Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5612 от 17.12.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 12493/2025
Вид
Решение № 5612
Подписан
17.12.2025
В сила
17.12.2025
Състав
Катя Рудева Боева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5612 гр. Пловдив, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330112493 по описа за 2025 година

Ищцата В. Д. Й. е предявила срещу ОУ „Климент Охридски“ гр. ** обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: 1) за заплащане на дължимо трудово възнаграждение в размер на 2325,47 лева за периода ** г. – ** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 18.07.2025 г., до окончателното изплащане на сумата – иск с правно основание чл. 128 т.2 КТ, 2) за заплащане на 3654,39 лева, представляваща сума за обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване на право на пенсия над изплатеното такова до пълния дължим размер, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 18.07.2025 г., до окончателното изплащане на сумата - иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ, и 3) за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 6 дни през 2023 г. в размер на 94,92 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 18.07.2025 г., до окончателното изплащане на сумата – иск с правно основание чл. 224 ал.1 КТ.

В исковата молба се излагат съображения, че ищцата е заемала длъжността „старши учител“ при ответника. Със заповед № РД – 11 – 417/** г. трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал.1, т. 10 КТ – поради придобиване право на пенсия. Със заповедта било разпоредено да 1 й се изплатят шест работни дни неизползван платен годишен отпуск и единадесет брутни работни заплати като обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ.

Посочените суми били изчислени на база на последното получено трудово възнаграждение на ищцата за месец юли 2023 г. Навеждат се съображения, че с анекс от ** г. към колективен трудов договор от ** г., действащ в системата на училищното и предучилищното образование, индивидуалните основни трудови възнаграждения на педагогическите специалисти, които към момента на сключване на анекса са били диапазон между старите и новите минимални работни заплати или са били по-високи от тях, е предвидено да бъдат увеличени с не по-малко от 15 %. Посоченото договорено изменение на основаното трудово възнаграждение било с обратно действие – считано от ** г. Доколкото към посочената дата ищцата била трудово ангажирана при ответника, същата излага съображения, че й се дължи трудово възнаграждение, което да е увеличено с 15 % над основното й възнаграждение и на база на него да бъдат изчислени обезщетенията за неползван платен годишен отпуск и при придобиване на право на пенсия. Поради изложеното се предявяват исковите претенции и се претендират разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответника. Ответникът не се представлява в откритото съдебно заседание. Не е направено и искане делото да се разгледа в негово отсъствие, като същият уведомен е за последиците на чл.238 ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Процесуалният представител на ищеца с молба вх. № 126497/08.12.2025 г. по описа на Районен съд Пловдив прави изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото 2 съдебно заседание – л. 23 от делото. Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна – л.19 от делото, а ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, видно от редовно връчена призовка на л. 23 от делото.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства се прави извод за вероятна основателност на исковата претенция.

Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.

Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените осъдителни искове да се уважат изцяло. Като законна последица от уважаването на исковете за заплащане на главницата е присъждането на законна лихва върху същата за периода от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.07.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има ищцовата страна. Доказателства за извършени такива, обаче, не са представени, поради което и разноски не следва да бъдат присъждани в производството.

Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски в производство, на основание чл. 78 ал.6 ГПК следва ответникът да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив сумата в размер на 289,19 лева, представляваща дължима държавна такса в производството.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ОУ „Климент Охридски“ гр. **, с адрес: гр. **, бул. „**“ № 3

**, ДА ЗАПЛАТИ на В. Д. Й., ЕГН: **********, следните суми: сумата в размер на 2325,47 лева (две хиляди триста двадесет и пет лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща дължимо трудово възнаграждение, за периода ** г. – ** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 18.07.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 3654,39 лева (три хиляди шестстотин петдесет и четири лева и тридесет и девет стотинки), представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване на право на пенсия над изплатеното такова до пълния дължим размер, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 18.07.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, и сумата в размер на 94,92 лева (деветдесет и четири лева и деветдесет и две стотинки), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 6 дни през ** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда 18.07.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ОУ „Климент Охридски“ гр.

**, с адрес: гр. **, бул. „**“ № **, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Пловдив, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата в размер на 289,19 лева (двеста осемдесет и девет лева и деветнадесет стотинки), представляваща дължима държавна такса в производството.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4