Решение № 260165 от 03.05.2022, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260165 , 03.05.2022 г. гр.Бургас

ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, въззивен състав в открито заседание на единадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Председател: Вяра Камбурова

Членове: Галя Белева мл. съдия Димитър

Стоянов

Секретар: Таня Михова като разгледа докладваното от младши съдия Стоянов в.гр.д.№ 1769 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С Решение № 1395 от 23.06.2020г., постановено по гр. дело № 204/2020г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи на РБ, ЕИК *********, с адрес: гр.Бургас, ул.

,,Христо Ботев“ № 46, да заплати на М.К.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 766, 38 лв. главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 105.68 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от нея за периода от 01.01.2017г. до 14.01.2020г., 739 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.01.2020г. до окончателното плащане, както и сумата от 96, 23 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 30.04.2017г. до 14.01.2020г., както и сумата от 350 лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото.

С решението Областна дирекция на

МВР – Бургас е осъдена да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 100 лв. и 200 лв. разноски за експертиза.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Областна дирекция на МВР – Бургас, чрез юрисконсулт Гергана Владимирова, в която се сочи, че първоинстанционното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и е необосновано.

В жалбата се излага становище, че по отношение на организацията на работната заплата и полагане на нощния труд приложение намират правилата на действалата към процесния период Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Сочи, че в МВР има три категории служители и това е законово регламентирано в чл. 142 от ЗМВР, като за всяка категория служители съществува отделна законова и подзаконова регламентация.

Развиват се подробни съображения, че нощният труд (между 22.00ч. 06.00ч.) не представлявал извънреден такъв. Твърди се, че извънреден труд би бил налице само, ако служителят действително работи извън установеното работно време.

Подчертава се, че за полицейските органи (служителите по ЗМВР) е приложима единствено регламентацията на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови актове.

Посочва се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че НСОРЗ и съответната наредба на Министъра на вътрешните работи са действали едновременно (а не паралелно и алтернативно), тоест – при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.

Излагат се аргументи за приложимата и действала във времето нормативна уредба.

Навеждат се доводи във връзка с приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).

Моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искови претенци.

Претендират се разноски. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Не са заявени доказателствени искания.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия чрез пълномощника му адвокат Стоян Иванов, която оспорва жалбата и излага доводи в подкрепа на първоинстанционното решение.

Въззиваемият моли съда да потвърди първоинстанционното решение и да му присъди разноските, направени във въззивната инстанция. Не са заявени доказателствени искания.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от М.К.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Стоян Иванов от БАК, с искова молба, предявена срещу Областна Дирекция на МВР - Бургас, с която се претендира осъждане на ответника, да му заплати сумата от 569,00 лева, от която 504,00 лева - главница, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получено в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 и 65,00 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата/лихва/, за периодите от падежа на съответното трудово възнаграждение, при сумирано тримесечно отчитане, до подаването на исковата молба, заедно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Излагат се доводи за приложимост на нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, който предвижда, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

В хода на производството ищецът е направил изменение на иска си, като от първоначално предявения размер на главния иск от 504,00 лева за извънреден труд я е увеличил до размера от 765,56 лева за 105.53 часа положен извънреден труд и от първоначалния размер на акцесорната претенция от 65,00 лева е направил увеличение до размера от 96,00 лева, за периода от 30.04.2017г. до 14.01.2020г.

В отговора на исковата молба ответната страна е оспорила предявените искове като счита същите за неоснователни, както и оспорва претендирания размер на претенцията. Твърди се, че заявеният в исковата молба коефициент 1,143 се получава при приравняване на 7 часа нощен труд към 8 часа дневен труд, което е приложимо при трудови правоотношения по реда на Кодекса на труда и служебни правоотношения по реда на Закона за държавния служител, но не и в настоящия случай. Аргументира тезата, че процесният нощен труд е своевременно отчетен и заплатен, че е налице специална нормативна уредба в процесния период - чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., с която е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно това законово разрешение, за целия процесен период съотношението между дневен и нощен труд е като 1 към 1 (8 часа нощен труд, равни на 8 часа дневен труд). На държавните служители от системата на МВР за всеки отработен час се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд, в размер на 0,25 лева.

Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения иск, като е изложил мотив, че цитираната в отговора на исковата молба Наредба на Министъра на вътрешните работи не съдържа изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент, каквато е съществувала в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г, но при наличие на такава празнота в уредбата на реда за организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка, следва да намери субсидиарно приложение общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Съдът е приел, че на основание чл. 9, ал. 2 от тази наредба, при сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. 1,143. Неприлагането на цитираната НСОРЗ и КТ ще доведе според съда до по-неблагоприятно положение на ищеца, който е държавен служител спрямо работещите по трудово правоотношение, а това противоречи на духа и целта на закона.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа спора по същество, в рамките на заявените оплаквания във въззивната жалба.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните.

Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение. Следва да се посочи и, че във въззивната инстанция спорът е концентриран върху правните изводи на съда, като по същество страните не оспорват представените доказателства и приетата за установена фактическа обстановка.

По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал.

9 ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, поради което се счита от въззивника, че БРС неправилно е приел наличие на непълнота в специалната уредба, при която следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в т. ч. и нормата на чл. 9, ал. 2

НОСРЗ.

Настоящата инстанция намира така релевираните възражения за неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал.

1, т. 3 ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за за извънреден труд. Какво се разбира под извънреден труд се казва в нормата на чл. 143, ал.

1 КТ – „извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време“. В случая, съгласно чл. 187, ал.

1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие, а при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 и 6. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал.

3 ЗМВР). А разпоредбата на чл. 187, ал.

5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР /в нейната предходна редакция, приложима към настоящата хипотеза/ постановява, че работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Действително, по отношение реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, са създадени специални правила, определени с наредба на министъра на МВР на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 10 ЗМВР /преди ал.9/. Така, за процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Цитираната наредба предвижда възможността на държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22. 00 и 06. 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 3, ал. 3). В чл. 31 е предвидено, че отработеното време между 22. 00 и 06. 00 часа се отчита с протокол, който се изготвя до десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, като при отчитане на броя часове време на труд между 22. 00 и 06. 00 часа, в протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число.