Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 21.12.2018, Районен съд - Карнобат

Съд
Районен съд - Карнобат
Дело
1452/2017
Подписан
21.12.2018
В сила
17.01.2019

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ 274 / 21.12.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

К А Р Н О Б А Т С К

И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ състав

На шести декември две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ

Съдебни заседатели: 1..........................................

2..........................................

Секретар ……………………ДАРИНА ЕНЕВА.........................................

Прокурор...................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията ……….МАРИНОВ……….…………

Гражданско дело номер.....1452.......по описа за............2017..................година

Ищецът В.У. е предявил срещу ответницата М.У. иск за развод по чл. 49 ал.1 от СК с който иска съдът да прекрати гражданския брак с ответницата У. като съдът да не се произнася относно това кой от съпрузите има вина за това дълбоко и непоправимо разстройство на брака им .Същият ищец е предявил и обективно съединения с горепосочения иск за развод и съответния небрачен иск по чл. 59 ал.2 от СК – с който моли съда да предостави за упражняване родителските права спрямо непълнолетното им дете И. У. на ответницата У. като респективно същото да живее при нея , като същият ищец заявява , че с влязло в законна сила решение от 05.03.2015 г. по гр.д. № Е 16774 / 2014 г. на Софийски градски съд , същият е признал и допуснал на територията на Република България изпълнение на решение от 29.11.2013 г. , влязло в законна сила на 10.12.2013 г. на съдът на Рогачовския район, Гомелска област с което той е осъден да заплаща издръжка на дъщеря си И. У. ежемесечна издръжка за в бъдеще време в размер на 25 % от заплатата му и / или / други доходи до навършване на пълнолетие на това дете. Поради това моли съдът да не се произнася за определяне на издръжка на това непълнолетно дете тъй като същата е вече определена , като освен това моли съдът да не се произнася по настоящото производство по иск по чл. 56 ал.1 от СК – за предоставяне на правото за ползване на семейното жилище на някой от съпрузите , тъй като те нямали такова.

Съдът е приел, че така предявеният от ищецът бракоразводен иск се явява допустим за разглеждане и също такива се явяват и обективно съединените с него небрачни искове по чл. 59 ал.2 от СК – за това кой след развода да упражнява родителските права спрямо непълнолетното дете И. У. , както и допълнително за режима на личните отношения на това дете с другия родител и за издръжката на това дете – исковете по чл. 59 ал.5 от СК във връзка с чл. 143 ал.2 от СК, както и искът по чл.

56 ал.1 от СК – на кого да бъде предоставено за ползване семейното жилище на страните по делото след развода и на основание чл. 131 ал.1 от ГПК е изпратил препис на исковата молба ведно с приложенията към нея на ответницата М.У. , като й е указал да даде писмен отговор по нея , задължителното съдържание на отговора й ако подаде такъв и последиците от неподаване на отговора и неупражняването от нейна страна на указаните й права , като същата в горепосочения срок не е подала писмен отговор по повод предявените срещу нея искове , брачен такъв и свързаните с него небрачни искове като по този начин не е изразила становище по същите.

В съдебно заседание ищецът

, редовно призован се явява лично като същият чрез процесуалният си представител поддържа така предявените от него искове.

В съдебно заседание ответницата редовно призована не се явява лично, като не се явява и неин процесуален представител и отново не взема становище по предявените срещу нея искове.

В тази същата връзка съдът е приел всички събрани по делото доказателства, посочени от страните по делото и след тяхната цялостна преценка приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните по делото, а е и видно от приетите като доказателства по настоящото дело акт за сключен граждански брак № 0093 от 09.11.2006 г. издаден от Община Карнобат и удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община Карнобат , обл. Бургаска, че страните по делото – ищецът В.М.У. и ответницата М.Ю.У. са действително съпрузи, като са сключили граждански брак на 09.11.2006 г. в гр.

Карнобат , , обл. Бургаска с акт за граждански брак № 0093 от 09.11.2006 година . Видно пък от приложеното и прието като доказателство по настоящото дело удостоверение за раждане на детето И. В. У. *** въз основа на акт за раждане № 0009 от 27.01.2009 година е че страните по делото са родители на роденото преди време на гражданския им брак непълнолетно дете И. В. У. – родено на *** година.

Първоначално след сключването на брака им съвместният им живот протичал добре тъй като отношенията между съпрузите били добри и се основавали на взаимно разбиране и уважение, като страните по делото заживели първоначално в семейно жилище , находящо се в гр. Карнобат , обл. Бургаска , а впоследствие след получена тежка черепно- мозъчна травма те се преместили да живеят в жилище собственост на родителите на съпруга заедно с детето си . Впоследствие вследствие на това тежко увреждане на ищеца от което същият получил и психическо заболяване по обективни причини настъпило неразбирателство между тях , всеки започнал да има свой собствен личен живот и те се отчуждили духовно и физически поради явното несходство в характерите им , като по този начин изчезнала нужната духовна , емоционална и физическа връзка , както и съответното им желание да живеят като едно семейство като ответницата през 2011 г. заедно с детето си напуснала ищеца и отишла да живее при роднините си в Република Беларус , където живее и сега , а ищецът останал да живее при родителите си . По този начин според мнението на настоящия съд същите се разделили , считано от месец януари 2011 година и оттогава е настъпила и съответната фактическата раздяла между страните по делото и те са прекъснали помежду си всякакви съпружески и физически контакти, като брачната им връзка по този начин се изчерпала изцяло от нужното й съдържание и същата се явява дълбоко и непоправимо разстроена и не може да се санира, както според мнението на страните по делото , така и според настоящия съд. Страните по делото установявайки , че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен за тази цел не са направили и никакви опити да се съберат и заживеят отново заедно нормално, като едно семейство, като и за в бъдеще същите нямат такива намерения и поради тази причина ищецът е подал и настоящия иск за развод. Горепосоченото съдът приема за установено , както от твърденията за него обективирани в исковата молба на ищецът , така и от дадената за това възможност на ответника да ги опровергае , а така също и от показанията на разпитаните по делото свидетелки Желка У. – майка на ищеца и Марийка У. – също роднина на ищеца , чиито показания в тази им част като неоспорени от никакви други доказателства по делото , съдът намира същите за напълно достоверни и обективни. Ето защо съдът намира, че брака между страните по делото следва да се прекрати чрез развод на основание чл. 49 ал.1 от СК поради дълбокото и непоправимо разстройство на същия , без съдът да се произнася относно вината за разстройството на брака тъй като никой от съпрузите не е поискал това.

В тази връзка съобразно горепосочения изход на делото , следва да се добави от настоящия съд , че същият следва да се произнесе и по реда на чл. 59 ал.2 от СК относно това на кого от родителите ще предостави за упражняване родителските права и при кого ще живее непълнолетното дете , при положение , че никоя от страните по делото не прави искания родителските права спрямо същото да се предоставят за упражняване на нея , а ищецът прави искане същите родителски права да бъдат предоставени на майката на детето – ответницата по делото.

По делото не е приложен социален доклад в тази връзка по обективни причини , в който да са подробно описани и обективирани достоверно данните относно положението на горепосоченото малолетно дете , живеещо с майка си в Р Беларус . С оглед обаче на обстоятелствата , че в момента само майката полага постоянни грижи за детето като осигурява здравните , образователните и други негови нужди , като би трябвало го подпомага активно в неговото обучение и социализацията му , както и обективния факт , че към настоящия момент съществува емоционална привързаност между това дете и ответницата – неговата майка , а такава липсва между него и ищеца - негов баща и родствениците на баща му, макар и последният да е изпращал финансови средства за издръжката на това дете – съгласно показанията на свидетелката Желка У. ,то съдът приема, че към настоящия момент липсват необходимите обективни условия , както и нормалните житейски такива свързани с емоционална привързаност , обич и уважение от страна на детето към баща му и неговите близки , а такива са налице относно детето и неговата майка и роднините му по майчина линия , с които сега живее и се възпитава детето на страните по делото и които към настоящия момент задоволяват нуждите му в един оптимален размер съгласно възможностите на майка му и роднините му както във финансово отношение , така и в обществено ,морално и етическо възпитание . При предоставянето на родителските права за упражняване на някой от съпрузите съдът следва да се съобрази и съобразно възрастта на детето , както и съобразно условията на живот на същото и създадената му среда на живот , като едва на следващо място съдът следва да установи дали някой от съпрузите е направил искане в тази насока. Ищецът по настоящото дело – баща на детето е поискал съдът да постанови упражняването на родителските права спрямо роденото преди време на брака му с ответницата горепосочено непълнолетно дете да бъдат предоставени на ответницата , тъй като детето живее при нея в настоящия момент , което е фактическо състояние, както и изтъква и факта , че е затруднен да упражнява тези права поради здравословните му проблеми , вследствие на лошото му здравословно състояние , като е посочил писмени доказателства от които се установява по един несъмнен и безспорен начин , че към момента същият има 74 % инвалидност . По този начин съобразявайки се с възрастта на детето , това , че непълнолетното дете И. е на 14 години към настоящия момент и че това дете е от женски пол ,че спрямо същото дете грижи полага само ответницата и нейните близки и роднини и че тя му дава по- голямата част от необходимата му издръжка , а такава в по- малка част се дава от ответника , факта , че само между ответницата и това дете има ясно изразена емоционална привързаност , а такава силна емоционална привързаност липсва между същото и ищеца и респ. спрямо неговите близки ,факта , че обективно само ответницата може да упражнява родителските права спрямо непълнолетното дете , от една страна тъй като живее с него в Република Беларус а от друга страна ищецът е в много лошо здравословно състояние и поради това не може да полага никакви грижи за същото , както и изразеното искане от ищеца по делото в тази насока щото на ответницата да бъдат предоставени за упражняване горепосочените права , то съдът намира, че упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете на страните по делото И. следва да бъдат предоставени за упражняване на майката – ответницата М.У. .

В случая съдът намира, че местоживеенето на непълнолетното дете следва да се определи при съответния родител на когото са предоставени за упражняване родителските права спрямо съответното дете , каквото е и сега фактически състоянието към момента .

По делото липсват установени обстоятелства , които да обосновават извод относно необходимост от определяне на специфични мерки относно упражняването на родителските права по смисъла на чл. 59 ал.8 от СК .

Във връзка с подлежащия за определяне режим на лични отношения на съответния родител с детето ищецът не е направил въобще искания , като по този начин ги е предоставил за определяне от съда . Ответника също не е направил искане за определяне на кръга на режима на лични отношения с това дете . Тука следва да се посочи , че такъв режим на лични отношения не следва да се определя както поради факта , че детето живее само в чужбина ,така и поради факта , че ищецът не иска съдът да му определя такъв режим на лични отношения , а и поради факта , че същият не е в състояние да осъществява изпълнението на какъвто и да режим на лични отношения с това негово дете поради извънредно тежкото му здравословно състояние , тъй като сам той се нуждае от ежедневни чужди грижи за съществуването си .