Решение № 1697 от 01.12.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1697 гр. Русе, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20224520103306 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.2 от ГПК във вр.чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника С. С. Н., с ЕГН:**********, в качеството на кредитополучател по Договор за потребителски паричен кредит № 293646 от 29.03.2019г., да му заплати следните суми:

- 750.00 лева представляващи главница;

- 84.09 лева представляващи договорна лихва за периода от 05.04.2019г. до 04.10.2019г.;

- 313.08 лева ки) представляващи обезщетение за забава за периода от 17.06.2019 г. до 17.6.2022г., както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че на 05.07.2021г. е подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 05.07.2021г. между „Сити кеш" ООД, ЕИК 202531869 и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК:203670940, по силата на ко ято вземанията на „Сити кеш" ООД срещу ответника - С. С. Н., произтичащи от Договор за 1 паричен заем № 293646 от дата 29.03.2019г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Твърди се, че о бщите условия по договора за заем съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица, както и че длъжникът бил уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Сити кеш" ООД, чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-СТК/293646 от дата 13.07.2021г, изпратено с известие за доставяне.

Твърди се, че с изрично пълномощно законният представител на „Сити кеш" ООД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 31.10.2017г. да уведоми длъжниците за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка.

В хода на размяна на съдебни книжа по реда на чл.131 и сл. от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Същият съдържа възражения за наличието на неравноправни клаузи в договора, довели до неговата недействителност.

Съдът като прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

От представения с исковата молба договор за потребителски кредит се установява, че на 29.03.2019г. „Сити кеш" ООД, като заемодател и С. С. Н., като заемател е сключен договор за паричен заем с №293646. Съгласно сключения договор за паричен заем, заемодателят се е задължил да предостави на заемателя под формата на заем парична сума в размер на 750.00 лева, представляваща главница и чиста стойност на заема отбелязана в договора в поле „размер на отпуснатия заем". С подписването на договора за кредит страните са декларирали, че същия е сключен на основание отправено искане за заем от страна на заемателя, чиито параметри и условия са описани в предоставения от заемодателя на заемателя стандартен европейски формуляр и общи условия към договора за заем. С полагането на подписа си на договора за паричен заем, заемателят е удостоверил, че е получил заемната сума в брой от представител на заемодателя. Така предоставянето на 2 посочената в поле „размер на отпуснатия заем" сума съставлява изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема и създава задължение на заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в договора. Погасителните вноски, които заемателят се задължава да изплаща на заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя. Годишния процент на разходите по заема е фиксиран за срока на договора, като съгласно разпоредбите на приложимите общи условия същият не може да бъде променян едностранно от страна на заемодателя. Страните са постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 89.93 лева. Така, страните са договорили обща стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 839.93 лева, която е платима на 27 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 31.11 лева при първа погасителна вноска н а 05.04.2019г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 04.10.2019г. Съгласно общите условия, действащи по време на сключване на договора, в случай че заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава върху неплатената главница за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми.

На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислено обезщетение за забава в размер на 313.08 лева за периода от 06.04.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020г. 14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС.

За изясняване на обстоятелствата по делото, съдът е назначил съдебносчетоводна експертиза. Видно от приетото заключение на С.Сч.Е се установява, че съгласно клаузите на чл.4, ал.1 от процесния договор за паричен заем №293646/29.03.2019г. паричната сума в размер на 750 ле в а е реално предадена на ответницата на 29.03.2019г. Установява се, че о статъкът от задължението на ответницата по оговор за паричен заем №293646/29.03.2019 г. към датата на подаване на исковата молба в съда 20.06.2022 г. и към датата на настоящото заключение е както следва:

3

- Главница в размер на 750,00 л ева дължима за периода от 19.04.2019 г. до 04.10.2019г. вкл.;

- Възнаградителна лихва в размер на 84,09 л ева дължима в периода от 12.04.2019г. до 04.10.2019г. вкл.;

- Неустойка за неизпълнение на договорно задължение по чл.8 в размер на 84,14 лева, дължима в периода от 30.08.2019г. до 04.10.2019г. вкл.;

- Размерът на дължимото обезщетение (лихва) за забава по процесния Договор за паричен заем за периода от датата на първо просрочие по главница 20.04.2019г. до датата на депозиране на исковата молба 20.06.2022г. е 166,87 лева;

- Размерът на дължимото обезщетение (лихва) за забава по процесния Договор за паричен заем за периода от 17.06.2019 г. до 17.06.2022г. е 165,74 лева.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че по реда на чл.99, ал.З от ЗЗД до ответника от „Сити кеш" ООД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е изпратено писмо съдържащо Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-СТК/ УПЦ-П-СТК/293646 от дата 05.07.2021г. за извършената продажба на вземането, изпратено чрез Български пощи до адреса на длъжника, посочен в договора за паричен заем. Писмото се е върнало в цялост с отбелязване върху обратната разписка „Непотърсена пратка". Ведно с исковата молба е представено заверено копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „Сити кеш" ООД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх.№ .№ УПЦ-П-СТК/ УПЦ-ПСТК/293646 от дата 05.07.2021г., което е връчено на ответника в процедурата по чл.131 от ГПК ведно с исковата молба и приложенията към нея.

При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът възприе следните правни изводи:

За успешното провеждане на осъдителен иск п о чл.124, ал.2 о т ГПК в тежест на ищеца е да докаже изискуемостта на претендираната от него сума, в случая конкретн о за претендираните суми 750.00 ле в а представляващи главница; 84.09 ле в а представляващи договорна л и х в а за периода от 05.04.2019г. до 04.10.2019г. и 313.08 ле в а представляващи обезщетение за забава за периода от 17.06.2019 г. до 17.6.2022г., както и законна лихва за 4 забава върху главницата от датата на входиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът има задължение да установи при условията на пълно и главно доказване, че между „Сити Кеш“ ООД и ответница т а съществува валидно облигационно отношение, по силата сключен между тях договор за кредит, обстоятелството, че „Сити Кеш“ ООД се явява изправна страна, защото е изпълнил задълженията си по договора да предостави реално на ответницата договорената сума. Ищецът е длъжен при условията на пълно и главно доказване да докаже размера на вземането си и неговата изискуемост. При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже изпълнението на задължението си за погасяване на кредита, съгласно условията на договора.

Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, а според чл. 99, ал. 3 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Разпоредбата е императивна и има за цел да защити длъжника от възможността да изпълни на некредитор.

Неспазването има за последица освобождаване на длъжника от задължението в случай, че изпълни на стария кредитор.

Законът не поставя специални изисквания за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен за извършената цесия. Единственото изискване е уведомяването да е извършено от предишния кредитор. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.

Според чл.36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания, нейният обем се определя според това, което упълномощителят е изявил и не са предвидени никакви изрични ограничения посредством повелителни правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията. Следователно няма пречка предишният кредитор 5 да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията и това уведомяване да е надлежно (в този смисъл Решение № 137 от 02.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5759/2014 г., III г. о.).

В конкретния случай е налице хипотеза на упълномощаване от стария кредитор на новия кредитор за уведомяване на длъжника за извършената цесия.

Съдът намира, че от представения по делото и приет като писмено доказателство – договор за потребителски кредит следва безспорния извод, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, по силата на което, „Сити Кеш“ ООД се е задължила да предостави на ответницата кредит в размер на 750 лева. Видно от заключението на вещото лице и представени т е писмени доказателства, заемодателят е изпълнил задължението си по договора за кредит, като заверил предал на ответницата посочената сума. Усвояването на кредита е налице в момента, в който кредитополучателят може се разпореди със сумата по сметката си, като плаща безкасово, тегли, превежда по други сметки и т.н. Следователно, за ответниц а т а е възникнало задължението да върне на заемодателя горепосочената сума в лева, в предвидения в договора между тях срок, като заплати и възнаградителната лихва, в размери върху главницата, посочени в договора, както и съответните такси на равни седмични вноски, съгласно погасителен план ( л.7 от делото), неразделна част от договора.

Въпреки изрично направените възражения от ответницата с отговора по чл.131 от ГПК, съдът има задължение служебно да следи за действителността както на договорите, така и на отделните клаузи в тях.

С оглед на това си задължение, при анализ на отделните клаузи от процесния договор за кредит и на договора в цялост, съдът установи, следното:

Относно възражението по чл.11, ал.1, т.6 от ЗПК за липса на срок на договора.

Възражението е неоснователно. Срокът на договора се извлича от данните посочени в договора, а именно ден за плащане, вид на вноска – седмична, брой на вноските и дата на първо плащане, както и от приложения погасителен план.