Решение № 212 от 16.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

СЛАВИ Г. СЛАВОВ при участието на секретаря Бранимира В. И.а Пенова в присъствието на прокурора М. Люб. А. като разгледа докладваното от Емилия Ат. Колева Въззивно частно наказателно дело № 20261100600960 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. Н. П. – защитник на осъденото лице Г. И. С. срещу Определение на СРС, НО, 17 състав от 20.11.2025г., постановено по НОХД № 14556/2025г., с което на основание чл. 343б, ал. 5 НК в полза на държавата е отнет лек автомобил „Мерцедес Е350“ с рег. № ****, собственост на Г. И. С. във връзка с извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, поради неправилно приложение на материалния закон, включително европейското законодателство.

Мол и се определението да бъде отменено, алтернативно изменено, като неговият подзащитен бъде осъден да плати справедлив размер на сума с оглед равностойността на процесния автомобил, а самото МПС да му бъде върнато.

С Определение, постановено по реда на чл. 327 НПК , въззивният съдебен състав е насрочил делото в открито заседание, като е приел, че за правилното му изясняване не е необходимо събирането на доказателства.

В съдебно заседание пред СГС защитата поддържа жалбата на основанията, посочени в нея. Поддържа становище, че отнемането на автомобила в полза на държавата по същество представлява наказание – правна санкция, която утежнява положението на осъденото лице.

По този начин наказанието за така извършеното престъпление, за което е одобрено 1 споразумението, се явява прекомерно.

Осъденият по същество поддържа казаното от неговия защитник.

Представителят на СГП намира атакуваното законосъобразно, като моли същото да бъде потвърдено. определение за правилно и

В последната си дума осъденото лице излага становище за наличие на несправедливост при така постановеното отнемане на процесното МПС.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното определение, прие следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения 15-дневен срок, от процесуално легитимирана страна – защитник на осъдения Г. С., поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна със следните доводи:

Производството по НОХД № 14556/2025г. по описа на СРС, НО, 17-ти състав е приключило с Определение от 20.11.2025г. /влязло в сила на същата дата/, с което е одобрено постигнатото между представителя на СРП и защитата на подсъдимия Г. С. споразумение. Със споразумението подсъдимият се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от три години. Наложено му е наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от 11 месеца. От лишаване от свобода е приспаднато времето, през което С. е бил задържан със заповед по ЗМВР. От наказанието лишаване от правоуправление е приспаднато времето, през което С. е бил лишен от това право по административен ред. На основание чл. 55, ал. 3 НК на подсъдимия не е наложено наказание глоба, предвидено в нормата на чл. 343б, ал. 1 НК.

След одобряване на споразумението, съдът в определение от същата дата, което по своите правни характеристики е съотносимо към производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, на основание чл. 343б, ал. 5 НК е отнел в полза на държавата МПС – лек автомобил марка „Мерцедес Е350“ с рег. № ****, собственост на Г. И. С., управляван от последния при извършване на престъплението.

Софийски градски съд счита така постановеното определение за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Аргументите за това са следните:

С разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК законодателят е предвидил в случаите на чл.

343б, ал. 1-4 от НК съдът да отнеме в полза на държавата моторното превозно средство, собственост на дееца, послужило за извършване на престъплението, а когато деецът не е собственик, да присъди равностойността му.

В конкретния случай е налице първата хипотеза, доколкото видно от справката на ОПП-СДВР /л. 48 от ДП/, лекият автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ****, управляван от Г. С. с концентрация на алкохол в кръвта 1,7 на хиляда, е негова собственост.

2

Във връзка с възраженията на защитата, настоящият състав ще посочи следното:

Към момента на извършване на престъпното деяние от страна на осъденото лице, както и към настоящия момент, нормата на чл. 343б, ал. 5 НК е част от позитивното действащо право в страната в своята цялост, поради което и същата подлежи на изпълнение.

Визираната норма има императивен характер, като съдът не би могъл да преценява дали да приложи същата или не, както и не би могъл да се отклони от предписаното в нея, а именно: управлявано от дееца МПС при извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, да бъде отнето в полза на държавата, когато е негова собственост.

Граматическото и логическо тълкуване на визираната разпоредба по никакъв начин не мотивира извод, законодателят да е допуснал замяна на отнемането на МПС, когато е собственост на извършителя, с присъждане на равностойността му или на част от нея в зависимост от степента на обществена опасност на конкретното деяние и на дееца.

Обратното, неприлагането на чл. 343б, ал. 5 НК, обосновано например с принципа на пропорционалността, би означавало отказ да се приложи действащ закон, което е недопустимо, още повече от правораздавателен орган.

При законоустановеност на отнемането на МПС, собственост на дееца, което е управлявано от последния при извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, СГС не счита, че не е налице противоречие с Конституцията на РБ, с нормите на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и визирания в жалбата чл. 49, § 3 от Хартата на основните права на ЕС, който предвижда, че тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението. В тази връзка съдът ще припомни, че пропорционалността на мярката се следи и определя от Народното събрание, което според въззивния съд, видно от мотивите към законопроекта, е сторено.

В случая е налице влязъл в сила съдебен акт, с който подсъдимият е осъден за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК; автомобилът, който е управлявал, е негова собственост. Налице е действаща норма на чл. 343б, ал. 5 НК, поради което и определението на първата инстанция се явява правилно и законосъобразно.

След извършената на осн. чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на оспореното определение, въззивната инстанция не установи наличие на основания, налагащи неговото изменение или отмяна, поради което същото следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, Софийски градски съд, НО, ХV Въззивен състав, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение на СРС, НО, 17 състав от 20.11.2025г., постановено по НОХД № 14556/2025г., с което на основание чл. 343б, ал. 5 НК е отнет в полза на държавата лек автомобил „Мерцедес Е350“ с рег. № ****, собственост на Г. И. С..

3

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4