Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 309 от 21.07.2026, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Административно наказателно дело 636/2026
Вид
Решение № 309
Подписан
21.07.2026
В сила
25.09.2026
Състав
Тодор Минов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. Стара Загора, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тодор Минов при участието на секретаря Теодора Т. П.а като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно дело № 20265530200636 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление № 26-1228-000039 от 03.02.2026 година на Началник Група в ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна полиция – Стара Загора /упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на МВР/, с което на Б. О. О., ЕГН **********, на основание чл. 177, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 153,39 евро за извършено нарушение по чл. 150а, ал.1 от Закона за движение по пътищата.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, като се моли съда същото да бъде отменено.

Въззиваемият, редовно и своевременно призвани не се явяват в последното по делото съдебно заседание и не вземат отношение по съществото на делото.

Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства, становищата и доводите на страните намери за установено следното:

Жалбата е подадена от правоимащо лице, но разгледана по 1 същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение № 4628782 от 17.01.2026 година, за това, че на 17.01.2026 година, около 16.15 часа, в област Стара Загора, община Братя Даскалови, по път София – регион Пазарджик – Пловдив – Стара Загора – Сливен – Ямбол – Бургас, километър 165, по автомагистрала Тракия, километър 165, в посока изток, управлява собствения си товарен автомобил ******* с регистрационен номер ******* (***********), с рама № ************** и със съчленено към него ремарке марка ***********, с регистрационен номер ******** (***********), с рама № ************, собственост на Г.А.С., като водачът управлява състав от ППС след като свидетелството му за управление на МПС е било отнето по установения ред.

Тази фактическа обстановка, актосъставителят е възприел като нарушение по чл. 150а, ал.1 от Закона за движение по пътищата.

На основание така съставения АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление, в което е възприета идентична фактическа обстановка със съставения АУАН. Посочено е, че свидетелството на водача е било отнето на основание Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1296089/17.01.2026 година по чл. 171, т.1 от Закона за движение по пътищата.

На жалбоподателя за това нарушение, на основание чл. 177, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата е наложено адмиистративно наказание „глоба“ в раз,ер ма 153,39 евро .

Съдът намира, че обжалваното Наказателно постановление е правилно и Законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал.1 от Закона за движение по пътищата за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено, като на основание 2 чл. 177, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл.

171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено се наказва с административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева.

На първо място, не се спори по делото, че на процесните дата и час именно жалбоподателят Б. О. О. е управлявал процесното моторно превозно средство. Това обстоятелство се установява и от показанията на актосъставителя П. и свидетеля при установяване на нарушението – А.. По този начин специалното качество на субекта на нарушението – качеството „водач“ се установява безспорно по делото.

Изпълнителното деяние на разглежданото административно нарушение, в хипотезата на конкретното административно обвинение се изразява в управление на моторно превозно средство, след като свидетелството за управление на МПС на водача е било отнето по реда на чл.

171, т.1 от Закона за движение по пътищата. Видно от представената по делото справка за нарушител за жалбоподателя Б. О. О. е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM1296089/17.01.2026 година, с която на жалбоподателя е отнето временно СУМПС, поради това, че същият е извършил нарушение по чл. 175, ал.3 от Закона за движение по пътищата. По отношение това обстоятелство също не се спори от страна на жалбоподателя. В тази връзка – ирелевантни за настоящото производство са възраженията, свързани със законосъобразността и правилността на наложената ПАМ, тъй като последната подлежи на отделно обжалване, но съгласно чл. 172, ал.6 от Закона за движение по пътищата, подадената жалба не спира изпълнението на този вид принудителни административни мерки. С други думи – към момента на извършената проверка, жалбоподателят действително е бил с отнето свидетелство за управление на МПС по административен ред – реда по чл. 171, т.1 от Закона за движение по пътищата, поради което и изпълнителното деяние, като елемент 3 от фактическия състав на разглежданото административно нарушение се явява доказано.

Нарушението е формално – за извършването му, законодателят не е предвидил настъпването на конкретен общественоопасен резултат.

Съдът намира, че нарушението е извършено с пряк умисъл. При съпоставка датата на налагане на цитираната принудителна административна мярка и датата на разглежданото нарушение – последните съвпадат. Това обстоятелство се потвърждава и от твърденията, изложени в жалбата против наказателното постановление. Жалбоподателят е знаел, че свидетелството му за управление на моторно превозно средство е било отнето по административен ред и въпреки това е предприел управление на такова, за което е санкциониран впоследствие.

Предвид изложеното, съдът намира, че жалбоподателят действително е извършил вмененото му административно нарушение. В тези случаи, предвид разпоредбата на чл. 177, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата, нарушителят се наказва с административно наказание „глоба“, чиито размер е абсолютно установен от законодателя – 300,00 лв. Именно това наказание е наложено на жалбоподателя с атакуваното наказателно постановление, поради което и обсъждането на вида и размера на същото се явява безпредметно.

В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, съдът не констатира и нарушения, допуснати при неговото издаване, опорочаващи последното до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му, в частност – административнонаказателното обвинение е формулирано достатъчно пълно, точно и ясно, щото жалбоподателят да може да го разбере и да организира адекватно защитата си.

С оглед изложеното съдът, намира че наказателното постановление в тази му част се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 26-1228-000039 от 03.02.2026 година на Началник Група в ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна полиция – Стара Загора /упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР/, с което на Б. О. О., ЕГН **********, на основание чл.

177, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 153,39 евро за извършено нарушение по чл. 150а, ал.1 от Закона за движение по пътищата, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 5