Решение № 307 от 05.12.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. Ямбол, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно гражданско дело № 20222300500378 по описа за 2022 година

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на В. Т. И. от ****** чрез пълномощника й адв.Л., САК против решение № 363/11.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 2905/2021 г. по описа на ЯРС, с което съдът:

ОСЪЖДА В. Т. И., ЕГН********* със съдебен адрес в гр.**************, чрез адв. В.

Х. Л.- САК да заплати на „Випстрой Инженеринг- В" ЕООД, ЕИК 200228027, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ж.к. „Васил Левски" бл.10, вх. Б, ет.3, ап.6, представлявано от В.И.Б., сумата от 24 633,92 лв. с ДДС, представляваща неизпълнено задължение по договор за изработка за извършени СМР на обект жилищна сграда със ЗП 299.00 кв.м в УПИ XII-126 в кв.21 по ПУП на с.****, общ.***, обл.****, ведно със законна лихва върху сумата от датата на иска - 16.09.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 2 735, 40 лв. разноски по делото.

Иска се решението на ЯРС да бъде обезсилено като недопустимо, а делото - върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск, а в случай, че ЯОС приеме решението за допустимо, то същото да бъде изцяло отменено и вместо това – предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен и недоказан с присъждане на разноските.

Постановеното от ЯРС решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск. Претенцията на ищеца се базира единствено и само на договора от 28.08.2018 г. и същият не е отправял искане за изменение на предявения иск, навеждайки твърдения за съществуване на друг, различен договор за строителство или 1 изработка, който да е неформален. При това положение ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата от 24 633,92 лв. с ДДС, представляваща неизпълнено задължение по неизвестен договор за изработка. Неправилни са изводите на ЯРС, че страните били обвързани от договор за изработка (а не за строителство, както твърди ищеца), без да е ясно нито от коя дата е, нито какъв е неговия предмет.

Въззивницата счита, че решението е и неправилно, постановено постановено в нарушение на материалноправни разпоредби, по-конкретно чл.160 от ЗУТ, регламентиращ страните в процеса на строителство и взаимоотношенията между тях, които се уреждат с писмени договори. От това следва извода, че процесният договор е формален, а съдът е приел доказване на съществуването му като неформален договор като договор за изработка на СМР. Ищецът е представил списък с извършени според него СМР, но изпълнението на тези СМР не е установено. Заключението на СТЕ, не може да служи за обективно установяване на възложените СМР, тъй като вещото лице не е видяло повечето от тях и за една част гадае с предположения, а за друга - напълно безкритично възприема стойностите, посочени от ищеца, без сериозни причини. Излагат се подробни съображения за неправилност на изводите на съда при постановяване на решението, тъй като се е позовал на свидетелските показания на ищцовите свидетели, а е игнорирал тези на ответния свидетел; за това, че нямало данни закупените с фактурата от 12.08.2021 г. материали да са вложени в строителството на къщата и най-вече безкритичното приема на заключението на експертизата, която се счита за некомпетентна.

В законоустановения срок ищецът по делото „Випстрой Инженеринг- В" ЕООД гр.Ямбол е депозирал отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде оставено в сила. Оспорва се твърдението, че съдът е постановил недопустимо решение, тъй като с обявения на страните доклад по делото първоинстанционният съд е квалифицирал иска с правно основание чл.266 ал.1 вр чл.258 от ЗЗД, т.е. облигационни отношения по договор за изработка, против което страните не са възразили и именно по този иск се е произнесъл. Обжалваното решение е законосъобразно, обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Правилен е изводът на съда, че от доказателствата по делото е установено по безспорен начин каква е била действителната воля на страните относно съществените елементи на договора за изработка. Договорът за извършване на СМР е разновидност на договора за изработка, който е неформален и консесуален и посредством събраните по делото доказателства, включително и посредством извършени от ответницата конклудентни действия, е доказано съществуването му и неговото неизпълнение от нейна страна. За несъстоятелни се намират оплакванията във въззивната жалба относно некомпетентност на заключението на СТЕ. Вещото лице е посетило имота на място като е направило оглед на сградата и сравнило изпълнените СМР с проекта на същата, предоставен й от представители на ответната страна. Ответницата като възложител на обекта по никакъв начин не е възразила нито спрямо действията на изпълнителя, нито относно качеството на работата.

2

Макар самата жалбоподателка да не е присъствала лично при изпълнението на строителството, на обекта често са били нейни близки родственици, в т.ч. и изрично упълномощеното от нея лице /присъствали и при огледа извършен от в.л./ като нито един от тях не е правил каквито и да било възражения.

В съдебно заседание страните, редовно призовани чрез пълномощниците си поддържат своите становища и искания, изразени във въззивната жалба и съответно в отговора по същата.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за установено следното:

Производството по гр.дело № 2905/21 г. по описа на ЯРС е образувано по искова молба на „Випстрой Инженеринг – В“ ЕООД – Ямбол, с която се желае да бъде осъдена ответницата В. Т. И. да заплати на ищеца сумата 24633.92 лв., съставляваща общата стойност на материали и труд на извършени СМР, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на иска до окончателното изплащане. Твърденията са за сключен между страните на 28.08.2018 г. договор за строителство, по който ответницата е възложила, а ищецът е приел да изпълни и построи жилищна сграда в УПИ XII-126 в кв.21 по плана на с.***** със ЗП от 259 кв.м. Ищецът е започнал строителството на жилищната сграда след откриване по надлежния ред на строителна площадка, съставен бил акт, приложение № 14 за установяване на извършените СМР, подлежащи на закриване и в изпълнение на договорните си задължения ищецът съставил протокол за установяване на извършените СМР, подлежащи на заплащане от възложителя, които са на претендираната стойност.

Въпреки отправените покани до ответницата същата не е заплатила претендираната сума.

В отговора си по чл.131 от ГПК ответницата възразява по предявения иск като счита, че не е страна по сочения от ищеца договор, тъй като не го е подписвала и този договор по никакъв начин не я обвързва. Твърди се, че няма данни описаните СМР да са изпълнени от ищеца, няма представени доказателства, че съгласно уговорките в договора плащанията се извършват след съставяне на приемателен протокол срещу двустранна сметка и данъчна фактура от страна на изпълнителя. Протоколът за видовете СМР изхожда единствено от ищеца, не е подписан от ответницата. Направено е възражение за нищожност на договора за строителството, поради липса на съгласие на възложителя и поради противоречия със закона – чл.258 от ЗЗД, тъй като по същия нито има поръчка, нито има уговорено възнаграждение.

Предвид направеното оспорване от ответницата на автентичността на договора за строителство и откритото производство по чл. 193 от ГПК ищецът е представил същия в оригинал, както и е пояснил, че действително не е виждал пред него ответницата да е полагала подпис, но ще се ползва от този договор, тъй като действително между дружеството и ответницата са възникнали сочените облигационни отношения, които се потвърждават от извършените от нея конклудентни действия – размяна на кореспонденция между дружеството и новия собственик на терена, подписване на протокол за откриване на строителна площадка и на констативен акт за съответствие на строежа с издадените строителни книжа и образуваната в ЯРП преписка вх. № 3743/2021 г. Ответницата възразява 3 и на тези уточнения, тъй като тя продължава да счита, че не е страна по договора за строителство и освен, че не е подписала същия, не е подписвала и сочените протокол за откриване на строителна площадка и констативен акт за установяване на съответствие на строежа, както и не се намира във фактическа власт на твърдяните СМР.

С депозиране на исковата молба, а и по-късно с представения в оригинал договор за строителство ищецът желае да установи, че е сключен такъв на 28.08.2018 г. по силата на който възложителят В. Т. И. е възложила, а изпълнителят „Випстрой – Инженеринг – В“ ЕООД като изпълнител е приел да изпълни СМР на обект жилищна сграда в УПИ XII-126 в кв.21 по плана на с.*****. Съгласно чл.2 от договора цената на възлаганата за изпълнение задача възлиза съгласно протокол 19, като окончателното завършване на обекта ще се установява с протокол от приемателна комисия, назначена от възложителя по искане на изпълнителя. Плащането се извършва съгласно чл.7 от договора – в 5 дневен срок след съставяне на приемателния протокол срещу двустранна сметка и данъчна фактура от страна на изпълнителя, като възложителя изплаща по банкова сметка дължимата сума ако СМР са изпълнени съгласно изискванията на проекта и действащите нормативни актове.

С исковата молба са представени още разрешение за строеж № 36/25.05.2016 г., издадено от гл.архитект на Община Тунджа, с което на В. Т. И. е разрешено да извърши строителство на жилищна сграда със ЗП 299 кв.м в посочения ПИ. Представено е приложение № 14 Акт за установяване на всички видове СМР подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта, съставен на 27.07.2019 г. и подписан от проектанта и строителя относно процесната жилищна сграда с възложител В. Т.

И.. Претендираните като незаплатени СМР ищецът е изложил в протокол за установяване завършването и заплащане на видовете СМР на инвеститора В. И. относно жилищна сграда в с.*****, възлизащи на обща стойност с ДДС 24633.92 лв., който протокол е подписан само от изпълнителя, но не и от инвеститора. С нотариална покана от 07.06.2021 г. „Випстрой инженеринг В“ ЕООД се обърнал към В. Т. И. за заплащане на процесната сума в 7мо дневен срок от получаване на поканата, която е общата стойност на материали и труд свързани с изпълнени СМР. Нотариусът е оформил връчването на поканата като такова по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на 27.07.2021 г., като е приложен протокол от тази дата, по който е удостоверено, че И. е търсена на три дати на адреса, но не е намерена, както и не се е явила в кантората на Нотариуса да получи нотариалната покана.

При допълнителното представяне на писмени доказателства от ищеца и в подкрепа на твърденията си, че е в облигационни отношения с ответницата по повод договора за строителство, същият е представил нотариална покана, изпратена до него от В.С.Г., която желае дружеството да й предостави необходимите актове и протоколи за строителството на сградата в с.*****, съгласно издадено строително разрешение № 36/25.05.2016 г. с титуляр В. Т. И., тъй като Г. желае да предприеме процедура за смяна на титуляра в разрешението за строеж. На тази нотариална покана, дружеството е отговорило, че разполага с изискуемите документи и е в готовност да ги предостави след уреждане на неуредените до този момент имуществени отношения по повод извършеното строителство.

4

Ищецът е представил още в оригинал оспорените от ответницата И. протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа на 11.09.2018 г., който е изготвен и подписан от технически ръководител, управителя на „Випстрой инженеринг В“ ЕООД, възложител В. Т. И. и служител по чл. 223 ал.2 от ЗУТ А.Д.Т.. Представен е констативен акт за установяване съответствието на строежа с издадените строителни книжа и за това, че ПУП е приложен по отношение на застрояването от 15.03.2019 г., подписан от същите три лица. Тези два документа също са оспорени от ответницата И. като неподписани от нея.