Решение № 39 от 12.03.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Русе, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Пейчева

Членове:

Росица Радославова

Велизар Т. Бойчев при участието на секретаря Цветелина Цолова в присъствието на прокурора В. Л. Л. като разгледа докладваното от Велизар Т. Бойчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254500600035 по описа за 2025 година Производството е по глава XXI от НПК.

С присъда №103/15.10.2024г., постановена по НОХД№1465/2024г. по описа на Районен съд- Русе, подсъдимият П. Б. Ш., роден на **.**.****г. в гр.

Русе, български гражданин, българин, със средно образование, неженен, работи, осъждан, ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 21.05.2023г. в гр. Русе, отнел чужда движима вещ - 1 бр. камера за видеонаблюдение марка “HIKVISION”, модел “DS2CD2621G0-IZ“, на стойност 500 лева, собственост на Община- Русе, от владението на Р.Х.В. ******* група “Видеонаблюдение“ в СЗКООРС при Община- Русе, без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като откраднатата вещ не е била под постоянен надзор и до приключване на съдебното следствие в първата инстанция открадната вещ била заместена, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.2 вр. чл.197, т.3 и чл.58а, ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение отложеното наказание по НОХД №1245/2020г. по описа на РРС в 1 размер на една година лишаване от свобода, като е определено то да бъде изтърпяно отделно при общ първоначален режим.

Присъдата била обжалвана от защитника на подсъдимия адв.Н., който е изложил съображения за явна несправедливост на наказанието, като смята че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, което обуславя приложението на чл.55 от НК при определяне на наказанието, както и че извършеното от подсъдимия представлява маловажен случай по смисъла на чл.195, ал.4 от НК.

В заседанието на въззивната инстанция подсъдимият и защитникът му поддържат наведените с жалбата основания за корекция на присъдата.

Прокурорът излага съображения, че са налице предпоставките на чл.55 от НК при определяне на наказанието на подсъдимия и предвиденото за престъплението наказание лишаване от свобода следва да се замени с наказание пробация.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната цялост, като съобрази наведените в жалбата доводи и като провери изцяло атакуваната присъда на основание чл.314, ал.1 от НПК, счете за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от лице, легитимирано за такова процесуално действие.

Накратко безспорно установената фактическа обстановка по делото е следната:

На 21.05.2023г., около 4.20 часа, подсъдимият се прибирал пеша към дома си, намиращ се в ж.к.“*******“ в гр.Русе. Пътят му минавал през мост над бул.“България“, свързващ кварталите „Родина“ и „*******“ в гр. Русе. На входа на надлеза, откъм ж.к. “Родина“, Община- Русе били монтирали камера за видеонаблюдение на гр.Русе, обслужвана от СЗКООРС, която подсъдимият решил да вземе и монтира в гаража си. За да „заслепи“ камерата и да не бъде заснет, той насочил към нея включен електрически фенер, демонтирал я и се прибрал в дома си. След установяване на деянието, за случая била сигнализирана ОД на МВР- гр. Русе. След преглед и анализ на видеозаписите от системата за видеонаблюдение на гр. Русе, подсъдимият бил разкрит като извършител на престъплението.

2

На 25.05.2023г. подс.Ш. предал доброволно процесната камера за видеонаблюдение, марка “HIKVISION”, модел “DS2CD2621G0-IZ“, сер.

№********, счупена в задната част, която била върната на собственика й.

На 20.12.2023г. Р.Ш., майка на подсъдимия, предала на органите на досъдебното производство сумата 500лв., представляваща паричната равностойност на открадната вещ.

Видно от заключението на назначената по делото ценова експертиза, стойността на предмета на престъплението към момента на извършването му била 500лв.

Дадената фактическа обстановка се установяване напълно категорично и непротиворечиво от всички събрани в хода на процеса доказателствапризнанията на подсъдимия, показанията на свидетелите, както и от писмените доказателства и доказателствени средства по делото - справка за съдимост, декларация за семейно, материално и имотно състояние, биографична справка, заключения на експертизи, фотоалбуми, веществени доказателства.

Поради изложеното съдът е достигнал до правилен извод относно авторството на подсъдимия досежно вменето му престъпление, поради което законосъобразно е бил признат за виновен в това, че на 21.05.2023г. в гр. Русе, отнел чужда движима вещ - 1 бр. камера за видеонаблюдение марка “HIKVISION”, модел “DS2CD2621G0-IZ“, на стойност 500 лева, собственост на Община- Русе, от владението на Р.Х.В. - ******* група “Видеонаблюдение“ в СЗКООРС при Община- Русе, без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като откраднатата вещ не е била под постоянен надзор и до приключване на съдебното следствие в първата инстанция открадната вещ била заместена. Действително, с възстановяване на паричната равностойност на открадната вещ, тя е била заместена, поради което правилно подсъдимият е бил признат за виновен в извършването на привилегирования състав на чл.197, т.3 от НК и оправдан по първоначалното обвинение по чл.195, ал.1, т.2 вр. чл.194, ал.1 от НК. При определяне на правната квалификация на деянието следва да се отбележи, че случаят не е маловажен, тъй като по нищо не се отличава от обикновените случаи на това престъпление. Вредните последици от деянието не са незначителни, нито като стойност, нито пък като следствие за безопасността на гражданите, тъй като 3 след престъпното посегателство на подсъдимия за известно време видеонаблюдение в района на открадната камера не е имало, което било предпоставка за други неправомерни дейния, тъй като камерата имала и превантивен ефект върху по- нестабилните членове на обществото. Правилно първоинстанционният съд отказал приложението на чл.218б, ал.1 от НК, тъй като не е налице основен елемент от обективна страна на анализираната разпоредба- извършеното престъпление е по чл.195, ал.1, т.2 от НК, а не по чл.195, ал.4 от НК, за което вече бяха изложени съображения.

При определяне на наказанието на подсъдимия, първоинстанционният съд, наред с установените от него смекчаващи вината обстоятелства изразено съжаление и ниската стойност на предмета на престъплението, като такова индивидуализиращо вината обстоятелство е следвало да отчете и полагането на обществено полезен труд. Отегчаващите вината обстоятелства са правилно установени и действително са предходните му осъждания, четири на брой.

Привеждането в изпълнение на предходна присъда не препятства квалифицирането на осъждането с тази присъда като отегчаващо вината обстоятелство, тъй като допълнително влияе върху негативната оценка на обществената опасност на дееца, който си е позволил да извърши престъпление в изпитателен срок, показващо пренебрежението му към дадената му изключителна възможност да се поправи без да търпи ефективно наказание. Предвид изложените индивидуализиращи вината обстоятелства, превес сред които имат смекчаващите такива, наказанието на подсъдимия е следвало да бъде ориентирано към минимума му в размер на девет месеца, като след редукцията по чл.58а от НК то е следвало да бъде шест месеца лишаване от свобода. Правилно е определено от районния съд, че наказанието следва да се изтърпи ефективно при първоначален общ режим, тъй като липсват предпоставките на закона за отлагане на изпълнението му. В този смисъл присъдата на РРС следва да се измени, като наказанието лишаване от свобода да бъде намалено до дадения от въззивната инстанция размер. Следва да се отбележи, че никое от представените смекчаващи вината обстоятелства не е изключително, а те в своята съвкупност не са многобройни, за да се обоснове приложението на чл.55 от НК. Изложените от защитата обстоятелства, извън регистрираните от съда, не биха могли да бъдат квалифицирани като смекчаващи такива. Лицето не е в незряла възраст, за да се приеме, че престъплението е извършено от лекомислие или някакво 4 увлечение. Съдействието на подсъдимия на органите на досъдебното производство не е било решаващо за разкриване на престъплението, а е започнало едва след като той е вече установен автор на деянието. Заявената от защитата липса на подготовка за извършване на престъплението и липсата на предумисъл за него, не влияят на определянето на наказанието, тъй като тези обстоятелства не са разглеждани като отегчаващи и елиминирането им да доведе до друг извод за размера на наказанието.

Деянието по настоящото дело е извършено в изпитателния срок, за който е отложено изпълнението на наказанието по присъда №187/24.07.2020г., постановена по НОХД №1245/2020г. по описа на РС-Русе, поради което правилно и на основание чл.68, ал.1 от НК наказанието по тази присъда от една година лишаване от свобода е приведено в изпълнение и определено да се изтърпи при първоначален общ режим, доколкото сборът от наказанията по двете присъди не надхвърля две години лишаване от свобода.

Разноските по производството правилно на основание чл.189, ал.3 от НПК са възложени на подсъдимия.

При извършената цялостна служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не намери да са допуснати в хода на досъдебното производство или при първоинстанционното съдебно разглеждане, съществени нарушения на процесуалните правила или нарушения на материалния закон, които да обуславят наличието на основания за отмяна й, съответно същата следва да бъде потвърдена в останалата й, необсъдена погоре, част.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК присъда №103/15.10.2024г., постановена по НОХД№1465/2024г. по описа на Районен съд- Русе в санкционната част, с която на подсъдимият П. Б. Ш., на основание чл.195, ал.1, т.2 вр. чл.197, т.3 и чл.58а, ал.1 от НК, му е било наложено наказание една година лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване, като НАМАЛЯВА наказанието лишаване от свобода на шест 5 месеца.

ПОТВЪРЖДАВА присъда №103/15.10.2024г., постановена по НОХД№1465/2024г. по описа на Районен съд- Русе в останалата й част, като правилна и законосъобразна.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6