Определение № 522 от 29.01.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 522 гр. Варна, 29.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско дело № 20253100500117 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по възражение вх. № 7533/14.10.2024 г. от А. С. А. срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 416/12.07.2023 г. по ч.гр.д. № 746/2023 г. по описа на Районен съд – Провадия.

Във възражението се излага, че молителят е узнал за издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 416/2023 г. на 16.09.2024 г., на коя го дата му е връчено съобщение за образувано изпълнително дело. Твърди, че заповед № 416/2023 г. не му е била връчвана, не е достигнала до знанието му, не е знаел за образуваното заповедно производство и е бил лишен от възможността да оспори претендираното вземане. В случай , че съдът е приел че заповед № 416/12.07.2023 г. му е редовно връчена, тъй като е бил уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, следвало да укаже на кредитора, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Счита, че са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1, т.1 ГПК поради неизпълнение от страна на съда на процесуалното му задължение да го уведоми надлежно чрез връчване за издадената заповед за изпълнение. Счита, че не са спазени правилата за самото връчване, както и за отчитането на неговото извършване и е налице ненадлежно връчване. Отправя искане на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК да бъде прието възражението, да бъде спряно изпълнението на издадената заповед по чл. 410 от ГПК, както и за присъждане на сторените разноски.

Ответната страна „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД е депозирала отговор на възражението в срока по чл. 276, ал.1 ГПК. Оспорва основателността на възражението, тъй като връчването на заповедта за изпълнение е извършено надлежно от заповедния съд на настоящия и постоянен адрес на длъжника.

По допустимостта на производството:

Възражението е подадено от лице, срещу което е постановена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. От представения по делото заверен препис от съобщението за образувано изпълнително дело № 20248830400769 по описа на ЧСИ Петя И. се установява, че същото заедно с приложената заповед за изпълнение № 416/12.07.2023 г. по ч.гр.д. № 746/2023 г. по описа на Районен съд – Провадия е редовно връчено лично на молителя А. С. А. на 1

16.09.2024 г. Възражението по реда на чл. 423 ГПК е постъпило в ПРС на 14.10.2024 г. По делото не са налице конкретни възражения на насрещната страна и доказателства за поранна дата на узнаване, поради което съдът намира, че възражението е подадено в преклузивния 1-месечен срок от узнаването за заповедта по чл. 423, ал.1 от ГПК.

Същевременно, видно от приложеното ч.гр.д. № 746/2023 г. по описа на Районен съд – Провадия, с разпореждане от 13.09.2023 г. заповедният съд е приел, че заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, е редовно връчена на длъжника по реда на чл. 46 от ГПК и срокът по чл. 414, ал. 2 от ГПК за подаване на възражение е изтекъл. С оглед на изложеното, депозираното възражение с искане за приемането му от въззивния съд на основание чл. 423 ГПК е прoцесуално допустимо.

По основателността на възражението, съдът намира следното:

Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 416/12.07.2023 г. по ч.гр.д. № 746/2023 г. по описа на Районен съд – Провадия длъжникът А. С. А., с ЕГН:

**********, с настоящ адрес гр. П., община П., област В., ул. „Св. Св. К. и М.“ № **, ет. * ап. ** е осъден да заплати на “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, с ЕИК 200644029, 1 200,00 лв. главница по Договор за потребителски кредит с № CASH-10001992 от 16.05.2012 г. сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и А. С. А., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в полза на “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД ООД, ЕИК 200644029, по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящото заявление в съда – 10.07.2023 г., до окончателното погасяване на дълга; 672,00 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 28.05.2012 г. до 05.11.2012 г.; 1 200,01 лв. лихва за забава за периода от 29.05.2012 г. до 12.04.2023 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г.; 111,44 лева разноски.

При връчване на издадената заповед по чл. 410 от ГПК А. С. А. не е открит на адреса и същата е връчена на друго лице – К. А. А., с отбелязване от длъжностното лице:

„съпруга“.

От извършената служебна справка в НБД „Население” се установява, че А. С. А. има регистриран постоянен и настоящ адрес: гр. В., ж.к. „В.", бл. **, вх.*, ап.**, и настоящ адрес: гр. П., община П., област Варна, ул. „Св. Св. К. и М.“ № **.

От извършената служебно от ПРС справка в НБД „Население” относно родствени връзки на А. С. А., ЕГН **********, се установява, че същият е женен за К. А. А., ЕГН **********. Това обстоятелство не се оспорва от молителя. От извършена служебна справка е видно, че К. А. А. има регистриран настоящ адрес: гр. П., община П., област Варна, ул.

„Св. Св. К. и М.“ № **.

Съгласно чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно (т.1), каквито твърдения са изложени от молителя.

Не се твърди да са осъществени хипотезите, предвидени в т.т. 2, 3 и 4 на чл. 423, ал. 1 от ГПК, а именно, че в деня на връчването длъжникът не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България (т. 2); че не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства (т.3) или че не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее (т.4).

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че издадената заповед е връчена на съпругата на длъжника – пълнолетно лице живеещо на неговия настоящ адрес.

2

Тази възможност за връчване е регламентирана с разпоредбите на чл. 46 от ГПК.

Според ал. 1 когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме. Ал. 2 разпорежда, че друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата.

В случая, видно от извършеното от длъжностното лице официално удостоверяване съобщението е връчено на К. А. А., с отбелязване от длъжностното лице: „съпруга“.

Установено е, че същата е пълнолетна, а отбелязването в съобщението „съпруга“ кореспондира с останалите събрани по делото доказателства.

От изложеното е видно, че не се касае за ненадлежно връчване на заповедта.

Напротив, изискванията за редовност са изпълнени точно и с приемането на книжата от К.

А. А. със задължение да ги предаде се смята, че връчването е извършено на адресата (чл. 46, ал. 4 от ГПК).

Ето защо, искането за приемане на възражението основано на твърдения за наличие на хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК е неоснователно.

При този извод, на насрещната страна се следват направените за настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 50,00 лева.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражение на А. С. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. П., община П., област Варна, ул. „Св. Св. К. и М.“ № **, срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 416/12.07.2023 г. по ч.гр.д. № 746/2023 г. по описа на Районен съд – Провадия.

ОСЪЖДА А. С. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. П., община П., област Варна, ул. „Св. Св. К. и М.“ № **, да заплати на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Tодор Александров" № 109-115, ет. 6, бизнес сграда „ТАО", сторените в настоящото производство съдебноделоводни разноски в размер на 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3