Определение № 712 от 21.11.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 712 гр. Варна, 20.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно търговско дело № 20243001000283 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото частно въззивно производство е образувано въззивна частна жалба вх. № 2121/27.03.2024г. и въззивна частна жалба вх. № 3306/20.05.2024г. на М. М. И. от гр. Добрич, подадени чрез адв. С. И. от АКгр. Добрич, с които се атакуват съответно определение № 93/19.03.2024г., постановено по т. д. № 149/2023г. по описа на Добрички окръжен съд, с което производството по делото е прекратено, на основание чл. 129, ал. 3 вр. чл. 127, ал. 1 ГПК, и постановено по същото дело определение № 147/30.04.2024г., по реда на чл. 248 ГПК, с което М. М. И. е осъдена да заплати на „Детелина МИ 91“ ЕООД, ЕИК 203861988, сумата 3000 лв., представляваща направени съдебно- деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.

78, ал. 4 ГПК.

С постановеното по настоящото дело определение № 574/12.09.2024г., с което съдът е разгледал въззивна частна жалба вх. № 2121/27.03.2024г., е потвърдено преграждащото определение № 93/19.03.2024г. по т. д. № 149/2023г. по описа на ДОС. Въззивното определение не е обжалвано и е влязло в сила.

След влизане в сила на определението въззивният съд дължи произнасяне по частна жалба вх. № 3306/20.05.2024г., с която се атакува определение № 147/30.04.2024г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което 1 е допълнено определение № 93/19.03.2024г. в частта за разноските. В жалбата се твърди, че определение е незаконосъобразно и необосновано, като се иска неговата отмяна изцяло, и е направено евентуално искане за намаляване размера на присъдените разноски от 3000 лв. на 1500 лв.

Искането за отмяна на определението изцяло е основано на твърденията, че не е доказано заплащането на сумата 3000 лв. от лицето, в чиято полза са присъдени разноски. Останалите твърдения, които са относими към размера на присъдената сума, респ. към искането за нейното намаляване, са в смисъл, че адвокатската защита, за която е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв., ползва двамата ответници, а не само дружеството, което е поискало присъждането му, а искане за разноски не е направено от другия ответник, че производството е прекратено на начална фаза, както и че разноски са присъдени преди да влезе в сила прекратителното определение.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима. Същата е редовна и надлежно администрирана от първоинстанционния съд.

В срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна- „Детелина МИ 91“ ЕООД, ЕИК 203861988, представлявано от адв. М.

С., в който е заявено становище за неоснователност на частната жалба с подробно изложени доводи и съображения.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

В обжалваното определение № 147/30.04.2024г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което жалбоподателката е осъдена да заплати на „Детелина МИ 91“ ЕООД сумата 3000 лв., представляваща направени съдебноделоводни разноски за адвокатско възнаграждение, първоинстанционният съд е изложил подробни и ясни мотиви и е направил правни изводи относно наличието на всички предвидени от закона предпоставки (чл. 78, ал. 4 ГПК ) за ангажиране отговорността на ищцата за направените от ответника „Детелина МИ 91“ ЕООД съдебно- деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав.

2

След постановяване на определение № 93/19.03.2024г., с което производството по делото е прекратено, на основание чл. 129, ал. 3 вр. чл. 127, ал. 1 ГПК, но преди влизането му в сила, т. е. в рамките на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК, е подадена молба с вх. №1988/22.03.2024г. от процесуалния представител на ответника „Детелина МИ 91“ ЕООД, ЕИК 203861988, за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000лв., дължими при прекратяване на производството, на основание чл.

78, ал. 4 ГПК. Още с отговора на исковата молба е приложен двустранно подписан договор за правна помощ между пълномощника и представляваното дружество, поискало присъждане на разноски, в който се съдържат удостоверителни изявления за реалното заплащане на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв. от клиента на адвоката, на датата на подписване на договора. Съгласно даденото разрешението по приложение на закона по т. 1 на ТР № 6/2012г./06.11.2013г. на ВКС, ОСГТК, вписването на направеното плащане на адвокатски хонорар в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Обстоятелствата, че вторият посочен в исковата молба ответник- ЕТ „Детелина МИ 91-Марин Иванов", ЕИК 834011584, който се явява необходим другар на „Детелина МИ 91“ ЕООД, ЕИК 203861988, не представя доказателства за направени разноски и не иска присъждане на такива, няма отношение към основанието за реализиране отговорността за разноски на ищеца спрямо ответника- търговско дружество, за целия размер на уговореното възнаграждение за адвокатска защита и процесуално представителство до приключване на делото. От разпоредбите на чл. 78 ГПК не може да се извлече основание за намаляване на подлежащата на присъждане сума за заплатено адвокатско възнаграждение поради това, че процесуалните действия на адвоката ползват не само страната, която е направила разноски, но и друга страна, в случая, другия ответник по предявените три установителни иска за прогласяване на абсолютна нищожност на сключена между ЕТ и ЕООД сделка по чл. 15 ТЗ, тъй като интереси и защитни тези на двамата ответници по предмета на спора съвпадат.

Въпросите за предмета на договора за поръчка между страната по съдебен спор и нейния адвокат, за размера на възнаграждението и начина на плащането му, са въпроси на вътрешни отношения между страните по този 3 договор. Затова той може да е само за извършването на определени процесуални действия от страна на адвоката или за пълно процесуално представителство до приключването на производството било пред съответната инстанция, било до окончателното приключване на спора пред всички инстанции. Размерът на адвокатското възнаграждение и начинът на заплащането му също може да бъдат установени било както отделни възнаграждения за действия, което ще се извърши от упълномощения адвокат, било като едно общо такова за всички действия, които ще бъдат извършени.

Във втория случай възнаграждението се определя с оглед преценката на страните по договора за поръчка какви процесуални действия ще трябва да се извършат в съдебното производство и евентуалната продължителност на същото. Съгласно чл. 2, ал. 6 от Наредба № 1/2004г. на Висш адвокатски съвет, заплащането на възнаграждението е авансово и платимо към датата на сключване на договора за правна помощ, като то може да бъде разсрочено на няколко вноски, а съгласно чл. 3 от Наредбата възнаграждението не се връща ако се постигне доброволно уреждане на спора или делото приключи със спогодба или бъде прекратено.

От момента на извършването на плащането страната, по отношение на която насрещната страна носи отговорност за съдебно– деловодни разноски, има възможност да претендира заплащане на същите по правилата на чл. 78 ГПК. Ако договорът между клиента и довереника е сключен за процесуално представителство до приключване на съдебното производство и е заплатен пълният размер на уговореното възнаграждение, страната, която носи отговорност за разноски, трябва да репарира на насрещната страна направения разход, независимо от това, че не са се сбъднали очакванията за процесуалните действия, които би следвало да е необходимо да се извършат при процес, протекъл във всички фази, без отклонения, и за продължителността на процеса, с оглед на които е определено възнаграждение.

Когато след подаване на отговор, поради нови факти, независещи от поведението на ответника, производството се прекрати, не може да се изисква от него при подготовката на делото да се е съобразил с бъдещи, невъзникнали, несигурни събития. Поради тази причина чл. 78, ал. 4 ГПК не дава възможност на ищеца по прекратения правен спор да се освободи от 4 задължението си или от част от него в резултат на собственото си поведение.

Отговорността на страните за разноски за адвокат може да бъде намалена само по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК ако заплатеното от насрещната страна възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.

Правната и фактическа сложност на делото е различна за всеки конкретен случай и се преценява с оглед на наведените от страните релевантни за спора факти и връзките между тях, възможностите за тяхното доказване, а също така и предвид свързаните с фактите правни твърдения и дейността, която трябва да се извърши за установяване на действителните отношения между страните. От това следва, че правната и фактическа сложност на делото се преценяват с оглед на въведените в спора факти и изложените въз основа на тях правни твърдения, а не с оглед на конкретно извършените от страните процесуални действия, както се постъпва при присъждане на възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата. Поради това само по себе си обстоятелството, че производството по делото е прекратено не представлява самостоятелно основание за намаляването на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Такова обстоятелство не представлява и фактът, че производството е приключило без спорът да бъде разрешен по същество и не са извършени всички, предвидени от закона, процесуални действия на съда и страните.

С преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите на отговорността на страната, предизвикала спора (чл.

51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Критерият е обективен. С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело. С изискването да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че от страната не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката, оценяващ най-ниско труда си. Едва след като и ако установи, че възнаграждението е уговорено в съществено отклонение/пряко мярката, наложена от този пазар, съдът 5 намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до обичайния и разумен размер. Преценката е към момента на сключване на договора. Съдът прилага опитните правила. Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението п о чл. 78, ал. 5 in fine ГПК , но само след като и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен (така определение № 2995/13.06.2024 г. постановено по ч. гр. д. № 991/2024 г., на IV г.о., ГК, на ВКС).

Производството пред първата инстанция по т.д № 149/2023г. по описа на Шуменски окръжен съд е образувано по три установителни иска за прогласяване на абсолютна нищожност на сделка по чл. 15 ТЗ, с цена на всеки от исковете- 30 000 лв. Адвокатът е подготвил и представил отговор на искова молба и допълнителен отговор, в които са направени множество възражения и искания за събирани на доказателства: писмени, гласни и експертизи. Спорът разкрива такава повишена фактическа и правна сложност, че назначеният адвокат на ищцата по Закона за правната помощ не се е справил с изправяне нередовностите на исковата молба въпреки множеството подадени уточняващи молби, вкл. във въззивната инстанция.

Независимо от това, че с решение на СЕС по дело C – 438/22г. от 25.01.2024г. е отречен задължителния характер на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за съда, то същата следва да се вземе като ориентир за паричния еквивалент, който специализираният труд на адвоката има и за пазара на този вид труд.