Решение № 2580 от 29.09.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2580 гр. София, 29.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Ирина Стоева при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100500621 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20187075/17.09.2021 г., постановено по гр. д. № 7224/21 г. по описа на СРС, 72 състав, поправено с решение № 20211882/15.11.2021 г., е признато за установено по предявения от Д. М. Д. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 55, ал. 1 ЗЗД, че ответникът „П.К.Б.“ ЕООД му дължи сумата от 2127,21 лв., представляваща платена без основание сума по нищожно споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 19.12.2018 г. към договор за потребителски кредит № 3039455818/19.12.2018 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 48293/20 г. на СРС, като е отхвърлен искът за разликата до пълния предявен размер от 3143,52 лв. С решението „П.К.Б.“ ЕООД е осъдено да заплати на Д. М. Д. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 42,54 лв. – разноски за исковото производство и сумата от 42,54 лв. – разноски за заповедното производство, както и на адвокат К. И. Б. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 230,08 лв. – за заповедното производство и на адвокат С.В.В. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 304,51 лв. – за исковото 1 производство, а Д. М. Д. е осъден да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 32,33 лв. – разноски по делото.

С определение № 20209159/09.11.2021 г., постановено по гр. д. № 7224/21 г. по описа на СРС, 72 състав, е отхвърлена молбата на „П.К.Б.“ ЕООД за изменение на решението в частта за разноските, които е осъден да заплати на ищеца за адвокатско възнаграждение в исковото и взаповедното производство.

Постъпила е въззивна жалба от Д. М. Д. срещу решение № 20187075/17.09.2021 г., постановено по гр. д. № 7224/21 г. по описа на СРС, 72 състав, в отхвърлителната му част. Твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че съдът правилно е приел, че споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 19.12.2018 г., сключено към договор за потребителски кредит № 3039455818/19.12.2018 г., по силата на което кредитополучателят е следвало да заплати допълнително 3143,52 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, е нищожно, поради което платената на „П.К.Б.“ ЕООД сума е без основание. Твърди, че неправилно съдът е приел, че само част от платената сума по процесното споразумение подлежи на възстановяване.

Посочва, че неправилно съдът е приел, че ищецът е погасил само падежиралите вноски по погасителния план, както и че в исковата молба не са наведени твърдения за пълното погасяване на кредита, в т. ч. и вноските по нищожното споразумение. Твърди, че първоначално погасяването е извършвано ежемесечно съгласно погасителния план, а на 29.05.2020 г. – с една обща вноска в размер на 4160,41 лв. Поддържа, че от платежното нареждане за банков превод от 29.05.2020 г. се установява, че „П.К.Б.“ ЕООД е получило по банков път от Д. Д. сумата от 5372,89 лв., с посочено основание – погасяване по договори № 3031679619 и

№

3039455818, като по този начин сумата по процесния договор и споразумение за пакет от допълнителни услуги към него е погасена изцяло. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени като неправилно решението в обжалваната му част, и вместо него да постанови друго решение, с което да уважи иска за разликата над сумата от 2127,21 лв. до пълния размер от 3143,52 лв. Претендира разноски.

2

Въззиваемата страна – „П.К.Б.“ ЕООД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който поддържа становището, че решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде потвърдено.

Твърди, че с извършеното на 01.06.2020 г. пълно предсрочно погасяване на кредита със сумата от 4211,81 лв. са покрити следните дължими от ищеца суми – 3489,24 лв. – остатъчна главница; 329,52 лв. – падежирали непогасени задължения към датата на пълното предсрочно погасяване – 16 – та погасителна вноска с падеж –

05.05.2020 г.; 107,74 лв. – за текуща възнаградителна лихва, считано от падежната дата на 16 – та погасителна вноска до датата на извършване на пълното предсрочно погасяване; 87,32 лв.

– за текущо възнаграждение по предоставени допълнителни услуги, считано от падежната дата на 16 – та погасителна вноска до датата на извършване на пълното предсрочно погасяване; 34,89 лв. – обезщетение за кредитора по чл.

32 ЗПК и

4,77 лв. – лихви за просрочие. Твърди, че за предоставения пакет от допълнителни услуги ищецът е заплатил сумата в общ размер от 2127,21 лв.. Поддържа, че не е налице основание ищецът да претендира връщане на платена без основание сума над присъдения с решението размер от 2127,21 лв. до сумата от 3143,52 лв., тъй като същата не е реално платена.

Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Постъпила е и частна жалба от „П.К.Б.“ ЕООД срещу определение № 20209159/09.11.2021 г., постановено по гр. д.

№ 7224/21 г. по описа на СРС, 72 състав, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските за адвокатско възнаграждение за исковото и за заповедното производство. Твърди, че неправилно в обжалваното определение е определен размера на адвокатското възнаграждение, както и че не е разгледано възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Твърди, че адвокатското възнаграждение с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото не следва да бъде определяно в максимален размер, а дори и да се приеме, че адвокатското възнаграждение за исковото производство следва да бъде в размер на 300 лв. съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, то съобразно отхвърлената част от иска възнаграждението следва да бъде определено в размер на 203,01 лв., а не в присъдения размер от 304,51 лв. Аналогично счита, че адвокатското възнаграждение за заповедното производство с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото не 3 следва да бъде определяно в максимален размер, а дори и да се приеме, че адвокатското възнаграждение за заповедното производство следва да бъде в максимален размер съгласно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, то съобразно отхвърлената част от иска възнаграждението следва да бъде определено в размер на 121,81 лв., а не в присъдения размер от 230,08 лв. В случай, че се приеме, че възнаграждението следва да бъде определено по реда на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то с оглед материалния интерес по делото и отхвърлената част от исковата претенция, дължимото възнаграждение за исковото производство следва да бъде определено в максимален размер от 209,80 лв. на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а за заповедното производство – в размер на 104,90 лв. – на основание чл. 7, ал. 7 от Наредбата.

Иска се от съда да отмени обжалваното определение като неправилно и вместо това да постанови друго, с което да измени решение № 20187075/17.09.2021 г., постановено по гр. д. № 7224/21 г. по описа на СРС, 72 състав, в частта му за разноските. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответникът по частната жалба – Д. М. Д. е подал отговор на частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който поддържа становището, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Поддържа, че в случая не намира приложение Наредбата за заплащането на правната помощ, а Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към която препраща чл. 36, ал. 2 ЗА. Твърди, че съдът правилно е определил размера на адвокатското възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът Д. М. Д. твърди, че е сключил с ответника „П.К.Б.“ ЕООД договор за потребителски кредит № 3039455818/19.12.2018 г. и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 19.12.2018 г. към него.

4

Посочва, че по силата на договора на потребителски кредит ответното дружество му е предоставило заем в размер на 5000 лв. – главница, при следните условия: срок на кредита – 36 месеца, ГПР – 49,89 %, годишен лихвен процент – 41,17 %, лихвен процент на ден – 0,11 % и размер на вноската по кредита – 243,98 лв. Твърди, че на основание споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 19.12.2018 г. кредитополучателят е следвало да заплати допълнително 3143,52 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, като плати по още 87,32 лв. към всяка месечна вноска за пакета от допълнителни услуги.

Посочва, че след сключване на договора за потребителски кредит и споразумението към него е погасил изцяло всички вноски по кредита, в т. ч. и вноските по пакета от допълнителни услуги, като погасяването е извършено първоначално ежемесечно по погасителния план, а на 29.05.2020 г. – с една обща вноска от 4160,41 лв. Счита, че неоснователно е заплатил 36 бр. вноски по 87,32 лв. по споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 19.12.2018 г., тъй като същото е нищожно, поради което платената сума в общ размер от 3143,52 лв. е платена без основание и подлежи на връщане. Твърди, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е било образувано ч. гр. д.

№ 48293/20 г. по описа на СРС, 72 състав, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за заплащане на процесната сума, както и че след подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са дадени указания за предявяване на иск за установяване на съществуването на процесното вземане. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 3143,52 лв., представляваща платена без основание по нищожно споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 19.12.2018 г. към договор за потребителски кредит № 3039455818/19.12.2018 г.

Претендира разноски. Процесуалният представител на ищеца претендира заплащането на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

Ответникът – „П.К.Б.“ ЕООД е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Твърди, че сумата по процесното споразумение е дължима като възнаграждение за предоставените с него пет услуги. Оспорва иска и по размер, като твърди, че ищецът предсрочно е погасил кредита, а по споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е погасил 5 сумата от 2127,21 лв. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

По делото се установява, че на 19.12.2018 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № 3039455818 и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към него.

Не се спори между страните, че съгласно договора на потребителски кредит „П.К.Б.“ ЕООД е предоставило на Д. М. Д. заем в размер на 5000 лв. – главница, при следните условия: срок на кредита – 36 месеца, ГПР – 49,89 %, годишен лихвен процент – 41,17 %, лихвен процент на ден – 0,11 % и размер на вноската по кредита – 243,98 лв. Общият размер на дължимата сума по кредита, ведно с възнаградителната лихва, възлиза на сумата от 8783,28 лв., платима на 36 месечни вноски.

Съгласно споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договора от 19.12.2018 г. Д. М. Д. е следвало да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД допълнително сумата от 3143,52 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, изразяващи се в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, или по 87,32 лв. месечно, платими заедно с месечните вноски.