Решение № 171 от 23.05.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Карлово, 23.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Ангелина Ст. Господарска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20255320100837 по описа за 2025 година

Производството е по обективно съединени искове с правно основание член 128 от КТ и чл. 224 от КТ.

Ищцата А. А. К. с ЕГН ********** от село Х.Д., община К., област П., ул. *** твърди, че работила в ответното дружество от 04.09.2024г. съгласно трудов договор № 061/04.09.2024г. с месечно трудово възнаграждение в размер на 1050.00 лева и съобразно другите условия на договора. Със заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение № 63/07.04.2205г. ответникът прекратил трудовото правоотношение на основание чл.326 ал.1 КТ и във връзка с чл.220 ал.1 КТ и чл.224 КТ. В заповедта било посочено, че работодателят следвало да й плати на основание чл.224 от КТ неизползван годишен отпуск за 2025г. в размер на 2 (два) дни, като й се вменявало задължение на основание чл.220 ал.1 КТ, че дължи обезщетение за срока на неотработеното предизвестие за периода от 07.04.2025г до 07.07.2025г. До настоящия момент - подаване на исковата молба ответното дружество не й било изплатило заплатата за м.март 2025г. в размер на 1050 лева както и полагащите й се 2 (два) дни неплатен отпуск за 2025г. в размер на 20.00 лева.

МОЛИ съда да постанови решение, с което осъди ответника да й заплати, както следва:

- сумата от 1050.00 лева, представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за месец март 2025 г.

-сумата 20.00 лева, представляваща обезщетение за неползван платен отпуск от два работни дни.

Ответникът „А.-Б.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на 1 управление град К., област С.З. бул. „П.Ш.П.“ ***, законен представител Н.Й. чрез процесуалния си представител оспорва иска. Оспорва изложените в исковата молба правни и фактически твърдения. Извършеното от работодателя прекратяване на трудовото правоотношение било законосъобразно. На 07.04.2025г. ищцата подала до работодателя предизвестие, с което го уведомила, че отправя тримесечно предизвестие за „прекратяването на трудовия си договор по семейни причини“. На същата дата подала следващо заявление, с което информирала работодателя, че няма да отработи предизвестието си, запозната била с последствията от това свое решение и ще внесе по банков път дължимото от нея обезщетение по чл.220, ал. 1 от Кодекса на труда. До настоящия момент същото не било платено. Предвид горното, работодателят нямал неизплатени към ищцата суми, възникнали на основание съществувалото трудово правоотношение.

Напротив, ищцата дължала на ответника заплащане на обезщетение на основание чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда, което предвид срочния характер на трудовия договор бил в размер на брутното трудово възнаграждение на работничката за три месеца. На основание чл.103 от ЗЗД прави възражение за прихващане със задължението на ищцата към ответника, представляващо обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работничката за неспазения срок на предизвестието (07.04.2025г. - 07.07.2025г.). а именно: сумата 3 150.00 лева, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.

МОЛИ съда да отхвърли исковете като неоснователни като извърши прихващане на насрещните задължения.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори и се установява от представения по делото трудов договор № 061/04.09.2024 г., че страните са били в трудово правоотношение, че ищцата е заемала длъжността оператор производство с основно месечно възнаграждение в размер на 1050 лева. Договорът е бил срочен, на основание чл. 68 ал.1, т.2 и чл. 70 ал.1 от КТ, със срок до завършване на работата по договор сключен с работодателя – ответното дружество и чуждестранно дружество за изработка на елементи на ишлеме. В раздел VІ чл.1 от трудовия договор страните са уговорили тримесечен срок на предизвестие при прекратяването му. На 07.04.2025 г. ищцата е отправила предизвестие до работодателя, че съгласно чл. 326 от КТ желае да прекрати трудовия договор като отправя тримесечно предизвестие. Със заявление от 07.04.2025 г. ищцата е декларирала, че не желае да отработи срока на предизвестието, че е запозната с последствията и ще внесе по сметка на ответника необходимото обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ за неспазения срок. Със същото заявление ищцата е дала съгласие размера на обезщетението да бъде удържан от трудовото й възнаграждение от обезщетението за неползван платен годишен отпуск. Със заповед № 63/07.04.2025 г. трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено считано от същата дата. В заповедта е посочено, че на ищцата се следва обезщетение за неползван платен отпуск от 2 дни и е отразено, че ищцата дължи обезщетение за срока на неотработеното предизвестие в размер на тримесечното трудово възнаграждение или за 2 периода от 07.04.2025 г. до 07.07.2025 г.

От заключението на неоспорената съдебно-счетоводна експертиза се установява следното:

1. За месец март 2025 г. на ищцата е начислено трудово възнаграждение в размер на 1078.42 лева и 160 лева необлагаеми ваучери за храна. Сумата за получаване след удържане на ДОД и осигуровки е в размер на 835.15 лева. Заплатата за месец март не е била платена.

2. Във фиш за заплата за м. април 2025 г. е начислено обезщетение по чл. 224 от КТ за 2 работни дни в брутен размер на 134.80 лева и сума за получаване 121.32 лева. На ищцата не е изплатена сумата за полагаемите се две дни отуск.

3. Брутното трудово възнаграждение, представляващо база за определяне на обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ за неспазен срок на предизвестието е в размер на 1265 лева (646.78 евро). Размерът на обезщетението по чл. 220 ал.1 от КТ по процесния договор за три месеца е, както следва: начислена сума - 3795 лева (1940.34 евро), сума за получаване – 3415.50 лева (1746.31 евро).

4. Договорът между работодателя и испанското дружество е бил сключен на 15.01.2024 г. за срок от три години и докато ищцата е работила при ответника, е бил действащ, както и към датата на изготвяне на заключението 07.04.2026 г.

Други доказателства от значение за правния спор не са представени.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Съдът намира, че между е било налице трудово правоотношение.

Ищцата е била приета на работа по срочен трудов договор за срок до завършване на определена работа за трето лице, по времето когато същата едностранно е прекратила трудовото правоотношение, обуславящия договор е бил действащ, т.е. не е настъпил крайния срок за прекратяване на трудовото правоотношение между страните. Не е спорно, че трудовото правоотношение е прекратено едностранно от ищцата и същата не е спазила срока на предизвестие, уговорен от три месеца. Не се спори, че работодателят не е платил трудовото възнаграждение на ищцата за месец март 2025 г. о обезщетението за неползван платен отпуск за два дни. При това положение, твърденията на ищцата, че трудовото й възнаграждение за месец март 2025 г. и обезщетението за неползван платен отпуск по чл. 224 от КТ не са били платени, се явяват установени при условията на пълно и главно доказване.

Работодателят не твърди и не установява плащането на тези думи.

В хода на процеса, работодателят е направил надлежно възражение за съдебно прихващане с дължимо от ищцата обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ, по което съдът дължи произнасяне.

При възражението за прихващане правото на прихващане се заявява като осъществено или се осъществява в процеса за активното вземане.

Максималната защита, която ответникът може да получи, е отхвърляне на иска. Активното вземане внася допълнителен предмет на делото, но погасителният ефект на прихващането настъпва в пределите на вземането, 3 установено с иска - до размера, необходим за прихващането. Над този размер вземането на ответника не може бъде пресъдено. Непогасената горница след прихващането остава извън процеса. За нея решението поражда сила на пресъдено нещо, подобно на решението по изцяло уважения частичен иск - за правопораждащите факти на активното вземане (ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2017 г. ОСГТК на ВКС). По възражението за прихващане съдът се произнася в диспозитива на решението само когато възражението е основателно. С отхвърлянето на иска като погасен чрез прихващане в решението се индивидуализират пасивното, но и активното вземане по основание и размер. Съдът не се произнася по неоснователното възражение за прихващане в диспозитива на решението, зачитайки неговата характеристика на защитно средство срещу предявения иск.

Работодателят твърди, че има насрещно вземане спрямо ищцата в размер на дължимито му обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ за неспазен срок на предизвестието. По делото не се спори и се доказа по категоричен начин, че ищцата е прекратила едностранно трудовото правоотношение с работодателя си, че не е полежала да отработи срока на предизвестието и е поискала трудовото правоотношение да бъде прекратено незабавно. Член 220 ал.1 от КТ предвижда, че страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. В случая ищцата има право да прекрати трудовия договор с предизвестие на основание чл. 326 ал.1 от КТ, и същата е упражнила това свое право, прекратила е трудовото правоотношение преди срокът на предизвестието да изтече, т.е. не го е отработила и дължи на работодателя си обезщетение в размер на трудовото си правоотношение за неспазения срок. Срокът, уговорен между страните е три месеца, а размерът на дължимото обезщетение – 3795 лева (1940.34 евро) брутно. При това положение съдът намира, че ответникът доказа насрещното си вземане при условията на пълно и главно доказване и възражението за прихващане се явява основателно и следва да се уважи. Следва съдът да прихване насрещното вземане на ответника с вземането на ищцата до размера на помалкото от двете вземания. Ищцата е доказала свое вземане за трудово възнаграждение в размер на 1078.42 лева брутно, от която сума се претендира 1050.00 лева, както и 134.80 лева за обезщетение за неползван платен отпуск, от които се претендира сумата от 20.00 лева в брутен размер. Така, общата претенция на ищцата е вземането на 1070 лева, а общо установения размер на вземането на ответника е 3795 лева брутно. При това положение, и предвид, че вземането на ищцата е по-малко по размер от насрещното вземане на ответника, но искът следва да се отхвърли изцяло поради погасяване на вземането на ищцата чрез прихващане до размера на по-малката сума.

Неоснователни са доводите на ищцата, изложени в писмена молба, касаещи обезщетение по чл. 221 от КТ. Такова обезщетение ответникът не е твърдял да му се дължи и не е прихващал вземането си спрямо ищцата. В отговора на исковата молба е посочено, че ответникът прави възражение за прихващане с обезщетението за неспазен срок на предизвестието, посочил е и разпоредбата на чл. 220 ал.1 от КТ. Същото е отразено и в заповедта, с която е прекратено 4 трудовото правоотношение с ищцата, както и самата ищца е декларирала задължението си да го плати с подаденото заявление.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО

С оглед изхода от процеса и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК следва да се ищцата да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 80.00 евро за възнаграждение на вещо лице и 368.13 евро за адвокатско възнаграждение или общо в размер на 448.13 евро.

Разноските за държавна такса по предявените искове следва да останат за сметка на държавата.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 128 от КТ и чл. 224 ал.1 от КТ, предявени от А. А. К. с ЕГН ********** от село Х.Д., община К., област П., ул. *** за осъждането на „А.-Б.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град К., област С.З. бул. „П.Ш.П.“ ***, законен представител Н.Й., да и заплати сумата от 1050.00 лева, представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за месец март 2025 г. и сумата 20.00 лева, представляваща обезщетение за неползван платен отпуск от два работни дни, като НЕОСНОВАТЕЛНИ поради прихващане с дължимото от А. А. К. с ЕГН ********** на А.-Б.“ ЕООД с ЕИК *** обезщетение по чл.