Решение № 307 от 25.11.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. Варна, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Д. Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20223001000207 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е с правно основание чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от И. С. А., ЕГН **********, от гр. Варна, ул.“К.Р“ № 31, ет.5, ап.11 против решение № 260160/13.10.21г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т. д. № 35/20г., в частта, в която същият е осъден да заплати на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, СУМАТА от 128 286.74 швейцарски франка, представляваща главница по договор за потребителски кредит HL 41643 от 13.08.2008г. и допълнителни споразумения към него за периода от 10.01.2015г. до 06.01.2020г., претендирана като част от общо дължима главница от 161 949.71 швейцарски франка, както и С У М АТА о т 787.34 лв., представляваща нотариални разноски за периода 29.08.2018г. – 06.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 09.01.2020г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.

430 ТЗ, както и разноски в размер на 18 876.92лв. Въззивникът счита решението в обжалваната част за недопустимо поради произнасяне „свръхпетитум“ и за неправилно поради постановяването му в протИ.речие с 1 материалния закон и правото на ЕС, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Излага подробни съображения за това, свеждащи се основно до несъгласието му с извода на съда, че въпреки установената неравноправност на клаузите на чл.6 ал.2 и чл.23 от договора, уреждащи задължението на кредитополучателя да погасява кредита в шв. франкове и да носи целия валутен риск от промяната на тази валута спрямо евро и лева, „предоставеният кредит следва да бъде погасяван именно в шв.франкове, в каквато валута е отпуснат“. Позовава се на т.38 и 40 от Решение по дело С-186/16г. съгласно което кредитът следва да бъде погасяван във франкове, само ако паричната сума е предоставена на кредитополучателя в тази валута, а в процесния случай е безспорно установено, че сумата е предоставена в евро. Съдът не се е произнесъл по възражението за недължимост на увеличението на исковото вземане с валутната разлика от повишението на курса на шв.франк спрямо евро/лева, релевирано с т.5.4 от отговора на исковата молба. Необосновано и в протИ.речие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че клаузата на чл.1 ал.1 е ясно изразена и разбираема. След като по делото е установено, че на потребителя не е била предоставена информация за икономическите последици от носенето на валутния риск, съдът е следвало да направи извод и за неяснота, неразбираемост и неравноправност на всички текстове, които реферират към това договорно условие. Изводът е направен и в протИ.речие с Решение по дело С-186/16г. на СЕС, в което са дефинирани критериите за преценка дали такава клауза е изготвена на ясен и разбираем език. Тъй като погасителен план не е изготвен от банката и не е представен по делото размерът на дължимите месечни вноски по кредита е недоказан. Следователно потребителят е осъден за неуговорено и недоказано по размер задължение, което не е поел в писмена форма при сключване на договора с клаузи, изготвени на ясен и разбираем език. Съдът не е разгледал и обсъдил възражението на потребителя за нищожност на целия договор за кредит като последица от неравноправността на каузите, по силата на които дължи погасяване на кредита в шв.франкове и носи валутния риск от промяната на курса на тази валута, релевирано в т.4 от отговора на исковата молба.

Решаващият състав не е съобразил и приложил тълкувателната практика на СЕС по този въпрос и е постановил обжалваното решение в протИ.речие с правото на ЕС. Решението е недопустимо поради произнасяне на съд 2 свръхпетитум. С исковата молба е предявен иск за част от общо дължимата непогасена по давност главница за периода от 10.01.12г. до 06.01.20г. Иск за предсрочно изискуема главница на кредита не е предявен. Ето защо съдът се е произнесъл извън рамките на търсената защита. Неправилно е решението и по отношение на възражението за изтекла погасителна давност, както и по възражението за недължимост на капитализирани лихви към главницата в размер на 15 588,60 шв.франка – т.5.2 от отговора на исковата молба. Тази сума е следвало да бъде приспадната от установената от ССчЕ главница за исковия период от 10.01.2012г. до 09.01.2020г. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което предявеният срещу него иск бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди съдебния акт в обжалваната му част като правилен и законосъобразен.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.430 ТЗ.

Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша, ул. Околовръстен път №260 претендира от ответника И. С. А. от гр.Варна заплащане на сумата от 152 051,53 швейцарски франка, представляваща главница по договор за Потребителски кредит HL 41643 от 13.08.08г. и допълнителни споразумения към него за периода от 10.01.2015г. до 06.01.2020г., претендирана като част от общо дължима главница от 161 949,71 швейцарски франка, както и сумата от 787,34лв, представляваща нотариални разноски за периода 29.08.18г. – 06.01.20г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 09.01.20г. до окончателното изплащане на задължението.

Предметните предели на настоящото производство са очертани с въззивната жалба така, както е посочено по-горе в мотивите на решението.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно отношение въз основа на сключения между тях Договор за потребителски кредит № HL 41643/13.08.2008 г., по силата на който банката се 3 е задължила да предостави на кредитополучателя кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 90 000 евро, от която сума равностойността в швейцарски франкове на сумата от 62 750 евро за рефинансиране на договор за жилищен кредит, сключен между И. А. и „Хипо Кредит“ АД по особена безлихвена банкова сметка, а остатъка от равностойността в швейцарски франкове на сумата от 27 250 евро да бъде предоставена за покриване на текущи нужди. Уговорено е между страните, че равностойността на съответната сума в евро да бъде изчислена в швейцарски франкове по курс „купува“ на банката в деня на усвояване на кредита.

Съгласно чл. 2, ал. 4 от договора сумата в размер на равностойността в швейцарски франкове на 27 250 евро по курс „купува“ на банката в деня на усвояване на кредита била заверена по блокирана сметка на кредитополучателя, а съгл. чл. 2, ал. 5 от договора, сумата в швейцарски франкове (равна на 90 000 евро) следвало да се превалутира служебно от банката по търговски курс „купува“ швейцарски франк към евро в деня на усвояването и преведена по сметка на кредитополучателя. Клаузата съдържа текст, с който кредитополучателят дава своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава банката служебно да извършва превалутирането. В чл.3 ал.1 от договора е уговорена възнаградителна лихва, чийто размер се определя от сбора на базовия лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата и надбавка в размер на 5%. Към момента на сключване на договора за кредит БЛП е бил в размер на 5.4%, т. е. възнаградителната лихва към 13.08.2008 г. е била в размер на 10.4%. С оглед чл. 3, ал. 5 от договора за кредит, действащият БЛП не подлежи на договаряне между страните, а промените в същия незабавно обвързват кредитополучателя, който следва да бъде уведомен за тях посредством обявяването на БЛП на видно място в банковите салони, съответно лихвената надбавка в размер на 5% не подлежи на промяна. Съгл. чл. 4 от договора за кредит, кредитополучателят дължи такса в размер на 1.5% от главницата върху размера на разрешения кредит, която е еднократно платима при усвояване на кредита, ежемесечна комисионна в размер на 0.04% от размера на непогасената главница за управление на кредита, както и еднократна административна такса в размер на 70 лева за разглеждане на молбата за отпускане на кредит. От чл. 5, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 от договора за кредит се 4 установява, че срокът за погасяване на кредита е 240 месеца от датата на усвояването му, за което обстоятелство следва да бъде съставено документ, озаглавен „Приложение № 1“, както и че погасяването следва да се извърши посредством заплащане на месечни вноски, състоящи се от главница и лихва, чиито размер се определя от погасителен план, озаглавен „Приложение № 2“.

Съобразно чл. 6, ал. 2 от договора за кредит погасяването на кредита се извършва в швейцарски франкове, а в случай, че длъжникът не разполага със суми в швейцарски франкове, уговорено било погашенията да се осъществяват в лева или в евро след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава“ на банката за швейцарския франк към евро или към лева. За посоченото превалутиране, кредитополучателят дължи комисионна на банката, съобразно приета тарифа (чл. 21, ал. 1 от договора за кредит). С чл. 13, ал. 1 от договора за кредит, страните са уговорили вземането на банката да бъде обезпечено с първа по ред договорна ипотека, която следва да бъде учредена върху посочения в чл.13 ал.1 имот, находящ се в м-ст „П“, гр. Варна заедно с двуетажната жилищна сграда построена в него.

Съгласно чл.13 ал.2 разходите за оценка на имота, както и таксите за учредяване/вписване, подновяване и заличаване на ипотеката са за сметка на кредитополучателя. Съгласно чл.18 от договора за кредит страните са уговорили правомощие на банката да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем при непогасяване на една месечна вноска в цялост, както и при неизпълнение на всяко друго договорно задължение на кредитополучателя по договора. При непогасяване на три последователни месечни вноски в цялост или частично, страните са уговорили клауза за автоматична предсрочна изискуемост на непогасения остатък от кредита, освобождавайки кредитодателя от задължението да обяви кредита за предсрочно изискуем с изрично волеизявление, което да достигне до знанието на кредитополучателя - чл. 18, ал. 2 от договора. В чл. 20 е разписано правомощието на банката да обяви за предсрочно изискуем разглеждания в настоящия случай кредит, дори и при просрочие на друг кредит от страна на кредитополучателя, по който е страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД или свързано лице с кредитополучателя, без да е дефинирано понятието „свързано лице“ в самия договор. Чл. 23, ал. 2 съдържа декларация за информираност досежно икономическите последици, произтичащи от текстовете на чл. 6, ал. 2 5 и чл. 21 – 23. С текста на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 страните са уговорили, че във всеки един момент кредитодателят има право едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от разглеждания договор на дружества от групата на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ ГРУП“, включително и на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, гр. София или на финансови или нефинансови институции, или дружества, включително занимаващи се със секюритизация, Безспорно е още, че кредитът е усвоен на 08.09.2008 г., от което следва, че срокът за погасяването му е до 08.09.2028 г.

На 16.10.2008г. вземането на банката е цедирано на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, ЕИК: 130950970, наред с други вземания по сключени договори за кредити, отпуснати в швейцарски франкове, срещу цена от 32 346 899.07 евро. Длъжникът е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземането. На 19.03.2009 г., 22.03.2010 г. 20.09.2010 г, 29.09.2010 г. и 28.05.2011 г. „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и И. С. А. са уговорили преструктуриране на кредита, посредством включване на сумите, представляващи просрочени лихви и просрочена главница в редовната главница като по този начин последната е увеличена от 146 745.68 швейцарски франка на 19.03.2009 г. до 157 519.92 швейцарски франка на 28.05.2011 г. Във всяко допълнително споразумение е уговорен облекчен период на заплащане на погасителни вноски, без да е представен погасителен план. Споразуменията съдържат и декларации на длъжника, че неполучаване на погасителен план от негова страна не го освобождава от задължението да заплаща месечни погасителни вноски. С договор от 13.09.2012 г. вземанията по договора за кредит от 13.08.2008 г. са прехвърлени от „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД обратно на „Юробанк И Еф Джи България“ АД. С нотариална покана, връчена на 13.10.2017 г. в хипотезата на чл. 592, ал. 2, вр. чл. 47, ал. 1 ГПК, банката е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем и е отправила покана до длъжника да погаси задължението си в едноседмичен срок от получаването й. Погашения по кредита не са направени поради което банката е предявила и настоящия иск.