Решение № 1578 от 01.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1578 гр. София, 01.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело № 20211110134227 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „фирма“ против В. Б. Б..

Ищецът твърди, че сключил с ответника договор за кредит от 19.03.2016г.

Ответникът не изпълнява задължението си по договора за връщане в договорените срокове на предоставените му парични средства и договорена лихва. Ищецът моли съда да приеме за установено, че ответникът му дължи сумата 20090лв. – главница по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата; сумата от 7657.52 лв. – договорна лихва за периода от 20.10.2016г. до 20.12.2023г.; сумата от 8409.92 лв. законна лихва за периода от 20.11.2016г. до 16.02.2021г.

Претендира присъждането на разноски по делото.

Ответникът оспорва предявения иск. Твърди недействителност на договора за кредит, като излага подробни съображения в тази връзка. Поддържа, че не е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на договора за кредит. Твърди, че част от главницата е погасена.

Оспорва начина на начисляване на възнаградителната и мораторната лихва. Прави възражение за изтекла давност.

Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения договор за кредит от 19.03.2016г, ищецът е предоставил на ответника кредит, а ответникът се е задължил да върне същия при условията, посочени в 1 договора. Като доказателства по делото са приети общи условия, сертификат за застраховане и извлечение по кредит.

Представени са уведомление за предсрочна изискуемост, ведно с разписка за връчването му.

По делото е изслушана и приета ССЕ, от която се установява размерът на чистата стойност на договора за кредит.

От приетата по делото СГЕ се установява, че подписът на името В. Б. Б. в товарителницата не е положен от ответницата.

Установява се от приетата СТЕ, че договорът за кредит и приложената застраховка „защита на плащанията” шрифтът Times New Roman е с размер 11 до 12 пункта. Размерът и шрифта на застраховката и общите условия към договора е различен – Ariel, 8/9 пункта.

Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в процесуалния закон срокове не са ангажирани.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

След служебна справка в търговския регистър се констатира, че посоченият в договора кредитор "фирма" ЕАД е заличен поради настъпило презгранично сливане в сила от 31.01.2018 г. на осн. чл. 13 от Директива 2005/56/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 26.10.2005г. между "фирма" АД, регистрирано във Фр., със седалище гр. (град), и "фирма" ЕАД, регистрирано в (държава), със седалище гр. (град). Считано от 01.02.2018 г., по силата на настъпилото универсално правоприемство, "фирма" ЕАД упражнява дейността си чрез регистрирания в ТР клон на чуждестранния търговец, а именно: "фирма С.А., клон (държава)", при което надлежна страна в исковото производство е посоченият чуждестранен търговец.

По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже твърдяното облигационно правоотношение, включително, че е налице уговорка за заплащане на договорна лихва, както и че вземането за процесните суми е изискуемо.

Видно от представения договор за кредит, между ищеца и ответника валидно е възникнало твърдяното облигационно правоотношение по договора за кредит от 19.03.2016г. с посоченото в исковата молба съдържание.

Съдържанието на договора не беше оспорено от ответника. От приетата по делото ССЕ се установява, че кредитът е бил усвоен изцяло от ответника.

Основателни са възраженията на Б. за липса на доказателства за надлежно уведомяване на настъпилата предсрочна изискуемост. От приетата по делото СГЕ, неоспорена от страните, се установи, че въпреки, че в нея е вписано като получател името на ответницата, подписът не е неин.

Съгласно Тълкувателно решение от 18.06.2014г. постановено по т. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият 2 кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването й, за което по делото не се спори.

Въпреки това, дори и при липса на доказателства, удостоверяващи, че длъжникът е бил уведомен, че кредитът е станал предсрочно изискуем поради просрочие в плащането на вноските на посочената в исковата молба дата, не би било пречка да се уважи искът за падежиралите вноски към датата на приключване на съдебното дирене в настоящето производство. Съгласно Тълкувателно решение от 02.04.2019г. по т. д. № 8/2017г. е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съгласно цитираното тълкувателно решение предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

От представените по делото доказателства, включително приетата без възражения от страните ССЕ, се установява размерът на задълженията на ответника по договора за кредит.

По делото няма спор, а и след справка в публичния регистър на Б. по чл.3а ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК.

От друга страна отпуснатият заем на ответника като физическо лице представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП и ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.

При съобразяване съдържанието на процесния договор за кредит, както и на поетите с него права и задължения съдът намира, че последният има правната характеристика на договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната 3 за периода редакция. (така в определение № 351 от 22.04.2016 г. на ВКС по търг. дело № 3026/2015 г., І т. о.).

При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора, съдът приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

За разлика от унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за нищожността съдът следи служебно и при констатиране се позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете. В случая ответникът изрично се е позовал на неравноправност на договорните клаузи.

Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК.

Разпоредбата на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори, ако нарушението на тези норми не е въведено в отговора на исковата молба като възражение.

Договорът съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Договорът обаче не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и т.12 ЗПК.

На първо място не е спазено изискването относно минимално допустимия размер на шрифта при изготвянето на договора, а именно - не по-малък от 12. От приетата по делото СГЕ се установява, че при съставяне на приложенията към договора – общи условия към договора и застраховка е използван шрифт с по – малък размер, като са съставени в почти нечетлив размер шрифт. Изискването на чл.10, ал.1 ЗПК за сключването на договора по ясен и разбираем начин и с еднакъв по вид, формат и размер шрифт се отнася до всички елемента на договора. В случая сертификатът е подписан от кредитора и ответника и в него се съдържат уговорки относно посочената в договора за кредит и дължима от ответника застрахователна премия, поради което съдът намира, че същият съставлява елемент от договора, по отношение на който трябва да са спазени посочените законови изисквания.

Същият извод се отнася и до общите условия към договора за кредит.

В договора за потребителски кредит е посочен годишен процент на разходите 4

/ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Според разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК.

В представения договор е инкорпориран погасителен план, но в същия се съдържа общият размер на погасителната вноска, без да се посочва каква част главница и каква част за лихва се погасява. Действително е представено извлечение от погасителен план, което съдържа разбивка на сумите по пера: главница, лихва, главница застраховка по кредит – л.

19 до л. 22 от делото, но същото не е подписано и от ответника, поради което не го обвързва.

Съгласно ЗПК, за да бъде прието, че съответни уговорки в договора по своята правна същност представляват погасителен план, следва освен да са ясни размерът на съответните плащания и срока за това, също така да е изложена и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главница, лихва, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. В настоящия случай липсва разбиване по пера на задължението на кредитополучателя, от което да е ясно в каква част то представлява главница, лихви и допълнителни разходи по кредита, респ. липсва информация, показваща с всяка отделна вноска каква част от задължението за главница, лихви и допълнителни разходи се погасява.