Решение № 964 от 20.11.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

Гр.

София, ……..2019г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен състав, в закрито съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕЛИЧКА

МАРИНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА

СИМОНА УГЛЯРОВА при участието на секретаря В.Венева и прокурора С.Цанков, като разгледа докладваното от съдия ТАЛЕВА В.Н.О.Х. дело №3750 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от

20.06.2019г., постановена по НОХД №18470/2018г., СРС, НО, 112-ти състав, е признал подсъдимата Г.Н.Ц. за НЕВИНОВНА в това, че на 23.12.2013 г. в гр.

София, в магазин „Х.-Т.” ЕООД, находящ се на бул. „********, като представител на „М.” ЕАД в качеството си на длъжностно лице, което заема длъжността „супервайзър магазин“ в търговски обект на „Х.-Т.” ЕООД, съгласно допълнително споразумение № 4/21.02.2012 г. към трудов договор от 27.10.2009 г., в кръга на службата си - съгласно длъжностна характеристика, във вариант от 02.05.2012 г., при условията на продължавано престъпление - с четири деяния, които поотделно са осъществили един състав на едно и също престъпление и са били извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите са се явили от обективна и от субективна страна продължение на предшестващите, сама съставила неистински частни документи - Договор № М3942637 от 23.12.2013 г. за мобилни услуги с абонат Ж.В.Ш.;

Данни за потребител за СИМ карта № ******** към Договор № М3942637 от 23.12.2013 г. за мобилни услуги с абонат Ж.В.Ш.; Данни за потребител за СИМ карта № ************ към Договор № М3942637 от 23.12.2013 г. за мобилни услуги с абонат Ж.В.Ш. и Приложение № 1 към Договор № М3942637 от 23.12.2013 г. за мобилни услуги с абонат Ж.В.Ш., на които бил придаден вид, че представляват конкретно писмено изявление на лицето Ж.В.Ш. /изписала ръкописно трите имена съответно в графите „За ПОТРЕБИЛТЕЛЯ”, „ПОТРЕБИТЕЛ”, „Подпис на абоната“ и „За АБОНАТА” и положила подпис съответно в графите „За ПОТРЕБИТЕЛЯ”, „ПОДПИС (Абонат)”, „Подпис на абоната“ „За АБОНАТА” във всеки от документите от името на Ж.В.Ш. и ги употребила пред „М.” ЕАД, като на 23.12.2013 г. ги въвела и активирала в електронната система на посочения мобилен оператор чрез използване на служебно предоставените й потребителско име и парола, за да докаже, че са възникнали правни отношения по сключен договор за мобилни услуги между Ж.В.Ш. и „М.” ЕАД, както следва:

1.

На 23.12.2013 г. в град София, в магазин „Х.-Т.”

ЕООД, находящ се на бул. „******** като представител на „М.” ЕАД, в качеството си на длъжностно лице, което заема длъжността „супервайзър магазин“ в търговски обект на „Х.-Т.” ЕООД, съгласно допълнително споразумение N° 4 / 21.02.2012 г. към трудов договор от 27.10.2009 г., в кръга на службата си - съгласно длъжностна характеристика, във вариант от 02.05.2012 г., сама съставила неистински частен документ — Договор № М3942637 от 23.12.2013 г. за мобилни услуги с абонат Ж.В.Ш., на който бил придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на лицето Ж.В.Ш. /изписала ръкописно трите му имена и положила подпис от негово име в графата „За ПОТРЕБИЛТЕЛЯ” / и го употребила пред „М.” ЕАД, като на 23.12.2013 г. въвела и активирала действието на документа в електронната система на посочения мобилен оператор чрез използване на служебно предоставените й потребителско име и парола, за да докаже, че са възникнали правни отношения по сключен договор за мобилни услуги между Ж.В.Ш. и „М.” ЕАД.

2.

На 23.12.2013 г. в град София, в магазин „Х.-Т.”

ЕООД, находящ се на бул. „******** като представител на „М.” ЕАД, в качеството си на длъжностно лице, което заема длъжността „супервайзър магазин“ в търговски обект на „Х.-Т.” ЕООД, съгласно допълнително споразумение № 4/21.02.2012 г. към трудов договор от 27.10.2009 г., в кръга на службата си - съгласно длъжностна характеристика, във вариант от 02.05.2012 г., сама съставила неистински частен документ — Данни за потребител за СИМ карта № ********* към Договор № М3942637 от 23.12.2013 г. за мобилни услуги с абонат Ж.В.Ш., на който бил придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на лицето Ж.В.Ш. /изписала ръкописно трите му имена в графата „ПОТРЕБИТЕЛ” и положила подпис от негово име в графата „ПОДПИС (Абонат)”/ и го употребила пред „М.” ЕАД, като на 23.12.2013 г. въвела и активирала действието на документа в електронната система на посочения мобилен оператор чрез използване на служебно предоставените й потребителско име и парола, за да докаже, че са възникнали правни отношения по сключен договор за мобилни услуги между Ж.В.Ш. и „М.” ЕАД.

3.

На 23.12.2013 г. в град София, в магазин „Х.-Т.”

ЕООД, находящ се на бул. „******** като представител на „М.” ЕАД, в качеството си на длъжностно лице, което заема длъжността „супервайзър магазин“ в търговски обект на „Х.-Т.” ЕООД, съгласно допълнително споразумение № 4/21.02.2012 г. към трудов договор от 27.10.2009 г., в кръга на службата си - съгласно длъжностна характеристика, във вариант от 02.05.2012 г., сама съставила неистински частен документ — Данни за потребител за СИМ карта № ********** към Договор № М3942637 от 23.12.2013 г. за мобилни услуги с абонат Ж.В.Ш., на който бил придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на лицето Ж.В.Ш. /изписала ръкописно трите му имена в графата „ПОТРЕБИТЕЛ” и положила подпис от негово име в графата „ПОДПИС (Абонат)”/ и го употребила пред „М.” ЕАД, като на 23.12.2013 г. въвела и активирала действието на документа в електронната система на посочения мобилен оператор чрез използване на служебно предоставените й потребителско име и парола, за да докаже, че са възникнали правни отношения по сключен договор за мобилни услуги между Ж.В.Ш. и „М.” ЕАД.

4.

На

23.12.2013 г. в град София, в магазин „Х.-Т.” ЕООД, находящ се на бул. „******** като представител на „М.” ЕАД, в качеството си на длъжностно лице, което заема длъжността „супервайзър магазин“ в търговски обект на „Х.-Т.” ЕООД, съгласно допълнително споразумение № 4/21.02.2012 г. към трудов договор от 27.10.2009 г., в кръга на службата си - съгласно длъжностна характеристика, във вариант от 02.05.2012 г., сама съставила неистински частен документ — Приложение № 1 към Договор № М3942637 от 23.12.2013 г. за мобилни услуги с абонат Ж.В.Ш., на който бил придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на лицето Ж.В.Ш.

/изписала ръкописно трите му имена и положила подпис от негово име в графата „За АБОНАТА” и в графата „Подпис на абоната“/ и го употребила пред „М.” ЕАД, като на 23.12.2013 г. въвела и активирала действието на документа в електронната система на посочения мобилен оператор чрез използване на служебно предоставените й потребителско име и парола, за да докаже, че са възникнали правни отношения по сключен договор за мобилни услуги между Ж.В.Ш. и „М.” ЕАД — престъпление по чл.310, ал.1, вр. чл.309, ал.1, пр.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК я е ОПРАВДАЛ по така повдигнатото й обвинение.

Срещу тази присъда е подаден протест от прокурор при СРП, ведно с допълнение към него, с които се иска отмяна на атакуваната присъда и постановяването на нова такава, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по възведеното й в първата инстанция обвинение. В допълнението към протеста се прави подробен анализ на събраните по делото доказателства, изразява се несъгласие с правните изводи на районната инстанция, като според представителя на СРП, доказателствената съвкупност по недвусмислен начин сочи, че именно подсъдимата Ц. е автор на престъплението, за което й е повдигнато обвинение, поради което се иска и нейното осъждане.

Въззивният съд в закрито разпоредително заседание на

16.09.2019г., по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата, на свидетели и вещи лица, както и ангажирането на нови доказателства.

В открито съдебно заседание представителят на СГП заявява, че не поддържа протеста, като счита, че постановената първоинстанционна присъда е правилна. Твърди, че от събрания доказателствен материал не може да се направи категоричен извод, че подсъдимата Ц. е автор на инкриминираното деяние. Намира за безспорно установено, че подсъдимата не е подписала документите в длъжностното си качество, тъй като не е подписала инкриминираните документи от името на дружеството. Релевира, че макар подсъдимата Ц. действително да е съставила четири неистински документа от името на частно лице, то обаче липсват доказателства, че именно тя ги е въвела в системата на дружеството. Прави заключение, че контролираният съд правилно е достигнал до извод, че липсват доказателства, които по пряк или косвен начин да доведат до извода, че именно подсъдимата е автор на инкриминираното деяние.

Пледира съдът да отхвърли протеста на

СРП и да потвърди първоинстанционната присъда като законосъобразна и правилна.

Защитникът на подсъдимата – адв. Р., моли съдът да потвърди първоинстанционната присъда поради нейната правилност и законосъобразност.

Счита, че СРС е обсъдил събраните доказателства, не е допуснал нарушение на процесуалните правила и правилно е приложил материалния закон. Изтъква, че квалификацията по чл.310, ал.1 НК е неправилна, а деянието се явява недоказано по отношение на факта кое е лицето, въвело инкриминираните договори в системата.

В правото си на лична защита подсъдимата Ц. се присъединява към казаното от адвоката й, а в правото си на последна дума моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в подадения протест, допълнението към него, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери следното:

Атакуваният съдебен акт страда от съществен процесуален порок, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т.2 от НПК, който не може да бъде отстранен от въззивната инстанция, но е отстраним при ново разглеждане на делото. Този порок се състои в съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато в хода на първоинстанционното съдебно следствие, ограничило процесуалните права на страните, противоречия в мотивите и липса на анализ на доказателствата, което обуславя отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото на СРС за ново разглеждане от друг състав на съда.

Производството пред СРС е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК (съкратено съдебно следствие), като подсъдимата Ц. е заявила, че разбира в какво е обвинена и изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. За да бъде законосъобразно проведена процедурата по чл.371, т.2 от НПК, съдът е задължен най-напред да прецени доказателствата и да направи извод дали те подкрепят направеното самопризнание на фактите по обвинителния акт, след което да приеме за установени обстоятелствата от кръга на чл. 102 от НПК, изложени в обвинителния акт и едва накрая да прецени, въз основа на достоверно отразената в обвинителния акт фактология, почиваща на събраните в досъдебното производство доказателства, има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия виновно, съставлява ли престъпление и каква е правната му квалификация. В случая, пред районния съд не е съществувало първото от изброените условия, поради което незаконосъобразно е допуснато провеждане на съкратено съдебно следствие. Районният съд, на основание чл. 372, ал. 4, вр. чл.371, т.2 от НПК, неправилно е преценил, че са налице условията за прилагане на диференцираната процедура по посочената глава от НПК. Макар че подсъдимата Ц. е поискала допускане и провеждане на съкратеното следствие, и е манифестирала, че „признава“ фактите по обвинителния акт, първоинстанционният съд не е следвало да приема и одобрява, по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК, така направеното „признание“ на фактите и да провежда съдебното следствие по диференцираната процедура на глава ХХVII от НПК. Това е така, защото още в събраните в досъдебното производство доказателства, е имало противоречиви доказателства досежно обстоятелството кое точно лице е обявило процесните документи в системата на оператора, респ. кое е лицето, ползвало съставените неистински частни документи. С оглед на това не се установява несъмнено и категорично, в необходимата степен за провеждане на съдебното производство по реда на посочената диференцирана процедура, че изложената в обвинителния акт фактология отговаря на обективната фактическа обстановка, установима посредством събраните в досъдебното производство доказателства. В такава насока са и мотивите по т. 4 от ТР № 1/2009г., където се посочва, че при констатирани съществени противоречия в доказателствата, създаващи сериозни съмнения относно съставомерните признаци на инкриминираното деяние и неговото авторство, предопределящи постановяване на присъда, основана на предположения, първостепенният съд е длъжен да разгледа делото по общия ред, като се позове на предписанията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК.