пътека в дясната пътна лента в посока бул."Вл.Варненчик". Скоростта на автомобила по време на движение, навлизайки в посока кръговото кръстовище, преди да реагира на опасността и в момента на удара е била около 36-37 км/ч. При положение, че велосипедистът е спрял на острова и е потеглил, то до мястото на удара е достигнал до скорост около 10 км/ч. При достигната скорост от 10 км/ч на велосипедиста, отстоянието между автомобила и мястото на удара от момента, в който пострадалият навлиза по пешеходната пътека на пътното платно, по което се движи автомобилът, е с дължина от 16,00 метра. При скорост на велосипедиста от 13 км/ч. това разстояние е с дължина 12,50м. При конкретните пътни условия и при установена скорост на движение от около 37 км/ч на лекия автомобил, разстоянието, на което би спрял той, ако водачът е реагирал чрез задействане на спирачната система е било около 22 м. При положение, че велосипедистът е управлявал велосипеда си, пресичайки пешеходната пътека, не е съществувала техническа възможност подс.А. да спре преди мястото на удара, с което да предотврати произшествието. Ако велосипедистът не е бил предприел потегляне с велосипеда по пешеходната пътека, когато автомобилът е бил на разстояние от около 10м. преди пешеходната пътека, то не би се стигнало до пресичане на траекториите на двете превозни средства.