Решение № 80 от 04.05.2026, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Свищов, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Никола П. Римпопов при участието на секретаря АДРИАНА ЕМ. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Никола П. Римпопов Гражданско дело № 20254150100795 по описа за 2025 година

Иск за развод по чл. 49, ал.1 от СК

Ищцата М. Г. Г., чрез адв. И. Илиева - ВТАК твърди, че с ответника Г. Г. Г. са съпрузи. Бракът им бил сключен на 22.10.1989г., който бил първи и за двамата и живели заедно до 1996 година, когато се разделили. Сочи че от брака имали две родени деца, които понастоящем са пълнолетни. От прекратяване на фактическото им съжителство били в състояние на постоянна фактическа раздяла, като не поддържали никаква връзка между тях.

Акцентира, че всеки от тях бил изградил свой собствен живот, независим от другия, брачната им връзка била само формална. Ищцата твърди, че поради гореизложените обстоятелства бракът им бил изпразнен от предписаното съдържание, което го правил дълбоко и непоправимо разстроен. Моли съдът да прекрати брака с развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство, без произнасяне по въпроса за вината, да постанови след прекратяване на брака да продължи да носи предбрачното си име – Колева и изразява становище, че не претендира ползване на семейното жилище. В съдебно заседание, ищцата, чрез процесуалния представител моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака между страните с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство. Твърди се, че страните живеят във фактическа раздяла от около 1

30 години, което обстоятелство било потвърдено от разпитаната свидетЕ в съдебното заседание. Според ищцата продължителната фактическа раздяла сама по себе си сочила, че бракът е изпразнен от съдържанието, което законът му придавал. Посочва се още, че ответната страна не оспорва тези обстоятелства, признава настъпилото разстройство на брака и двете страни желаят прекратяването му. Иска се съдът да прекрати брака без произнасяне по въпроса за вината.

В срока и по реда чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника по делото чрез процесуалния представител адв. Р. Т. – АКРазград. Заявява, че исковата молба е допустима и се явява основателна по същество на спора. Описва, че бракът им с ищцата е сключен на 22.10.1989г. в с.Ц, въз основа на акт за граждански брак № 09 от същата дата, като потвърждава, че бил първи и за двамата. Също така, сочи че по време на брака са родени децата Г Г. Г. – на 34 години и Ц Г. Г. – на 31 години, и двамата пълнолетни. Твърди, че след сключване на гражданския брак, страните заживели в с.Ц., като в началото отношенията им се градили на база взаимно уважение, общи грижи за семейството, разбирателство и вярност. В отговора на исковата молба, ответника потвърждава, че семейният им живот продължил до 1996г., когато се разделили. Акцентира, че от момента на раздялата, с ищцата не поддържали никакъв контакт. За раздялата конкретизира, че била без конфликти, без да правят опити след това да се събират отново. Обобщава, че за миналите 29 години, не са живели като семейство, а всеки от тях живял своя собствен живот, като този период бил значителен. Поради това между тях вече не съществували никакви отношения. Сочи, че дългата раздяла променила отношенията им, всеки от тях живеел своя живот и бракът им съществувал само формално. Изразява, че бракът им с ищцата е дълбоко и непоправимо разстроен и лишен от съдържание. Ответникът заявява, че не желае съдът да се произнася по въпроса за вината, за настъпилото разстройство на гражданския брак. Моли съда да прекрати с развод сключения между страните граждански брак, без да се произнася по въпроса за брачната вина. В съдебно заседание ответната страна, чрез процесуалния си представител, също поддържа, че са налице предпоставките за прекратяване 2 на брака с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство. Изтъква се, че страните са във фактическа раздяла от 1996 г., като оттогава до момента не поддържали никакви лични контакти и отношения. Всеки от съпрузите водил самостоятелен живот, а родените от брака деца вече били пълнолетни. Поради това се приел, че бракът е изгубил съдържанието, което законът му придава.

Ответникът също моли съдът да прекрати брака без произнасяне по въпроса за вината и заяви, че не претендира разноски.

Съдът като обсъди събраните доказателства, намери за установено:

Страните по делото са законни съпрузи от 22.10.1989 г., видно от приложеното удостоверение за граждански брак издадено от с.Ц, по акт № 9/1989 г.

От брака имат родени две деца – Г Г. Г. – ЕГН **********, родена на 02.04.1991г., видно от приложеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0068/04.04.1991г. на Община Бяла и Ц Г. Г. с ЕГН **********, роден на 08.12.1994 ., видно от приложеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0290/13.12.1994г. на Община Бяла, които към настоящия момент са пълнолетни;

В съдебно заседание, свидетЕта Е И.а заявява, че познава М. и Г., като М. познава още от ученическите си години. Потвърждава, че страните не живеят заедно и са разделени от около 20 години. Посочва, че М. живее в гр.

Свищов, а Г. — в с. Ц. СвидетЕта не знае дали страните поддържат отношения, дали се виждат или чуват, тъй като не е запозната с вътрешните им отношения. Потвърждава, че съпрузите имат две деца — дъщеря и син, които вече са пълнолетни и имат свои деца.

Съдът, преценявайки доказателствата в тяхната съвкупност намира, че брачната връзка между страните съществува само формално, изпразнена от нормално нравствено съдържание, което следва да се влага в нея. Между съпрузите не съществува взаимност, любов и доверие. Те нямат желание за заздравяване на съюза им, а тъкмо обратното –желаят разтрогването му.

3

Според изложените данни от ищеца, потвърдени от ответника, страните не поддържат отношения и връзка от около 30 години, което само по себе си говори че са налице необходимите предпоставки за разтрогване на брака.

Семейната общност реално не съществува, брачната връзка съществува само формално, поради което не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото.

Бракът между М. Г. Г. и Г. Г. Г. е дълбоко и непоправимо разтроен по смисъла на чл. 49 СК, поради което същият следва да бъде прекратен.

По отношение на фамилното име след развода, с оглед изложеното от ищцата, следва да бъде постановено, че след прекратяване на брака жената ще носи предбрачното си фамилно име Колева.

Не се спори по делото, че семейното жилище на страните е било в с.Ц..

Тъй като ползването на същото не се претендира от ищцата, следва същото да се възложи за ползване от ответника.

Съгласно чл. 329, ал. 1, изр.второ от ГПК при липса на установена по делото вина на съпрузите разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили, а в случая и такива не се претендират. Съдът определя страните да заплатят допълнителна ДТ – в размер на по 10,23 евро /20,00лв./, както и по 2.56 евро /5,00 лева/ -такса за издаването на изпълнителен лист.

Водим от горното и на основание чл. 49, ал. 1 от СК, съдът РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА с развод брака между М. Г. Г. с ЕГН ********** с адрес гр. * и Г. Г. Г. с ЕГН ********** с адрес с.Ц общ.Ц, ул.„**, сключен с акт № 09/22.10.1989г. на Кметство Ц, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

След влизане на решението в сила жената ще носи предбрачното си фамилно име Колева.

СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в с.Ц. се предоставя за ползване на ответника Г. Г. Г. с ЕГН ********** с адрес с.Ц общ.Ц, ул.„**.

4

ОСЪЖДА М. Г. Г. с ЕГН ********** с адрес гр. * да заплати в полза на СвРС допълнителна ДТ в размер на 10,23 евро /20,00лв./, както и 2.56 евро /5,00 лева/- такса за издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Г. Г. Г. с ЕГН ********** с адрес с.Ц общ.Ц, ул.„** да заплати в полза на СвРС допълнителна ДТ в размер на 10,23 евро /20,00лв./, както и 2.56 евро /5,00 лева/- такса за издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________ 5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Свищов, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Никола П. Римпопов при участието на секретаря АДРИАНА ЕМ. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Никола П. Римпопов Гражданско дело № 20254150100795 по описа за 2025 година

Иск за развод по чл. 49, ал.1 от СК

Ищцата М. Г. Г., чрез адв. И. Илиева - ВТАК твърди, че с ответника Г. Г. Г. са съпрузи. Бракът им бил сключен на 22.10.1989г., който бил първи и за двамата и живели заедно до 1996 година, когато се разделили. Сочи че от брака имали две родени деца, които понастоящем са пълнолетни. От прекратяване на фактическото им съжителство били в състояние на постоянна фактическа раздяла, като не поддържали никаква връзка между тях.

Акцентира, че всеки от тях бил изградил свой собствен живот, независим от другия, брачната им връзка била само формална. Ищцата твърди, че поради гореизложените обстоятелства бракът им бил изпразнен от предписаното съдържание, което го правил дълбоко и непоправимо разстроен. Моли съдът да прекрати брака с развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство, без произнасяне по въпроса за вината, да постанови след прекратяване на брака да продължи да носи предбрачното си име – Колева и изразява становище, че не претендира ползване на семейното жилище. В съдебно заседание, ищцата, чрез процесуалния представител моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака между страните с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство. Твърди се, че страните живеят във фактическа раздяла от около 1

30 години, което обстоятелство било потвърдено от разпитаната свидетЕ в съдебното заседание. Според ищцата продължителната фактическа раздяла сама по себе си сочила, че бракът е изпразнен от съдържанието, което законът му придавал. Посочва се още, че ответната страна не оспорва тези обстоятелства, признава настъпилото разстройство на брака и двете страни желаят прекратяването му. Иска се съдът да прекрати брака без произнасяне по въпроса за вината.

В срока и по реда чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника по делото чрез процесуалния представител адв. Р. Т. – АКРазград. Заявява, че исковата молба е допустима и се явява основателна по същество на спора. Описва, че бракът им с ищцата е сключен на 22.10.1989г. в с.Ц, въз основа на акт за граждански брак № 09 от същата дата, като потвърждава, че бил първи и за двамата. Също така, сочи че по време на брака са родени децата Г Г. Г. – на 34 години и Ц Г. Г. – на 31 години, и двамата пълнолетни. Твърди, че след сключване на гражданския брак, страните заживели в с.Ц., като в началото отношенията им се градили на база взаимно уважение, общи грижи за семейството, разбирателство и вярност. В отговора на исковата молба, ответника потвърждава, че семейният им живот продължил до 1996г., когато се разделили. Акцентира, че от момента на раздялата, с ищцата не поддържали никакъв контакт. За раздялата конкретизира, че била без конфликти, без да правят опити след това да се събират отново. Обобщава, че за миналите 29 години, не са живели като семейство, а всеки от тях живял своя собствен живот, като този период бил значителен. Поради това между тях вече не съществували никакви отношения. Сочи, че дългата раздяла променила отношенията им, всеки от тях живеел своя живот и бракът им съществувал само формално. Изразява, че бракът им с ищцата е дълбоко и непоправимо разстроен и лишен от съдържание. Ответникът заявява, че не желае съдът да се произнася по въпроса за вината, за настъпилото разстройство на гражданския брак. Моли съда да прекрати с развод сключения между страните граждански брак, без да се произнася по въпроса за брачната вина. В съдебно заседание ответната страна, чрез процесуалния си представител, също поддържа, че са налице предпоставките за прекратяване 2 на брака с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство. Изтъква се, че страните са във фактическа раздяла от 1996 г., като оттогава до момента не поддържали никакви лични контакти и отношения. Всеки от съпрузите водил самостоятелен живот, а родените от брака деца вече били пълнолетни. Поради това се приел, че бракът е изгубил съдържанието, което законът му придава.